Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 203 23.10.2023 г. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело №140 по описа за 2023 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Директора на
Национално ТОЛ управление против Решение №111/24.03.2023 год., постановено
по АНД №2830/ 2023г. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е отменено Наказателно постановление №BG24032022/4000/Р8-288/19.09.2022г.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Деянието, представляващо правонарушение се състои в
неплащане на тол такса, което е нарушение на чл.139 ал.7 от ЗдвП, забранено под
страх от административното наказание, предвидено в чл.179 ал.3а от същия закон,
според която разпоредба административно наказателно отговорен е водач, който
управлява ППС, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване
на изминато разстояние или няма закупена маршрутна карта. Поради конкретния състав на административно
наказателната разпоредба не следва да се счита за съществено нарушение на
правото на защита не посочването на чл.139 ал.7 от ЗДвП. Твърди се, че при постановяване
на обжалвания съдебен акт е нарушен и чл.13 от НПК, представляващо съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В случая именно
административнонаказателната разпоредба визирала водача на МПС като като
административно наказателно отговорно лице, поради което той следвало да докаже
или, че не е бил водач на посочената дата, или че е изпълнил задължението си да
заплати таксата преди да предприеме управление на ППС. По изложените
съображения се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на
друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касация - Г.Я.К., не се явява, не се представлява и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на касационната
жалба. Предлага на съда да бъде отменено въззивното решение и да се постанови
друго за потвърждаване на наказателното постановление.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред
Районен съд Стара Загора се е развило по
жалба на Г.Я.К. против Наказателно постановление №BG24032022/4000/Р8-288/19.09.2022г издадено от Директор на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на К. е наложена глоба в
размер на 1800лв за извършено нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, за това, че на 02.03.2022г в 15.46ч по път №І-5,
км.239+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено движение
на ППС с рег. №СВ0960КВ, вид влекач, марка
модел МАН ТГХ, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона,
за което не е заплатената дължимата пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от
Закона за пътищата. Посочено е, че извършеното на 02.03.2022г. нарушение
е установено на 24.03.2022г посредством извършена проверка и генериран
доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП,
придружен със снимков материал – видеозаписи, доказващи регистрационния номер
на пътното превозно средство, и движението му на посочените дата, час и място –
по път, който е в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението
на техническото средство.
За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел, че
авторството на деянието, съставомерно по чл.179 ал.3а от Закона за движението
по пътищата не е установено в хода на административно наказателното
производство. Санкционираното лице е било водач на процесното МПС към датата
24.03.2022г, когато е напускало територията на страната през граничен КПП
Русе-Дунав мост, когато му е извършена проверка и е установено, че на
02.03.2022г същото МПС е извършвало движение на път №І-5 км.239+292 без да е
заплатена дължимата такса за изминато разстояние – тол такса. Съдът е установил
и неизпълнение на задължението по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН за посочване на
материалната законова разпоредба, вменяваща задължение за плащане на посочената
такса като условие за законосъобразно управление на ППС по пътищата, обхванати
от Списъка на пътищата, за които се дължи заплащането й.
Решението на
Старозагорския районен съд е правилно.
Фактически, правно и доказателствено
обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването от
санкционираното лице на вмененото му
административно нарушение, не е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Изложените в обжалваното решение в тази връзка мотиви изцяло се споделят от
касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Несъстоятелно
е твърдението на касатора, че в тежест на санкционираното лице е било да докаже
твърдението си, че не то е управлявало
автомобила на посочените в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП като дата, час и място на извършване на нарушението. В тежест на
наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване
не само факта на извършено административно нарушение, но и самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая това не е
сторено.
Административно наказващия орган е представил описаните в
НП доказателствени средства, но от тях по делото не е установен автора на
деянието, а именно обективния факт, че К. е бил водач на същото ППС на
02.03.2022г, което да е управлявал по посочения участък от платената пътна
мрежа. Следователно при правилно приложение на материалния закон спрямо фактите
по делото, въззивният съд е приел, при това именно разглеждайки спора по
същество, че не е установен автора на съставомерното деяние.
Що се отнася до пропуска в съдържанието на НП
следва да се каже, че административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.3а
от ЗДвП, посочена в процесното НП като правно основание за санкциониране на Г.К.,
е несъответна на повдигнатото с НП фактическо обвинение за незаплащане на дължимата
пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Така описаното
деяние може да бъде подведено правно като административно нарушение по чл.179,
ал.3б от ЗДвП, за което обаче се налага административно наказание на
собственика на моторното превозно средство, какъвто в случая санкционираното
лице не е. Така констатираното противоречие е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на НП.
Ето защо като е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на НП № BG24032022/4000/Р8-288/19.09.2022г.,
издадено от Директора на Национално тол управление към АПИ, и го е отменил, районният съд е приложил правилно материалния закон. Обжалваното
решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221 от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/24.03.2023 год., постановено по АНД №2830/ 2022г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.