№ 54
гр. Силистра, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело
№ 20213400900117 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
МОЛИТЕЛ:БАНКА ДСК АД – р.ув., не се явява представител, явява
се юриск.Д.Р..
ОТВЕТНИК:МАНЕКС ЕООД – р.ув., не се явява представител, явява
се адв.Н.Д..
КРЕДИТОР:УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД – р.ув, не се явява
представител.
КРЕДИТОР:ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД – р.ув., не се
явява представител, явява се юриск.Н.И..
КРЕДИТОР:В. Д. П. – р.ув., не се явява, за него се явява адв.М.Д..
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. СТАФАНОВ – р.ув., явява се лично.
КРЕДИТОР:П. В. Д. – р.ув., не се явява.
КРЕДИТОР:СН. П. П. – р.ув., не се явява.
КРЕДИТОР:ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗЛАТНО ЗЪРНО –
р.ув., не се явява представител, явява се адв.С.Н..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ЮРИСК.Р. – Моля да се даде ход на делото.
1
АДВ.Д. – Да се даде ход на делото.
ЮРИСК.И. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Н. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва:
В предходното съдебно заседание е допуснато допълнение към
изготвеното вече заключение по назначената от съда ССЕ. Вещото лице е
представило в срок допълнението си.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице, което е със снета
самоличност по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Предал съм в срок допълнителното заключение.
Поддържам го и при въпроси ще отговоря.
ЮРИСК.Р. - Нямам въпроси. Вещото лице е отговорило изчерпателно
на поставените въпроси.
АДВ.Д. - Защо след като коефициентите на бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност към края на 2017г. и края на 2018г. не попадат в
заложените референтни стойности, както и показателите на автономност,
неплатежоспособност и коефициентът на задлъжнялост за същите години
2
също не попадат в заложените референтни стойности, сте отговорили на
последния въпрос по този начин, че свръхзадължеността е към 31.12.2019г., а
не по - ранна дата примерно 2017г.?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. - Водещ е коефициентът за обща ликвидност,
който за посочените години 2017г., 2018г. е по - голям от единица, както е
заложено от законодателя. Останалите коефициенти действително са по
малки от заложените референтни стойности, но коефициентът за обща
ликвидност е по – голям от заложените референтни стойности.
АДВ.Д. – Според Вас излиза, че коефициентът на обща ликвидност за
тези години е в референтни стойности. Той смятам, че може да бъде и
изкуствено завишен чисто счетоводно и да се поддържа в такива стойности,
докато за останалите показатели това е значително по – трудно. В този
смисъл, моля да отговорите какъв изобщо е смисъла да се изчисляват
останалите стойности на ликвидност и другите коефициенти, те не са ли
индиция за изпадане в неплатежоспособност на търговеца? Какви са
функциите на тези останали коефициенти?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Да, така е. Те са свързани, но са допълващи към
коефициента за обща ликвидност, като те го допълват. Законодателят така е
приел водещ да е коефициентът за обща ликвидност.
АДВ.Д. – Въпроса е - каква е функцията на останалите? Защо изобщо се
изследват тогава, когато нямат абсолютна стойност, нямат абсолютно никакво
значение за несъстоятелността?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – При условие, че коефициентът на обща
ликвидност е близък да заложената референтна стойност, тогава се вземат под
внимание и останалите.
АДВ.Д. – Да кажете за 2017г. и 2018г. по какви баланси и счетоводни
документи работихте? Посочили сте в заключението, че сте ползвали тези от
3
ТР към АВ. Само тези баланси ли ползвахте и изготвихте ли за нуждите на
настоящото производство отделно баланси или не?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. - Ползвам съм само балансите от АВ. Не е било
необходимо да изготвя такива баланси.
АДВ.Д. – Във връзка с единия от балансите, които сте ползвали - да ни
кажете как се отчита печалбата на едно търговско дружество – на годишна
база или може да се отчита и на междинна база през съответната календарна
година? Допустимо ли е в този смисъл разпределението на печалба да
приключи, да бъде извършено в съответната стопанска година, т.е. по време
на годината, а не в края на годината?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Такъв въпрос не ми е бил задаван.
АДВ.Д. – Питам счетоводно, защото едната година има увеличение на
капитала по този начин и ще оспоря баланса в този смисъл.
