Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 15.01.2018 г. гр. С.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ - ми състав
в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета
година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Стойка
Стоилова
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. № 114 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано след връщането му за ново разглеждане, постановено с реш.№
138/14.07.2017 г. по в.гр.д.№ 540/2016 г. на ПАС, с което е обезсилено реш.№
171/31.05.2016 г. и е отменено опр.№ 628/05.07.2016 г., и двете по гр.д.№
118/2013 г. на СтЗОС.
Пред съда е била подадена искова
молба от И. П. Н. от гр.С.и Н.Д.И. *** срещу М.Г.И. ***, с която първоначално
са били предявени активно субективно и евентуално обективно съединени искове за
обяване на нищожност на съдебна спогодба от 10.10.1990 г. по гр.д.№ 2245/1990 г. по описа на Районен съд –С./СтЗРС/,
респективно
за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в съдебната спогодба от 10.10.1990 г. по гр.д.№
2245/1990 г. по описа на Районен съд –С./СтЗРС/.
В хода на развилото
се пред СтЗОС производство по гр.д.№ 118/2013 г. ищците са оттеглили
предявените активно субективно съединени искове за обявяване на съдебната
спогодба за нищожна и производството по
делото в тази му част е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт.
Също така в хода на
развилото се пред СтЗОС производство по гр.д.№ 118/2013 г. е настъпило и
правоприемство по чл.227 от ГПК, т.к. ищцата И. П. Н.е починала и е била заместена от своя
единствен наследник по закон – синът й Н.Д.И., като с оглед на това за
разглеждане пред съдът е останал единствено иск за разваляне на договора за
издръжка и гледане, обективиран в съдебната спогодба от 10.10.1990 г. по гр.д.№
2245/1990 г. по описа на СтЗРС.
С исковата молба са
изложени твърдения, че ищците са били наследници по закон на Д. И. Н., бивш
жител ***, починал на 25.02.1981 г., като И. П. Н.била негова преживяла
съпруга, а Н.Д.И. – негов син, а ответницата била преживяла съпруга на другия
му син – Н. Д.И., бивш жител ***, починал на 28.09.2012 година.
Твърди се, че като
член-кооператор в ЖСК “Т.“ И. П. Н.е получила от общото събрание на
кооперацията дял в построената от ЖСК жилищна сграда, а именно : апартамент № .,
находящ се в гр.С., ул.“С. С.“ № ., с
площ от 83,28 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 15 и таванско
помещение № 6 и съответните 2,033 % идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху терена, съставляващ парцел ІV в кв.83а по
плана на гр.С., като правото й на собственост върху имота било признато с н.а.№
., т.., дело № .г. на Нотариус при Народен съд – С..
Към момента на
придобиване на собствеността върху имота И. П. Н.е била в брак с Д. И. Н.,
поради което по отношение на апартамента възникнала съпружеска имуществена
общност.
Твърди се също така,
че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ ., т.., дело№ .на
Нотариус при СтЗРС, И. П. Н.и Д. И. Н. придобили собствеността върху празно
дворно място, находящо се в с.П., общ.С., с площ от 987 кв.м., представляващо
парцел ІІ- 69 в кв.12 по плана на селото, а по действащия регулационен план
имота бил с площ от 1 100 кв.м., в това число придаваеми по регулация от улица 3 кв.м., представляващо УПИ ІІ-69 в
кв.12 по действащия регулационен плана на селото.
В дворното място И. П.
Н.и Д. И. Н. построили триетажна еднофамилна сграда, която към датата на
смъртта на Д. И. Н. била изцяло завършена, поради което за нея също възникнала
съпружеска имуществена общност.
Сочи се, че смъртта
на Д. И. Н., И. П. Н.придобила на основание прекратена съпружеска имуществена
общност по ½ идеална част от посочените недвижими имоти и на основание
наследствено правоприемство - по още 1/6 идеална част, или общо 4/6 идеални части,
а всеки един от двамата им сина – Н.Д.И. и Н. Д.И. придобил по наследство по
1/6 идеална част от имотите.
Твърди се, че през
1990 г. И. П. Н. , Н.Д.И. и Н. Д.И. сключили съдебна спогодба, обективирана в
протокол от 10.10.1990 г. по гр.д.№ 2245/1990 г. по описа на СтЗРС, с която
прекратили съсобствеността помежду си по отношение на имотите и по силата на
която Н. Д.И. получил изцяло собствеността върху апартамента в гр.С.и ½
идеална част от дворното място, ведно с ½ идеална част от намиращата се
в него постройка, с право да ползва
източната половина от дворното място и от постройката: южната стая на първия
етаж, складово помещение зад гаража, югоизточната стая на втория етаж,
западното странично помещение на третия етаж, ½ идеална част от
стълбището и гараж; Н.Д.И. получил ½ идеална част от дворното място,
заедно с ½ от намиращата се в него постройка, с право да ползва
западната половина на дворното място и от постройката, както следва: стая с
югозападно изложение на втория етаж, кухня с тераса със западно изложение, на
третия етаж-стая, тераса, баня, тоалетна, странично подпокривно помещение, като
за уравнение на дела си получил и сума от 10 000 лв.; а в полза на И. П. Н.синът
й Н. Д.И. учредил право на обитаване върху имотите, поставени в негов дял и се
задължил да й осигури всестранни грижи и издръжка до края на живота й.
През 1995 г. Н. Д.И.
сключил брак с ответницата М.Г.И., а на 28.09.2012 г. починал, като след
смъртта си оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга и своята
майка И. Н. които по силата на наследяването придобили собствеността върху
процесните имоти, както следва: 1/3 идеална част за И. П. Н.и 2/3 идеални части
за М.Г.И., предвид продължителността на брака на ответницата с Н. И. повече от
10 години.
Твърди се, че още от
сключването на съдебната спогодба И. П. Н.и синът й Н. Д.И. живеели в
самостоятелно домакинство, първоначалната ищца била трудоспособна, работила
дълги години след пенсионирането си и сама се издържала и се обгрижвала, като
не получавала издръжка и гледане от сина си и в последствие от неговата съпруга
- ответницата М.И..
Семейството на Н. И.
имало ниски доходи, а самият той боледувал тежко, което изисквало и средства за
лечение, а впоследствие наложило тримата, заедно с И. Н. да се преместят да
живеят в имота в с.П..
С напредването на
възрастта И. Н. започнала все по-често да боледува и да се нуждае от гледане и
издръжка, но не получавала такива от ответницата нито приживе на сина си Н.,
нито след неговата смърт през 2012 година, като отношението на ответницата към
ищцата било изключително лошо.
По повод на
боледуването на И. Н. и липсата на полагани за нея от ответницата грижи се
наложило другият й син – Н., да я вземе при себе си в своя дом, където заедно
със своята дъщеря си се грижели за нея докато оздравее, след което отново я
върнали в с.П..
Ответницата обаче
продължила да не полага грижи за своята свекърва и да я издържа, поради което
през зимните месеци в началото на 2013 година И. Н. се прибрала да живее в
жилището в гр.С., на ул.“С. С.“ № .,
където се оказало, че живее голямата дъщеря на ответницата – В. И., със своя
приятел.
Съвместното ползване
на жилището било свързано с ограничаване от страна на дъщерята на ответницата
на И. Н. да ползва пълноценно отделните помещения на апартамента, като била
принудена да ползва само една малка стая и тоалетната; възпрепятствана била
дори да си обслужва нормално личната хигиена, като същевременно В. И.препятствала
всячески и достъпа на Н.Д.И. и дъщеря му до жилището, като по този начин те
били затруднявани при полагането на грижи за ищцата.
И. Н. поканила с
нарочна покана ответницата да й дава издръжка, като в резултат на това от месец
май 2013 година получавала от последната по 50 лв. месечно.
Излагат се
твърдения, че ответницата претендирала да е собственик на процесния апартамент
по силата на саморъчно завещание на покойния си съпруг Н. Д.И., но въпреки това
поискала от своята свекърва да се отидат при нотариус, за да й прехвърли
притежаваните от последната идеални части от апартамента .
Твърди се, че към
момента на предявяване на исковете през 2013 година ответницата продължавала да
живее в с.П. и да не полага грижи и да дава пълна издръжка на И. Н. въпреки, че
последната се нуждаела непрекъснато от такива, а през м.юли 2013 година се
нуждаела и от средства за операция на лявата си подбедрица, която увредила след
падане.
Претендира се
разваляне на договора за издръжка и гледане, обективиран в съдебната спогодба
от 10.10.1990 г., до размера на 4/6 идеални части от правото на собственост за
двата недвижими имота.
В законоустановения
срок е бил депозиран отговор на исковата молба, с който иска е оспорен като
недопустим и неоснователен.
Релевирано е
възражение за липсата на процесуална легитимация за М.Г.И. да отговаря по
предявения иск, предвид че тя не е била страна по одобрената от съда спогодба
от 10.10.1990 г.
Искът се оспорва и
като неоснователен, като се излагат доводи, че още от 1985 година ответницата и
Н. Д.И. живеят като семейство и още от тогава двамата са се грижели за неговата
майка, когато тя има нужда.
През 1996 година
ищцата претърпяла оперативно лечение, след което за период от около 5-6 месеца
всички грижи за нея били полагани от Н. и М. И..
След около три
години отново се наложило И. Н. да бъде обгрижвана от своя син Н. и съпругата
му М. по повод на здравословни проблеми, както и през 2007 година се наложило
отново.
Твърди се, че през
цялото останало време от тяхна страна за ищцата били престирани грижи,
изразяващи се в готвене, чистене на къщата, пране на дрехи, пазаруване, а всяка
година за 24 май била водена при своите роднини в с.К., обл.В., както и била
записвана на екскурзии за пенсионери, организирани от читалището в с.П..
След смъртта на Н. Д.И.
ответницата продължила да задоволява с грижи всички нужди на своята свекърва.
Оспорват се
изложените в исковата молба твърдения, като се изтъква, че ищцата не е
разполагала с достатъчно парични средства; ответницата и съпругът й реализирали
добри доходи, т.к. до 2000 година работили и двамата, а след пенсионирането си
развили търговска дейност, във връзка с която М.И. работела в магазинчето си в
с.П. само до обяд, а през другото време си била в къщи.
Сочи се, че ищцата
винаги била искала да живее на село, а не в жилището в гр.С.и винаги, докато Н.
И. бил жив а и след това, И. Н. получавала от тях всички необходими грижи.
По повод на
съвместното ползване на апартамента в гр.С.се твърди, че проблемите са
възникнали заради Н.Д.И., който се държал непристойно пред дъщерята на
ответницата.
М.И. твърди, че
освен месечната сума от 50 лв., заплащала всички консумативи за апартамента за
електроенергия, вода и стълбище и никога не е отказвала да даде пари за лечение
на свекърва си.
Претендира се
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
ищецът – редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуален
представител, чрез когото поддържа предявения иск и моли за уважаването му,
както и за присъждането на всички сторени до момента в процеса съдебно-деловодни
разноски.
Ответницата - редовно призована, се
явява лично и се представлява в съдебно заседание от процесуален представител,
чрез когото оспорва иска и пледира за отхвърлянето му като неоснователен, както
и за присъждането на всички сторени до момента в процеса съдебно - деловодни
разноски.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните
относно фактите, касаещи първоначалното придобиване на собствеността върху
процесните недвижими имоти и последващите промени в същите.
От всички представени от страните
по делото писмени доказателства и от материалите по приложените гр.д.№
2245/1990 г. и н.ч.х.д.№ 1103/2013 г., и двете по описа на СтЗРС се установява,
че през 1972 г. по силата на участие в ЖСК и снабдяване с нотариален акт, И. П.
Н.е станала собственик на апартамент № ., находящ се в гр.С., ул.“С. С.“ № ., с площ от 83,28 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение № 15 и таванско помещение № 6 и съответните
2,033 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху терена, съставляващ парцел ІV в кв.83а по плана на гр.С., като по
това време е била в брак с Д. И. Н., а през 1976 г. двамата са придобили чрез
покупко-продажба собствеността върху празно дворно място, находящо се в с.П.,
общ.С., с площ от 987 кв.м., представляващо парцел ІІ-69 в кв.12 по плана на
селото, което съгласно актуалната във времево отношение скица на имота по
действащия регулационен с площ от 1 100 кв.м., в това число придаваеми по
регулация от улица 3 кв.м. и
представлява УПИ ІІ-69 в кв.12.
Страните не спорят, че приживе на
Д. И. Н., починал на 25.02.1981 г., той и съпругата му И. П. Н.са построили в
това дворно място триетажна еднофамилна жилищна сграда.
Видно от удостоверението за
наследници, след смъртта си Д. И. Н. е оставил за свои наследници по закон
преживялата си съпруга И. П. Н.и двамата си сина Н. Д.И. и Н.Д.И..
Видно от протокол
материалите по гр.д.№ 2245/1990 г. по описа на СтЗРС, делото е било образувано
по искова молба на от И. П. Н. , Н. Д.И. и Н.Д.И. за доброволна делба на
апартамент в гр.С., на ул.“С. С.“ № . и
дворно място с постройки в с.П., представляващо парцел ІІ - 69 в кв.12 по плана
на селото, като с протокол от 10.10.1990 г. съдът е одобрил спогодба между
съделителите, по силата на която Н. Д.И. е получил апартамента в гр.С.и
½ идеална част от дворното място, ведно с ½ идеална част от
намиращата се в него постройка, с право
да ползва източната половина от дворното място и от постройката: южната
стая на първия етаж, складово помещение зад гаража, югоизточната стая на втория
етаж, западното странично помещение на третия етаж, ½ идеална част от
стълбището и гараж; Н.Д.И. получил ½ идеална част от дворното място,
заедно с ½ от намиращата се в него постройка, с право да ползва
западната половина на дворното място и от постройката, както следва: стая с
югозападно изложение на втория етаж, кухня с тераса със западно изложение, на
третия етаж-стая, тераса, баня, тоалетна, странично подпокривно помещение, като
за уравнение на дела си получил и сума от 10 000 лв.; а в полза на И. П. Н.синът
й Н. Д.И. учредил право на обитаване върху имотите, поставени в негов дял и се
задължил да й осигури всестранни грижи и издръжка до края на живота й.
Установи се също така, че през
1995 г. Н. Д.И. е сключил брак с ответницата М.Г.И., а на 28.09.2012 г. е
починал, като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон преживялата
си съпруга М.Г.И. и майка си И. П. Н. .
От съдържащите се по н.ч.х.д.№
1103/2013 г. по описа на СТЗРС писмени доказателства се установява, че на
28.01.2013 г. нотариус с район на действие при СтЗРС е обявил саморъчно
завещание на Н. Д.И., по силата на което завещателят е направил завет в полза
на съпругата си М.Г.И., като й е завещал апартамент № ., в гр.С., на ул.“С. С.“ № ., вх.А, ет...
От останалите представени по
делото писмени доказателства се установява, че на 16.05.2013 г. И. Н. е поканила
М.И. да й осигури ползването върху целия апартамент в гр.С., да полага грижи за
нея и да я издържа, като за периода от м.VІ.2013 г. до м.ХII.2013 г. включително последната е
заплащала чрез пощенски запис на свекърва си ежемесечно по 50 лв.
Освен това за периода от м.І.2013
г. до м.ХII.2013 г. М.Г.И.
е заплащала консумативите за електрическа енергия и водоснабдяване и отвеждане
на отпадни води за апартамента в гр.С., на ул.“С. С.“ № ..
На 09.04.2013 г. е било направено
съдебно-психиатрично обследване на И. Н. чрез което е било установено, че тя
страда от органичен амнестичен синдром, като настъпилите нарушения засягат
изолирано паметта й за близки събития и са леко изразени, без да нарушават
критичността на мисленето и оценъчните способности на освидетелстваната, а
интелектуалните й функции са запазени, поради което може да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ги ръководи.
На 08.07.2013 г. И. Н. е била
прегледана в ЦСМП, като при прегледа била установена фрактура на лява
тазобедрена става, получена вследствие на падане, но пациентката отказала
хоспитализация и оперативно лечение, а на 12.09.2013 г. била освидетелствана от
ТЕЛК за общи заболявания, която й признала 96 % степен на увреждане с чужда
помощ, вследствие на счупване на бедрена кост.
За периода от м.І.2013 г. до
м.Х.2013 г. включително, месечните доходи на И. П. Н.са били в размер от по
250,06 лв. за първите три месеца в периода и от по 274,55 лв. за останалите
месеци, формирани от пенсия и други добавки.
От съдържанието на писмо,
датирано с дата 9 март, адресирано до М. – сестра на И. Н. и написано шест
месеца след смъртта на Н. Д.И. се установява, че след кончината на сина си И. Н.
живеела със снаха си М. в едно домакинство, двете се погаждали и живеели добре,
като снахата готвела добри яденета, перяла и чистела и заедно ходели на баня в
града.
От представената от ответницата
фактура се установява, че на 27.09.2012 г. М.И. е закупила пет кубика дърва за
огрев, а от представените от нея рецепти – че през 2007 г. И. Н. е посещавала
лекар.
От заключението на изслушаната
комплексна съдебно медицинска-икономическа експертиза, което съдът кредитира
изцяло, се установява, че И. П. Н.е боледувала от състояние след операция на
феморална херния вдясно; състояние след счупване на лява бедрена кост; хроничен
пиелонефрит, камък в бъбрека, съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен
бъбрек; последици от други неуточнени мозъчно –съдови болести; атеросклероза,
като за тези заболявания е била лекувана системно с …. таблетки, … таблетки и …таблетки.
Стойността на месечната й
издръжка, нужна за съществуването на лица с възрастта и заболяванията й била
както следва: за 1999 г. – 104 лв.; за 2000 г. – 111 лв.; за 2001 г. – 115 лв.;
за 2002 г. – 131 лв.; за 2003 г. – 141 лв.; за 2004 г. – 158 лв.; за 2005 г. –
170 лв.; за 2006 г. – 193 лв., за 2007 г. – 231 лв., за 2008 г. – 263 лв.; за
2009 г. – 269 лв.; за 2010 г. – 263 лв.; за 2011 г. – 276 лв.; за 2012 г. – 321
лв., за 2013 г. – 353 лв. и за 2014 г. – 345 лв.
В хода на процеса, при първото
разглеждане на делото от СтЗОС, на 23.01.2014 г. И. П. Н.починала.
Основните спорни между страните
факти са престирани ли са дължимите гледане и издръжка на И. Н. от бенефициера
по договора за издръжка и гледане, а в последствие от неговия правоприемник – ответницата
– М.И..
За доказване на твърденията си
всяка от страните е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетели, а
ответницата е дала и обяснения по реда на чл.176 от ГПК.
От обясненията й се установява,
че за периода от средата на м.април 2013 г. до датата на смъртта си И. Н. е
била обгрижвана от друго лице. В апартамента в гр.С.от 2009 г. до кончината си
през 2013 г. е живяла дъщерята на ответницата –В. И.. След смъртта на Н. И.
