О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 2516 Година 2018, 28.12. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и осми декември Година
две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от Симеон Михов
гражданско дело номер 1191 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото беше образувано по повод искова молба от Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество, (сега Комисия за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество (накратко КПКОНПИ)), с БУЛСТАТ
*********, представлявана от председателя Пламен Георгиев Димитров, с адрес за
призоваване: гр.Бургас 8000, ул.Филип Кутев № 26А,
ет.3, против Т.П.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.София,
бул.“Ал.Стамболийски“ № 30А, ет.2, М.Д.Х. с ЕГН **********, с посочен адрес: ***,
а с постоянен адрес:***, М.Т.Х. с ЕГН **********, със съгласието на своята
майка М.Д.Л. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 57, ет.2 и „Миралакс 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 2“ бл.№ 235, вх.*, ет.*, ап.12, представлявано от М.Д.Х. за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество оценено на
1 885 087.14 лв., която сума включва:
- сумата от
119 300 лв. пазарна стойност на недвижим имот, представляващ:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.502.333.1.13, с адрес:
гр.Св.Влас, община Несебър, област Бургас, жилищен комплекс „М Сънрайз 3“, бл.“В“, ет.5, ап.С 510, находящ се в сграда № 1
разположена в поземлен имот си идентификатор 11538.502.333 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 97.56 кв.м., ведно с 9.790 %
равняващи се на 14.46 кв.м. идеални части от общите части на сградата и ведно
със съответния процент от правото на строеж върху поземления имот, в който е
изградена сградата, собственост на М.Т.Х. с ЕГН ********** и подлежащ на
отнемане от лицето на основание чл.63 ал.2, т.3, вр.чл.62
от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
129 000 лв. пазарна стойност на следните МПС: 1. Лек автомобил „Порше Кайен Турбо“
с ДК № ***, дата на първа регистрация 28.02.2007г., рама № ***, собственост на Т.П.Х. с ЕГН **********
и М.Д.Х. с ЕГН **********; 2. Лек автомобил „Порше Карера Турбо“ с ДК № ***, дата на първа регистрация 24.07.2007г., рама № *** собственост на Т.П.Х. с ЕГН **********
и М.Д.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на отнемане от тях на основание чл.63
ал.2, т.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
14 700 лв. пазарна стойност на МПС: Лек автомобил „Фолксваген Туран“ с ДК
№ ***, дата на първа регистрация 05.05.2010г., рама № ***, собственост на „Миралекс 7“ ЕООД с ЕИК
********** и подлежащи на отнемане от дружеството на основание чл.66 ал.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
-
1 022 641.60 лв. представляващата левовата стойност на отчуждените
дружествени дялове в следните дружества: 1. 5610 лв. представляващи
равностойността на отчуждените дружествени дялове от капитала на „А. солюшънс ЕООД с ЕИК
*********; 2. 1 017 031.60 лв. представляващи равностойността на
отчуждените акции в „А. ентертейнмънт“ ЕАД с ЕИК ********* и подлежащи на отнемане
от Т.П.Х. с ЕГН ********** на основание чл.72, вр.чл.63
ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 5700
лв. представляща левовата равностойност на
отчуждените дружествени дялове в следните дружества: 1. 5600 лв. представляващи
равностойността на 560 дружествени дяла във „Вирджиния – ТАБ“ ЕООД с ЕИК
*********, собственост на Т.П.Х. с ЕГН **********; 2. 100 лв. представляващи
равностойността на 100 дружествени дяла в капитала на „А. консулт“ ЕООД с ЕИК *********, собственост на Т.П.Х.
с ЕГН ********** и подлежащи на отнемане от лицето на основание чл.63 ал.2,
т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
290 044.53 лв. представляваща стойността на погасен кредит по
разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо –
американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на
отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от
ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
24 500 лв. внесена от трети лица по разплащателна сметка в лева IBAN ***
(стар № ***) в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********
и подлежащи на отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62
от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 9100
лв. внесена по разплащателна сметка в лева IBAN *** (стар № ***)
в „Уникредит Булбанк“ АД с
титуляр Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на отнемане на основание чл.63
ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата в размер
на 46 849.11 лв. внесена по разплащателна сметка в лева IBAN *** „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН ********** и подлежащи на
отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62 от
ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
176 024.70 лв. внесена по по разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********
и подлежащи на отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62
от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 10 000
лв. внесена по по разплащателна сметка в евро IBAN *** „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********
и подлежащи на отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62
от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 2347
лв. внесена по спестовен влог в евро IBAN *** „Юробанк България“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********
и подлежащи на отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62
от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
12 223.94 лв. внесена по спестовна сметка в лева IBAN *** „Инвестбанк“ АД с титуляр Т.П.Х. с ЕГН **********
и подлежащи на отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1, вр.чл.62
от ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от 4877.50 лв. внесена по
разплащателна сметка в лева IBAN *** „Юробанк България“ АД с титуляр М.Д.Х. и подлежащи на
отнемане на основание чл.63 ал.2, т.4, вр.чл.62 от
ЗОПДНПИ (отм.);
- сумата от
11 734.98 лв. внесена по спестовен влог в евро IBAN *** „Банка Пиреос България“ АД с титуляр М.Д.Х. и
подлежащи на отнемане на основание чл.63 ал.2, т.4, вр.чл.62
от ЗОПДНПИ (отм.).
Ищцовата КПКОНПИ твърди, че Т.Х. е бил привлечен в качеството на
обвиняем на 11.12.2012г. за това, че: 1. В периода от началото на 2012г. до 10.12.2012г. в
гр.София ръководил организирана престъпна група с участници М. К.П., Л.Л.Б., Ц.С.М., С.П.Д., Г.К.Л.и Х.П.Х., създадена с користна
цел и да извършва престъпления по чл.234 ал.2, т.2 и т.3, вр.ал.1,
предл.2 от НК – преспълнеие
по чл.321 ал.3, пр.2, вр.ал.1, пр.2 от НК и 2. На
10.12.2012г. в гр.Костинброд кв.“Ш.“ в складови помещения, държал акцизни стоки
– 85 бр. кашона цигари „Raqel
Slims“ и 34 бр. кашони нарязан тютюн без бандерол, който се
изисква съгласно чл.25 ал.1 от ЗТТИ и чл.28 от ЗТТИ, като случая е немаловажен
и деянието е било извършено от повече от две лица, сговорили се предварително –
с М.К.П., Л.Л.Б., Ц.С.М., С.П.Д., Г.К.Л.и Х.П.Х. и
предметът на престъплението е в големи размери – престъпление по чл.234 ал.2,
т.2 и т.3, вр.ал.1, предл.2
от НК. Тези деяния попадат в обхвата на чл.22 ал.1, т.15 и т.23 от ЗОПДНПИ (отм.).
В хода на
извършената проверка, удължена с решение № 130/ 2014г. на КОНПИ с 6 месеца,
считано от 10.01.2014 до 10.07.2014г., са били извършени справки в публичните
регистри в България, като е било установено гражданското състояние на Т.Х. –
месторождение, постоянен и настоящ адрес, разведен с решение № 86/ ****. на РС-София след сключен брак с акт № ***. с М.Д.Х., от която има *** А.Т.Х.. Има и *** М.Т.Х. с *** М.Д.Л.. Бащата на ответника П.Т.Х. е починал , *** А.Д.Х..
Участията на Т.Х. в
„Зора 2000“ ЕООД с ЕИК *********, „Патрик – Кирил“ ООД с ЕИК *********, „Меркури - спектрум“ СД с ЕИК ********* и „Престиж билдинг комерс“ ЕООД с ЕИК ********* са били включени в имуществото
му, но не подлежат на отнемане поради изтичане по давност на правото на
държавата на основание чл.73 от ЗОПДНПИ, по отношение на „Праймтайб“
ООД с ЕИК ********* и „Интело“ ООД с ЕИК *********
поради пререгистрацията на дружеството преди периода на проверката, а в „Ник инвест“ ООД с ЕИК ********* поради липсата на
пререгистрация на дружеството в Търговския регистър и регистъра на сдруженията
с нестопанска цел. На отнемане на основание чл.63 ал.2, т.1 вр.чл.62,
съотв.чл.72, вр.чл.63 ал.2,
т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) обаче, подлежат
притежаваните дялове и акции на ответника в следните дружества: „Вирджиния – таб“ ЕООД с ЕИК *********, „А. консулт“ ЕООД с ЕИК *********, „А. сълюшънс“ ООД с ЕИК
*********, „А. ентертейнмънт“
ЕАД с ЕИК *********.
Според комисията,
при проверката е било установено участието на бившата съпруга на проверяваното
лице в следните дружества: „Ем ди ер“ ООД с ЕИК
********* и „Мира 94“ ООД с ЕИК *********, които не са били пререгистрирани в
ТРРЮЛНЦ и съотв.левовата равностойност на
дружествените дялове не подлежи на отнемане. М.Х. е и ЕТ“М.Х.“ с ЕИК *********.
Комисията счита, че
от притежаваните от Т.Х. недвижими имоти, на отнемане на основание чл.63 ал.2,
т.3, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) подлежи следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.502.333.1.13,
находящ се в гр.Св.Влас, община Несебър.
Извършената проверка
на притежаваните индивидуално или в СИО между Т.Х. и М.Х. автомобили е
показала, че лек автомоби***, лек автомобил „Порше 944“ с ДК № *** са били придобити от М.Х. също преди 2000г. Лек автомобил „Порше
Кайен Турбо“ с ДК № *** и
Лек автомобил „Порше Карера
Турбо“ с ДК № *** – двата собственост на Т.П.Х. с ЕГН ********** и М.Д.Х. с ЕГН **********, подлежат на отнемане в
полза на държавата на основание чл.63 ал.2, т.2, вр.чл.62
от ЗОПДНПИ (отм.).
При извършена
спрямо Т.Х. проверка за наличие на съответствие между придобитото имущество и
доходите за периода 01.01.2004 – 31.12.2008г. от
Национална агенция за приходите - ТД София град, офис „Оборище“, са били
представени декларирани пред агенцията от лицето общо 1 276 749.42
лв. заеми от физически и юридически лица. За периода 01.01.2007
– 31.12.2011г. отново е била направена проверка на ответника, като Т.Х. е
декларирал сключени нови сделки (заеми, покупко-продажба на дялове и акции) с
физически и юридически лица, като комисията не е взела предвид нито един от тях
поради констатирани пропуски при извършването на проверката.
С оглед разкритата
с решение на РС-София банкова тайна, са били проверени всички сметки с титуляр
ответника, като резултатите са обосновали искането на комисията за отнемане в
полза на държавата на описаните в обстоятелствената част суми. Проверката на
банковите сметки на М.Х. е разкрила, че на отнемане подлежи притежавана сума от
2500 евро (с левова равностойност
4877.50) и сумата от 6000 евро (с левова равностойност 11 734.98), за
които лицето не е представило законен източник за придобиването им.
От всички
декларирани от Т.Х. получени заеми от физически и юридически лица, ищцовата страна е приела за действително получени сумите от
55 000 лв. от майката Ал.Х. и сумата от 140 000 евро (с левова
равностойност 273 816.62 лв.), като останалите не са били включени в
приходната част поради липсата на доказателства за постъпването им по банкови
сметки на лицето, съотв.за връщането им. Според
исковата молба, издръжката на семейството на ответника за периода 2003 – 2013г.
е в размер общо на 86 541.07 лв. Предвид регистрираните за периода 68
излизания и 48 влизания през ГКПП на РБългария от
страна на Т.Х., комисията счита, че командировъчните разходи затова възлизат на
22 809.71 лв., към която сума следва да се добавят и 1359.28 лв. за
излизане на М.Х. заедно с неговия баща.
Проверката на
ответното „Миралекс 7“ ЕООД е показала, че за
придобиването на Лек автомобил м.„Фолксваген Туран“ с ДК № *** дружеството не е доказало законен източник на доходи и на основание чл.66
ал.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) вещта подлежи на отнемане. Същото основание е
налице и по отношение на сумата от 3136.16 евро (с левова равностойност 6133.78
лв.) представляваща погасителна вноска по спестовен влог, която също следва да
бъде отнета.
Извършеният
икономически анализ на целия проверяван период (л.43-44) е довел КПКОНПИ до
извода, че доходите, приходите и източниците на финансиране са общо в размер на
2 039 632.06 лв., описани поотделно. Обичайните разходи са в размер
на 155 621.98 лв. Като е взела предвид нетният доход в размер на
1 884 010.08 лв. и оценката на притежаваното имущество от
4 064 049.62 лв., комисията е установила значително несъотвествие в размер на 2 180 039.54 лв.
съобразно чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ, вр.§ 1 т.7 от ДР на
ЗОПДНПИ (отм.).
Ответникът Т.Х. в подадения
чрез процесуалния си представител писмен отговор, оспори изцяло исковата молба.
От една страна оспори съществуването на предпоставките, от които възниква
правото на държавата да отнеме имуществото, предмет на настоящото дело. Според
него, не се излагат факти и обстоятелства от комисията, които да водят до
извода, че е придобил имуществото по незаконен начин. От друга страна твърди,
че не са били взети предвид всички негови приходи, а разходите са били
завишени. Позовава се на заключението на приключилата с протокол № 902875/
17.11.2009г. на НАП проверка, в който е посочено, че вследствие на обсъдените
всички писмени доказателства, не са били установени данни за допълнително
облагане. Крайното салдо на ответника към 31.12.2008г. е било 457 335.86
лв., която сума комисията не е включила. Втората извършена проверка е
достигнала също до извода, че липсват доказателства за несъответствие между
доходите и извършените разходи. За 2009г. комисията не била открила
несъответствие, но и не сочи положителната разлика. Бившата съпруга на
ответника М.Х. от 1998г. не живее в България, както и *** му А.Х., но въпреки това е вписано, че за периода м.януари 2003 –
28.05.2010г. семейството му се състояло от три възрастни лица и дете. Синът М.Х.
също живее в отделно домакинство с майка си М.Л.. Т.Ж. не употребява алкохол и
цигари и затова не следва да се включват и разходи затова, както е според
данните на НСИ. Паричните средства за придобиване на недвижим имот от М.Х. са
получени от трети лица – майка му, бабите му - Ю.Л. по майчина линия и А.Х. по
бащина, чичовците му Ю.С.и Л.С.. Леките автомобили и дяловете в „А. консулт“ ЕООД и „Вирджиния – таб“ ЕООД са закупени със законни средства за съотв.година. На някои от проверяваните юридически лица не
е била предоставена възможност да участват при проверката. На самият ответник
не е било представено нищо друго, освен документи, които са му известни, поради
което не е могъл да представи доказателства в своя защита.
Вторият ответник М.
Ж. в писмения си отговор твърди, че придобития недвижим имот (с идентификатор
11538.502.333.1.13) няма нищо общо с неговия баща, който е бил единствено
пълномощник при изповядване на сделката. М. не живее в едно домакинство с Т.Х.,
а е отглеждан от своята майка. Паричните средства за придобиване на имота в
размер на 48 000 лв. са дадени не от баща му, а от неговите баби, майка му
е неговите чичовци. От друга страна, имотът е бил придобит в груб строеж, с
данъчна оценка 38 000 лв. и поради
това няма как цената му да бъде 119 300 лв.
Ответницата М.Х. в
предоставения срок не направи писмени възражения, не представи доказателства,
не направи доказателствени искания.
Ответното ”Миралекс 7” ЕООД също не подаде писмени възражения, не
направи доказателствени искания.
При проверка на
редовността на предявения иск съгласно предл.1 на
ал.1 на чл.140 от ГПК, съдът констатира следното.
Книжата по делото бяха
разменени редовно, като съдът е преценил, че исковата молба му е подсъдна при
спазване правилата на чл.74 ал.1 предл.1 и чл.74 ал.2
ЗОПДНПИ (отм.). Исковата молба е предявена от активно легитимирано лице – КОНПИ,
като специализиран държавен орган за извършване на проверка по този закон, чрез
законния й представител, а претенцията е насочена срещу лица, по отношение на
които се твърди, че са налице предпоставките за реализиране правото на отнемане
на имущество. Делото беше насрочено и разгледано по същество, в открити съдебни
заседания.
С отговорите си
ответниците изложиха възражения за наличие на предпоставки за прекратяване на производството. Изложени са
съображения за недопустимост на претенцията.
Комисията в писмено
становище изтъкна съображения за отхвърляне на направените възражения, тъй като
срокът на проверката е инструктивен, като независимо от това комисията
разполагала с неограничени във времето правомощия да вземе решение за
образуване на производство, след като същото до настъпване на този факт се е развивало
едностранно, без участието на проверяваните лица, поради което и нямало как да
бъдат накърнени правата им.
По повод тези
възражения, в свое определение № 600/ 04.04.2017г.
съдът счете, че сроковете по чл.27 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗОПДНПИ (отм.) са инструктивни
и неспазването им не води до недопустимост на предявените искове. Но в
постановеното определение № 1127/ 11.06.2018г. съдът се съобрази с постановяването
впоследствие решение № 323/ 18.01.2018г. по гр.д.№ 5291/2016г. на ВКС, ІV г.о.,
което внесе съществена промяна в практиката на съда относно характера на сроковете
по чл.27 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗОПДНПИ (отм.).
По повод частна
жалба от КПКОНПИ против определението на съда, беше постановено определение №
330/ 05.10.2018г. по ч.гр.д.№ 288/2018г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С
този акт въззивната инстанция отмени прекратителното
определение на ОС-Бургас и върна делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. Апелативен съд – Бургас посочи, че е било постановено последващо
решение № 100/ 16.07.2018г. по гр.д.№ 4162/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е
даден отговор на въпроса: Неспазването на срока по чл.15 ал.2 от ЗОПДИППД
(отм.) осъществява ли абсолютна процесуална пречка за възникване правото на иск
на Комисията, предвидено в чл.27 от закона? Отговорът гласи, че предвидените в
закона срокове са инструктивни и поради това нямат за последица настъпването на
преклузия на правата на Комисията да внесе мотивирано
искане за отнемане на имуществото. Въззивната
инстанция разви и допълнителни доводи за характера на производството по
отнемане на имущество в полза на държавата като единно, но двуфазно. Изводът е,
че допуснатото просрочие от Комисията на срока по чл.27 от ЗОПДНПИ (отм.) като част от административната фаза, няма за
последица погасяване не правото на комисията за предявяване на иск против
ответниците, а това прави настоящото производство по чл.74 от ЗОПДНПИ (отм.)
допустимо.
Настъпилите промени
в практиката на Върховния касационен съд след постановяване актовете на
ОС-Бургас и Апелативен съд – Бургас не засягат фактическата обстановка по
делото, а тя е следната. Разпоредбата на §5 ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество повелява, доколкото проверката срещу ответниците е започнала при действието на отменения ЗОПДНПИ, производството в неговата съдебна фаза да продължи също по този ред. Предметът и целите на отменения и сега действащия закон
са свързани с упражняване правомощията на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Процедурата се развива в относително самостоятелно обособени фази, първата от
които започва и приключва пред комисията, а другите две (исковото производство и това по обезпечаване на
исковата претенция) пред
съда. В първия етап на
производството пред КОНПИ (сега КПКОНПИ), с постъпване на уведомление по чл.25 ЗОПДНПИ
(отм.) се съобщава, че дадено лице е привлечено като обвиняем за някое от
посочените в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.)
престъпления. Въз основа на полученото уведомление, директорът на съответната
териториална дирекция на КОНПИ назначава проверка, която съгласно чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ
(отм.) може да продължи до една година. В едномесечен срок от приключването на
същата, директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад до КОНПИ
със заключение за удължаване срока на проверката, за прекратяването й или за
образуване на производство за отнемане имуществото на лицето. При дадено в
доклада заключение за продължаване срока на проверката, комисията постановява
решение по чл.11 ал.1 т.2, вр.
чл. 27 ал.2 ЗОПДНПИ
(отм.) за удължаване срока на проверката с шест месеца. В едномесечен срок от
приключване на проверката, директорът на териториалната дирекция внася мотивиран
доклад по чл.61 ал.1 ЗОПДНПИ
(отм.) пред комисията, която може да прекрати производството или да вземе
решение за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество.
В настоящия случая
проверката е започнала в хипотезата на чл.22 ал.1 т.15 и т.23 ЗОПДНПИ
(отм.) след привличане на Т.Х. в качеството на обвиняем на 11.12.2012г. за извършени
престъпления по чл.321 ал.3, пр.2, вр.ал.1, пр.2 от
НК и по чл.234 ал.2, т.2 и т.3, вр.ал.1, предл.2 от НК. Уведомлението, изпратено на основание чл.31
т.3 вр. чл.22 т.17 от закона, е било входирано и
получено в ТД на КОНПИ–София с вх. № УВ-00240/ 17.12.2012г. Решението по чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ
(отм.) на директора на ТД на КОНПИ-гр.Бургас за образуване на проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на Т.Х. е обективирано в протокол № ТД 10СФ/УВ-194 от 09.01.2013г. С
решение № 130/ 2014г. на КОНПИ, срокът на проверката е бил удължен с 6 месеца,
считано от 10.01.2013г. до 10.07.2014г. Едногодишният, респ. удълженият срок по
чл.27 от закона, е изтекъл на 18.06.2014г., считано от датата на получаване на
уведомлението от Специализирана прокуратура. С решение № 325/ 13.07.2016г. на
КОНПИ и след подаден доклад с изходящ № ТД06ВИ/ УВ-3503 (240-1) от 28.06.2016г.
от директора на ТД на КОНПИ – София, е било образувано производство за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу посочените
ответници. На 09.05.2016г. до всички ответници са били изпратени
съобщения, с които им е било указана възможността, да подадат декларации по
чл.57 от закона, да се запознаят с материалите по делото и представят писмени
доказателства, както и да направят възражения в месечен срок. Ответниците Т.Х. и М.Х. са се запознали с материалите по
преписката, като чрез пълномощник, с вх.№ ТД06-ВИ/ УВ-3424/ 21.06.2016г. чрез
ТБ Видин са направили възражения и са представили писмени доказателства. На 13.07.2016г.
е било взето решение № 325 за внасяне искане в Окръжен съд - Бургас за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 1 885 087.14
лева от ответниците. Такова искане е постъпило в ОС-Бургас на 15.07.2016г.
Преди провеждането
на съдебно заседание на 20.12.2018г., беше постановено Тълкувателно решение №
4/2016г. от 07.12.2018г. на ОСГК на ВКС по следния процесуалноправен въпрос:
Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза
на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено
в разпоредбите на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.), извън случаите по чл.22 ал.2 от
ЗОПДНПИ (отм.). Тълкувателното решение обаче, съдържа и становище по изложения
по-горе въпрос, касаещ развитието на настоящото производство. В мотивната си част, проследявайки хода на проверката пред
КПКОНПИ, ОСГК е посочила, че „Проверката приключва с решение на комисията за
предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество въз основа мотивиран доклад на директора на съответната териториална
дирекция. Това е фактическият състав, който поражда правото на иск – него съдът
проверява, за да установи надлежно ли е възникнало то. Тримесечният срок за
предявяване на иска значение само за запазване на наложените обезпечителни
мерки, но срокът (с евентуалното му
продължаване) за приключване на проверката има значение за надлежното
упражняване на правото на иск, тъй като изтичането на този срок го преклудира.“. При така изложеното становище на ВКС,
настоящата инстанция следва да се съобрази с него и да приеме, че цит. в акта на Апелативен съд – Бургас решение № 100/
16.07.2018г. по гр.д.№ 4162/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. е загубило своето значение.
Крайният резултат от проверката от съда,
дали КПКОНПИ е спазила сроковете според чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.), показва
следното. Според цит.правна норма, проверката по този
закон продължава до една година. Еднократно, съобразно чл.27 ал.2, срокът може
да бъде удължен с още 6 месеца. Този срок в конкретния случай безспорно не е
спазен - при сложено начало на производството в неговата фаза пред комисията на
17.12.2012г. с получаването от страна на ТД на КОНПИ на уведомлението от Специализирана
прокуратура за внесен в съда срещу Т.Х. обвинителен акт, същото е продължило и
след 18.05.2013 г. - съответно до 04.04.2016г.,
когато въз основа на взето решение е започнало обезпечителното производство
пред съда с подаване на нарочна молба, съдържаща искане за допускане на
обезпечителни мерки по бъдещия иск предмет на настоящото производство,
съответно до 15.07.2016г., когато в съда е депозирана исковата молба на КОНПИ,
съдържаща искане за отнемане в полза на държавата на описаното в нея имущество
от ответниците.
Така изложената фактология и наложеното от
ВКС тълкуване на чл.27 от ЗОПДНПИ
(отм.), налага извод за основателност на възражението на ответниците
Т. и М. Х.относно преклузивния характер на разглеждания
по-горе срок. За да се развие производството пред съда е необходимо вземане на
решение за предявяване на иск от комисията по реда на чл.74 от закона. Но за да
бъде допустима тази искова претенция, е необходимо и проверката пред КОНПИ да е
приключила в срока по чл.27 ЗОПДНПИ
(отм.), след изтичането на който се погасява правото на държавата на гражданска
конфискация на незаконно придобитото имущество. Преклузивният характер на срока
за извършване на проверката следва от категоричния начин на регламентирането
му, съобразно предвидената възможност за удължаване с решение на компетентен
орган - КОНПИ, а не фактически. Характерът на този срок като преклузивен е
обоснован и от факта, че обект на проверката е имуществото на дадено лице, т.е.
частната собственост, прогласена с разпоредбата на чл.17 ал.1 от Конституцията
на РБългария за неприкосновена и независимо от
дадените неограничени правомощия на комисията за установяване източниците за
придобиване на тази собственост, законодателят изрично е регламентирал сроковете,
в които те да бъдат осъществени. Извод за преклузивния характер на срока следва
и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 ЕКЗПЧОС и на
чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно която практика, всяко
ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по
пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица,
следва да отговаря на три критерия - законоустановеност,
необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Ако се приеме,
че срока на проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до
нарушаване на критериите за законоустановеност и
пропорционалност, тъй като териториалните органи на КПКОНПИ биха могли
неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън
законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно на правната сфера
на проверяваното лице. Същата принципна позиция е възприета и в решение № 13 от
13.10.2012г. по конституционно дело № 6/2012г. на Конституционния съд, в което също
е посочено, че проверката е ограничена във времето (до една година, а по
изрично решение на комисията за продължаване на срока - максимално до една
година и шест месеца, както е в настоящия случай).
В настоящия случай, от датата, на която е
следвало да приключи проверката, до датата на иницииране на съдебното
производство, са изтекли повече от три години, т.е. изминал е период от време,
многократно надвишаващ преклузивните срокове по чл.27 от закона. След като
решение за образуване на производството е трябвало да бъде взето най-късно на 18.05.2013г.,
то взетото такова от КОНПИ № 325/ 14.07.2016г. също е постановено след изтичане
на преклузивния срок за това. Следователно към датата на образуване на
производството правата на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество са
били преклудирани, както е било преклудирано
и материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
Доводите на ищцовата
страна, че комисията не е обвързана със срокове за вземане на решение за
внасяне на делото в съда и съответно на искане за обезпечение и може да направи
това неограничено и безконтролно във времето, като това не би довело до
накърняване правата на проверяваните лица, бяха вече обсъдени в определение №
1127/ 11.06.2018г., като промяна в становището на съда не се налага. Производството
пред Комисията в по-голямата си част се е развивало едностранно, без участие на
проверяваните лица. Противно на изложеното от пълномощника на КПКОНПИ, това
води до много сериозно засягане правната сфера на проверяваните, които без
значение кога ще бъдат уведомени за действията на комисията, търпят съществени
ограничения на правата си.
Крайният извод на съда е, че решението на
КОНПИ (сега КПКОНПИ) за образуване на производство по отменения ЗОПДНПИ
срещу ответниците, както и решението за
внасяне на искане по чл.74 ал.1 от същия, са взети след изтичането на
преклузивния срок по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.),
поради което е недопустимо да се образува и развие настоящото съдебно
производство. Следователно предявеният иск е недопустим, не подлежи на
разглеждане по същество и производството по него следва да се прекрати.
Доколкото с
определение с № 330/ 05.10.2018г. по ч.гр.д.№ 288/2018г., Апелативен съд –
Бургас е отменил изцяло предходното определение на ОС-Бургас, настоящата
инстанция дължи произнасяне и по останалите искания на страните. Постъпилата на
26.03.2018г. молба от процесуалния представител на ответника Т.Х. съдържа
искане за връщане на приложени по делото оригинали на разписки, като същата следва
да бъде уважена и постановено връщането им след влизане на настоящото
определение в сила.
Исканията за
присъждане на направените по делото от ответниците разноски, следва да бъдат
уважени на основание чл.78 ал.4 ГПК. Според приложения списък на разноските по
чл.80 от ГПК от Т.Х., същите са в размер на 7020 лева, от които 6000 лв. адвокатски
хонорар, такси за съд.удостоверения 20 лв. и депозити за експертизи в размер на
1000 лв. Списъкът за ответника М.Х. (станал пълнолетен по време на
производството по делото) е за сумата от 1700 лв., от които 1400 лв. адвокатско
възнаграждение и 300 лв. депозит за вещо лице. Предвид представените договори
за правна защита и съдействие, месечни извлечения от „Банка ДСК“ ЕАД за платени
в полза на процесуалния представител на ответника М.Х. суми за възнаграждение
по настоящото дело, направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на КПКОНПИ.
Предвид изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1191/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, поради
недопустимост на претенцията, предявена от Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество против
ответниците Т.П.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 30А, ет.2, М.Д.Х. с ЕГН **********, с
посочен адрес: ***, а с постоянен адрес:***, М.Т.Х. с ЕГН **********, със
съгласието на своята майка М.Д.Л. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №
57, ет.2 и „Миралакс
7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 2“ бл.№ 235, вх.*, ет.*, ап.12, представлявано от М.Д.Х. за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество оценено на
1 885 087.14 лв.
ОСЪЖДА
Комисия за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество да заплати в полза на Т.П.Х.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** сумата от 7020 (седем хиляди и
двадесет) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
Комисия за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество да заплати в полза на М.Т.Х. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** сумата от 1700 ( хиляда и седемстотин) лв. направени по
делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА след
влизане в сила на настоящото определение,
връщане на приложените по делото и съхранявани в касата на ОС-Бургас оригинали
на следните документи: 1. Разписка от 01.11.2006г. за получен заем в размер на
20 000 лв. от Д.Й.; 2. Разписка от 02.11.2006г. за получена сума в размер
на 10 000 лв. от А.Д.Х.; 3. Разписка от 02.11.2006г. за получена сума в
размер на 20 000 лв. от Н.К.Д.; 4. Договор за паричен заем от 10.01.2007г.
за получен заем от Е.И.К.; 5. Договор за паричен заем от 15.01.2004г. сключен
между П.Т.Х. и Т.Х. за сумата от 600 000 лв.; 6. Разписка от 15.01.2004г.
с която П.Х. удостоверява, че е предал на Т.Х. сумата от 600 000 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас в седмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: