№ 16601
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110169880 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът Г. А. Д., ЕГН **********, извежда съдебно предявените субективни права
при твърдение, че е страна по сключен договор за паричен заем № .... от 24.05.2022 г. с
ответника „....“ ООД. Сочи, че заетата сума е в размер на 500 лв., като погасителният план
предвиждал заплащането на 11 на брой вноски, като размерът на месечния лихвен процент
не бил посочен. Твърди, че съгласно изискването по чл. 5, ал. 1 от договора се е задължил да
предостави в полза на кредитодателя обезпечение, при избор между посочване на
поръчители, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция. Сочи, че в чл. 11,
ал. 1 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на посоченото задължение,
кредитополучателя следва да заплати неустойка в размер на 145,41 лв. Поради
непредоставянето в срок на дължимото обезпечение, в тежест на ищеца била начислена
неустойка в посочения размер. Поддържа, че сумата по кредита е изцяло погасена. Навежда
доводи за нищожност на сключения договор по аргумент на чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК,
доколкото твърди, че не са спазени изискванията за форма за действителност. Твърди, че
основание за нищожност на договора е и липсата на съществени елементи от неговото
съдържание, по – конкретно методиката относно формирането на годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита. Счита, че посоченият в договора процент на ГПР не отговаря
1
на действителния, който бил значително по – висок и над максимално установения праг,
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора не е посочена лихвата, която следва да
заплати. Поддържа, че уговорената неустойка, дължима при неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Счита, че
уговорената неустойка има характера на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗПП. Твърди, че същата има характера на скрито възнаграждение в полза на
кредитодателя, което неправомерно не е включено към ГПР. Поддържа, че по този начин е
заобиколено изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което намира грешното посочване на
ГПР за приравнено на непосочването му като цяло, което обуславя недействителност на
целия договор, по смисъла на чл. 22 ЗПК. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, като счита че недействителността на клаузата поражда като
последица нищожност на целия договор, по аргумент на чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК.
Поддържа, че съдържанието на договора не е формулирано по ясен и недвусмислен за
потребителя начин. Твърди, че е налице нееквивалентност на насрещните престации,
доколкото ответникът е получил като възнаграждение за предоставения заем сума в размер
на 171 лв. за шест дни. Поддържа, че са налице основанията за прогласяване на нищожност
на целия договор, като в условията на евентуалност такава следва да бъде обявена по
отношение на клаузата за неустойка. Моли съда да прогласи нищожност на дължимата в
полза на ответника неустойка. Претендира осъждането му за възстановяване на недължимо
платена сума по договора в размер на 145,41 лв., ведно със законната лихва, считано от
22.12.2022 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В
становището си ответникът е признал изрично основателността на предявения иск, като е
обективирал искане за произнасяне с решение по реда на чл. 237 ГПК. Твърди, че
нищожността на отделни клаузи от договора не обуславя нищожността на целия договор. На
основание чл. 78, ал. 2 ГПК е обективирал искане за невъзлагане в негова тежест на
разноските в производството, доколкото счита че с поведението си не е дал повод за
образуване на делото. Претенцията си аргументира при твърдение, че не е претендирал
заплащането на посочената неустойка от ищеца. Поддържа, че предвидената по договора
неустойка не е заплатена от страна на ищеца. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителен иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД
и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът претендира прогласяване на
нищожността на чл. 11, ал. 1 от договор за паричен заем № .... от 24.05.2022 г. Обективира
искане за осъждането на ответната страна за възстановяване на сума в размер на 145,41 лв.,
недължимо платена по договора.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
2
факти:
С оглед направеното от ответника признание по отношение на основателността на
иска за прогласяване на нищожността на договорената между страните клауза за неустойка,
поради противоречието й с добрите нрави, съдът ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството относно наличието на облигационно правоотношение между
страните, по силата на което ищеца се е задължил да заплати на дружеството – ответник
дължимата неустойки при неизпълнение на задълженията му, произтичащи от договора.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото, пълно
и главно, основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В това
число, следва да докаже основанията, поради които твърди че е налице неоснователно
разместване на имуществени блага, респективно стойността на претендираното вземане.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно твърдението за заплащане без
правно основание в полза на ответника на 145, 41 лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответната страна
да представи счетоводни справки относно плащанията по процесния договор.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане до изслушване на съдебно –
счетоводна експертиза за първото по делото съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2023 г. от
10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4