ответницата изтеглила от спестовната книжка на бившия си съпруг 2 950 лв.,
от които 1 000 лв. дала на И. Н. а до датата на смъртта му не знаела за
получени от последната ренти, т.к. покойният й съпруг и майка му се били
занимали с рентите. От 1985 г. до м.ІV.2013 г. снаха и свекърва били живели в
общо домакинство, а след посочената дата И. Н. била при своя син Н.И..
От показанията на разпитаните по
почин на ищцовата страна свидетели Л. П. и Х. П.– роднини по съребрена линия на
И. Н. се установява, че до 1996 година тя е била работоспособна и в добро
здравословно състояние и се грижела и издържала сама. След това заживяла със
сина си К. /Н. И./, който нямал деца, но продължила да се гледа сама, като след
2007 година заживяла в с.П., а от 2012 година западнала, т.к. вече не можела да
се гледа сама и за шест месеца през зимата на 2011 г. срещу 2012 година била
взета от своя роднина С. Т., който я бил гледал. Преди 2007 година всяко лято И.
Н. била ходила на село, където гледала прасета и садяла градина; имала си
достатъчно пари и не вземала от сина си Н., а напротив - давала му, т.к. той
бил безработен от 2001 година. Всяка година зимно време ходела при сестра си, а
за събора на 24 - ти май отново посещавала роднините си по своя роден край в с.К..
След смъртта на сина й И. Н. се оплаквала, че няма кой да я гледа и се наложило
другият й син Н. да се грижи за нея. Живеела в апартамента в гр.С., на ул.“С. С.“
съвместно с други хора, които я ограничавали да ползва жилището пълноценно.
Ответницата М.И. ***. С.Т.
От показанията на разпитаната по
почин на ищцовата страна свидетелка Й. Г. - бивша съпруга на Н. И. се
установява, че е поддържала близки отношения с бившите си роднини по сватовство
и след развода си и има впечатления от отношенията на И. Н. и М.И. за времето
от 28.09.2012 г. до смъртта на първата. За това време свидетелката посетила 6 -
7 пъти бившата си свекърва, но нито веднъж не видяла ответницата или някой друг
да се грижи за нея. Разбрала, че в апартамента съвместно с И. Н. живее и
дъщерята на М.И., която й позволявала да ползва само една стая от жилището. Налагало
се Н.И. и съпругата му Р. да приготвят и
носят храна на ищцата, да й перат, както и да я вземат у дома си, за да се
изкъпе. И. Н. била решила да се премести от с.П. в гр.С.т.к. не била доволна от
грижите на снаха си.
От показанията на разпитаните по
почин на ответницата свидетели – М. М., И. К. и С. Т. се установява, че И. Н. синът
й К. и снаха й М. се установили да живеят в с.П. през 2000 година, като тримата
били в много добри взаимоотношения. Всеки един се трудел – баба И. в градината,
а синът и снаха й продавали в центъра на селото; записвали ищцата редовно поне на
две екскурзии в страната, купували й по 5 кубика дърва за огрев за зимните
сезони, живеели като едно семейство, а след смъртта на Н. И., И. Н. останала да
живее в селото със снаха си.
От показанията на свидетеля
Митев, който бил кмет на селото от 2007 година насам, се установява, че
ответницата му се била оплаквала за проблеми с девер й Н.Д.И., който я пъдел и
я гонел от къщата.
От показанията на свидетелката И.
К. – съседка на И. Н. и ответницата в с.П., се установява, че М.И. винаги се
била грижила добре за свекърва си, приготвяла й храна, палила й печката,
перяла, чистела къщата. Когато баба И. имала здравословни проблеми за нея
отново се грижили синът й Н. и снахата М. в апартамента в гр.С.. От 2013 година
И. Н. отишла да живее в апартамента гр.С., в който живеела дъщерята на
ответницата със семейството си. М.И. плащала разходите за сметки за апартамента
и оставяла пари на свекърва си.
От показанията на свидетеля Т. се
установява, че още от 1996 година, когато за пръв път здравословното състояние
на И. Н. било по-сериозно увредено, всички необходими за нея грижи са били
давани от сина й Н. и снаха й М., с които тя живяла в съвместно домакинство.
Редовно къщата била почиствана от
снахата, която приготвяла и храна за свекърва си, а заедно със съпруга си Н. за
24 – ти май я били водили при роднините й в Северна България.
След смъртта на Н. И. баба И.
останала да живее в с.П. до месец април 2013 година.
От показанията на свидетелите К.И
Т. се установяват и обстоятелствата, че приживе на Н. И. между двамата братя е
имало имотни спорове, т.к. Н.И. настоявал майка му да му прехвърли притежаван
от нея имот - гарсониера в гр.С., за да усвои лихвочисла.
Установяват се още
обстоятелствата, че още докато И. Н. живеела в с.П. със сина си Н. и съпругата
му, работела дворното място на сина си Н., на когото давала реализирания добив.
При посещенията си на село Н.Д.И.
редовно искал пари от своята майка, като дори се било случвало тя да взема назаем,
за да му даде.
От представените удостоверения от
НОИ се установява, че за периода след 2001 г. Н. Д.И. и М.Г.И. са реализирали
доходи от пенсии, като размерът на всяка една от пенсиите на двамата е била с
около 1/4 по-малка от размера на получаваната от И. П. Н.пенсия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, като съдът го намира за допустим, т.к. е
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на правен
интерес за ищеца и отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за
надлежното упражняване на правото му на иск.
Възражението на ответницата за
липса на процесуална легитимация да отговаря като ответник по предявения иск е
неоснователно, т.к. макар да не е била страна по съдебната спогодба, обективирала
договора за издръжка и гледане, чието разваляне се претендира в настоящото
производство, тя е надлежно процесуално легитимирана като ответник в качеството
си на наследник по закон на бенефициера по този договор – Н. Д.И., в чието
качество е придобила и задълженията на наследството му до наследствената си
квота от 2/3 идеални части, определена по реда на чл.9, ал.2, изр.І – во от
Закона за наследството /ЗН/.
Разгледан по същество намира
искът за неоснователен, по следните съображения:
С договора за издръжка и гледане,
чието разваляне се претендира в настоящия процес, покойният съпруг на ответницата
– Н. Д.И. е придобил собствеността върху 4/6 идеални части от процесния
апартамент в гр.С.и 2/6 идеални части от процесното дворно място, ведно с 2/6
идеални части от построената в него триетажна жилищна сграда срещу насрещното
задължение да поеме издържането и гледането на майка си И. П. Н.докато е жива.
Квотите, които Н. И. е придобил
по силата на договора за издръжка и гледане, съдът определи въз основа на
доказателствата за притежаваните от всеки един от тримата съсобственици по силата
на прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване квоти в
съсобствеността на имотите и правния принцип относно вещно -прехвърлителното
действие на правата върху имотите, които отделният собственик притежава, а
именно всеки може да прехвърли само това право, което има в своя патримониум по
време на сключването на сделката /nemo dat quod non habet/.
Със смъртта на Н. И., в
качеството й на негов наследник по закон с квота от 2/3 от наследството му,
ответницата М.И. е придобила и задължението да се полагат дължимите за И. Н. грижи
и да й се дава издръжка, в съответстващата на наследствените й права по чл..0,
ал.1 от ЗН квота.
Към момента на откриване на
наследството на покойния бенефициер по договора за издръжка и гледане то
включва съвкупността от всичките му права и задължения, които се придобиват от
наследника по закон в съответната му квота от наследството, но от наследството
бива изключен придобития от него по силата на съдебната спогодба апартамент в
гр.С., на ул.“С. С.“ № ., т.к. след
смъртта на Н. Д.И. собствеността върху този имот е била придобита от
ответницата по силата на направения в нейна полза от покойния й съпруг завет на
това основание, след като тя е упражнила правото си по завета и е влязла във
владение на имота.
За разлика от наследяването по
закон заветът създава частно правоприемство, поради което и в патримониума на
заветника не преминават задълженията на наследството, т.е. задължението на М.И.
да престира издръжка и гледане, придобито чрез наследяването по закон като
насрещна престация по отношение на прехвърлителката по договора за издръжка и
гледане, се отнася до другия придобит с договора имот, а именно съответните 2/6
идеални части от дворното място и построената в него жилищна сграда в с.П..
Доколкото съдържанието на
насрещните права и задължения по договора за издръжка и гледане не е
регламентирано в закона, то следва да се извлича ad hoc за всеки конкретен случай чрез
тълкуване волята на страните, изразена в договора, като обемът на дължимите
грижи се определя от конкретните нужди на прехвърлителя, с оглед на здравословното
и финансовото му състояние и други конкретни обстоятелства, а при липсата на
ясно разграничение в договора на обема на дължимата грижа и издръжка, следва да
се приеме, че страните по договора са се съгласили да се осигурява цялата
необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за
него грижи.
В конкретния случай с договора за
издръжка и гледане, чието разваляне се претендира, не е бил очертан конкретен
обем на дължимите грижи и издръжката, които следва да получава прехвърлителката
И. Н. като е било посочено, че те трябва да се всестранни и е било уточнено, че
за нея възниква право на обитаване в имотите, поставени в дял на Н. Д.И..
По силата на разпоредбата на чл..3
от ЗЗД договорните задължения следва да се изпълняват точно по вид, обем и
качество, като характера на задължението за издръжка и гледане по своята
същност не търпи забава.
Това задължение е неделимо,
трябва да се извършва цялостно и не е допустимо да се дели на периоди, като
частичното неизпълнение също съставлява основание за развалянето на договора за
издръжка и гледане, освен ако не е незначително.
От анализа на събраните по делото
доказателства съдът намира, че считано до месец април 2013 година
прехвърлителката е получавала дължимите й по договора гледане и издръжка, като
е живяла в едно домакинство със сина си Н. и снаха си М., които са извършвали
необходимото за задоволяване на конкретните й нужди чрез полагане на личен труд
– почистване, пазаруване, пране, приготвяне на храна и закупуване на лекарства,
както и чрез проява на заинтересованост и грижи.
За обосноваването на тези си
изводи съдът кредитира както показанията на свидетелите на ответницата, които
са безпротиворечиви, кореспондират си напълно и отразяват непосредствени
впечатления на свидетелите от съвместния живот на прехвърлителката и семейството
на бенефициера, така и от писмените доказателства по делото и особено саморъчно
написаното от И. Н. до сестра й М. писмо, в което самата тя твърди, че към
месец март 2013 година, т.е. шест месеца след смъртта на Н. И. отношенията
между свекървата и снахата са били прекрасни и последната е била обгрижвана по
много добър начин.
Настоящият съдебен състав
кредитира това писмено доказателство, т.к. макар и съставляващо частен
диспозитивен документ, то не е било оспорено като неавтентично, а съобразно
нормата на чл.180 от ГПК в този случай документът се ползва с доказателствена
сила за отразените в него неизгодни за издателя му факти, каквито по отношение
на И. П. Н.се явяват и съдържащите се в него обстоятелства.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите на ищцовата страна – Л. И Х. П., т.к. приема, че впечатленията на
тези свидетели не са преки и непосредствени, а са от изолирани, кратки периода
от живота на И. Н..
Освен това тези свидетели
единствени от всички свидетели са били в родствена връзка с някоя от страните
по делото, а именно в родство по съребрена линия с И. П. Н. , която е била
първоначалната ищца по иска, поради което съдът приема, че тези свидетели са
заинтересувани от изхода на делото по смисъла на чл.172 от ГПК.
Съдът не кредитира и показанията
на свидетелката Й. Г., т.к. отново счита, че тези показания са основани на
изключително епизодични впечатления от живота на И. Н. / в рамките на 6 – 7
пъти за период от време от около година и половина/, и в по – голямата си част
досежно твърденията за неполагани от ответницата грижи пресъздават казано на
свидетелката от други лица – от самата И. Н. или семейството на синът й Н.И., а
фактите, за които тя свидетелства, в основната си част са били узнати от нея след предявяването на
иска за разваляне на договора и издръжка и гледане, т.е. когато отношенията
между прехвърлителката и ответницата вече са били влошени.
С оглед на всички събрани по
делото доказателства настоящият съдебен състав приема за установено, че
прехвърлителката И. Н. е престанала да живее в едно домакинство с ответницата и
да получава грижи от нея считано от месец април 2013 година, когато се е
прибрала в апартамента в гр.С., на ул.“С. С.“
№ ., където е живяла до датата на смъртта си през 2014 година.
Съобразно събраните по делото
доказателства касаещи неизпълнение на договорните задължения за издръжка и
гледане за този период, настоящият съдебен състав приема, че неизпълнението на
договорните задължения от страна на ответницата е било незначително, т.к. дори
и след месец април 2013 г. М.И. е осигурявала грижи и издръжка за свекърва си,
като й е предоставила стая в жилището си в гр.С., ул.“С. С.“ № ., в която да живее, плащала е сметките за
консумативите за електроенергия и водоснабдяване и отвеждане на отпадни води за
имота и й е давала месечно по 50 лв., въпреки че е получавала от пенсия
по-ниски доходи от доходите, получавани от самата И. Н..
За посоченият период от време
ответницата не е престирала единствено непосредствените грижи за
прехвърлителката, но съдът приема, че за изпълнението на това задължение М.И.
не е получавала съдействие от самата И. Н. както и е била възпрепятствана от
ищецът Н.И..
Действително неоказването на
съдействие от страна на прехвърлителя за получаване на гледане не освобождава
бенефициера от задължението му да престира грижи, като той може да поиска от
съда трансформация на задължението си в натура в парично такова, но следва да
се има предвид, че в конкретния случай за по-големия период от време това
неизпълнение съставлява по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК новонастъпило в хода
на процеса обстоятелство, което е от значение за спорното право, като трябва да
се държи сметка, че то е настъпило в хода на вече образуваното производство за
разваляне на договора, когато прехвърлителката и ответницата не са поддържали
нормални отношения, а осем месеца след започването на процеса И. Н. е починала.
Предвид това съдът намира, че
неизпълнението от страна на ответницата е незначително по смисъла на чл.87,
ал.4 от ЗЗД и не може да обуслови развалянето на договора за издръжка и гледане.
Съобразно датата на предявяване
на иска няколко месеца след това и удостовереното с представеното от самата И. Н.
с исковата й молба заключение от съдебно-психиатрично обследване, съобразно
което тя е страдала от органичен амнестичен синдром, като настъпилите нарушения
засягали изолирано паметта й за близки събития и били леко изразени, без да
нарушават критичността на мисленето и оценъчните способности на
освидетелстваната, а интелектуалните й функции били запазени, преценени в
аспекта на събраните гласни доказателства, че още приживе двамата братя Н. и Н.
И. са имали имуществен спор, свързан с притежаван от майка им недвижим имот в
гр.С., искан от ищеца Н.И., и свидетелските показания, че след смъртта на Н. И.
брат му е гонел ответницата от имота в с.П., съдът приема, че причината за
предявяването на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане е
удовлетворяването на имуществените претенции на Н.Д.И., касаещи наследствените
от родителите му недвижими имоти, а не неизпълнение на договорните задължения,
обуславящо исканото разваляне.
По изложените съображения Окръжен
съд – С.намира, че предявеният иск за разваляне на договора за издръжка и
гледане, обективиран в съдебната спогодба от 10.10.1990 г. по гр.д.№ 2245/1990
г. по описа на СтЗРС се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен
Относно разноските:
При този изход на делото на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски.
С оглед на представените от нея
доказателства за направени разходи по повод на съдебния спор, в нейна полза
следва да се присъдят разноски в размер на 2 000 лв., съставляващи
платеното от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита в производството по гр.д.№ 118/2013 г. по описа на СтЗОЗ.
По изложените мотиви и на
основание чл.235, ал.3 от ГПК Окръжен съд – С. Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от Н.Д.И., ЕГН - ********** от с.Я., общ.С., обл.С., като правоприемник по
чл.227 от ГПК на И. П. Н. , б.ж. на гр.С., починала на 23.01.2014 г., против М.Г.И.,
ЕГН - ********** от с.П., общ.С., обл.С.иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, с който се претендира разваляне на договор за издръжка
и гледане, обективиран в съдебна спогодба от 10.10.1990 г. по гр.д.№ 2245/1990 г. по описа на Районен съд –С., по
силата на която Н. Д.И., б.ж. на гр.С., починал на 28.09.2012 г. получил изцяло
собствеността върху апартамент № ., находящ се в гр.С., ул.“С. С.“ № ., с площ от 83,28 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение № 15 и таванско помещение № 6 и съответните
2,033 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху терена, съставляващ парцел ІV в кв.83а по плана на гр.С.и ½
идеална част от празно дворно място, находящо се в с.П., общ.С., с площ от 987
кв.м., представляващо парцел ІІ-69 в кв.12 по плана на селото, което съгласно
скицата на имота по действащия към датата на предявяване на иска регулационен
план е било с площ от 1 100 кв.м., в това число придаваеми по регулация от улица 3 кв.м., представляващо УПИ ІІ-69 в
кв.12 по регулационния план на с.П., обл.С., ведно с ½ идеална част от
намиращата се в него постройка, с право
да ползва източната половина от дворното място и от постройката: южната
стая на първия етаж, складово помещение зад гаража, югоизточната стая на втория
етаж, западното странично помещение на третия етаж, ½ идеална част от
стълбището и гараж; Н.Д.И. от с.Я., обл.С.получил ½ идеална част от
празно дворно място, находящо се в с.П., общ.С., с площ от 987 кв.м.,
представляващо парцел ІІ-69 в кв.12 по плана на селото, което съгласно скицата
на имота по действащия към датата на предявяване на иска регулационен план е
било с площ от 1 100 кв.м., в това число придаваеми по регулация от улица 3 кв.м., представляващо УПИ ІІ-69 в
кв.12 по регулационния план на с.П., обл.С., заедно с ½ от намиращата се
в него постройка, с право да ползва западната половина на дворното място и от
постройката, както следва: стая с югозападно изложение на втория етаж, кухня с
тераса със западно изложение, на третия етаж-стая, тераса, баня, тоалетна,
странично подпокривно помещение, като за уравнение на дела си получил и сума от
10 000 лв.; а в полза на И. П. Н. , б.ж. на гр.С., починала на 23.01.2014
г. синът й Н. Д.И. учредил право на обитаване върху имотите, поставени в негов
дял и се задължил да й осигури всестранни грижи и издръжка до края на живота й,
до размера на 4/6 идеални части.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.Д.И., ЕГН - **********
от с.Яворово, общ.С., обл.С.да заплати на М.Г.И., ЕГН - **********
от с.П.,
общ.С., обл.С.сумата
от 2 000 лв. / две хиляди лева/–
съдебно – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция, сторени за
заплащането на адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/