Искам да Ви задам въпроса – дали е допустимо увеличение на капитала
чрез печалба натрупана евентуално през годината да бъде извършена, а не
накрая на годината, т.е. с баланса окончателния годишния или може да бъде
извършено и по време на годината?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. - На този въпрос не мога да отговоря към
настоящия момент.
АДВ.Д. – Как се отразява върху краткотрайните активи и върху
краткосрочните задължения, които са относими към общия коефициент на
ликвидност, увеличението на капитала и по – точно увеличението чрез
парична вноска, както и увеличението чрез преструктуриране на
неразпределена печалба? През 2017г. е станало такова увеличение на два пъти
на капитала на дружеството. Ще представя доказателства за това. Те са
извлечени от ТР. През 2017г. е увеличен в края на годината по два начина
капитала. Първо е увеличен чрез преструктуриране на неразпределена
4
печалба, по голямата част от която е натрупана именно през годината, а след
това е увеличен и с парична вноска. Увеличава ли се стойността на
краткотрайните активи и това отразява ли се върху краткосрочните
задължения, увеличението?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Коефициентът на обща ликвидност се изчислява
като съотношение на краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
АДВ.Д. – Питането ми е – дали ако внеса парична вноска това се
отразява по някакъв начин върху краткотрайните активи или съответно
краткосрочните задължения?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Парична вноска, но какво имате предвид?
АДВ.Д. – Сума 500 000лв. внасям през годината за увеличение на
капитала. Тази сума увеличава ли краткотрайните активи?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Би следвало да ги увеличи, защото влиза
съответно в оборота или по банков път или в каса, най – вероятно по банков
път.
АДВ.Д. – Как се отразява върху краткотрайните активи и върху
краткосрочните задължения оценката на активите, ако бъде извършена
такава? Задавам този въпрос понеже през 2018г. е направено и такава
действие счетоводно.
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Естествено, че оценката влияе на коефициента.
При едно увеличаване се увеличават стойностите на краткотрайните активи и
оттам коефициентът е с по – висока стойност.
АДВ.Д. – За да мога да продължа, ще представя – Протокол от
решението на едноличния собственик на капитала от 10.10.2017г., с
5
приложен към този протокол междинен баланс от 10.10.2017г., с който
капитала на дружеството се увеличава с 1 500 000лв.; Протокол от решението
на едноличния собственик на капитала на Манекс ЕООД от 08.11.2017г., т.е.
малко по – малко от месец след това за увеличение с 500 000лв. чрез парична
вноска. Доказателствата, които представям ги има в ТР, оттам съм ги
извлякъл. По тази причина не съм ги заверил. Съответно, представям Баланс
към 31.12.2016г., откъдето се вижда каква е за текущата и предходната година
неразпределената печалба.
Представям тези доказателства сега, защото сега се изследваха за 2017г.
и 2018г. показателите.
Във връзка с това оспорвам заключението и по двата въпроса. Съгласно
чл.630, ал.1, т.1 от ТЗ с решението си съдът на първо място обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната
й дата. С оглед отменителните сделки, които са предвидени в ТЗ е много
важна началната дата на неплатежоспособността, съответно на
свръхзадължеността, която трябва да се определи от съда възможно най –
точно в решението. Това е особено важно, с оглед предвидените както казах
отменителни сделки. Банките като обезпечени кредитори нямат интерес
началната дата на несъстоятелността да бъде отдалечена във времето назад.
На първо място, това идва от това, че банките са обезпечени по принцип.
АДВ.Н. – Както спомена колегата Д. неплатежоспособността на един
търговец бива два вида съгласно разпоредбите на ТЗ - свръхзадълженост или
спиране на плащанията. В табличният вид на коефициентите, който е
представен с допълнителното заключение, е налице и таблица за показателите
за финансова автономност. Това е коефициент на автономност или
платежоспособност на Манекс ЕООД. В същия забелязваме, че още към
31.12.2017г. този коефициент е изключително нисък. Той е 0.118, при
минимален такъв, който следва да бъде по – голям или равен на 1. Това
категорично означава, че към 31.12.2017г. търговецът е бил
неплатежоспособен, т.е. той не е бил в състояние да изпълнява свои
задължения към съконтрахентите си.
Може ли оттук да ни кажете какъв е размера на спрените плащания към
тази дата 31.12.2017г. на база показателите, които сте ги извлекли отнякъде?
6
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – На база показателите не мога да дам отговор на
този въпрос.
АДВ.Н. – При изготвяне на приложенията за това заключение
предполагам сте извършили проверка или някаква справка от кога е най –
старата фактура, по която са спрени плащанията?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Както съм посочил в заключението си най –
старото задължение по спрените плащания е от 2016г., фактурата е от
31.12.2016г.
АДВ.Н. – Предвид двете хипотези, които въвежда ТЗ за
неплатежоспособност не би ли следвало в заключението да се посочи, че
именно това е датата на спиране на плащанията и изпадане в
неплатежоспособност, а не 31.12.2019г.?
ВЕЩО ЛИЦЕ: С.Д. – Не би следвало понеже коефициентът за обща
ликвидност за 2017г. и 2018г. е по – голям от 1 и плащането може да е спряно
по други причини.
АДВ.Н. – Още в края на 2017г. той е бил неплатежоспособен. Това се
вижда от таблиците и коефициентът, който е даден. Плащанията при всички
положения са спрени поради липса на финансови средства. Говоря за стр.10,
последната таблица – коефициент на финансова автономност и коефициент на
задлъжнялост.
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Това са съпътстващи коефициенти, които
съпътстват коефициента за обща ликвидност.
АДВ.Н. – Те дори от 2021г. този коефициент е пет пъти по – висок от
този, който е бил към 31.12.2017г. Това за мен няма съмнение, че през 2017г.
7
финансовото състояние на дружеството е било в пъти по –зле отколкото
месец май тази година.
Месец май 2021г. коефициентът е пет пъти по – висок от този, който е
бил към 31.12.2017г. Означава ли, че към датата на подаване на молбата за
образуване на настоящото производство, той е бил пет пъти по –
платежоспособен отколкото към 31.12.2017г.
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Коефициентът на финансова автономност и
коефициентът на задлъжнялост, както казах, са съпътстващи коефициенти
към коефициента за обща ликвидност. На база на само един коефициент не
мога да дам отговор дали е бил в неплатежоспособност или не е бил.
Действително, коефициентът е със стойност 0.118, което е няколко пъти с по
– ниски стойности.
АДВ.Н. – Може ли да кажете датата на това плащане от 2016г., което
все още не е извършено?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Фактурата е от 31.12.2016г.
АДВ.Н. – Всъщност те са много фактури.
Нямам други въпроси към вещото лице.
ЮРИСК.И. – За влияние върху коефициентите тук беше наблегнато на
две финансови събития – при оценка и увеличение на капитал. Малко или
много са такива финансовите събития, които биха могли да окажат влияние
на коефициентите. Те толкова важни ли са спрямо всички останали събития,
които биха могли да се случат, за да повлияят на коефициентите?
По – важни ли са от останалите неща, които биха могли да се случат във
финансовото здраве на едно предприятие? Ние акцентираме на тях, дълбаем
на тях и казваме, че те са изключително важни, а аз не разбирам дали е така?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – На този въпрос не мога да отговоря. Трябва да
8
определя каква е тежестта на всяко събитие.
ЮРИСК.И. – Може ли да се каже, че всяко финансово събитие е равно
на всяко друго финансово събитие и всичките водят до някакви
коефициенти?
ВЕЩ ЛИЦЕ:СТЕФОН ДОНЧЕВ – Мисля, че не може да се сложи
знак за равенство.
ЮРИСК.Р. – Във връзка с това неплащане на няколко фактури от
2016г., как това се отразява като цяло върху неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността при условие, че имаме дълготрайни активи?
Това повлиява ли по някакъв начин за определяне на тази дата, тези неплатени
фактури, които са от 2016г.?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Направил съм анализ за старите спрени плащания
и съм установил, че най – старите са от 2016г. Как и по какъв начин влияят
точно тези плащания не мога да отговоря на въпроса.
АДВ.Д. – Първият ми въпрос е свързан със свръхзадължеността на
Манекс ЕООД. По делото са приложени пазарни оценки на активите на
Манекс ЕООД, извършени през 2019г. и 2020г. Когато сте определяли
коефициентите за свръхзадълженост с какви цифри сте работили – с
балансовата стойност на активите или с тяхната пазарна стойност?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Работил съм с балансовата стойност на активите.
АДВ.Д. – Ако се работи с тяхната пазарна стойност ще има ли промяна
във вашите изводи?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Към настоящия момент не мога да отговоря.
9
АДВ.Д. – Известно ли Ви е, че е образувано Изп.д. №756 по описа на
ЧСИ, по което към дати 12.10.2021г. и 15.10.2021г. са продадени над 64
недвижими имоти и са постъпили доста сериозни суми?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Не, не ми е известно.
АДВ.Д. – Заявих, че оспорвам заключението по двата въпроса.
Предоставям на съда по приемането му.
ЮРИСК.Р. - Моля заключението на вещото лице да бъде прието.
ЮРИСК.И. – Да се приеме заключението на вещото лице.
ВЪПРОС НА СЪДА към вещото лице – Разполага ли към момента
дружеството с налични средства, които биха обезпечили издръжката на едно
евентуално открито производство по несъстоятелност?
ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Както съм посочил в заключението си към
31.05.2021г. дружеството е разполагало с касова наличност от 878.59лв. и
парични средства по банка в размер на 25 396.31лв. Към настоящия момент не
мога да кажа с какви средства разполага.
АДВ.Н. – Съгласен съм с извършеното по повод на това допълнително
заключение като представени коефициенти, но не съм съгласен с крайния
извод за началната дата на неплатежоспособност. Считам, че същата следва
да бъде определена съобразно правилата на ТЗ и да се вземе по задната дата
измежду двете или в настоящия случай това е спиране на плащанията към
няколко търговеца, което е било факт към 31.12.2016г. Именно това следва да
бъде датата на изпадане в неплатежоспособност.
СЪДЪТ намира, че експертът е отговорил на поставените задачи.
Неговото заключение има отношение към предмета на установяване в
10
настоящото производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като надлежно доказателствено средство по делото
заключението на вещото лице по назначената ССЕ.
На вещото лице Ст. Д. Ст. да се изплати възнаграждение в размер на
внесения депозит.
АДВ.Д. – Моля да бъдат приети по делото представените от мен
доказателства. Те са извлечени от ТР и са представени във връзка с
представените към заключението баланси на длъжника към 31.12.2017г. и
31.12.2018г., които вещото лице е ползвало, за да изчисли съответните
коефициенти на ликвидност, вкл. и на общата ликвидност на дружеството,
който коефициент той обясни, че взема предвид, за да отговори и на
последния въпрос, а всички други били съпътстващи коефициенти.
АДВ.Д. – Да се приемат.
АДВ.Н. – Не възразявам, да се приемат.
ЮРИСК.Р. – Не възразявам да се приемат.
ЮРИСК.И. – Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че искането е допустимо и основателно.
Доказателствата са представени в срок, в който обстоятелствата, които ще се
установяват с тях са станали явни по делото, с оглед допълнителното
заключение на експерта.
Водим от горното, съдът
11
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото представените
писмени такива в днешното съдебно заседание, а именно – копия от Протокол
от решението на едноличния собственик на капитала в „Манекс“ ЕООД от
10.10.2017г.; Баланс към 10.10.2017г. на „Манекс“ ЕООД; Отчет за
собствения капитал на „Манекс“ ЕООД за 10.10.2017г.; Протокол от
решението на едноличния собственик на капитала в „Манекс“ ЕООД от
08.11.2017г.; Платежно нареждане от 09.11.2017г.; Банкова референция от
09.11.2017г.; Баланс на „Манекс“ ЕООД към 31.12.2016г.; Отчет за приходите
и разходите на „Манекс“ ЕООД към 31.12.2016г.
АДВ.Д. – Искам да обясня защо правя съответните оспорвания и какви
са ми допълнителните искания:
Както посочих при определяне началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността интересът на банките
е такъв тази дата да бъде изтеглена възможно най – близо до настоящото
производство, докато интересът на всички останали кредитори не е такъв. Той
е точно обратния. Интересът на банките да бъде тази дата възможно най –
близка, на първо място идва от това, че по принцип кредитите са обезпечени.
Банките не отпускат кредити, ако не са обезпечени.
Следва да се има предвид, че производството по несъстоятелността
трябва да обслужва всички кредитори, а не само интереса на банките. В този
смисъл, моля да имате предвид Решение №147/05.03.2004г. по Търг.д.
№1762/2003г. на I ТО на ВКС, където е посочено изрично, че една от най –
важните задачи на обявителното решение, е като обяви
неплатежоспособността, съдът да определи началната й дата. Като началната
дата на неплатежоспобността на длъжника има последиците на сила на
присъдено нещо. Оттук нататък тя се ползва като такава в последващото
производство. Във връзка с това, към месец април 2021г. съм направил
разпечатка на сделките само в Служба по вписванията на „Манекс „ЕООД“ и
те са над 160 страници. Вписванията през 2018г., 2017г., 2016г., 2015г. и т.н.
са в десетки броя сделки на година, което показва колко значима е тази дата -
началната дата на неплатежоспобността, с оглед както казах вече на
12
отменителните сделки.
В този смисъл и във връзка с представените и приети писмени
доказателства оспорвам представените към заключението, още повече
смятам, че вещото лице не може да събира доказателства, но въпреки това те
са представени към заключението и са в ТР също публикувани, балансите на
дружеството към края на 2018г. и 2017г., по които вещото лице е работило.
Оспорвам ги в частите, за които съм представил доказателства и които са
приети в днешното съдебно заседание. Това са частите, с които са се
трансформирали увеличението на капитала с два милиона лева в баланса към
31.12.2017г. На първо място, това е станало с един милион и половина с
решение от 10.10.2017г. на едноличния собственик на капитала и с 500 000лв.
увеличени чрез парична вноска с решението от 08.11.2017г., както и през
2018г. преоценка на активите в размер на 756 000лв. Както вещото лице
посочи тези обстоятелства, именно увеличението на капитала и преоценката
на активите безспорно се отразява върху частите, които касаят общата
ликвидност, върху краткотрайните активи и то към увеличение. Тъй като тези
два баланса са частни свидетелстващи документи те подлежат на оспорване
във всяко едно производство, както и в настоящото. Тези две операции –
увеличаването на капитала през 2017г. и преоценката на активите през 2018г.
считам, че са направени именно с оглед създаване на невярна представа за
добро финансово състояние на длъжника за тези две години. Финансовото
състояние на длъжника не е било добро и към края на тези две години 2017г.
и 2018г. За това сочат както поддържания изкуствено от страна на длъжника
на ръба така да се каже коефициент от 1.014 и 1.018 за 2017г. Този
коефициент е постигнат именно с тези операции – увеличаване на капитала
през 2017г. и преоценка на активите през 2018г. Ако тези операции не бяха
извършени коефициентът за тези години би бил под 1 със сигурност. Става
дума за особено големи активи, за големи суми, за два милиона лева през
едната година и 756 000лв. през другата година. Всички тези действия се
извършват в края на годината, когато се вижда, че дружеството съответно
няма да постигне този коефициент на обща ликвидност.
Считам, че тези операции, както казах, са едни счетоводни трикове, за
да се задържи изкуствено и привидно дружеството с коефициент на обща
ликвидност над 1. Не са реални операции с реално постъпване на средства в
дружеството.
13
Ето защо, моля да бъдат поставени и допълнителни задачи във връзка с
това оспорване към вещото лице, а именно:
На първо място, вещото лице като се съобрази с необходимите за това
счетоводни документи на длъжника да изготви баланси на дружеството към
края на 2017г. и 2018г., като изключи сумите, с които е извършено увеличение
на капитала през 2017г. и преоценка на активите през 2018г., в частите, с
които те са се отразили върху краткотрайните активи на „Манекс“ ЕООД за
тези години. След което, въз основа на така изготвените баланси, вещото лице
да отговори на поставените два въпроса, разгледани в допълнителното
заключение за тези години, а именно по въпросите относно коефициентите на
ликвидност включително за общата ликвидност и относно началната дата на
неплатежоспобността или свръхзадължеността.
Във връзка с увеличението на капитала през 2017г. със сумата от
500 000лв. оспорваме, че тази сума е била от лични средства на едноличния
собственик на капитала на дружеството. Ние считаме, че сумата е излязла
реално от патримониума на „Манекс“ ЕООД към Миглен Манев след което
се е върнала в това дружество под формата на парична вноска на едноличния
собственик на капитал с основание увеличаване на капитала. Реално внасяне
на пари от Миглен Манев не е налице, тъй като тези средства не са негови
лични.
Това твърдение се подкрепя от обстоятелството, че през месец октомври
2017г., т.е. месеца преди да е направено това увеличение, Манекс ЕООД е
теглило кредит от УниКредит Булбанк. В началото на месец ноември 2017г.,
т.е. няколко седмици по – късно, Миглен Манев внася в дружеството за
увеличение на капитала сумата от 500 000лв. имайки предвид, че предходните
години не е разпределяна печалба. Той не е получавал никакви суми от това
дружество.
Ето защо молим с оглед направеното от нас оспорване и с оглед
изпълнение на задачата на вещото лице да бъде поставена и такава задача - да
установи какъв е произхода на сумата от 500 000лв. внесена от Миглен Манев
на 09.11.2017г. като увеличение на капитала в „Манекс“ ЕООД. При
необходимост молим да постановите разкриване на банкова тайна в този
смисъл по сметката, от която тази сума е излязла.
С оглед оспорване на баланса за 2018г., молим вещото лице да
14
установи как е извършена преоценката на имуществото на дружеството, на
коя дата е извършена, какви активи са били преоценени, на какво основание,
по какъв начин, дали с експертиза или друг начин и как тази преоценка се е
отразила върху коефициентите на ликвидност на дружеството.
На следващо място, ако при направеното изчисление от вещото лице
коефициентите на обща ликвидност за съответно 2017г. и 2018г. са над 1,
което ние считаме, че няма как да е така, и съобразявайки необходимите за
това счетоводни документи на длъжника, молим вещото лице да изготви
баланси на дружеството и към края на всяко тримесечие на 2019г., с оглед
установяване на точната дата на изпадането в неплатежоспособност или
свръхзадълженост на длъжника, като определи коефициентите на ликвидност
към края на всяко тримесечие на 2019г.
Ще направя едно пояснение за последната задача – ако коефициентът на
обща ликвидност към края на 2018г. се окаже над 1, което е референтната
стойност, а той в случая по баланс е съвсем малко над 1, то явно през самата
година 2019г. е настъпило събитие, което е довело до изпадане на длъжника в
неплатежоспособност или свръхзадълженост. Това не е станало на самата
дата 31.12.2019г. както е посочено от вещото лице. То е станало на една
междинна дата между 01.01.2019г и 31.12.2019г. Тази дата трябва да се
установи възможно най – точно в настоящото производство с оглед и
възможно най – точното й определяне в решението по чл.630 от ГПК. В този
смисъл е и цитираното вече решение на ВКС. Разликата между коефициентът
на обща ликвидност 1 в края на 2018г., както е посочено в заключението и
0.28 в края на 2019г. говори за това, че през 2019г. се е случило някакво
събитие, което е довело до 4 пъти увеличаване на краткосрочните задължения
отнесени към краткотрайните активи. В края на този период 2018г. то е било
почти едно и също. При тези балансови стойности става въпрос за десетки
милиони лева, не става въпрос за сто, двеста, петстотин лева, а именно от
осемнадесет милиона краткотрайни активи и малко над осемнадесет милиона
краткосрочни задължения в края на 2018г., до шест милиона краткотрайни
активи и 21.5 милиона краткосрочни задължения в края на 2019г. Тази
огромна разлика от 15.5 милиона лева не се е получила за един ден, именно
на 31.12.2019г., както излиза според заключението на вещото лице.
Ето защо, следва да се изследват и тези междинни периоди, за да се
15
установи възможно най – точно кога това е настъпило. Пак казвам – това е
под условие, че за 2018г. не се установи, че коефициентът на обща
ликвидност е под 1, т.е. ако остане въпреки всичко над 1.
Като последна задача, тъй като считаме, че и останалите коефициенти,
които вещото лице е посочило също влияят на тази дата на
несъстоятелността, съответно неплатежоспособност и свръхзадълженост,
молим вещото лице да изчисли стойностите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, както и показателите на автономност,
неплатежоспособност и коефициентът на задлъжнялост и за предходните
години преди 2017г., докато показателите за тези години попаднат в
референтните им стойности. По същество на делото ще обсъждаме кои точно
коефициенти и защо също влияят на началната дата.
АДВ.Н. – Присъединявам се към изложеното от колегата. В подкрепа
искам да добавя, че показателите относно платежоспособността на търговеца,
посочени в допълнителното заключение, говорят всичко в насока, за която
говори колегата Д.. От тези показатели се установява, че месец май тази
година дружеството е било над пет пъти по платежоспособно отколкото към
края на 2017г., с което безспорно се установява, че проблемите са много
далеч назад. Именно поради това аз се присъединявам към исканията
направени от колегата, като дебело подчертавам за необходимостта да се
изготви за години назад докато видим показател единица по всички тези
таблици, които са в настоящото заключение. Ако трябва да се върнем 2016г.,
2015, 2014г. и т.н.
ЮРИСК.Р. – Възразявам за толкова дълъг период назад да се извършва
проверка. Това във времето е твърде дълъг период назад. Плюс това, както
каза вещо лице, от значение е общата ликвидност, а другите показатели имат
само допълнителен помощен характер за определяне на тази обща
ликвидност. Тя е определена от вещото лице с дата на свръхзадълженост
31.12.2019г.
ЮРИСК.И. – Молбата, по която водим настоящото производство, е
подадена на 29.06.2021г. Каза се, че 64 имота са продадени от 12.10.2021г. до
16
15.10.2021г. Решението на ВКС, което цитира колегата е от 2004г., преди
промяната, която въведе едни крайни срокове назад – три години преди
датата.
Моето становище по искането за нова експертиза – първо, опцията за
такова искане е преклудирана. Две или три заседания вече са минали. Второ,
изследването на праисторически факти няма никакво отношение, а докато се
случват тези неща всеки си има свой интерес. Понякога интересът е да се
забави производството. Моят интерес, на банката която представлявам, е то
да се открие, защото покрай нас и в момента се осребряват активи на
длъжника. Това става без наше участие. Тези осребрявания по никакъв начин
не могат да бъдат пипнати и после ще е пълно с добросъвестни трети лица.
Изследването на периоди пет години назад по никакъв начин не подпомага
настоящото производство, нито може да доведе до дивидент за когото и да е
било занапред, с оглед настоящите текстове за отменителните искове.
Мисля, че заключението на вещото лице беше обосновано и пълно,
отговаря на въпросите и моля да не допускате допълнителна несвоевременно
поискана задача.
АДВ.Д. – Споделям становището на колегите Р. и И., че една част от
исканията направени от колегите Д. и Н. са недопустими поради настъпила
преклузия по отношение на тях, които касаят поставянето на нови задачи, а в
другата си част неоснователни. Поради това, моля да бъдат оставени без
уважение.
АДВ.Д. – Не е налице преклузия за поставянето на тези задачи, тъй като
те са свързани на първо място с отговорите на вещото лице, изследванията на
балансите, както посочих през 2017г. и 2018г. в заключението, което сега
приемаме и във връзка с оспорване на част от тези баланси като частни
свидетелстващи документи, което може да стане едва в настоящото съдебно
заседание, след като те са представени към заключението на вещото лице.
Още повече, тези баланси не са представени от страна на страна в
производството на вещото лице. Те не могат да бъдат приемани и като
доказателства в този смисъл.
Отделно от това, с оглед бързина на производството в никакъв случай
17
не може да страда разкриването на обективната истина и съответно
правилността на съдебното решение, което може да се постигне единствено
чрез пълно изследване на тези обстоятелства, които искахме. Аз посочих
защо банките бързат. Това е ясно защо бързат банките. Мога да кажа, че
производства по несъстоятелност са продължавали по 5 и по 8 години и аз
съм участвал в такива производства в София. Така, че това не е пречка
няколко месеца да се забави едно производство с оглед именно установяване
на обективната истина и с оглед оспорването на тези доказателства, които са
в основата на заключението на вещото лице за тези две години. Вижда се, че
този коефициент, който се поддържа изкуствено от страна на длъжника през
тези години от едно нула четиринадесет до едно нула осемнадесет е просто на
ръба. Той е много крехък коефициент. С оглед всички съпоставени останали
коефициенти се вижда, че той изкуствено се поддържа от страна на
длъжника, с оглед заблуда на всички останали, включително и на банките.
АДВ.Д. – Моля при това положение да си отмените определението, с
което бяха приети представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства по две причини. Първо считам, че те са извлечения от ТР, били
са общоизвестни. Страната, която ги представя е могла да ги представи в
предходното съдебно заседание и още в по - предходното, поради което е
настъпила преклузия за приемането на тези доказателства.
След като бъде отменено това определение ще бъде изключена
възможността за оспорване на балансите на дружеството за 2017г. и 2018г.,
които са одитирани от експерт счетоводител и са заверени.
СЪДЪТ по направеното искане да бъде отменено определението, с
което бяха приети представените в днешното съдебно заседание
доказателства, намира че същите са общодостъпни в ТР и дали те ще бъдат
приети по делото или не, всяка от страните може да се позове на тях и съдът е
длъжен да ги вземе предвид при постановяване на крайния си акт. В този
смисъл, съдът намира искането за неоснователно и
ОПРЕДЕЛИ:
18
ОТХВЪРЛЯ искането да бъде отменено определението, с което бяха
приети представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства
По отношение на искането за изготвяне на още едно допълнително
заключение, съдът намира, че същото не е преклудирано, тъй като е
направено във връзка с данните установени от настоящото допълнително
заключение. Колкото до неговата основателност съдът намира, че по
настоящем се събраха достатъчно данни, достатъчно доказателства и
доказателствени средства, които да обусловят установяването на достатъчно
факти и обстоятелства, за да може да се постанови краен акт по настоящото
дело. В този смисъл и с оглед процесуалния ред, предвиден в ТЗ, за
разглеждане и произнасяне по молба за откриване производство по
несъстоятелност, съдът намира, че следва да отхвърли искането за втора
допълнителна експертиза и да се произнесе с решение в сроковете
предвидени в закона, като ползва за реализиране на становището си
наличните доказателства, които счита за напълно достатъчни.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване на допълнителна експертиза.
АДВ.Д. – Считам, че ход на делото по същество не може да бъде даден,
с оглед неприключило производство по частна жалба на моя доверител.
Недопустимо е при неприключило производство по частна жалба, във вида, в
който тя е представена да приключи производството и да се постанови
решение. Без правно значение е дали частната жалба спира или не действието
на определението в какъвто смисъл се произнесохте в предходното съдебно
заседание. По висяща частна жалба по едно дело, делото не може да
приключи.
ЮРИСК.Р. – Предоставям на съда.
19
ЮРИСК.И. – Предоставям на съда.
АДВ.Н. – Предоставям на съда.
АДВ.Д. – Считам, че кредиторите в едно производство по
несъстоятелност не са необходими другари, така че не е пречка да бъде даден
ход на делото по същество.
СЪДЪТ позовавайки се на текста на чл.277 от ГПК намира, че няма
законова пречка да бъде обявено делото за решаване. В такъв случай пред
молителя остава и открит пътя за въззивно обжалване и евентуално
обезсилване на решението, като бъде поставено такова. Частната жалба е
администрирана и изпратена на въззивния съд и нейното движение според
настоящия съдебен състав не е пречка за обявяване на делото за решаване.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСК.Р. – Поддържам подадената от Банка ДСК молба и моля съдът
да обяви начална дата на свръхзадълженост тази дата, която е посочило
вещото лице 31.12.2019г.
АДВ.Д. – Също поддържам молбата на Банка ДСК, към която сме се
присъединили. Считам, че с оглед оспорване на заключението на вещото
лице, съответно за 2017г. и 2018г., началната дата следва да бъде определена
към 31.12.2017г.
АДВ.Н. – Моля да се съобразим със закона. Неплатежоспособността
има две хипотези така, както е определил законодателя и следва да бъде
обявена за такава настъпилата по рано от двете. По ранната дата е датата на
20
спиране на плащанията, която на нас ни е известна. Тя е 31.12.2016г., когато
„Манекс“ ЕООД е спрял плащанията към няколко свои съконтрахента. Това е
факт и е установено от вещото лице. Свръхзадължеността е просто една друга
хипотеза на изпадане в неплатежоспособност. Тя не е водеща.
Молбата ми е с Вашето решение да определите именно тази дата-
спирането на плащанията 31.12.2016г. като начална дата на
несъстоятелността.
ЮРИСК.И. – Поддържам молбата, която сме подали с датата твърдяна
от банката в нея. Тя е доста по – късна от исканите от колегите.
Неплатените фактури от 2016г. са на обща огромна стойност от
12 000лв., което на фона на двадесет, двадесет и пет милиона общ дълг към
момента, според мен, не може да бъде аргумент за приемане на тази дата.
Представям Списък на разноски.
АДВ.Д. – Моля да постановите решение, с което да уважите молбата на
Банка ДСК за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
дружеството, което представлявам, като определите начална дата на
неплатежоспособност така както е посочена от първоначалния кредитор в
молбата. С оглед заявеното от вещото лице, че към 31.05. по сметките на
дружеството и в касата на дружеството има много малко средства, които към
настоящия момент въобще липсват, моля делото да бъде спряно до внасяне на
разноски от кредиторите за продължаване на производството.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 11.28 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
21
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
Секретар: _______________________
22