№ 131
гр. ......, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ......, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Т.а
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т.а Административно наказателно
дело № 20221820200196 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от С. С. М., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-0262-000949/ 29.12.2020 г. издадено от ВПД Началник
група към ОД на МВР София, РУ ......, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за шест месеца. В жалбата се излагат доводи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се иска съдът да го отмени изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, представлява
се от адв.Миле Милев - САК, който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган – РУ ......, редовно призовани не
изпращат представител.
РП ...... редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 20-0262-
1
000949/29.12.2020 г. на ВПД Началник група към ОД на МВР София, РУ ......,
същото е издадено въз основа на АУАН № АА463720/04.08.2020 г. и
постановление № 1103/22.12.2020 г. на РП ...... за отказ да се образува
досъдебно производство. С наказателното постановление на жалбоподателя
С. С. М. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца,
за това че: „На 16.07.2020 г. около 01,30 ч. в гр....... на ул. ......, като водач на
лек автомобил при обстоятелства: в гр......., по ул......., с посока на движение
ул. ...... е управлявал л.а. ..... с рег. № ..... собственост на С. М. с ЕГН
**********, като след извършена справка в АИС-регистрация се установи, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация на 29.11.2017 г. във
връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП. След получено уведомление от Гаранционен
фонд автомобила не е регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № 1-
45/2000 г., е извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред.“
От приложения по делото АУАН № АА463720/04.08.2020 г. по описа на
РУ ...... ОД МВР София е видно, че същият е съставен от А. Т. Г. и подписан
от свидетеля М. К. Б. срещу С. С. М., за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е връчен на жалбоподателя, който го е подписал с възражение, че не е
знаел, че колата е с прекратена регистрация.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. издадена от министъра на
вътрешните работи се установява, че на служителите заемащи длъжност
младши автоконтрольор при областните дирекции на МВР на територията на
областта е възложено да издават АУАН по ЗДвП, а наказателни
постановления са оправомощени да издават началниците на групи при РУ –
ОД МВР.
Представено е постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 21.12.2020 г. издадено по прокурорска преписка № 1103/2020
г. по описа на РП ......, в което е отбелязано, че по преписката не са налице
данни за осъществено деяние, което да реализира признаците на
престъпление по чл.345, ал.2 от НК или друго престъпление от общ характер,
тъй като макар и от обективна страна безспорно да се установява, че лицето
Комитов е управлявал лек автомобил с прекратена регистрация, не би могло
2
да се изведе извод за наличието на умисъл за извършване на деянието,
поради което и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК е отказано образуването на
наказателно производство за престъпление от общ характер. С оглед
обстоятелството, че е налице издаден АУАН, преписката е изпратена на РУ
......, за преценка относно наличието или липсата на извършено
административно нарушение по ЗДвП.
Представена е справка за МПС лек автомобил ..... с рег. № ....., в която
като собственик е посочен С. П. М..
От представена справка от електронния сайт на Гаранционния фонд се
установява, че лек автомобил ..... с рег. № ..... собственост на С. П. М. е с
прекратена регистрация от 29.11.2017 г. поради липса на сключена
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, за което ОДМВР
София не е уведомявала лично собственика.
В хода на проведеното съдебно производство са разпитани
свидетелите А. Т. Г. - актосъставител и М. К. Б. – свидетел по съставянето на
АУАН. Свидетелят Г. сочи, че не е присъствал при спирането на автомобила
и констатиране на нарушението. Съставил процесния АУАН въз основа на
докладна записка, в която негови колеги били отразили, че при извършена
проверка се установило, че автомобила управляван от жалбоподателя е с
прекратена регистрация, поради липса на застраховка Гражданска
отговорност. Ето защо АУАН бил съставен изцяло по документи. Свидетел по
съставянето на АУАН станала колежката му Б., която била поканена да
удостовери съставянето на АУАН. Свидетелката Б. също заявява, че не е
присъствала на установяване на нарушението и не е очевидец на деянието, а
присъствала единствено на съставянето на АУАН, като й е известно, че
същият е съставен въз основа на писмени документи, изготвени от нейни
колеги.
По делото са представени докладни записки, сведения, експертно
решение, справка за съдимост; свидетелство за регистрация на МПС; справка
за нарушител водач; уведомление по чл.574 ал.10 от Кодекса за
застраховането.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има право на това и срещу
3
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което съдът я намира за допустима
и като такава следва да бъде разгледана по същество, като се извърши
цялостна проверка на обжалваното постановление, досежно неговата
законосъобразност.
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, като спорен е
факта известно ли е било на жалбоподателя служебното прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил или не.
Съгласно чл.7 от ЗАНН, за да бъде едно деяние обявено за
административно нарушение е необходимо то да е извършено умишлено или
непредпазливо. В случая вмененото на жалбоподателя деяние по чл.140, ал.1
от ЗДвП е от категорията на умишлените и може да бъде извършено с пряк
или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която норма се прилага
субсидиарно и в административно-наказателното производство по силата на
чл.11 от ЗАНН. В конкретния случай обаче по делото липсват каквито и да
било доказателства, които да сочат по несъмнен и категоричен начин, че на
жалбоподателя е било известно, че управлявания от него лек автомобил към
момента на проверката е със служебно прекратена регистрация. Липсват
доказателства, които да установяват, че служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила извършено на 29.11.2017 г. е било известно на
жалбоподателя или на собственика на лекия автомобил. Административно-
наказващият орган не представя доказателства в тази насока, нито към
административната преписка, нито в хода на съдебното следствие, които да
удостоверяват, че административният орган е уведомил собственика на
автомобила за това обстоятелство и към момента на извършената проверка,
жалбоподателят е имал съзнанието, че управлява моторно превозно средство
със служебно прекратена регистрация. От показанията на разпитаните по
делото свидетели в открито съдебно заседание в хода на съдебното следствие
също се установи, че към момента на проверката лекия автомобил е имал
регистрационни табели, а самият водач, който не е собственик на превозното
средство е направил възражение в издадения АУАН, че колата е със служебно
прекратена регистрация. Предвид така установените обстоятелства не би
могло да се приеме, че вмененото деяние на жалбоподателя е съставомерно от
субективна страна, тъй като не се установи по какъвто и да било начин, че
към момента на проверката той е съзнавал, че управлява нерегистрирано
МПС. Липсата на умисъл при извършване на едно деяние, означава, че деецът
4
не го е извършил, поради което не би могло да носи и административно
наказателна отговорност.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено
изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0262-000949/ 29.12.2020
г. издадено от ВПД Началник група към ОД на МВР София, РУ .......
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ......: _______________________
5