М О Т И В
И
НОХДело № 2498/2010г.
Производството по делото е образувано по повод на внесен обвинителен
акт от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, с който против А.С.Н. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.211, вр.
чл.210, ал.1, т.1, предл.1, вр. чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и б."б", вр.чл.26, ал.1 от НК.
Предвид наличието на
основания за провеждане на съкратено съдебно следствие и с оглед изричното
искане на защитата на подсъдимия и подсъдимия, беше проведено предварително
изслушване на страните, като производството се разгледа и реши по реда на глава
двадесет и седма от НПК. С протоколно определение от 12.11.2010г., на основание
чл.372, ал.4 от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще полза
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът по време на
съдебните прения поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния
акт, като счита, че фактическата обстановка и правната квалификация на деянието
са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Относно
определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира при определяне на
наказанието да се съобрази редакцията на чл.58а /ред. ДВ бр.27/2009г./ и на подсъдимия да се наложи наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под предвидения в Закона минимален
размер, а именно – две години и седем месеца лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно ефективно при строг режим в затвор.
Служебният защитник на
подсъдимия, в лицето на адв.Ж., не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието по обвинителния акт. Относно определяне вида и размера
на наказанието, защитникът пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода.
Подсъдимият се признава
за виновен и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава съгласие да не се
събират доказателства по тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните
прения заявява, че се присъединява към казаното от защитника му.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
След преценка на самопризнанията на
подсъдимия, събраните по делото доказателства и изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
През месец март 2009 година, подсъдимият А.С.Н.
*** Загора, където по обяд посетил заведение, находящо се на бул. „Руски"
в града. По същото време, на една от масите пред заведението, обядвал
пострадалият-св. М.Г.М.. Обвиняемият седнал на масата на свидетеля М. и
започнал да разговаря с него. В хода на разговора той се представил за длъжностно
лице- лекар във военно поделение в гр.Стара Загора и след като разбрал,че М.
има здравословни проблеми, предложил на същия веднага да го настани в болница,
където да бъде проведено необходимото и правилно лечение. Пострадалият се
съгласил и заедно с подсъдимият потеглили с автомобил за Окръжна болница гр.
Стара Загора. Влизайки в болницата, подсъдимият посочил на пострадалия М. да го
изчака на първия етаж, а той се отдалечил под предлог да урежда приема в
болницата. След кратко време се върнал и поискал от св. М. лична карта и сумата
от 100 лева, които били необходими за регистрирането и за плащането на стаята в
болницата. След като взел личния документ на пострадалия и паричната сума от
100 лева, подсъдимия Н. се уговорил със свидетеля на следващият ден двамата да
се срещнат в болницата за настаняване в лечебното заведение.
Около 09.00 часа,
на следващият ден, пострадалият, заедно с дъщеря си- св. Ж.М.П. ***. Въпреки
уговорката подсъдимият не дошъл на срещата. Св. П. и пострадалия разпитали за
лекар с посочените от Н. имена, както и
относно реда за прием в заведението, при което разбрали, че са измамени.
През месец юли
2009 година, подсъдимия Н. посетил офис на пътническа агенция „Калея",
находящ се в гр.Бургас, ул."Булаир" № 11, където по същото време на
работа се намирала пострадалата- св. С.Р.Р.. Обвиняемият представил себе си
като работещ в транспортна фирма и предложил на Р. да й съдейства за намиране на
работа по външната линия за пътнически транспорт « България-Испания», за което
поискал от същата сумата от 12,50 евро за обработка на документите.
Пострадалата се съгласила и поставила в плик сумата от 30 лева, както и копие
на дипломата си за завършено висше образование и ги предала на обвиняемия.
Последният взел плика и обещал да го занесе в гр.Варна, след което да се върне
в гр. Бургас с документите. Въпреки уговореното обвиняемият повече не потърсил
св. Р. и не се върнал в офиса.
На 31.01.2010 година,
подсъдимият и Т.С.О. / наказателното
производство спрямо Т.С.О., ЕГН **********
е приключило с влязло в сила споразумение от 13.05.2010 година по НОХД №
1973/2010 година по описа на БРС/ наели стоя под наем в гр.Бургас, в жилище,
находящо се в к-с „Братя Миладинови" бл. 66, вх.5, ет.1, собственост на
пострадалата - св. М.Ж.С.. На пострадалата С., подсъдимият се представил за
длъжностно лице-хирург в Спешна помощ-доктор Д М., а Т.О. представил за детски
лекар- и двамата работещи в Медицинска академия- София, командировани за три
години в болница в гр. Бургас.
На следващия ден
- 01.02.2010 година подсъдимият и Т.О. излезли от жилището на св. С. и посетили
заведение „Капри" в к-с „Братя Миладинови" в гр. Бургас. Двамата
седнали на една от масите в заведението, където вече се намирали пострадалата-св.
Г.И.М. и св. П.Д.Г.. Подсъдимият започнал разговор с тях, като представил себе
си за длъжностно лице- д-р Д М.- хирург в Спешен център - Бургас, а Т.С.О. за
д-р Илиева- завеждаща детско отделение в Спешен център - Бургас, и двамата
командировани от Военна медицинска академия - София.
В хода на разговора пострадалата споделила
на подсъдимият и Т.О. за здравословните си проблеми и ги поканила в дома си, за
да прегледат медицинската й документация. Последните двама се съгласили и около
11.00 часа на същата дата посетили дома на пострадалата, където по-късно дошла
и св. Д.М.Й.. Св. М. показала изследванията си на обвиняемия Н., който след
като ги разгледал поставил диагноза на св. М.- рак на костите. Същият обяснил
на пострадалата за заболяването и предложил да й съдейства за издаване на
документ, срещу сумата от 50 евро, необходим за приема й за лечение във Военна
медицинска академия - София. Подсъдимият обещал да помогне за издаване на
документа и се уговорил с пострадалата М. на следващия ден да се срещнат, за да
и предаде документа. За случилото се пострадалата уведомила служители при Второ
РУ на МВР- Бургас.
На 02.02.2010
година, преди да излезе на уговорената със св. М. среща, подсъдимият Н. провел
разговор с пострадалата М.С., която му споделила за здравословните си проблеми.
Обвиняемият обяснил на св. С., че като длъжностно лице, ще и купи по-евтини
лекарства от „Аптечно управление", за заплащането, на които било необходимо
да предаде сумата от осемдесет и осем лева. Пострадалата предала на Н. сумата от сто
лева за закупуване на лекарствата, след което същият излязъл от жилището, и се
отправил към кафе „Капри" в к-с „Братя Миладинови". В кафето той се
срещнал с пострадалата М. и същата му предала сумата от 50 лева за обещания
документ. В това време обвиняемият бил задържан от служители при Второ РУП на
МВР- Бургас.
Съвкупният анализ и
преценка на приложените по делото писмени и гласни доказателства, водят до
извода, че са налице измамливи действия извършени от подсъдимия А.С.Н.
Подсъдимият А.Н. е
разведен, със средно образование, осъждан, понастоящем в Затвора гр.Пазарджик.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия
самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло го подкрепят–показанията на разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл.283 от НПК
протоколи и документи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т.1, предложение 1, вр.чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.
а и б. б, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за
което му е повдигнато и обвинение.
Непосредственият обект
на извършените деяния са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост.
От обективна страна изпълнителното деяние
на измамата се е осъществило чрез действие във формата – възбуждане или поддържане на заблуждение. Подсъдимият е възбудил заблуждение у различни
граждани, с което им причинил имотна вреда. По този начин
подсъдимият формирал неверни представи у измамените лица, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,б.”а” и
б.”б” от НК. Деянието по настоящия обвинителен акт е извършено след като Н. вече е бил осъждан многократно за тежки
умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК. Видно от справката за
съдимост с присъда № 31/ 10.10.2001 година на Районен съд
Омуртаг на 10.11.2001 година по НОХД 2/2001 година, обвиняемият е осъден за
престъпление по чл. 211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.а и б, вр. чл.54 от НК, с която му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет години. С влязла в сила на 30.06.2006 година
присъда № 203/ 04.04.2006 година на Районен съд Габрово по НОХД 768/2005 година
подсъдимият е
осъден за престъпление по чл. 211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а , вр. чл.54 от НК, с която му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години.. От изтърпяване на
наказанията не е изтекъл срок от пет години, поради което настоящото деяние е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,б.”а” и
б.”б” от НК.
Субект на престъплението
е подсъдимият, за който по делото няма данни да страда от умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не
разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи
постъпките си, следователно подсъдимият е пълнолетно и вменяемо,
наказателноотговорно лице.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.1,предл.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и б."б", вр. чл.26, ал.1 от НК при условията на чл. 58а
от НК. Настоящият състав на районен съд гр. Бургас счита, че нормата на чл. 58а
от НК е материалноправна, поради което при приложението й следва да се съобрази
чл. 2, ал. 2 от НК. Съдът счита, че нормата на чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27
от 2009 г.), се явява по-благоприятен закон, в сравнение с редакцията на сега
действащата норма на чл. 58а (ред. ДВ, бр. 26/2010г.) от НК, поради което на основание
чл. 2, ал. 2 от НК по настоящото дело съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27 от 2009 г.), според която, когато в
производството по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той
не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени
различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на
чл. 55 от НК.
За престъплението по чл.211, вр.
чл.210, ал.1, т.1,предл.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и б."б", вр. чл.26, ал.1 от НК извършено от подс. Н.,
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. С оглед
разпоредбата на чл. 58а от НК, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл. 55 от НК. В случая е предвидена долна граница на наказанието
лишаване от свобода по чл. 211, вр. чл.210,
ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1 от НК, поради което и
приложение следва да намери хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като съдът
определи наказанието под най – ниския предел.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита признанието на вината от подсъдимия, критичното
отношение към извършеното, изразеното съжаление. В случая са налице и
отегчаващи вината обстоятелство, а именно обремененото съдебно минало на
подсъдимия и трайността на престъпния
умисъл.
Предвид горното и с
оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл. 36 НК,
съдът наложи на подсъдимият за
извършеното от него престъпление по чл.211, вр.
чл.210, ал.1, т.1,предл.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и б."б", вр. чл.26, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от две години и
седем месеца .
Съдът като взе предвид,
че за подсъдимият не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, намери, че
подс.Н. следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода
за срок от две години и седем месеца, като на основание чл. 61, т. 2, вр. чл.
60, ал. 1 от ЗИНЗС определи наказанието да се изтърпи при първоначален строг
режим в затвор, каквото наказание наложи.
Съгласно разпоредбата на чл.211 от НК съдът
може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, каквото
наказание съдът не наложи поради липсата на данни по делото относно имотното
състояние на подсъдимия.
С така определеното и наложено наказание настоящият състав счита, че в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и подсъдимия ще се поправи и превъзпита.
Като причини за
извършване на деянието следва да се приемат ниската правна култура на
подсъдимия, тежките икономически условия, свързани с безработицата в страната и
липсата на средства.
Относно веществените
доказателства на основание чл.53 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на следните веществени
доказателства: 5 броя ваучери за Прима, пощенски плик с надпис С.Р.Р. с
№1689, в който се съдържа копие от дипломата на С.Р.И., серия ВД-95 №0015208,
мобилен телефон „Сименс S35”, ведно със СИМ
карта и мобилен телефон, марка „Нокиа” 7250, ведно със СИМ карта.
Относно останалите
веществени доказателства съдът постанови
приложените по делото веществени доказателства - светло кафяв на цвят
портфейл с 9 броя визитки и изрезка с надпис „костно ставни проблеми, безплатна
профилактика”, черен на цвят портфейл, тефтерче бяло на цвят с цветни точки с
вписани в него множество телефонни номера, визитник, съдържащ 3 броя
календарчета за 2008 година и 2 броя снимки на лице от женски пол, тефтерче,
облечено в син цвят, съдържащо множество телефонни номера, черен на цвят
тефтер, съдържащ телефонни номера, да се унищожат.
Накрая съдът се занима с разноските по делото, които възложи в тежест на
подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