Решение по дело №396/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1403
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20227180700396
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1403/19.7.2022г.

гр. Пловдив,  19, 07, 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

  Административен съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 15,06,2022 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

  при секретаря  Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 396 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на  чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 99 от ЗДАНС.

Жалбоподателят – В.Е.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,  чрез адв. П. обжалва Заповед рег. № 3-29/07.01.2022 г., издадена от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, съгласно която жалбоподателят - младши агент IV степен В.Е.Г., експерт в сектор „22“ на отдел „2“ към Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Пловдив /ТДНС – Пловдив/ при ДАНС е временно отстранен от длъжност и му е забранен достъпът до: служебните помещения на Агенцията; информационните фондове; компютри и автоматизирани информационни системи; служебните документи и всякакъв вид информация, свързана с изпълнението на задачите и дейностите на ДАНС и е спряно изпълнението на служебните му задължения за периода на отстраняване, поради издадено Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация рег. № Л-80/14.12.2021 г. на председателя на ДАНС. В жалбата се твърди, че оспорената  заповед е неправилна и незаконосъобразна, иска се нейната отмяна и се претендират съдебни разноски.

Ответникът - Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез процесуалния си представител Мариана А. – държавен служител с юридическо образование оспорва жалбата излага съображения за правилност и законосъобразност на оспорената заповед и претендира юрисконсултско възнаграждение, по съображения изложени в  писмена защита.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Г. е заемал длъжността експерт в ТДНС – Пловдив при ДАНС с присъден ранг младши агент IV степен.

Констатира се, видно от приложената по делото Длъжностна характеристика за горепосочената длъжност /л.19/, че сред изискванията за заемането ѝ е наличието на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво на класификация, съгласно списък по чл.37 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/.

С административната преписка по делото е приложен акт на председателя на ДАНС, наименован „Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация“ № Л-80/14.12.2021г. /л.6/, съгласно който, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 41, т. 4 от ЗЗКИ, се отнема разрешението на Г. за достъп до класифицирана информация № Л-10338/19.12.2018г. до ниво на класификация „Строго секретно“.

С обжалваната в настоящото производство заповед № 3-29 от 07.01.2022г. на председателя на ДАНС Г. временно е отстранен от длъжност като му е забранен достъпът до служебните помещения на Агенцията; информационните фондове; компютри и автоматизирани информационни системи; служебните документи и всякакъв вид информация, свързана с изпълнението на задачите и дейностите на ДАНС и е спряно изпълнението на служебните му задължения за периода на отстраняване. С оспорваната заповед е разпоредено също директорът на ТДНС – Пловдив, на основание чл. 124, ал. 1 от ППЗДАНС да изземе, зачислените на Г. служебни карта и оръжие, като състави и му връчи протокол за изземването. На основание чл. 99, ал. 2 ЗДАНС, в акта е посочено Г. да не получава възнаграждение за времето, през което е отстранен от длъжност.

В заповедта е разпоредено и предварителното ѝ изпълнение, за което няма данни да е обжалвано.

В хода на съдебното производство от страна на процесуалния представител на жалбоподателя са представени: съдебно удостоверение от председателя на пето отделение на Върховния административен съд /л.40/, от което се установява, че е образувано адм.дело № С-20/22г. на ВАС по касационна жалба на В.Г. срещу решение № 11-II-20/08.02.2022г. на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), с което е отхвърлена жалбата му срещу отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „строго секретно“, изд. от председателя на ДАНС. Посочва се в удостоверението, че адм.д.  С-20/22г. е със страни В.Е.Г. и ДКСИ и е приключило с влязло в сила Решение № 41/01.06.2022г. с диспозитив: „Оставя в сила решение 11-II-20/08.02.2022г на Държавна комисия по сигурността на информацията“;

С удостоверение пр.№ 9210/15.06.2022г. /л.42/ от Районна прокуратура – Пловдив  се удостоверява, че с постановление от 06.08.2021г. е образувано сл.д. 190/2021г. по описа на ОСО при ОП – гр.Пловдив /пр.№ 9210/2021г./, водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, за което като обвиняем е привлечен В.Г. като му е взета мярка за неотклонение – „Подписка“. Посочва се, че към момента на издаване на цитираното удостоверение от РП - Пловдив, разследването по делото не е приключило.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя в хода на делото е направено искане за спиране на настоящото производство, поради твърдение за обвързаността му с горепосочените производства пред ВАС /искане в с.з. от 28.04.2022г./ и пред РП – Пловдив /искане в с.з. от 15.06.2022г./. Съдът е оставил без уважение така направените искания за спиране на производството по делото, предвид влязлото в законна сила Решение по адм.д.  С-20/22г. на ВАС, както и поради неотносимост на горепосоченото следствено дело към предмета на настоящия спор.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 17.01.2022г., а  жалбата срещу нея е подадена, чрез административния орган на 25.01.2022г., което се явява направено в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, и от субект, който има интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт, към момента на издаването му, на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила при издаването му и съответства ли на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - Председателя на ДАНС, в рамките на предоставените му правомощия, при условията на чл.9, ал.2 във връзка с чл.99, ал.1, т.4 от ЗДАНС.

Същата е издадена в законноустановената форма по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са обективно и пълно фактическите и правни основания за издаването на административния акт, както и разпоредителната му част.

Съдът констатира и че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е стартирало по повод издадено отнемане на  разрешение за достъп до квалифицирана информация рег.№ Л-80 от 14.12.2021г. на председателя на ДАНС, за който жалбоподателят е реализирал правото си да го оспори, по реда на чл.62 от ЗЗКИ, видно от съдебно удостоверение на л.40.                Правното основание, посочено в издадения акт е разпоредбата на чл.99, ал.1, т.4 от ЗДАНС, съгласно която държавен служител в агенцията може да бъде временно отстранен от длъжност, когато му бъде отнет или му бъде отказан достъп до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв, до влизането в сила или до отменянето на акта, с който е отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, като в този случай отстраняването се извършва от председателя на агенцията.

В конкретния случай заповедта е издадена в съответствие с посочената в нея законова разпоредба. Формираното волеизявление от Председателя на ДАНС се констатира да е извършено изцяло в съответствие със закона, като е налице и единство между мотивите, диспозитива и приложената норма на чл. 99, ал.1, т.4, предложение „първо" от ЗДАНС. При наличието на доказателства за отнет достъп до класифицирана информация и при положение че заеманата длъжност изисква такъв, както бе посочено по-горе, ответникът е упражнил законовата си компетентност да отстрани временно от заеманата длъжност жалбоподателят.

Изложените в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация са изцяло неотносими към настоящото съдебно производство, а освен това, в случая е налице друг ред за разглеждането им, който е упражнен от самия жалбоподател, и е приключил с влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка и с оглед  приложените към административната преписка писмени доказателства, по категоричен и безспорен начин се установява, че е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на служителя и спрямо него следва да се приложат последиците, свързани с отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация.

Предвид изложеното се налага извода, че наложената мярка осъществява легитимните цели, посочени в закона и не съществува такова несъответствие с тях, което да сочи на превратно упражняване на власт от административния орган.

По изложените съображения съдът намира, че административният орган е постановил един законосъобразен административен акт, в съответствие с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния му представител, съдът дължи произнасяне по претендираните разноски от ответника, чиито размер следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед посочените разпоредби, В.Е.Г., следва да заплати в полза на ДАНС, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Е.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***,  чрез адв. П., срещу Заповед рег. № 3-29/07.01.2022 г., издадена от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, съгласно която младши агент IV степен В.Е.Г., експерт в сектор „22“ на отдел „2“ към Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Пловдив /ТДНС – Пловдив/ при ДАНС е временно отстранен от длъжност и му е забранен достъпът до: служебните помещения на Агенцията; информационните фондове; компютри и автоматизирани информационни системи; служебните документи и всякакъв вид информация, свързана с изпълнението на задачите и дейностите на ДАНС и е спряно изпълнението на служебните му задължения за периода на отстраняване, поради издадено Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация рег. № Л-80/14.12.2021 г. на председателя на ДАНС.

ОСЪЖДА В.Е.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“, гр. София, бул. „Черни връх“ № 45, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :