Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5265 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 13.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 27779/
2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 51
състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено,
че И.Д.Я. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ сумата 2 177.26 лева- стойност на
доставена топлинна енергия през периода от м.01.2016 г. до м.04.2018 г. в
апартамент № 49, находящ се в гр. София, жк „********, аб.№ 117394, ведно със законната лихва от 21.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, сумата 218.62 лева-
обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от
15.09.2017 г. до 09.01.2019 г., и сумата 47.50 лева-
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за
периода от м.01.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3396/ 2019 г. на СРС, 51 състав,
като исковете са отхвърлени: относно
главницата за топлинна енергия- за горницата над сумата 2 177.26 лева до
пълния претендиран размер от 3 530.65 лева и за периода от м.05.2015 г. до
м.12.2015 г., относно лихвите на забава- за горницата над сумата 218.62 лева до
претендираните 405.94 лева и за периода от 14.09.2016 г. до 14.09.2017 г., относно
таксата за дялово разпределение- за сумата над 47.50 лева до претендираните 49.25
лева и за периода от м.05.2015 г. до м.12.2015 г., а искът по чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 9.26 лева- мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 30.01.2016 г. до
09.01.2019 г., е отхвърлен изцяло. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът И.Я. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 190.40
лева- разноски за исковото производство, и сумата 79.45 лева- разноски за
заповедното производство /ч.гр.д.№ 3396/ 2019 г. на СРС, 51 състав/. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден
да заплати на ответника И.Я. сумата
237.55 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявеният от дружеството
иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ГПК относно главницата за топлинна
енергия- за горницата над сумата 2 177.26 лева до пълния претендиран
размер от 3 530.65 лева /разлика от 1353.39 лв./, и искът по чл.422 ГПК
вр. чл.86 ЗЗД относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия- за
горницата над сумата 218.62 лева до претендираните 405.94 лева /разлика от 187.32
лв./, а също и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му
и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми-
главница, лихви за забава и законна лихва върху главницата, ведно с разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна И.Д.Я. /ответник по делото/- оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Б.Б.“ ООД- *** не изразява становище по жалбата на
подпомаганата от него страна.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумите 1 353.39
лв.- главница, и 187.32 лв.- лихви за забава, като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че част от процесните главни вземания- предмет
на предявения от „Т.С.” ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, не са дължими, поради основателност на заявеното от ответника И.Я.
правопогасяващо възражание за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при съобразяване на
обстоятелството, че давността е прекъсната на 21.01.2019 г., когато е подадена
исковата молба по делото.
Не е допуснато при постановяване на
обжалваното решение поддържаното в жалбата нарушение на материалния закон. Основателно е възражението на ответника
по делото /чл.120 ЗЗД/ за изтекла погасителна давност за част от вземанията за
стойността на претендираната топлинна енергия, а именно за процесните вземания, чиято изискуемост е
настъпила
Л.2 на Реш. по гр.д.№
5265/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
до 21.01.2016 г. Това са вземанията за цената
на доставена в имота през периода от м.05.2015 г. до м.11.2015 г. топлинна
енергия, чиято стойност, предвид постановеното от първоинстанционния съд в
о.с.з. на 31.01.2020 г. определение, с което е прието за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че претендираната от „Т.С.“ ЕАД за останалата
част от процесния период- от м.01.2016 г. до м.04.2018 г. стойност на топлинна
енергия възлиза на 2 177.26 лв., следва да бъде определена съответно на 1 353.39 лв. Съобразно даденото в
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на
ВКС разрешение относно приложимия за процесните периодични главнични вземания
специален давностен срок и при съобразяване на обстоятелството, че давността е
прекъсната на 21.01.2019 г., когато е подадена исковата молба по делото, се
налага извод за основателност на поддържаното от ответника правопогасяващо
възражение за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД за част от процесната главница- в
посочения по- горе размер, което правилно е уважено с обжалваното
първоинстанционно решение, довело до отхвърляне на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за сумата 1 353.39 лв. като неоснователен, поради погасяване на
вземането по давност.
Съобразно
нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и акцесорните
вземания за лихви, определени върху погасените по давност главнични вземания.
Поради това и вземанията за лихви за забава върху главницата от 1 353.39 лв.,
чиято изискуемост е настъпила до 21.01.2016 г., са също погасени по давност.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца за лихви за забава за периода 14.09.2016 г.- 14.09.2017 г.,
тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на
дължимото от ищеца пълно главно
доказване на производящите това спорно материално право факти и обстоятелства,
същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената
в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка
на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче, длъжникът може да изпадне в
случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В
случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приложените от
ищеца справки и съобщения към фактури, са в размер, различен от сумите за
реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление
вземания е установена едва с изравнителните сметки, за чието стабилизиране и
въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото, при
доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, не са представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. до м.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им на
интернет- страницата на продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен
период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Следователно при действието на
цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху сумата по общата
фактура, издадена след изравняването, и за периода след нейното публикуване. В
случая, въпреки дадените му с доклада по чл.140 ГПК указания в тази насока,
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за
публикуване на общите фактури /изобщо не са приложени констативни протоколи по
чл.593 ГПК, които при това да касаят процесния топлоснабден имот/, следващи
изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датите, на които е
станало това, поради което и поради непроведено пълно доказване на наличието на
забава и периода на тази забава искът му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
част от претендираните лихви за забава, определени върху възникналите до
м.06.2016 г. главнични вземания /стойност на потребена топлинна енергия/,
подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен.
Относно
изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през периода м.07.2016 г.-
м.04.2018 г. топлинна енергия суми са приложими Общи условия на „Т.С.“ ЕАД,
одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2
от ОУ- 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от
Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 от Наредбата /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй
като според събраните доказателства на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32,
ал.3 ОУ за 2017 г. разпоредбата на чл.33, ал.4 ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за този период
е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-
Л.3 на Реш. по гр.д.№
5265/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
дневен срок за плащане. Общите фактури за
отчетния период са издадени на 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г., а 45- дневният
срок е изтекъл съответно на 14.06.2017 г. и 14.06.2018 г. /45 дни след изтичане
на периода, за който се отнасят фактурите, считано от 30.04.2017 г. и
30.04.2018 г./. При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-
горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да
отправена от ищеца до ответника. Искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за горепосочения период
също подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Доколкото, обаче, въззивна жалба срещу
решението на СРС в частта му, в която е призната дължимост на лихви за забава
върху главницата за топлинна енергия съобразно ОУ- 2016 г., от страна на
ответника Я. не е подадена, същото в тази част е влязло в сила, поради което и
изложеното по- горе не може да доведе до отмяна или обезсилване на решението в
тази му част /арг. чл.271, ал.1, изр. последно ГПК/.
При това положение, с оглед релевираните в
жалбата доводи, които са неоснователни, въззивникът не може да постигне
признаването за дължими на суми в по- големи от определените от СРС размери по
реда на чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Предвид горното и
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на
исковете постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
отхвърлителна част.
При този изход на спора право на разноски
съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК има въззиваемият И.Я., но доказателства
такива да са сторени от него за въззивното производство не са представени,
поради което и разноски с настоящото решение не следва да му бъдат присъдени.
Договорено е заплащането на адвокатско възнаграждение от 360 лв. в представения
от въззиваемия договор за правна помощ, но разписката за плащане на сумата от
клиента на адвоката е непопълнена, като не са представени и други
доказателства, удостоверяващи такова плащане от страната.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
13.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 27779/
2019 г. на Софийски районен съд, І ГО,
51 състав, в обжалваната част, в
която предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу И.Д.Я. /ЕГН **********/ установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени: относно главницата за топлинна енергия- за сумата 1 353.39 лв., представляваща горница над сумата 2 177.26 лева /призната
за дължима с решението на СРС/ до пълния претендиран размер от 3 530.65
лева и за периода от м.05.2015 г. до м.12.2015 г., и относно мораторната лихва
върху главницата за топлинна енергия- за сумата 187.32 лв., представляваща горница над сумата 218.62 лева /призната
за дължима с решението на СРС/ до претендираните 405.94 лева и за периода от
14.09.2016 г. до 14.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 3396/ 2019 г. на СРС, 51 състав, а също и в частта относно съразмерно
присъдените на ответника И.Я. разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 27779/ 2019 г. на СРС, І ГО, 51 състав, като
необжалвано от страните е влязло в сила
в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б.“ ЕООД- гр. София- като трето лице- помагач
на ищеца „Т.С.“
ЕАД- *** в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.