Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1991 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „М.д.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***, срещу „Е.П.”
АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предл. първо във вр. чл. 99 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 76 лв., представляваща
сбор от недължимо заплатени суми за възстановяване на ел. захранване на обект
на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в
гр. Варна, р-н „Младост", кв. ***, вх. „В", ет. 1, ап. 7, с титуляр
на партидата „Д-М-С" ЕООД, ЕИК***, за които суми
са издадени четири броя фактури, всяка от които на стойност от 19 лв., а
именно: фактура ТП № *********/26.02.2014 г.; фактура ТП №
**********/27.05.2014 г.; фактура ТП № **********/27.01.2015 г.; фактура ТП №
**********/09.01.2014 г., като вземането е прехвърлено от „Д-М-С" ЕООД на
ищеца с договор за цесия от 11.01.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
– 11.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 324/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба,
по силата на договор за цесия от 08.01.2019 г., сключен между „Д-М-С"
ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на цедент,
и „М.д." ЕООД – цесионер, ищецът е придобил
вземания в общ размер на сумата от 76 лв., представляваща недължимо заплатени
суми за възстановяване на ел. захранване на обект на потребление с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, р-н
„Младост", кв. ***, вх. „В", ет. 1, ап. 7, с титуляр на партидата
„Д-М-С" ЕООД, ЕИК ***, за които суми са издадени
четири броя фактури, всяка от които на стойност от 19 лв., а именно: фактура ТП
№ *********/26.02.2014 г.; фактура ТП № **********/27.05.2014 г.; фактура ТП №
**********/27.01.2015 г.; фактура ТП № **********/09.01.2014 г. Ищецът твърди,
че за извършеното прехвърляне длъжникът е уведомен от цедента,
действащ чрез адв. Красимир Тодоров, с нарочно
уведомление с вх. № 5027585/17.01.2019 г. Счита, че таксите по посочените
фактури са заплатени без основание. В тази връзка излага, че ответното
дружество не отчита никакви разходи при възобновяване на електрозахранването,
преустановено по вина на потребителя, тъй като тази услуга се извършва от друго
търговско дружество, а именно „Електроразпределение Север" АД. Навежда
доводи за нищожност на клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Общите условия за
продажба на ел. енергия на „Е.П.“ АД, която предвижда начисляването на такса за
възстановяване на захранването. Счита, че същата противоречи на чл. 122-124 от
Закона за енергетиката, като се позовава на практиката на ВКС. Поддържа, че
чрез посочената такса се ограничават правата на потребителя, произтичащи от
закон, поради което и клаузата е неравноправна. Посочва, че потребителят е
поставен в неравноправно положение, като се позволява на доставчика да изисква
предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за
възстановяване на снабдяването.
Твърди, че за недължимо заплатените суми в общ размер на 76 лв. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
324/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, срещу която длъжникът е възразил.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на
частен правоприемник на потребителя „Д-М-С" ЕООД, сума в общ размер на 76
лв., за която е издадена заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.01.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, в която поддържа исковата молба и обективираното в нея искане,
представя списък на разноски по чл. 80 ГПК и релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.П.“ АД е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Не оспорва обстоятелството, че за процесната сума са издадени посочените четири
броя фактури, както и че задълженията по тях за начислените такси за
възстановяване са погасени, както следва: по фактура ТП № *********/26.02.2014
г. – чрез прихващане на 08.03.2017 г. с надвнесена сума от 20.05.2017 г.; по
фактура ТП № **********/27.05.2014 г. – чрез плащане на 03.06.2014 г.; по фактура
ТП № **********/27.01.2015 г. – чрез плащане на 21.05.2015 г. и по фактура ТП №
**********/09.01.2014 г. – чрез плащане на 03.06.2014 г. Поддържа, че
прекъсването на захранването на абоната е следствие от неговото виновно
неизпълнение на договорните му задължения. Посочва, че захранването в обекта на
потребление е преустановявано четирикратно – на 26.02.2014 г., 27.05.2014 г.,
27.01.2015 г. и на 09.01.2014 г., поради допуснати просрочия
с двадесет дни в плащането на изискуеми задължения за потребена ел. енергия,
като снабдяването е възстановявано след
отпадане на основанието за прекъсването. Поддържа, че е налице правно
основание за начисляване на процесните такси за възстановяване, като се
позовава на клаузата на чл. 34 от Общите условия. Счита, че, макар разходите по
прекъсване и възстановяване на преноса да се понасят от „Електроразпределение
Север“ АД, таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по
същество представлява такса за вид мрежова услуга по смисъла на т. 6, § 1 от ДР
на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), поради което същата се
дължи на крайния снабдител, какъвто се явява ответното дружество, на
основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ.
Оспорва да е налице
противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона за енергетиката.
Заявява, че ответникът е изпълнил задължението, вменено му е чл. 124 ЗЕ, като е
възстановил електроснабдяването в имота. Посочва, че ЗЕ не отрича възможността
за възстановяване на вредите, понесени от електроразпределителното дружество
при неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Поддържа, че плащането
на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване
на продажбата на енергия, като снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява
в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава. Пояснява, че
посочената такса е част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е
запознат със съдържанието му.
Развива доводи за
липса на противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона за защита
на потребителите, като намира за бланкетни и
необосновани аргументите на ищеца в тази насока. Счита, че посочената клауза не
съдържа уговорка във вреда на потребителя, а предвижда ангажиране на неговата
гражданска отговорност за виновно неизпълнение на договорните му задължения.
Оспорва да е налице противоречие с чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като ценоразписът, в
който е посочена таксата, е публично известен и абонатът е бил предварително
уведомен за размера ѝ. Поддържа, че клиентът е имал възможност да влияе
върху съдържанието на ОУ, но не се е възползвал от нея, като не е подал писмено
заявление по реда на чл. 52 ОУ, с което да предложи специални условия. Отделно
излага, че клаузата, предвиждаща начисляване на процесната такса, има неустоечен характер и цели не само поправяне на вредите, но
и стимулиране на абоната да не допуска виновно неизпълнение на задълженията си
по договора. Намира за неотносимо цитираното от ищеца решение на ВКС, като
посочва, че то касае общите условия на различен доставчик.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния му представител, поддържа отговора на
исковата молба и искането по същество на спора. Представя списък на разноските
по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като
безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между
„Д-М-С" ЕООД и ответното дружество е налице валидно възникнало договорно
правоотношение по повод доставка на електроенергия в обект на потребление с
абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, р-н
„Младост", кв. ***, вх. „В", ет. 1, ап. 7, при публично известни Общи
условия.
Страните не спорят, че в обекта на потребление
електрозахранването е прекъсвано четирикратно, съответно възстановено, като ответното
дружество „Е.П.“ АД е начислило четири броя такси за възстановяване, всяка от
които в размер на 19 лв., за които са издадени четири броя фактури. Безспорно е
също, че задълженията по фактурите са погасени, както следва: по фактура ТП №
*********/26.02.2014 г. – чрез прихващане на 08.03.2017 г. с надвнесена сума от
20.05.2017 г.; по фактура ТП № **********/27.05.2014 г. – чрез плащане на
03.06.2014 г.; по фактура ТП № **********/27.01.2015 г. – чрез плащане на
21.05.2015 г. и по фактура ТП № **********/09.01.2014 г. – чрез плащане на
03.06.2014 г.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от
приложените по делото фактури (л. 35-38) и извлечение за фактури и плащания към
дата 19.03.2019 г. (л. 39).
От съдържанието на представения договор за
прехвърляне на вземане от 08.01.2019 г. (л. 10) се установява, че „Д-М-С" ЕООД, в
качеството му на цедент, е прехвърлило в полза на „М.д.“
ЕООД – цесионер, вземанията си към „Е.П.“ АД за заплатени
без основание суми за възстановяване на ел. захранването на обект с абонатен №
********** и клиентски № ********** в общ размер на 76 лв. по издадените четири
броя фактури, описани по-горе, всяка от които на стойност 19 лв.
Видно от приложеното уведомление от 08.01.2019
г. (л. 11), цедентът, действащ чрез надлежно
упълномощен представител - адв. Красимир Тодоров, е
уведомил длъжника за извършеното прехвърляне чрез електронно писмо от
16.01.2019 г., получено от служител на „Е.П.“ АД на 17.01.2019 г. (л. 12).
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 324/2019
г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 11.01.2019 г. от „М.д.“ ЕООД срещу "Е.П."
АД заявление е издадена заповед № 126/15.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с предмет процесните суми в общ размер на 76 лв. Длъжникът своевременно е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, като в указания му едномесечен срок по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил положителния установителен иск, предмет на настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както
и специалните такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК,
поради което съдът намира, че предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на същия е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало облигационно отношение между
„Д-М-С" ЕООД и ответното дружество по повод доставка на електроенергия в
обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********; 2.)
погасяването на задълженията за заплащане на процесните суми по издадените
фактури, представляващи такси за възстановяване на ел. захранването в обекта, в
полза на „Е.П.“ АД; 3.) наличието на валидно сключен договор за цесия между
„Д-М-С" ЕООД и ищеца, както и 4.) съобщаването на цесията на ответника. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти.
Наличието на първите две от
посочените материалноправни предпоставки е безспорно между страните, а от
коментираните по-горе писмени доказателствени средства се установяват и
останалите две.
Правният спор се съсредоточава върху
наличието на правно основание за начисляването на процесните такси за
възстановяване на електрозахранването.
Поддържайки
становище за законосъобразност на начислените суми, ответникът „Е.П.“ АД се позовава
на чл. 34 и чл. 37 от Общите условия на дружеството, одобрени с Решение №
ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР, влезли в сила на 07.09.2014 г. Същите са приложими по отношение на вземането по
фактурата от 25.01.2015 г., а по отношение на вземанията по останалите фактури,
издадени в периода преди м. септември 2014 г., са приложими Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „Е.П.“ АД, одобрени с Решение №
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, които съдържат аналогични клаузи. Съгласно чл.
20, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ от 2007 г., респ. чл. 34 от ОУ ДПЕЕ от 2014 г., „Е.П.“ АД
има право да поиска от „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или ограничи
снабдяването с ел. енергия, в случай че битов потребител допусне забава в плащанията
на дължими суми. Според чл. 21, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ от 2007 г., респ. чл. 37, ал.
1 от ОУ ДПЕЕ от 2014 г., след отпадане на основанията за прекъсването „Е.П.“ АД
изисква от „Електроразпределение Север“ АД възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия, като, когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последният заплати на „Е.П.“ АД и
„Електроразпределение Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването.
От
цитираните клаузи от ОУ ДПЕЕ следва, че дължимостта на таксата за
възстановяване е обусловена, от една страна, от виновно неизпълнение на договорните
задължения на потребителя и, от друга страна, от извършването на разходи от
доставчика за прекъсването, респ. възстановяването на захранването. В случая е
безспорно, че потребителят не е бил изправна страна по договора, но липсват
каквито и да било доказателства за извършването на разходи от страна на
ответното дружество, които да оправдаят изискваната насрещната парична престация от абоната. Отговорността на последния за
собственото му неправомерно поведение се изразява в невъзможността му да ползва електрическа
енергия след прекъсването на електроснабдяването в обекта, но няма основание за
разширяване на тези отговорност чрез натоварването на потребителя с
допълнителни парични задължения, за които не е предоставена никаква реална
услуга.
В този
смисъл са и разпоредбите на приложимия материален закон, които също не обвързват
възстановяването на снабдяването със заплащането на допълнителни такси от
страна на потребителя. Според чл. 123, ал. 1 от Закона за енергетиката доставчиците
от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители,
производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. При
отстраняване на причините, довели до преустановяването на снабдяването, за
енергийното предприятие възниква задължение да възстанови същото - арг. от чл. 124 ЗЕ. Поставянето на допълнителни изисквания към потребителя за изпълнението на
това задължение на предприятието е незаконосъобразно, а изисканите такси –
недължими.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че начислените такси за възстановяване са заплатени от праводателя на ищеца в полза на ответника при първоначална
липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД. Следователно предявеният установителен иск е основателен и следва да
бъде изцяло уважен, като бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 76 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.01.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 325 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и
300 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 11.09.2019 г.
(л. 83), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло
в брой.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид извода за основателност на предявения установителен иск,
в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 325 лв. за разноски по
ч.гр.д. № 324/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, от които 25 лв. за
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, че ответникът „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, дължи на ищеца „М.д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 76 лв. (седемдесет и шест лева), представляваща
сбор от заплатени без основание суми за възстановяване на ел. захранване на
обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ
се в гр. Варна, р-н „Младост", кв. ***, вх. „В", ет. 1, ап. 7, с
титуляр на партидата „Д-М-С" ЕООД, ЕИК ***, за
които суми са издадени четири броя фактури, всяка от които на стойност от 19
лв., а именно: фактура ТП № *********/26.02.2014 г.; фактура ТП №
**********/27.05.2014 г.; фактура ТП № **********/27.01.2015 г.; фактура ТП №
**********/09.01.2014 г., като вземането е прехвърлено от „Д-М-С" ЕООД на
ищеца с договор за цесия от 11.01.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
– 11.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 324/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД;
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „М.д.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 325 лв. (триста двадесет и
пет лева), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „М.д.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 325 лв. (триста двадесет и
пет лева), представляваща сторени в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: