Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 514 /11.10. Година 2018 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На единадесети септември Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Р.Р.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01118 по описа за 2018
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №2034336
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Б.Г.Г. с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от Б.Г., който моли за отмяната му, оспорвайки
материално-правната и процесуално-правната му законосъобразност, като поддържа,
че отговорността му за описаното нарушение е ангажирана незаконосъобразно, в
нарушение на закона, че електронния фиш е явно необоснован, тъй като
доказателствата по делото не подкрепят приетите за установени факти и
обстоятелства, както и че наказанието е неправилно определено .
В съдебно заседание, жалбоподателят
– редовно призован, не е участвал лично.
Процесуалният му
представител - адв. Кр. С. поддържа тезите в жалбата, излага конкретни доводи в
тяхна подкрепа и пледира за отмяна на
обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 24.04.2018
г., около 13.18 часа, в гр. Перник, по ул. „Юрий Гагарин“ в посока центъра на
града, се движело МПС - л.а. “Дачия Сандеро“, с рег. №*******. В района на
бензиностанция „Еко“, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочено към кв. „Изток“, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост на движение в пътния участък била 50 км/ч.,у
валидна за населено място. В 13.18 часа през обсега на СПУСК преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При обработка
на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 88
км/ч.
След справка в ЦБД
КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено
нарушението е собственост на „Елби Строй“ ЕООД, с ЕИК *******, чийто
законен представител е именно жалбоподателя.. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
срещу управителя дружеството Б.Г.Г. бил издаден електронен фиш, серия К №2034336
на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, му била наложена глоба 400 лв. за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП – превишаване на разрешената за населено място скорост от 50 км./ч.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 21.05.2018 г.
Същият не е упражнил правата си
по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени
доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разписки, разпечатка от
показанията на техническото средство – снимка № 11743D0/0012224, протокол
за използване на АТСС, рег. № 1158р-2712/03.05.2018г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване под № 5126, със срок на валидност
07.09.2027г., приложение, издадено от производителя към удостоверението за одобрен тип, както и разписка за връчване.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
Възраженията на пълномощника, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства, свързани с нарушението, не се
подкрепят от събраните доказателства, се приемат отчасти за основателни.
Твърди се, че отразените в ЕФ място на нарушението и действащото
ограничение на скоростта не съответстват на данните, удостоверени с изготвения
и приложен по преписката протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/.
Релевират се и възражения, че приложеното снимково изображение на заснетото нарушение е неясно, че в него липсват данни
за разстоянието на измерване, за измерената скорост, както и такива,
позволяващи еднозначно да се установи на кой от двата автомобила визуализирани
на снимката е тази скорост. В този аспект се оспорва относимостта на приложения
снимков материал към процесния електронен фиш. Аргументира се и възражение, че
приложените доказателства не установяват
отчетена ли е допустимата грешка при измерването и съобразена ли е тя при издаването на електронния
фиш .
Безспорно, идентифицирането на превозното средство,
при управлението на което е извършено нарушението, и установяването на
измерената скорост на движение, респ. отчетеното превишение по отношение
разрешената максимална скорост, са
обстоятелства от съществено значение в казуса. Тези въпроси са пряко относими
към елементите от фактическия състав на административното нарушение, тъй като определят
субекта на нарушението, правната квалификация на същото, както и приложимата
санкционна норма от гледна точка конкретно наказуемото превишение.
Събраните по делото доказателства не установяват по
несъмнен начин част от релевантните обстоятелства отразени в електронния фиш, при
които на жалбоподателя е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
Съдът приема за безспорно установено, че на процесната
дата и място е осъществяван контрол на
скоростта чрез преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 11743d0. Тези
обстоятелства са удостоверени в съставен
протокол
по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство. Записите в съдържанието
му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, до бензиностанция ЕКО, времето
на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства,
установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на
посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е
установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата скорост от 50 км/ч..
За да се
реализира отговорност за него обаче, абсолютна предпоставка съставлява доказване на конкретното превишаване на скоростта като разлика между
измерената скорост на движение и разрешената за пътния участък. В ЕФ е
посочено, че при изложените обстоятелства л.а. “Дачия Сандеро“, с рег. №*******
е управляван със скорост от 88 км/ч. при разрешена от 50 км/ч за населено
място. Доказателства, че именно такава скорост е измерена при осъществения
контрол на скоростта по делото не са събрани. Относимо доказателствено средство
в тази насока представлява приложената снимка с №11743D0/0012224, но в нея скорост на движение на заснетото превозно средство не е
означена, нито е означено разстоянието на измерване, което сочи на недоказаност
на нарушението. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
единственото доказателство за установяване на нарушение, за което е издаден електронен
фиш. Поради това, липсата на снимков материал, от който да се установи каква е
измерената скорост на движение, изключва годността на същия като веществено
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Изложеното мотивира извод, че обстоятелствата,
отразени в ЕФ досежно скорост на движение и наказуемо превишение, при които на
жалбоподателя е вменено извършване на нарушението, остават недоказани. Както се
посочи, годни доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което не е
възможно да се установи при какви обстоятелства евентуално е извършено
нарушението, както и да се извърши преценка законосъобразно ли е квалифицирано
същото и правилно ли е приложен закона при административното наказване. Всичко
това ограничава и правото на защита на нарушителя.
Тези съображения дават основание за отмяна на
обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
Неоснователно е възражението, че предвид наличието на
две превозни средства на изображението е неясно чия скорост е измерило
техническото средство. Съгласно приетото
приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126, превозното
средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента
на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на
четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху
автомобила, посочен в електронния фиш. Въпреки недоброто качество на снимковия
материал, това превозното средство е разпознаваемо по вид, марка, модел и
регистрационен номер и съдът приема, че е идентично с отразеното в електронния
фиш..
Независимо от отхвърлянето на последното възражение,
мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №2034336 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1,
т.4 от ЗДвП на Б.Г.Г. с ЕГН **********,
адрес *** – управител на „Елби Стой“ ЕООД, гр. Перник, е наложена глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала:
СГ