Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 16.10.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 634/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против М.Н.К. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 04.07.2019г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 398/2019 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 545 от 08.07.2019 г. за следните суми : сумата от 236,05 лева – главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 06.04.2018г. до 14.08.2018г., сумата от 263,20 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, сумата от 18,76 лева - мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до 12.06.2019 г. и законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до  изплащане на вземането, както и сумата от 205 лева разноски по делото, от които 180 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева - заплатена държавна такса. Вземането е във връзка с ползване на далекосъобщителни услуги и предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.04.2018г. за абонатен № …, за отчетен период от 06.04.2018 г. до 14.08.2018г.

С исковата молба се претендират следните суми : 102,25 лева – представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № … за периода 06.04.2018 г. до 14.08.2018г. ; 133,80 лева – незаплатени лизингови вноски за периода от м. 08/2018г. до м. 03/2020г. по договор за лизинг от 06.04.2018г. от 06.04.2018г. за устройство HUAWEI, модел P9 Lite mini Black, във връзка с мобилен номер …. с абонатен номер № … (133,80 лева + 102,25 лева = 236,05 лева) ; 263,20 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.04.2018г., предсрочно прекратен на 05.07.2018г., за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско.

За сумата от 18,76 лева, мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до 12.06.2019 г., не е предявен иск, следователно в тази ѝ част Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 545 от 08.07.2019г., както и в частта ѝ за разноските, за сумата над 197,58 лева до 205 лева.

На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. М.Н.К. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуален представител, с молба - становище с вх. № 260171/17.09.2020 г. е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

            Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 21.11.2019г., с Определението на съда по чл. 140 ГПК от 04.03.2020г. и с призовката от 15.07.2020г.

Исковете по чл. 422 ГПК са допустими, а с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства - вероятно основателни.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в общ размер на 305 лева – 125 лева платена държавна такса и 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които, според установената част от вземанията, са 197,58 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на М.Н.К. ***, ЕГН **********, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., сумата от 102,25 лева – главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № … за периода 06.04.2018 г. до 14.08.2018г. ; сумата от 133,80 лева – главница, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. 08/2018г. до м. 03/2020г. по договор за лизинг от 06.04.2018г. от 06.04.2018г. за устройство HUAWEI, модел P9 Lite mini Black, във връзка с мобилен номер … с абонатен номер № ….. (133,80 лева + 102,25 лева = 236,05 лева), сумата от 263,20 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.04.2018г., предсрочно прекратен на 05.07.2018г., заедно със законната лихва върху двете главници, считано от 04.07.2019 г. до  окончателното изплащане на вземането.

Осъжда М.Н.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., сумата от 305 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 634/2019 г. по описа на Районен съд Своге.

Осъжда М.Н.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., сумата от 197,58 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 398/2019 г. по описа на Районен съд Своге, според установената част на вземанията.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 ГПК, пред Софийския окръжен съд.

                                                                                     

На основание чл. 415, ал. 5 ГПК обезсилва Заповед № 545 от 08.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 398 по описа за 2019 г. на Районен съд Своге, в частта ѝ за сумата от 18,76 лева, мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до 12.06.2019 г., както и в частта ѝ за разноските, за сумата над 197,58 лева до 205 лева.

 

            Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Софийския окръжен съд - в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :