Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 150 13.04.2021г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
М.Р.
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 84 по описа за
2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
-228 от АПК във връзка с § 19 ал.1
изр.второ от ЗИД на АПК (обн.в
ДВ, бр.39/20.05.2011 година).
Образувано е по касационна жалба от Й.Г.Р.,***,
подадена чрез пълномощника му адв.П.К., против Решение № 96 от 02.12.2020г,
постановено по гр.д. № 20205520100511/ 2020г по описа на Районен съд - Раднево,
с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 001ОБ от 11.08.2020г., Решение
№ 002ОБ от 11.08.2020г., Решение № 003ОБ от 11.08.2020г. и Решение № 004ОБ от
11.08.2020г., всички те постановени по реда на чл.27а от ППЗСПЗЗ от Общинска
служба по земеделие /ОСЗ/ - Раднево. В
жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Оспорват се като недоказани по делото
фактическите изводи на съда, обусловили и неправилност на извода за
равностойност на обезщетението, което се предоставя с посочените в спорните
решения на ОСЗ поземлени имоти. Във връзка с това се навеждат доводи, че
изпълнената по делото Съдебно-техническа експертиза, на която изцяло се
позовава първоинстанционния съд, е изготвена в противоречие с действителните
характеристики и параметри на ПИ. Твърди,
че част от предоставените за обезщетение имоти не са годни за земеделско
ползване – не са земеделска земя по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ, нямат начин на трайно
ползване ниви, не са категоризуеми, нямат категорията, която се твърди, нито
основание за бонитет. Тези обстоятелства не са били съобразени от вещото лице,
изпълнило допуснатата по делото СТЕ, което се е отразило и върху
законосъобразността на изготвената оценка и съответствието й със стойността на
признатото обезщетение. На следващо място изтъква, че в нарушение на процесуалните
правила е било отхвърлено искането на оспорващия да бъде назначена нова
експертиза, която да отговори на поставени въпроси от значение за спора.
Обосновава, че посоченото нарушение се е отразило на правилността на постановеното
решение. Като нарушение на процесуалните правила се сочи и отхвърлянето на
искането на жалбоподателя за отвод на вещото лице.
Поради изложеното, моли да се отмени
Решение 96 от 02.12.2020г, постановено по гр.д. № 20205520100511/ 2020г по
описа на Районен съд - Раднево и делото да бъде върнато за ново разглеждане или
да бъде отменено обжалваното съдебно решение, като се постанови акт по
същество, с който да се отменят решения №№ № 001ОБ/ 11.08.2020г., 002ОБ/ 11.08.2020г., 003ОБ/ 11.08.2020г. и 004ОБ/
11.08.2020г, постановени по реда на чл.27а ППЗСПЗЗ от Общинска служба по
земеделие – Раднево.
Ответникът – Общинска служба по
земеделие - Раднево, чрез пълномощника си по делото – юриск. П., оспорва жалбата като
неоснователна. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да
бъде потвърдено.
Заинтересованите страни: П.М.Р., Н.Й.К.
и М.Й.К., редовно и своевременно призовани, не се явяват, нито се представляват
и не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Участващият в производството по
делото на основание чл. 217, ал. 3 изр.трето от АПК представител на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение следва да
бъде потвърдено, като законосъобразно.
Административен съд – Стара Загора, в настоящия
касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства,
наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след
служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на решението на
Районен съд - Раднево, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна по чл.210 ал.1 от АПК, спрямо
която постановения съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред РС Раднево е било
образувано по реда на §19 ал.1 от ЗИД на АПК, вр. с чл.27а от ППЗСПЗЗ по жалба
на Й.Г.Р. срещу четири
решения № 001ОБ от 11.08.2020 г., № 002ОБ от 11.08.2020 г., № 003ОБ от 11.08.2020
г. и № 004ОБ от 11.08.2020 г., всички постановени от Общинска служба по
земеделие – Раднево, с които на основание чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и
във връзка решение № 100 от 19.07.2001 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне на
правото на обезщетение, и решение № 00251/06.04.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне
на начина на обезщетяване, във връзка с решение № 5/28.01.2008 г. по гр. д. №
286/2007 г. на РС-Раднево и решение № 6/28.01.2008 г. по гр. д. № 189/2007 г.
на РС-Раднево и решение № 585 от протокол № 36/31.08.2017 г. на ОбС-Раднево, по
преписка № 1959/16.08.1999 г. от П. Р.Й., са обезщетени наследниците на П. Й. П.,
чрез предоставяне в собственост на: 2701 кв. м. земеделска земя на обща
стойност 1278 лв. в землището на с. Бели бряг, ЕКАТТЕ 03407, община Раднево,
както следва: 1. Поземлен имот от ОПФ с идентификатор 03407.10.16 по КККР на с.
Бели брег, община Раднево, представляваща нива с площ от 2701 кв. м., четвърта
категория, местност "Бента" на стойност 1278 лв. /с решение № 001ОБ от
11.08.2020 г. на ОСЗ-Раднево/; 703 кв.
м. земеделска земя на обща стойност 395 лв. в землището на с. Трънково, ЕКАТТЕ
73314, община Раднево, както следва: 1. Поземлен имот от ОПФ с идентификатор
73314.318.9 по КККР на с. Трънково, община Раднево, представляваща нива с площ
от 703 кв. м., четвърта категория, местност "Лозята" на стойност 395
лв. /решение № 002ОБ от 11.08.2020 г. на ОСЗ-Раднево/; 3925 кв. м. земеделска
земя на обща стойност 1448 лв. в землището на с. Сърнево, ЕКАТТЕ 70586, община
Раднево, както следва: 1. Поземлен имот от ОПФ с идентификатор 70586.34.6 по
КККР на с. Сърнево, община Раднево, представляваща нива с площ от 3925 кв. м.,
пета категория, местност "Айкъна" на стойност 1448 лв. /решение №
003ОБ от 11.08.2020 г. на ОСЗ-Раднево/ и
12184 кв. м. земеделска земя на обща стойност 7073 лв. в землището на с.
Рисиманово, ЕКАТТЕ 62712, община Раднево, както следва: 1. Поземлен имот от ОПФ
с идентификатор 62712.26.11 по КККР на с. Рисиманово., община Раднево,
представляваща нива с площ от 12184 кв. м., четвърта категория, местност
"Бялата пръст" на стойност 7073 лв. /решение № 004ОБ от 11.08.2020 г.
на ОСЗ-Раднево/.
Съдът е приел за установено от представената
административна преписка №1959/ 16.08.1999г., че с постановено решение № 100 от 19.07.2001 г. на
ПК-Раднево за определяне на правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ в землището на с. Малка
Детелина, и въз основа на влязло в сила решение на ПК по чл. 19, ал. 6 ППЗСПЗЗ № 166/ 03.05.1995 г.,
е определено на наследниците на П. Й. П. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 30,
960 дка, 5 категория, от които за обезщетяване със земя и/или поименни
компенсаторни бонове: 30,960 дка, 5 категория, по 329 лв./дка, на стойност
10186 лв.
С решение № 00251 от 06.04.2005 г.
на ОСЗГ-Раднево по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗ, е било определено на
наследниците на П. Й. П. обезщетение със земя на стойност 10186 лв.
С решение № 585 по протокол № 36/31.08.2017г
ОбС Раднево е прието за обезщетяване наследниците на П. Й. П. предоставяне
право на собственост върху имоти на стойност 10186 лв както следва: 1.имот
№026011 -12.184 дка в землището на с.Рисиманово /образувано от делба на имот №
026006/ и 2.имот № 034006 – 3.925 дка в землището на с.Сърнево. С последващо
Решение № 157 по протокол № 15/
28.05.2020г ОбС Раднево е прието за обезщетяване наследниците на П. Й. П.
предоставяне право на собственост върху имоти на стойност 10186 лв както
следва: освен
предоставените имоти с решение № 585/31.08.2017 г. на ОбС-Раднево да бъдат
предоставени и следните имоти: Поземлен имот с идентификатор 03407.10.16 по
КККР на с. Бели бряг, община Раднево, представляваща нива с площ от 2701 кв.
м., четвърта категория, местност "Бента" на стойност 1278 лв. и Поземлен
имот с идентификатор 73314.318.9 по КККР на с.Трънково, община Раднево,
представляваща нива с площ от 703 кв. м., четвърта категория, местност
"Лозята" на стойност 395 лв.
Въз основа на решението на
ОбС-Раднево са били постановени процесните четири решения с №№ 001ОБ от
11.08.2020 г., № 002ОБ от 11.08.2020 г., № 003ОБ от 11.08.2020 г. и № 004ОБ от
11.08.2020 г на ОСЗ-Раднево, с които са обезщетени наследниците на П. Й. П. чрез предоставяне в собственост на земеделска
земя с обща площ 19513 кв. м. на обща стойност 10 194 лв., касещи четири имота
в землищата на с. Сърнево, с.Рисиманово, с.Бели бряг и с.Трънково.
По делото е била допусната, изпълнена и приета
съдебно-техническа експертиза, въз основа на която съдът е приел, че общата
стойност на имотите, с които са обезщетени
наследниците на П. Й. П., определена от вещото лице по реда на Наредбата
за реда за определяне на цени на земеделските земи /с предходно заглавие
Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските земи/, зе 10 194лв.,
която е с 8 лв. повече от определената стойност с решение № 00251/ 06.04.2005г.
на ОСЗГ-Раднево.
Въз основа на тези изводи по фактите съдът е
приел, че оспорените решения на ОСЗ-Раднево имат характер на актове по чл.27а,
ал.5 от ППЗСПЗЗ с оглед отменените от РС-Раднево предходни решения за
обезщетяване и връщане на преписката на административния орган за постановяване
на ново решение за обезщетяване със земеделска земя. Приел е за приложима
разпоредбата на чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ, от която е извел, че
законосъобразността на оспорените актове се проверява по отношение съответствие
в стойността на признатото и полученото обезщетение, т.е. дали стойността на
дължимото обезщетение е определена законосъобразно или не и дали тя съответства
на стойността на земеделските земи, за които е признато право на обезщетение. Посочил
за приложима за определяне на стойността на признато и получено обезщетение –
Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските земи / сега с променено заглавие – Наредба за реда за определяне
на цени на земеделските земи /НРОЦЗЗ/. Въз основа на изпълнената по делото СТЕ
от в.л. А.П.П., е приел установено съответствие в стойността на признатото и
получено обезщетение в случая, предвид характеристиките на конкретно посочените
в оспорените решения земеделски имоти, чиято цена била формирана по реда на
НРОЦЗЗ. Приел е на следващо място, че с
обжалваните четири решения по реда на чл.27, ал.5 от ППЗСПЗЗ, на наследниците
на П. Й. П. са предоставени в собственост четири земеделски имота, чиято обща
стойност е в размер н а10 194лв., с 8 лева повече от определената стойност
за обезщетяване с решение № 00251/ 06.04.2005г. на ОСЗГ-Раднево по чл.19,
ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ. Следователно стойността, с която са обезщетени правоимащите
в случая е по-голяма от тази, с която е постановено да бъдат обезщетени, няма
отрицателна разлика и съответно ощетяване на наследниците, което е обусловило и
извода за законосъобразност на обжалваните четири решения. Отхвърлил е като
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че получената в обезщетение земя
не е равностойна на отчуждената от неговия наследодател. Съдът се е позовал на
разпоредбата на §1к от ДР на ППЗСПЗЗ и приетата СТЕ, като е посочил, че
оспорващия е обезщетен със земя от ОПФ в който се включват земи в землищата на
с.Рисиманов, с.Трънково, с.Бели брег и с.Сърнево, общ.Раднево. Конкретното
местоположение на земите се определя с плана за обезщетяване на територията на
цялата община, като нормата на чл.19 ал.20 т.3 от ППЗСПЗЗ позволява да бъде
дадена в землище, различно и съседно на това, в което се е намирала
отчуждената. Законът не предвиждал възможност за обжалване на плана за
обезщетяване и в този смисъл собствениците са лишени от възможност да
възразяват срещу начина на определяне местоположението на имотите, дадени за
обезщетение, относно местност и землище. Отделно от това се сочи, че в това
съдебно производство съдът не може да провежда косвен съдебен контрол на
решенето по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ, тъй като същото е подлежало на самостоятелен
съдебен контрол. По тези съображения, съдът е приел, че не е налице нарушение
на материалния закон, съответно обжалваните решения са постановени при правилно
приложение на чл.27а, ал.5 от ППЗСПЗЗ и
е отхвърлил като неоснователна жалбата на Й.Р. против решения с №№ 001ОБ от 11.08.2020 г., № 002ОБ
от 11.08.2020 г., № 003ОБ от 11.08.2020 г. и № 004ОБ от 11.08.2020 г, всички
постановени от ОСЗ-Раднево.
Така постановеното решение е неправилно.
Обжалваните пред районния съд Решения с №№ 001ОБ от 11.08.2020 г., № 002ОБ от 11.08.2020 г., №
003ОБ от 11.08.2020 г. и № 004ОБ от 11.08.2020 г, всички постановени от
ОСЗ-Раднево,
имат характер на акт по чл.27а ал.5 от ППЗСПЗЗ, явяват се нови решения за
обезщетяване със земеделска земя в производство след постановеното от съда връщане
на преписката, и приключват обезщетително по характера си производство в полза
на наследници на П. Й. П. по преписка вх.№1959 от 16.08.1999г.
Независимо от наименованието на обжалваните
решения „за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване“,
предмет на обезщетението в случая е конкретен имот, определен по чл.45ж от
ППЗСПЗЗ. В оспорените решения, съответно
на чл.45ж ал.6 от ППЗСПЗЗ, е посочено Решение № 157 от Протокол № 15/
28.05.2020г. на Общински съвет Раднево, с което поземлени имоти от ОПФ в
землищата на с. с.Рисиманов, с.Трънково, с.Бели брег и с.Сърнево, общ.Раднево, са били предоставен за обезщетение на
основание §27 ал.2 т.3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ/ДВ 61/2016г/ - за обезщетяване на
собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Видно
от документите, съдържащи се в представената административна преписка,
Общинската служба по земеделие – Раднево, въз основа на влезли в сила решения по
чл.19 ал.8 и ал.17 т.1 от ППЗСПЗЗ,
Общинската служба по земеделие е отправила мотивирано искане до общинския съвет
да бъдат предоставени конкретните имоти, за които е постановила и обжалваните
решения за земеделска реституция. Следователно
при постановяване на процесните решения е следван реда по чл.45ж от ППЗСПЗЗ,
който е различен от този по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Решенията за обезщетяване,
постановени на основание чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ са въз основа на план за
обезщетяване, като с обявяването на този план е преклудиран въпросът за
годността на земята да бъде ползвана за земеделски земи. В тази връзка е и
законовата регламентация, че при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност на решенията по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ съдът проверява
единствено дали стойността на земеделската земя определена за обезщетение е
съответна по стойност на признатото право на обезщетение. В настоящия случай
обаче обезщетяването е с отделни имоти от общинския поземлен фонд, определени
по реда на чл.45ж от ППЗСПЗЗ, поради което е следвало да се разгледат
възраженията на жалбоподателя, че предоставената му за обезщетение земя само
формално е причислена към общинския поземлен фонд, като е следвало да се отчете
и изминалия значителен период от време, когато със Заповед № 544/ 24.06.2003г.
на Областния управител на Област Стара Загора са били определени земите от Общинския
поземлен фонд на Община Раднево, с които да се обезщетяват правоимащите по
чл.10б от ЗСПЗЗ какъвто е настоящия казус. По делото са останали неизследвани
направените от жалбоподателя оплаквания, че част от предоставените за обезщетение имоти не са годни за
земеделско ползване – не са земеделска земя по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ, нямат
начин на трайно ползване ниви, и размера им е под необходимия минимум от 3 дка
за да бъде самостоятелен обект на правото на ползване една нива за растениевъдство.
Доводите на жалбоподателя за негодност на земеделските земи имат правно
значение с оглед изискването да се предоставят
земи, годни за ползване по предназначение, чиято стойност да бъде
съответна на посочената в решението по чл.19 ал.17 от ЗСПЗЗ. Формалното
зачисляване на отредените имоти към общинския поземлен фонд не е достатъчно
основание да се приеме, че решението за земеделска реституция съответства на
изискванията за равностойност на обезщетението. Последното е определено да бъде
със земеделска земя на първо място и после нейната стойност да е равна на
посочената в решението по чл.19 ал.17 от ЗСПЗЗ.
За изясняване на спора от фактическа страна е следвало да
бъдат поставени допълнителни задачи към допуснатата по делото СТЕ, още повече,
че своевременно е било оспорено от жалбоподателя заключението на вещото лице, за
да бъдат установени релевираните
конкретни доводи, че предоставените имоти няма да бъдат годни за земеделски
нужди, освен това не са и самостоятелни ниви с оглед размера на някои от тях. Съдът е следвало дори и служебно да назначи
вещо лице за отговор на поставените въпроси като укаже на жалбоподателя, че
носи тежестта да заплати разноските за изготвянето на заключението
предварително, тъй като ще се установяват факти, които той сочи за пороци на
оспорените решения и ще черпи от тях доказателства за правото си да иска отмяна
на административния акт.
Като не е сторено това са нарушени
съществени процесуални правила, което е довело и до неправилност на съдебния
акт. На това основание обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне на
друг състав при същия съд за ново разглеждане от фазата на съдебното дирене,
като се даде отговор на наведените от жалбоподателя оплаквания и се прецени
изцяло на всички основания законосъобразността на обжалваното решение. При
новото разглеждане съдът следва да допусне извършване на повторна СТЕ която да отговори на всички поставени от
жалбоподателя въпроси и на тези, на които вече е отговорено, тоест повторна
експертиза, след което с оглед на всички установени по делото факти да прецени
на кое заключение следва да даде вяра.
При този изход на спора на касационния
жалбоподател се дължат разноски, такива са направени в размер на 505 лв., от
които – 5 лв. заплатена държавна такса и 500лв – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, и в този размер ответникът – Общинска служба по
земеделие - Раднево следва да бъде осъден да ги заплати в полза на Й.Г.Р..
Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 96 от 02.12.2020г,
постановено по гр.д. № 20205520100511/ 2020г по описа на Районен съд - Раднево.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд – Раднево.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие гр.Раднево да
заплати на Й.Г.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от 505лв., представляваща
направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.