РЕШЕНИЕ
№ 9585
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110151012 по описа за 2023 година
Между ищеца П. Николов С. и ответника „Е М“ ЕООД е
безспорно следното :
-/ В полза на ответника срещу ищеца е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело №683/20г. на РС – Велико Търново. По
силата на заповедта С. е следвало да заплати на дружеството сумата
***** лева главница и ******лв. мораторна лихва ведно със законната
лихва и разноски. Заповдета е била обезсилена от същия съд на
17.09.2020г.
-/ страните не спорят, че притезанието на вземането, за което е
била издадена заповедта е погасено по давност.
След обезсилване на заповедта ищецът установил, че ответникът
продължава да подава до Централния кредитен регистър при БНБ
информация, че същото кредитно задължение продължава да е
активно. С писмо от 16.12.2021г. С. е уведомил дружеството, че по
този начин неоснователно му причинява вреди, тъй като дългът е
погасен и не следва да се обявява пред Регистъра. Е М“ ЕООД
отказало да поиска от Регистъра да заличи въпросния кредит с номер
EOSDP000000001294286. Ищецът подал жалба до Комисията по
защита на личните данни, която я оставила без уважение, като
посочила в мотивите си, че жалбоподателя следва да отправи
1
възражение за погасителна давност в рамките на съдебен процес.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че не дължи изпълнение по процесния дълг.
Ответникът е подал писмен отговор с противоречиво
съдържание. От една страна в отговора се твърди, че ищецът няма
правен интерес да води иска, тъй като поведението на дружеството не
му причинява вреди. Дългът с погасено притезание се превръща в
естествено задължение и поради това заявяването му в Централния
кредитен регистър било основателно. От друга страна ответникът
прави правно нелогичното изявление, че ако съдът намери иска за
основателен, то той признава иска. В заключителната част на отговора
обаче се прави изрично искане претенцията да бъде отхвърлена.
Дружеството прави и изявление, че не е станало причина за завеждане
на делото и моли разноските да не му се възлагат.
Съдът, като обсъди становищата на страните, намира иска за
основателен. Действително, Наредба № 22/2009 на БНБ не дава
тълкуване на понятието „погасяване“ по смисъла на този нормативен
акт.Следователно, трябва да се приложат принципите изложени н
Част Втора на Глава Пета от Закона за задълженията и договорите,
съгласно която вземанията се погасяват изтичане на давност. С
погасяване на притезанието на вземането, задължението се превръща
от законово в естествено, а естествените задължения не са категория
на финансовото право.След като длъжник предяви на кредитор
погасяване на притезанието и ако кредиторът приема изявлението, то
кредиторът няма основание да информира трети лица, че
задължението с погасено притезание е висящо.
Доколкото при завеждане на исковата молба са били
постановени решения на административен орган и на
административен съд, които са мотивирани в обратния на настоящото
решение смисъл, то може да се приеме, че ответникът не е станал
причина за завеждане на настоящия иск.. В уточняваща молба
подадена в деня на съдебното заседание ответникът отново прави
двусмислено признание, поради което следва да понесе направените
от ищеца разноски. В писмения отговор на исковата молба ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата, което съдът, с оглед материалния
интерес и правната сложност на спора намира за частично
основателно. Съдът намалява спорното възнаграждение от посочения
от ищеца размер от ***лв. на **** лв. Общото задължение за разноски
е в размер на ****лв. Съдът
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Н С. ЕГН ********** не
дължи на „Е М“ ЕООД изпълнение да дълг в размер на**** лева
главница и *******лв. мораторна лихва ведно със законната лихва и
разноски, които задължения са били предмет на ч.гр. дело №683/20г.
на РС – Велико Търново.
ОСЪЖДА ответника „Е М“ ЕООД ЕИК *********** да заплати
на ищеца ***** лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3