Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..21.12.2018 г. , гр. В
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.В,
ХХХІІІ състав в открито съдебно
заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател : Мария Ганева
при секретаря в и присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 140 по описа за 2017 год. ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 152 от сл. от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1
от ЗМДТ.
Образувано е по жалба
на „В.А.М.“ “ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. „********“ №115Е, сграда Е,
представлявано от управителите Е.А. и А
С, подадена чрез пълномощник- адв. С.Д. ***, срещу ревизионен акт / РА/ №
МД-РА-2/10.10.2016 г. на главни
инспектори при отдел „ Контролно-ревизионни дейности“ на дирекция „Местни данъци“ на Община В , потвърден с
решение № 4318/21.11.2016 г. на кмета на Община В, с който е установено задължение за данък при
придобиване на имущество по дарение и възмезден начин от 2 028 007.48 лв. и лихва за забава от 375
107.59 лв. Оспорва се е и мълчалив отказ
за спиране на предварителното изпълнение на рев. акт по чл. 153, ал.2 и 3 от ДОПК.
Релевира се некомпетентност
на органа, издал заповедта по възлагане на
ревизия като се твърди липсата на възложено подобно правомощие . Според
подателя на жалбата атакуваният рев. акт е издаден при неспазване на
материалния закон. За определяне размера на данъка е от значение реалната
оценка на придобитото имущество , респективно пазарната такава оценка ,
изготвена от независим оценител в размер на 63 326 372 лв. . Рев. екип е
следвало да се съобрази с данъчната декларация по чл. 14 от ЗДМТ на предходния
собственик на имота „ В Тауърс“ ООД , а не с
данъчната декларация на „ В.А.М.“ ЕООД , защото
данъчната декларация на жалбоподателя
ще служи за определяне на данъчна оценка занапред, а не към отминал момент. Оспорващото дружество излага съмнение
за правилността на определената
данъчната оценка по рев. акт , защото тя е значително по-висока от пазарната оценка по титула за собственост и няма
логично обяснение за тази драстична
разлика. Твърди се, че ползваният от рев. екип програмен продукт „Матеус“ за целите на рев. производство не може сам да
коригира и да съпоставя данните и
коефициентите. Поради тази причина правилното определяне на данъчна оценка
предполага ползване на информацията от подадената данъчна декларация от „В Тауърс“ ООД. Рев. екип не е съобразил спецификата на имота
и факта , че имотът е придобит чрез публична продан. На изложените основния се
отправя искане за цялостна отмяна на оспорения рев. акт , както и да се спре
предварителното изпълнение на същия.
В депозирани по
делото уточняващи молби „В.А.М.“ ЕООД твърди отсъствие на информация в
ревизионния акт за начин на определяне на размера на ползваните корекционни
коефициенти Твърди се нищожност на решение № 4318/21.11.202016 г., с което е
потвърден обжалвания рев. акт, тъй като не изхожда от кмета на Община В /
л. 63-68 от делото/.
С определение №
138/19.01.2017 г. съдът раздели в отделно производство жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на
Община В за спиране на изпълнението на РА
/ л. 24 от делото /.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез проц. представител поддържа
жалбата на изложените в нея основания и излага подробни аргументи в подкрепа на
позицията за незаконосъобразност на атакувания рев. акт. Отправя се искане за
присъждане на направените разноски по водене на делото като се представя техен
списък .
Ответникът
по жалбата - кметът на Община В , не се
явява , но негов представител по пълномощие в съдебно заседание излага теза за
неоснователност на оспорването, която подробно обосновава в хода на устните
състезания. Претендира се присъждане на юриск.
възнаграждение.
Съдът след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
І. По допустимостта на
жалбата :
По съдебен ред се оспорва рев. акт, с който е
установено задължение за местен данък по
чл. 44 от ЗМДТ. Правилото на чл. 4, ал.1 от посочения нормативен акт препраща
към регламентацията на ДОПК относно съдебното обжалване. Жалбата изхожда от
лице с активна процесуална легитимация- адресат на адм. акт, с който за него се
поражда правно задължение. Налице е пряк, личен и непосредствен правен интерес
от провеждане на неговата проверка за обоснованост и законосъобразност.
Атакуваният рев. акт
№ МД-РА-2810.10.2016 г. е връчен на ж-ля на 17.10.2016 г- / л. 36 от преписката / , а жалбата срещу
него до кмета на Община В е подадена на 01.11.2016 г. / л. 9-13 /. На
21.11.2016 г. е постановено решение №
4318, с което жалбата е оставена без уважение . В обстоятелствената част на
решението няма данни за името на неговия издател, но след текста на същото има
следното отбелязване „Кмет на Община В И.П.“ и под подписа на решението е вписана заповед №
4296/18.11.2016 г. / л. 1-3/. Жалбоподателят твърди , че автор на решението не
е кмета на Общината и този факт не се
оспорва от ответника, който посочва като издател на решението заместник-кмета
на Общината / л. 32/ , който факт не се оспорва от подателя на жалбата / л. 644 от делото/.
Съгласно цитираната
заповед № 4296/18.11.2016 г. кметът на Община В е разпоредил на основание
чл. 39, ал.2 от ЗМСМА на 21.11.2016 г.
функциите на кмет на Общината да се изпълняват от заместник-кмета на Община В П. Хр. П / л. 33 от делото/. Вписаното
фактическо основание за издаване на тази заповед е ползването на платен годишен отпуск от кмета
. С нарочно определение съдът даде указание на ответника, че не сочи
доказателства за ползван платен годишен отпуск на 21.11.2016 г. / л. 832-833 от
делото/, но този участник не ангажира никакви доказателства. Предписанието на 39, ал. 2 от ЗМСМА гласи, че
функциите на кмета в негово отсъствие от общината се изпълняват от определен от
него със заповед заместник-кмет. Заместването се извършва в случаите, когато
лицето-титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява (ТР №
4/2004 г. на ОС на ВАС) като, за да е налице валидно упражняване на правомощия
по заместване, освен надлежна заповед за заместване следва да бъде доказана и
обективната невъзможност за изпълняване на правомощията от титуляра.
Доказването на обстоятелствата относно компетентността на лицето , издало решението, е в тежест на ответника и неговата процесуална пасивност
навежда на заключение за отсъствие на всички елементи от фактическия състав по
упражняване на публичното право по учредяване на заместване за датата
21.11.2016. В тази връзка постановеното решение от заместник-кмета на Община В
по реда на административно обжалване на рев. акт е нищожен адм. акт , издаден
при липсата на материална компетентност на неговия автор . При тези данни е
налице хипотезата на мълчаливо
потвърждаване на РА № МД-РА-2/10.10.2016 г. на
главни инспектори при отдел „
Контролно-ревизионни дейности“ на дирекция
„Местни данъци“ на Община В по аргумент на чл. 156, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбата на „В.А.М.“
ЕООД срещу рев. акт е подадена при спазване на срока по чл. 156, ал.5 от същия
кодекс и е адресирана до териториално компетентния адм. съд. , респективно преобразуващото субективно право
на жалба е упражнено срочно. В обобщение жалбата е
процесуално допустима .
ІІ. По
основателността на жалбата :
Със заповед от 18.04.2016 г. на гл. инспектор „ КРД“ К. Б. е възложена ревизия на „В.А.М.“ ЕООД за данък по чл. 44 от ЗМДТ за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2014 г. със срок – три месеца от връчване на
заповедта . За ръководител на ревизията е определена гл. инспектор М.К./ л.
61-62 от преписката/. Тази заповед е връчена на
оспорващото д-во на 12.07.2016 г. Впоследствие срокът на рев.
производство е удължен до 12.10.2016 г. , връчена на РЛ на 01.08.2016 г. / л.
59-60 от преписката/.
На 16.09.2016 г. е издаден рев.
доклад , връчен на ж-ля на 19.09.2016 г. / л.41-57/. Срещу този доклад „В.А.М.“
ЕООД е подало писмено възражение / л. 37-39 от
преписката/. Към същото е приложен доклад за пазарна оценка на
процесния недвижим имот от 19.05.2014 г. , изготвен от „Адванс“
и възложен от „В Тауърс“
ЕООД, с определена пазарна стойност на
сградата от 56 659 300.00 лв.,
а на земята – 6 395 200.000 лв.
Площта на сградата /81 506 кв. м./ е разделена в четири групи -
подземни паркинги, търговски и складови
площи , надземни търговски етажи с
височина до 4 етажа , надземни етажи от
5 до 15 етажа / л. 106 гръб по делото/ .
На 10.10.2016 г. органът,
възложил ревизията и нейният ръководител са изготвили рев. акт, с който са
установени задължения на РЛ : данък по чл.44 от ЗМДТ от 2028007.48 лв. и
закъснителна лихва от 375107.59 лв. / л. 19-35 от преписката /. В мотивите на
този акт има обосновка на позицията на рев. екип за неоснователност на писменото възражение на „Варан Асет Мениджмънт“ ЕООД. Неговата обстоятелствена част
съдържа и подробно изложение на начина на определяне на данъчната оценка на
поземления имот и на стойностите на ползваните корекционни коефициенти .
Определена е данъчна оценка на имота от
*********.80 лв. , представляваща сбор от данъчните оценки на земята ,
на сградата / на търг. площи с височина
до 4 м. и с височина над 5.80 м., на складове, паркинг и на други жилищни
площи / л. 34 от преписката/. Остойностена е цялата разгърната застроена площ на
сградата- 81 506 кв. м. / л. 30 от преписката/. Тази оценка, която и по
–висока от посочената цена на придобиване на имота в постановлението за
възлагане, е ползвана като основа за
облагане на дружеството с данък по чл. 44 от ЗМДТ .
Приложено към преписката постановление № 113/11.08.2014
г. на Окръжен съд гр. Т по д.н. № 88/2012 г. сочи за
възлагане по реда на чл. 717з от ТЗ на „В.А.М.“ ЕООД на поземлен имот с ид. 10135.3514.552 по КККР на гр. В с начин на трайно ползване : за друг обществен обект, комплекс , с площ от 10453 кв. м. заедно с построена в имота сграда с ид. 10135.
3514.552.1 , състояща се от 15 етажа и с
преназначение: друг вид обществена
сграда, чиято застроена площ е 8514 кв.м. и РЗП
81 506 кв.м. , състояща се от изброени в постановлението
самостоятелни обекти , както и на
ДМА за сумата от 63 326 374
лв. / л. 74-73 от преписката/. Постановлението е влязло в законна сила на
21.11.2014 г.
Според протокол
от проведената публична продан по реда на чл.717в от ТЗ стойността на сградата е
56 659 300.00 лв., а на земята - 6 395 200.00 лв. / л.
69-73 от делото/.
На 16.12.2014 г. „ В.А.М.“ ЕООД е
подало данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ
с посочена отчетна стойност на
земята от 6 567 898.18 лв. и на сградата / търг. център/ -
58 189 347.24 лв. / л. 36-41 от делото/.
Съдът събра като писмено
доказателство и подадената данъчна декларация на предходния собственик на
процесния имот „В Тауърс“ ЕООД , в която собствеността върху сградата е декларирана в
четири групи площи- търговски площи , подземи гаражи, офиси и складове съобразно изготвена таблица за площообразуване от оценител към Камарата на независимите
оценители М.Н.С. / л. 77-96 от
делото/.
Извадка от кадастралния регистър
на недвижимите имоти на гр. В сочи „В.А.М.“ ЕООД за единствен собственик
на сграда с идентификатор 10135.3514.552
с вписано правно основание постановлението на ОС-Т по чл. 717, ал.2 от ТЗ ,
както и единствен собственик на всички самостоятелните обекти в тази сграда /
л. 385- 393 от делото/.
Представена от ответника заповед
№ 793/14.03.2016 г. сочи за определените длъжности лица от общинската
администрация като органи по приходите
на основание чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ. / л. 150 , 326-329 от делото/. След
подписа на тази заповед е цитирана заповед № 709 / 12.03.2016 г. Последната , издадена от кмета на Община В на
основание чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, сочи за
разпореждане функциите на кмет на
14.03.2016 г. да се изпълняват от заместник-кмета на Община В П П / л. 325 от делото/.
Представена от ответника заповед
№ 2612/22.06.2015 г. дава информация за определените длъжности лица от
общинската администрация като органи по приходите на
основание чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ. / л. 960-963 от делото/. След подписа на тази заповед за „Кмет на Община В
“ е цитирана заповед № 2602 /
22.06.2015 г. Последната , издадена от кмета на Община В на основание чл. 39,
ал.2 от ЗМСМА , сочи за разпореждане функциите на кмет на 22.06.2015 г. да се изпълняват от заместник-кмета на Община В П П / л. 959 от делото/.
Със заповед № 4709/17.12.2014 г.
кметът на Община В на основание чл. 4 от ЗМДТ е определил кръга от длъжностни
лица , които да изпълняват функциите на
органи по приходите , сред които са и авторите на обжалвания рев. акт- главни инспектори „КРД“ К.
В. Б. и М.Н.К. / л. 956-958 от делото/ .
Заключението на допуснатата
съдебно-графологична експертиза сочи ,че подписът , положен за „Кмет на Община В“ в заповед № 793/14.03.2016 г. не е изпълнен
от И. Н. П. / л. 252-255 от делото/.
В проведеното открито съд.
заседание на 21.03.2018 г. ответникът
даде обяснение, че заповед № 793/14.03.2016 г. е подписана от заместник - кмета
на Община В П П / л. 643 гръб по делото/ и
жалбоподателят не оспори този факт / л. 644 от делото/.
По повод откритото производство
по чл. 193 от ГПК по оспорване автентичността на обжалвания рев. акт съдът допусна
съдебно-графологична експертиза , от чието неоспорено
от страните заключение се установява, че ревизионният акт е подписан от К. В. Б. и М.Н.К./ л. 259-226 от делото/.
Според заключението на вещото
лице инж. М.А. по назначената съдебно-оценителна експертиза данъчната
оценка на ПИ с ид.
10135.3514.552 по КККР на гр. В е 36 156 712.58 лв. / на сградата
е 35 983 294.80 лв. , а
земята- 173 417.78 лв. / Вещото лице е изчислило данъчната оценка на
сградата в имота като сбор от данъчните оценки на нейните 40 самостоятелни
обекти с идентификатори по действащата кадастрална карта и кад. регистри на гр. В / 267-276 от делото/. Според
поясненията на вещото лице , дадени в съд. заседание , посочената данъчна оценка е актуална към
периода м. август и м. ноември 2014 г.
Според представеното по делото
допълнително заключение от вещото лице инж. П.К. данъчната оценка на процесния имот към периода м. август –
ноември 2014 г. е 77 191 578.93 лв. като данъчната оценка на земята е 173 417.78 лв. , а на
сградата - 77 018 161.15 лв. / л. 677-699 от делото/ . Тази оценка
включва остойностяване не само на нанесените в кад.
карта на гр. В самостоятелни обекти на
сградата с обща площ е 30 412 кв.м. , но и на ненанесените обекти в кадастъра с обща площ от
23 298.60 кв.м. Вещото лице в съд. заседание
посочва, че предходният собственик на сградата е подал заявление за
нанасяне в кадастралната карта на гр. В
само на част от сградата и не е изисквал обособяване в самостоятелни обекти с
отделни идентификатори на нейната цяла застроена площ.
Съгласно одобрената екзекутивна
документация на процесната сграда нейната обща РЗП е 81 950 кв. м като РЗП
на сутерените е 27 251 кв.м. , а РЗП на
надземните нива 54 699 кв. м. / приложени
към делото три тома /.
Допълнителното заключение на
вещото лице инж. П.К. сочи , че при ползване
на информацията за площта на
сградата по отделните строителни нива /коти/ съобразно заверените екзекутиви от 10.11.2010 г. и от 15.07.2011 г.
данъчната оценка на имота е 84 764 224.31 лв. като данъчната оценка
на земята е 173 417 лв. , а на сградата - 84 590 806.53 лв. / л.
761- 779 от делото/. Оценката на
сградата включва остойностяване на площта на самостоятелните обекти с идентификатори
по КККР на гр. В с обща площ 30412.10 кв.м. и на ненанесените
площи в кадастъра / 27425.10 кв. м. /
Според допълнителното заключение
на СОЕ , изготвено от вещото лице инж. Т.О. , което не бе оспорено от страните
по делото, данъчната оценка на ПИ с ид. 10135.3514.552 по ККР на гр. В по методиката на приложение № 2 на ЗМДТ е
121 764 456.000 лв. като в
тази стойност участва данъчната оценка на земята от 173 418 лв., и на
сградата – 121 591 038 лв. /
891-912 от делото/. Вещото лице е изчислило данъчната оценка по формулата на
чл. 4 от посоченото приложение №2 при включване
на стойност на показателя площ от 81 506 кв.м.
/ разгърнатата застроена площ на сградата/.
Жалбоподателят представя
становище на директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община В и на директора на Дирекция „ОДОП“ – В , че общите части от сградите не се облагат и за тях не може да
бъде определена данъчна оценка / л. 862-863 и 889 от делото/.
Според чл. 33 от Наредбата
на Общински съвет В за определяне на
размера на местните данъци на
територията на Община В основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в момента на
прехвърлянето като имуществото се
оценява по реда на чл. 46, ал.2 от ЗМДТ,
а ставката на данъка според чл. 34, ал.2 е 2.6 на сто / л. 281-309 , 465-468 от делото/.
Изложената фактическа установеност
налага следните правни изводи :
С оспорения рев. акт се
установява задължение за данък при
възмездно придобиване на имущество , който е местен данък по аргумент на чл.1,
ал.1 т. 4 от ЗМДТ. Съгласно предписанието на чл. 4, ал.1 от този нормативен акт
установяването на такъв данък и обжалване на свързаните с него актове се
реализира по реда на ДОПК. Новелата на чл.119, ал.2 от ДОПК гласи, че ревизионният
акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията . Това
нормативно правило в конкретни случай е спазено, тъй като авторите на
обжалвания рев. акт са органът ,възложил ревизията и ръководителя на същата-
гл. инспектори „КРД“ К. В.Б.и М.Н.К..
Жалбоподателят оспори
автентичността на рев. акт , но заключението на допуснатата по негово искане съдебно-графологична
експертиза потвърди , че автори на акта са вписаните като негови издатели административни
органи .
По повод заявеното оплакване от
дружеството за материална некомпетентност на
издателите на РА съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 4 ,
ал. 3 и 4 от ЗМДТ служителите на общинската администрация с права и
задължения на органи по приходите се определят
със заповед на кмета на общината.
За доказване на подобно
оправомощаване ответникът представи по делото
заповед № 793/14.03.2016 г. , с която са определени длъжности лица от
общинската администрация като органи по приходите на
основание чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ и с която е прекратена предходна
заповед № 2612/22.06.2015. / л. 150 ,
326-329 от делото/. В тази заповед не се съдържа информация за наименованието
на органа ,издал заповедта и същата следва да се изведе по тълкувателен път при
съобразяване на отбелязване на титулната страница „ Община В –кмет“ , на информацията след текста на заповедта „ Кмет
на Община В“ , но също така и на данните след подписа - издадена заповед № 709 / 12.03.2016 г. Последната , изходяща
от кмета на Община В , сочи за разпореждане функциите на кмет на 14.03.2016 г. да се изпълняват от заместник-кмета на Община В П П на основание чл. 39, ал.2 от ЗМСМА / л. 325 от делото/.
Начинът на оформяне на заповед №
793/14.03.2016 г. не кореспондира с предписанието на чл. 59, ал.2 т.1 от АПК . Нормативното решение за
задължителните реквизити на всеки един административен акт не е приумица
на законодателя , защото обслужва идеята по гарантиране на максимална яснота
относно властническото волеизявление и административният орган , от който
изхожда.
Посочените по-горе фактически
данни обосновават съждение, че заповедта по чл. 4 , ал.3 и 4 от ЗМДТ е
издадена от заместник-кмета на Община В в хипотезата на заместване на кмета на общината на
основание изрична писмена заповед на последния № № 709/12.03.2016 г. /. Тази
информация би следвало да съществува в заповед № 793/14.03.2016 г. , а не да се
извежда след анализ и събиране на допълнителни писмени източници.
На следващо място,
в цитираната заповед № 709/12.03.2016 г. на кмета на Община В няма назоваване
на юридическите факти , въз основа на които ответникът е разпоредил неговото
заместване за един работен ден.
Обстоятелствената част на заповед съдържа единствено информация за
правно основание за нейното издаване- чл. 39, ал.2 от ЗМСМА. Подобен подход на
административна деятелност е в противоречие с предписанието на чл. 59 , ал.1 т. 4 от АПК във вр. §2 от ДР на ДОПК и чл. 4 , ал. 1 от ЗМДТ.
Според чл. 39,
ал.2 от ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на района, определя със
заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината,
съответно от района.
Подателят на
жалбата твърди, че заповед №
709/12.03.2016 г. обективира делегиране на
правомощия, а не заместване , но подобно твърдение съдът счита за лишено от
основание, тъй като изрично в мотивите на акта е вписана разпоредбата на чл.
39, ал.2 от ЗМСМА като негово законово основание , а тази правна норма съдържа
уредба на случаите на заместване, а не на делегиране. Освен това според тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г.
на ВАС по тълк. дело №4/2002 г. делегирането
представлява предвидена в закона възможност
„ за определен случай или период от време, съгласно конкретна обстановка и преценката на горестоящия административен орган , той да
предостави част от правомощията си на някой от подчинените нему органи „ По
аргумент на противното след като в случая
е разпоредено заместник-кмета на Общината да
изпълнява в пълен обем правомощията на кмета , а не само част от тях и то само
за един ден , а не за период от време , не е налице делегиране, а заместване на
посочения орган на местната власт .
Върховният административен съд
последователно непротиворечиво в своята практика изисква доказването на всеки един от релевантните за заместване
юридически факти : качеството на
заместник по служба, наличието на
изричен акт за заместване и обективна невъзможност на титуляря на компетентността да я упражнява. / виж решение № 89/05.01.2010 г. ; решение № 11664/11.10.2010
г., ; решение № 1897/11.02.2013 г., решение № 2294/18.02.2013 г. , решение №
5091/10.04.2013 г. ; решение №10257/08.07.2013 г. / Съществуването на първите
два елемента се установи по несъмнен начин, а по повод третата предпоставка съдът даде изрично указание на ответната
страна по правния спор , че не сочи доказателства / л. 832-833 от делото/и
въпреки това указание последният не ангажира никакви доказателства за
съществуването на подобна невъзможност. Недоказаните факти съдът е длъжен да приеме
за неосъществени . При отсъствие на обективна невъзможност на кмета на
14.03.2016 г. да изпълнява своите
нормативно определени права и задължения , то издадената заповед от
неговия заместник на посочената дата , с
която са определени служителите от общинската администрация , които да
изпълняват правомощия на органи по приходите, е нищожен административен акт .
Нарушаването на всеки един от посочените по-горе елементи на предоставена
компетентност има за правна последица нищожност на административния акт.
Заместник-кметът на Община В е издал акт , който е в изричната компетентност на
кмета предвид правилото на чл. 4, ал.4 от ЗМСМА при отсъствие на всички
кумулативни елементи от правната фигура на заместването. По изложените
съображения заместник-кметът не е имал
нито субективно право , нито правното задължение да действа като кмет на общината и да издаде заповед по
чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ. Според правната доктрина нищожният административен акт не поражда
целените от автора му правни последици. Този акт не може да бъде саниран . Нищожният акт не може да
бъде годна правна основа за друг акт .
На нищожния административен акт не се дължи подчинение.
За нищожността съдът трябва да
следи служебно /виж Л. К. ,
Административно право, Ф., стр. 162/. Подобно разбиране се основава на идеята
за обезпечаване на законността на актовете и действията на административните органи и представлява
косвен съдебен контрол за законосъобразност. Той се упражнява , когато
изходът на един съдебен процес е обусловен
преюдициално
от съдебната преценка за валидността на адм. акт. В настоящия случай обжалваният пред съда ревизионен акт , който
е предмет на пряк съдебен контрол за законосъобразност , е издаден въз основа на овластяващата авторите на акта
заповед на заместник –кмета на общината.
Допълнителен довод в тази насока
е и решение № 18/14.11.1997г. на КС на
РБ по конст. дело № 12/97 г., в което се посочва, че разпоредбата на чл. 120,
ал. 2 in fine от Конституцията
не изключва правото на съдилищата инцидентно да се произнасят по нищожността на
необжалваемите административни актове. Противното би означавало на порочни
административни актове, например акт, издаден от некомпетентен орган, да се
придава по-голям стабилитет, отколкото на закон, чиято противоконституционност
може да бъде установена в производство пред Конституционния съд. В този смисъл
неатакуемостта на административните актове не е абсолютна.
В хода на съдебния процес
ответникът с цел доказване на компетентност
на авторите на РА представи и заповед № 2612/22.06.2015 г. , с която са
определени длъжности лица от общинската администрация като органи по
приходите на основание чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ. / л.
960-963 от делото/, но и в тази заповед няма ясно назоваване на
административния орган , който я издава. И в тази заповед след подписа за „ кмет на Община В “ има отбелязване на друга заповед- заповед
№ 2602 / 22.06.2015 г. отново без
информация за нейн издател . Последната , издадена от кмета на Община В на
основание чл. 39, ал.2 от ЗМСМА сочи за
разпореждане функциите на кмет на
22.06.2015 г. да се изпълняват от заместник-кмета на Община В П П / л. 959 от делото/.
В проведеното открито съд.
заседание на 07.12.2018 г. пълномощникът
на ответника изрично заяви, че не може да представи доказателства за
обективната невъзможност на кмета на Община В да изпълнява своите правомощия на
22.06.2015 г. / л. 967 от делото/. При сходна фактология на изложената по-горе
съдът счита , че и заповед №2612/22.06.2015 г.
на заместник-кмета на Община В е нищожен административен акт по
идентични правни съображения и най-вече отсъствие на всички елементи от
фактическия състав на заместването.
Въпреки това оспореният рев. акт
не е нищожен акт поради съществуването на заповед № № 4709/17.12.2014 г. на
ответника , с която на основание чл. 4 от ЗМДТ е определил кръга от длъжностни лица , които да
изпълняват функциите на органи по
приходите , сред които са и авторите на обжалвания рев. акт- главни инспектори „КРД“ К.
В. Б.и М.Н.К.
/ л. 956-958 от делото/ .
Прави впечатление, че кметът на
Община В издава ежегодно заповеди по чл. 4, ал.3 и 4 от ЗДМТ , но според
цитираната разпоредба няма въведен едногодишен срок на правно действие на
подобни кметски заповеди. Такъв срок не е посочен и във всяка една от
разгледаните по-горе заповеди на ответника, поради което правилният подход при осъществяване на тази
административна дейност е издаване на последваща заповед по изменение , а не за
„ прекратяване“ на предходно произнасяне
по чл. 4 от ЗМДТ и то при необходимост от промени на оправомощените длъжностни
лица. По този начин ще се преустанови практиката по издаване на различни
административни актове с идентично съдържание.
В обобщение при нищожност на двете заповеди на заместник-кмета на Община В
№793/14.03.2016 г. и № 2612/22.06.2015 г. по чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ и при
валидна кметска заповед № 4709/17.12.2014 г. е налице надлежно оправомощаване
на рев. екип по издаване на акта .
Оспореният
ревизионен акт , чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/ предвид чл. 120, ал.2 от ДОПК, обективира
фактическите основания на органите по приходите във връзка с определените
задължения за данък и закъснителна лихва . В обстоятелствената част на акта има подробно изложение на възприетите от
ответника относими фактически факти и дадената им
правна трактовка, което позволява не само субектът на данъчното задължение да
узнае как е определено публичното вземане , но и гарантира възможност на съда
да извърши ефективен контрол за обоснованост и законосъобразност на
произнасянето на рев. екип.
В разпоредителната
част на акта публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на
яснота по основание, размер и субект .
Подателят на
жалбата твърди липса на мотиви как са определени стойностите на корекционните
коефициенти, участващи във формулата на данъчната оценка , но възражението е
лишено от основание, тъй като в обем от 33 страници в рев. акт има обективирана
информация за стойностите на посочените коефициенти и за начина на определяне
на данъчна оценка на процесния поземлен имот.
В обобщение не са
допуснати нарушения на изискванията за форма на рев. акт, зададени в чл. 120 от ДОПК .
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на разписаната административна процедура. Атакуваният рев. акт финализира валидно образувано рев. производство с нарочна
писмена заповед за възлагане на ревизия , която е връчена на РЛ . Удълженият
срок на ревизията е съобразно предписанието на чл. 114, ал.2 от ДОПК .В рамките
на срока по чл. 117, ал.1 от същия кодекс е съставен рев. доклад, който е
връчен на „ В.А.М.“ ЕООД. Дружеството е упражнила процесуалното право по
подаване на писмено възражение срещу доклада , което е било разгледано от рев.
екип видно от мотивите на рев. акт ,
респективно спазено е изискването на чл.
120, ал.2 от ДОПК. Рев. акт е постановен на 10.10.2016 г. при съблюдаване на
срока по чл. 119 от ДОПК. С него са установени данъчни задължения , попадащи в
обхвата на назначената ревизия.
При
изследване на материалната законосъобразност на обжалвания РА съдът съобрази ,
че правната регулация по облагане с местен данък при придобиване на имущества
по дарение и по възмезден начин се съдържа в раздел ІІІ на ЗМДТ. Съгласно чл.
44 от този нормативен акт обект на облагане с данък са имуществата,
придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху
тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Според разпоредбата на чл. 46 от
същия закон основа за определяне на
данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при
придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото
на собственост, който подлежи на вписване. Имуществото се оценява, както
следва: за недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по
уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в
случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно
приложение № 2. Данъчната оценка по приложение
№ 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и
характеристиките, съдържащи се в декларацията на задълженото лице, както и въз
основа на данните за облагаемия имот, предоставени по реда на чл. 18.
Няма спор между страните за
пазарната цена на процесния поземлен имот и за
придобиване на недвижимостта от „В.А.М.“ ЕООД по възмезден начин.
Основният спор
между страните е относно начина на формиране на данъчната оценка (ДО) на
сградата в имота по реда на приложение 2 от ЗМДТ и най-вече дали в нея следва
да се включват всички общи площи на сградата с
ид. 10135.3514.552.1 по КККР на гр. В. Ревизиращият екип е
включил в обхвата на данъчната оценка на
тази сграда нейната разгърната застроена площ - 81 506 кв.м. , докато
жалбоподател счита, че във формулата за изчисляване на данъчна оценка по чл. 4
от приложение № 2 на ЗМДТ следва да участва само площта на самостоятелните
обекти в сградата , които имат идентификатори по действащата кадастрална карта
съответно без техните идеални части в общите части на сградата.
Съгласно чл. 4 от приложение № 2
на ЗМДТ данъчна оценка на сгради или
части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност на един квадратен метър ,
корекционни коефициенти и площта по
следната формула :
ДО = БС.Км.Ки.Кх.Кв.Ко.ПЛ,
където ДО
е данъчната оценка в левове;
БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове;
Км-коефициент за местоположение;
Ки-коефициент за инфраструктура;
Кх-коефициент за индивидуални характеристики;
Кв-коефициент за височина;
Ко-коефициент за овехтяване;
ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв. м.
Дефиницията за площ се съдържа в
чл.11 от посочена приложение. Тази правна норма посочва, че площта в смисъл на бруто площ,
разгъната застроена площ
на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от:
външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини,
разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (за
помещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета
(за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на
контура на покриващия конструктивен елемент (за неоградено
покрито
отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и
парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда)./
Следователно при изчисляване на
данъчната оценка на сграда елементът „площ“ означава разгърната застроена площ
на сградата. В конкретния случай РЗП на сградата с ид.
10135.3514.552.1 по КККР на гр. В е 81 506 кв.м.,
докато общият сбор от площта на самостоятелните обекти в сградата е 30412.10 кв.м., а на техните идеални части в общите части на
сградата – 24262.50 кв.м.
или общо 54 674.60 кв.м. Сборната стойност на
самостоятелните обекти и техните идеални части от общите части на сградата не
съответства на разгърнатата й застроена площ и поради тази причина общият сбор
на самостоятелните обекти в сградата не следва да участва при изчисляване на
данъчната оценка.
Посоченото разминаване се дължи
на факта, че предходният собственик на сградата „В Тауърс“
ООД е подало заявление до СГКК гр. В , с което е отправило искане и съответно
заплатило такси за обособяване не на цялата площ на сградата в самостоятелни обекти , а само
на част от нея, което е довело до
остатък от 26831.40 кв.м., който не е нанесен
в кадастъра .Това се установи от неоспореното от
страните заключение на вещото лице инж. П.К. / л. 778 / и от дадените пояснения
в съд. заседание .
Жалбоподател
твърди, че при определяне на данъчната оценка
на сградата следва да участва само площта на самостоятелните обекти в
същата т.е. остойностяване само на площ
от 30412.10 кв. м. , позовавайки се чл. 4, ал.8 от приложение №2 на ЗМДТ,
според който стойността на идеалните части
от общите части на сградата е
включена към данъчната базисна стойност.
Съдът счита, че
цитираната правна норма за неприложима в случая . Според чл. 38 , ал.1 от Закона за
собствеността при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати
на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване.
Тълкуването на това нормативно
правило води до извод, че общи части от сграда има , когато различни лица
притежават право на собственост върху сграда или части от нея.
Идентично
разбиране се обективира и в практиката на ВКС. В
решение № 67/11.06.2016 г. по гр. дело №
528/2015 г. на цитирания съдебен орган
се посочва, че етажната собственост по смисъла на чл. 38 от ЗС предполага
наличие на сграда, в която
отделните етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици.
В настоящия случай е безспорен
факт, че „В.А.М.“ е единствен собственик на сградата с ид.
10135. 3514.552.1 по КККР на гр. В , който юридически факт се потвърждава и от
събраното по делото като писмено доказателство извлечение от кадастралния
регистър на недвижимите имоти на гр. В
за този обект .
Няма притежание на индивидуална собственост от различни лица върху
самостоятелни обекти в сградата и съпритежание на общи части от нея.
На следващо място , потвърждение за неоснователност на тезата на
оспорващото дружество е не само действащата правна регламентация, но съдебната практика и на Върховния
административен съд. В свое решение № 14256/22.12.2016 г. по адм. дело №
********** г. посоченият съдебен орган е оставил в сила решение №63/7.08.2015 г. по адм.д.№121/2014
г. по описа на Административния съд - Ш. С този съдебен акт е постановена
частична отмяна на ревизионен акт с установени задължения за ДНИ и ТБО за
хотелски комплекс от 20 етажа като правният спор между страните е бил
идентичен- дали данъчната оценка по
приложение №2 на ЗМДТ следва да бъде определена с участие на площта на общите помещения в обекта .
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че според чл.11, ал.1 от прил.2 на ЗМДТ, площта на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от:
външната повърхност на фасадните стени, т.е. общите части на сградата се
включват в РЗП и съобразно цитираната дефиниция подлежат на облагане по ЗМДТ.
От чл. 5, ал.8 от Прил.2 на ЗМДТ, сочещ, че стойността на идеалните части от
общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност, не следва,
че идеалните части на общите части на сградата не подлежат на оценяване за
нуждите на ЗМДТ, а че по отношение на същите е приложима същата базисна
данъчна стойност, която е приложима за самата оценявана сграда или част от
сграда (аргумент за това е обстоятелството, че размерът на БС е посочен в
закона за 1 кв.м.). Вън от горното, по делото е
установено, а и по същество не се спори между страните, че досежно процесния
хотел не е налице етажна собственост, тъй като той принадлежи на един субект ,
а за идеални части на общи части може да се говори само при наличие на етажна
собственост (т.е. когато етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях
помещения в тавана или зимника, принадлежат на отделни собственици, в резултат
на което съществуват обекти, които по естеството си или по предназначение
служат за общо ползване - арг. от чл.37 и чл.38, ал.1
от Закона за собствеността. Т.е. дори и да се приеме тълкуването на чл.5, ал.8
от Прил.2 на ЗМДТ, направено от оспорващия, то не би било относимо
в случая, доколкото не се касае за обекти, намиращи се в режим на етажна
собственост, тъй като общите помещения и обслужващите помещения на хотела
принадлежат на един и същ собственик – дружеството- жалбоподател.
Оставайки в сила
съдебното решение на АС-Ш , Върховният административен съд е потвърдил неговата правилност , включително относно приложението на
материалния закон и тълкуването на чл.5, ал.8 от приложение № 2 на ЗМДТ.
В защита на своята позиция оспорващото дружество се позовава на тълк. решение №
34/15.08.1983 г. по гр. дело № 11838 г.
на ВС / л. 942-944 от делото/, ,според което
подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост , когато не е
изградено като жилища, ателиета, стаи за
творческа дейност , тавански складови помещения или други отделни
обекти или сервизни помещения към
тавана , е обща част на сградата.
Този съдебен акт дава тълкуване
на подпокривното пространство на сгради в
режим на етажна собственост , а настоящият случай не е такъв . Съществуването
на етажна собственост предполага сграда на няколко етажа като отделни части от
нея са обекти на самостоятелно право на собственост на различни лица като помежду им възникват
три групи отношения: такива по повод упражняване право
на собственост по повод отделния обект от сградата; отношения по повод
упражняване право на собственост върху общите части от сградата; отношения по
повод ползването на общите чати. Етажната собственост е особено съчетание на
изключителна собственост върху обособени обекти в една сграда и съсобственост
върху общите части / виж В. П. , „Ново вещно право“ , стр. 118/.
Събраните по делото доказателствени източници не сочат за
съществуването на етажна собственост .
Поради отсъствие на придобита собственост върху самостоятелни обекти на
сградата от различни физически или юридически лица няма и съсобственост върху
общи части от сградата. Поради тази причина в случая не намира приложение
правилото на чл.4 , ал.8 от приложение № 2 на ЗДМТ и затова са неотносими към случая представените от дружеството-жалбоподател писмени становища на
директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община В и на директора на дирекция „
ОДОП“-Пловдив , че не се издава данъчна оценка за общи части на сграда.
Лишено от нормативно основание е и оплакването на „
В.А.М. “ ЕООД за недължимост на данъчното задължение
поради придобиване на собствеността върху поземления имот чрез публична продан
т. е. без всякакви тежести и задължения . С обжалвания рев. акт се установява задължение при
придобиване на имущество по чл.44 от ЗДМТ , а този данък се дължи от
приобретателя на имуществото / чл. 45 от същия закон. / Правопораждащият
правното задължение юридически факт е
придобиването на имущество по възмезден начин , което налага извод, че субект
на данъчното задължение е именно „В Асет Мениджъмънт“ЕООД , а не предходния собственик „В Тауърс“ ООД .
Конкретизираното публично вземане в рев. акт не е съществувало като ликвидно и
изискуемо вземане преди публичната продан на имота , същото е възникнало като
правно задължение едва след възлагането на имота на жалбоподателя по реда на чл. 717 от ТЗ.
Няма законова опора
оплакването на „В Асет Мениджъмънт“
ЕООД, че при определяне на данъка по чл. 44 от ЗМДТ следва да се ползва само
информацията от подадената данъчна декларация от предходния собственик на имота
, тъй като изрично разпоредбата на чл. 46, ал.3 от същия нормативен акт изисква данъчната
оценка по приложение
№ 2 за имотите по ал. 2, т. 1 да се определя на основата на данните и
характеристиките, съдържащи се в декларацията на задълженото лице, както и въз основа на данните за облагаемия имот,
предоставени по реда на чл. 18.
Всички изготвени заключения от
вещи лица посочват размер на данъчната оценка на земята , идентичен на
определената данъчна оценка на земята от рев. екип и в тази връзка съдебната проверка не установи неправилно нейно определяне.
При изследване законосъобразното
определяне на данъчната оценка на сградата
от ответната страна съдът установи погрешно прилагане на регламентацията
на приложение № 2 на ЗМДТ и по-специално
на т.2 към таблица № 3 . При изчисляване
на данъчната оценка на паркингите рев. екип е увеличил коефициента за
местоположение по таблицата за трета
зона - 56.20 с 40 на сто , позовавайки
се на цитираната т.2 , но в същата изчерпателно са изброени
търговските обекти , за които се прилага подобно увеличение- магазини, аптеки,
павилиони, будки, складове за търговия на едро,
бензиностанции, дискотеки,
ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета,
хотели, мотели, хазартни заведения.
Оценяваните паркинги не попадат в обхвата на т.2 и поради тази причина
коефициентът за местоположение за тях следва да бъде 56.20 .
На следващо място, видно от
информацията в обстоятелствената част на рев. акт / л. 23 от преписката/ рев.
екип е изчислявал данъчната оценка на сградата, ползвайки данни за размера на
площта на отделни групи обекти по таблица за площообразуване
на инж. М. С., приложена към
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ на „В Тауърс“, в която
са допуснати неточности, установено по
несъмнен начин от заключенията на вещите лица инж. П.К. и на инж. Т.О.. При
използвани грешни данни за размера на площта на отделните групи обекти погрешна е и определената от органите
по приходите данъчна оценка на сградата .
След като на основание чл. 160,
ал.1 от ДОПК съдът е длъжен да реши делото по същество в хипотезата на незаконосъобразно издаден
адм. акт, съд. орган установи размер на данъчното задължение , кредитирайки заключението на вещото лице инж. Т.О. , тъй
като само това заключение дава информация за
данъчната оценка на сградата по
методиката на чл. 4 от ЗМДТ при включване
като площ на сградата на нейната
РЗП / 81 506 кв.м./ . Заключението на в.
лице М.А. сочи за определена данъчна
оценка на сградата като сбор от данъчните оценки само на самостоятелните обекти
в сградата / 30 412 кв.м. / , а заключенията на
вещото лице инж. П.К. съдържат данни за данъчната оценка на сградата при нейна
площ от 57837.20 кв.м. , съставляваща сбор само площта на самостоятелните обекти и
площта на ненанесените такива в кадастъра .
На следващо място, съдът се
съобрази със заключението на вещото лице
инж. О. , неоспорено от нито една от страните
, тъй като в същото за определяне на
данъчното задължение е ползвана
информацията на размер на площи на отделните групи обекти по нива /
строителни коти/ съобразно одобрените екзекутиви от
10.11.2011 г. и от 15.07.2011 г. , а в рев. акт няма позоваване на данни от
екзекутивната документация на сградата т.е не са
ползвани като източник на информация ободрените промени в инвестиционния
проект, неразделна част от разрешението за строеж , вследствие отклонения по
време на строителството.
Предвид изложените правни
разсъждения данъчната оценка на придобития поземлен имот от „В.А.М.“
ЕООД е 121 764 456.00 лв. Тази
оценка е по-висока от посочената в титула за собственост на дружеството -
постановлението на Окръжен съд гр. Т , а
съгласно правилото на чл. 46, ал.2 от ЗДМТ основа за определяне на данъка е уговорената цена , а в случай че
тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2.
Според чл. 47, ал.2 от ЗДМТ при
възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в
размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество. Общински
съвет В е определил размер на местния
данък от 2.6 на сто / чл. 34, ал.2 от
Наредбата на Общински съвет В за
определяне на размера на местните данъци
на територията на Община В/. При тези данни за данъчна оценка на имота и
данъчна ставка дължимият негов размер е 3 165 875.86 лв. Дружеството е платило данък по
чл.44 от ЗМДТ в размер на 1 639 417.05 лв. , респективно дължимата за довнасяне главница е 1 526 458.81
лв.
Съдът
счита, че ревизиращият екип погрешно е определил лихвата за забава на данъчното задължение, изчислявайки същата
за периода от датата на влизане в сила на постановлението на Окръжен съд гр. Т
за възлагане на имота / 21.11.2014 г. / с
крайна дата съставянето на ревизионния
доклад.
Оспореният
ревизионен акт установява задължение за данък на основание придобито имущество
на публична продан по реда на чл. 716 и сл. от Търговския закон. Разпоредбата
на чл. 717з, ал.2 от този нормативен акт съдържа особено правило, според което от датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имущественото право.
Дължимостта на данъка настъпва от момента на
прехвърлянето , придобиването на имуществото по арг. на чл. 46 от ЗМДТ. В тази връзка след
като възлагането на имота на „В.А.М.“
ЕООД е станало с издаване на постановлението – 11.08.2014 г., то тази дата
следва да се счита за начална дата на задължението за закъснителна лихва .
Лихвата за забава за периода от 11.08.2014 г. до 10.10.2016 г. /датата на
издаване на РА / е 336 329.10 лв. , изчислена с помощта на калкулатора
за законна лихва в портала на НАП за
електронни услуги .
В обобщение рев. акт, обективиращ облагане по чл. 44 от ЗМДТ съдът счита за
незаконосъобразен в частта на установения размер на данъка над
1 526 458.81 лв. и за законна лихва над размера от 336 329.10 лв.
Предвид
изхода на делото и своевременно направеното искане преди края на устните
състезания и от двете страни по присъждане на съдебно –деловодни разноски съдът
счете , че следва да удовлетвори същите съобразно правилото на чл. 161 от ДОПК-
-съразмерно на уважената и отхвърлена част на жалбата . В тази връзка на
ответника по правния спор на основание чл. 8, ал.1 , т. 6 от Наредба № 1/2004
г. се дължи юриск. възнаграждение от 12889.29 лв. На
жалбоподателя следва се присъдят съдебно-деловодни разноски съобразно уважената
част от жалбата в размер на 7153 лв.
С протоколно
определение от съд. заседание на 01.06.2016 г. съдът постанови от бюджетните
средства на Адм. съд –В да се изплати възнаграждение на вещото лице инж. П.К. в
размер на 400 лв. по повод изготвено допълнително заключение / л. 718 от
делото/. Съобразно посоченото по-горе нормативно правило за уважена и
отхвърлена част на жалбата оспорващото дружество следва да възстанови на Адм. съд В сумата от 308 лв. , а ответника
- сумата от 92 лв.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 във вр.с чл. 173
от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „В.А.М.“
“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „********“
№115Е, сграда Е, ревизионен акт № МД-РА-2/10.10.2016 г. на главни инспектори при отдел „ Контролно-ревизионни
дейности“ на дирекция „Местни данъци“ на
Община В , в частта в която е установено задължение за данък при
придобиване на имущество по дарение и възмезден начин над сумата от 1 526 458.81 лв. и за
лихва за забава над 336 329.10 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата й част .
ОСЪЖДА „В.А.М.“ “ ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „********“ №115Е,
сграда Е, да заплати на Община В сумата
от 12 889.29 лв. , представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Община В да заплати на „В.А.М.“ “ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „********“ №115Е, сграда Е,
сумата от 7 153 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „В.А.М.“
“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „********“
№115Е, сграда Е, да заплати на
Административен съд гр. В сумата от 308 лева, представляваща платен депозит за вещо лице от бюджетните
средства от посочения съд.
ОСЪЖДА Община В да заплати
на Административен съд гр. В сумата от
92 лева ,представляваща платен депозит
за вещо лице от бюджетните средства от посочения съд.
Съдебното решение подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: