Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 23.04.2020 година

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                      мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №3423 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от "Т.С." ЕАД, с която се обжалва решение от 29.11.2018г., постановено по гр.д.№4068/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу В.И.С. за разликата над 1410.14 лв. до пълния предявен размер от 2316.99 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия и такса за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к."*********вх.*******, за периода от 01.05.2013г. до м.06.2014г. вкл.; както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че част от вземанията за главница са погасени по давност, без да отчете факта, че в случая се претендира вземане по издадена обща фактура от м.07.2014г. и погасителната давност съгласно действащите за периода Общи условия започва да тече, считано от 15.09.2014г. и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.09.2017г. не е изтекла. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявения иск за главница в размерите, посочени в исковата молба. Претендира сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - В.И.С. не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.

Трето лице-помагач - „Т.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В.И.С. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Постановеното първоинстанционно съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание, допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна квалификация/ и по същество правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за главница, първоинстанционният съд е приел, че за част от претендираните вземания за периода от 01.05.2013г. до м.06.2014г. вкл., предмет на предявения иск, е основателно направеното от ответника възражение за погасяване по давност. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която е прието, че предявеният иск за главница е неоснователен и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза няма спор между страните относно обстоятелството, че ответникът се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период, както и не се оспорва обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Изцяло неоснователен е наведеният конкретен довод във въззивната жалба, че неправилно СРС е приложил института на погасителната давност досежно част от претендираните вземания за главница. В случая СРС е отхвърлил иска за главница за разликата над 1410.14 лв. до пълния предявен размер от 2316.99 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия и такса за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к."*********вх.*******, за периода от 01.05.2013г. до м.06.2014г. вкл., тъй като е приел, че тези вземания са погасени по давност. Правилно първоинстанционният съд при съобразяване с материалноправните норми, регулиращи института на погасителната давност и при отчитане на трайно установената съдебна практика е приел, че вземането на „Т.С.” ЕАД спрямо ответника представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на което се прилага тригодишен давностен срок. Противно на поддържаното във въззивната жалба, съдът счита, че началният момент, от които започва да тече давностния срок, е обвързан с настъпване на изискуемостта на вземането /по аргумент на чл.114 от ЗЗД/, което в случая има определен падеж – съгласно действащите за периода Общи условия потребителят дължи плащане на сумите за потребена топлинна енергия в 30 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при съобразяване, че заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 11.09.2017г. погасени по давност се явяват всички претендирани вземания от началото на исковия период - 01.05.2013г. до м.06.2014г. вкл.. В случая правилно СРС е установил недължимия размер за потребеното количество топлинна енергия досежно процесния имот като се е съобразил с приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза и след като е приложил института на изтеклата тригодишна погасителна давност за част от вземанията. Следователно правилно предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1410.14 лв. до пълния предявен размер от 2316.99 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия и такса за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к."*********вх.*******, за периода от 01.05.2013г. до м.06.2014г. вкл..

Във въззивната жалба е изрично посочено, че се обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта на разноските, но конкретни доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не са изложени. Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 и ал.8 и ал.3 ГПК.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Право на разноски има въззиваемата страна, но макар и своевременно да е заявена претенция за присъждане на разноски доколкото липсва доказателства за реално сторени от нея във въззивното производство, съдът не следва да присъжда такива.

          Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.11.2018г., постановено по гр.д.№4068/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ : 1./                        2./