Р Е Ш Е Н И Е № 260000
гр.ВРАЦА, 04.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 16 юли 2020 год. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
с участието
на прокурора Силвия Миленкова и при секретаря Галина Е.а, като разгледа докладваното от съдия
Досов гр. дело №234 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове на Д.П.Д. *** ,с ЕГН********** и И.П.Д. ***,с ЕГН **********
против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на общо 100000.00 лева - по 50000.00 лева за всеки
от ищците, претърпени вследствие на неправилни действия на разследващите органи
и прокуратурата по привличането на ищците към наказателна отговорност и внасяне
на обвиненията в съда, включително и протестирането на оправдателната им
присъда на РС-Враца и поддържането на протеста на РП-Враца от по-горната
прокуратура пред ОС-Враца. Претендира се и присъждане на законната
лихва,считано от 16.01.2018 год. до окончателното изплащане на обезщетението.
Според
изложеното в исковата молба, на 13.01.2016 год.
против ищците неоснователно е образувано наказателно производство, като
с постановление от 13.01.2016 год. Окръжна прокуратура-Враца ги е привлякла
като обвиняеми за извършено престъпление по чл.124,ал.1,пр.3-то от НК. С
постановления на ОП-Враца от 13.01.2016 год. те са задържани в "Следствени
арести"-Враца за срок от 72 часа, считано от 16.15 часа на 13.01.2016 год.
Последвало е искане до ОС-Враца за вземане на мярка на неотклонение
"задържане под стража", по което съдът се е произнесъл с определение
№11/15.01.2016 год. по ЧНД №14/2016 год., като е взел по отношение и на двамата
мярка "домашен арест". Определението е протестирано от ОП-Враца с
искане за вземане на най-тежката мярка и е обжалвано от ищците с искане мярката
да бъде изменена в по-лека, като с определение от 26.01.2016 год. по ВНЧХД
№54/2016 год. Апелативен съд-София е постановил по отношение и на двамата мярка
за неотклонение "парична гаранция" от по 2000.00 лева, внесена същия
ден. И двамата с постановления за привличане в качеството им на обвиняеми и
вземане на мярка за неотклонение са
обвинени по чл.116,ал.1,т.11 във вр. с чл.115,във вр. с чл.20,ал.2 от НК, което
е тежко престъпление по смисъла на чл.93,ал.1, б."б",т.7 от НК, за
което НК предвижда наказание "лишаване от свобода" от 15 до 20
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. И на двамата им е
направена криминалистична регистрация в РУ - Враца, която и към настоящия
момент не е снета.
На 26.07.2016 год. И.Д. с постановление за привличане в
качеството на обвиняем е обвинен за извършено престьпление по чл.325,ал.2, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до 5 год., като взетата мярка за неотклонение е
била подписка.
На
26.07.2016 год. Д.Д. също е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по чл.325,ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20., ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 год., както и за
извършване на престьпление по чл.216, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до 5 години, като взетата и по отношение на него
мярка е била подписка. С постановление от 11.08.2016 год. Д.Д. отново е
привлечен като обвиням по същите обвинения с прецизиране на същите.
И на двамата
досъдебното производство е било предявено на 11.08.2016 год., където са
направени искания за прекратяване на наказателното производство против тях,
поради липса на доказателства за престъпленията, в които са обвинени, които
искания не са уважени от прокуратурата.
Извършени са множество процесуално-следствени действия и
с двамата ищци в качеството им на обвиняеми. РП-Враца
е внесла обвинителен акт против Д.Д. за престьпление по чл.325,ал.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 12.01.2016
год., около 12.50 часа в гр. Враца на ***, в съучастие като извьршител с И.Д. и
той като извършител, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, пред множество
преминаващи хора на публично място /центъра на областен град/ в светлата част
на денонощието около 13.00 часа, викал и употребявал нецензурни думи, като
напсувал няколко пъти на майка Т. ЍЙ и му нанесъл побой, като му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, с които действия
предизвикал възмущението в преминаващите, което се отличава с изключителна
дързост и явно противоречи на установения обществен морал и порядък.
Против Д.Д. е повдигнато и обвинение за извършено
престъпление по чл.216,ал.1 от НК, за това,че на 12.01.2016 год., около 12.50
часа в гр. Враца, ***, противозаконно е повредил чужда движима вещ -— предно ляво огледало на лек автомобил "Ауди",
модел "А 3", с рег. № СО *** АС на стойност 182,80 лв., собственост
на К. Ц. Б. от гр. ***, управляван /ползван/ от Т. Й. от гр. Враца.
РП-Враца е
внесла обвинителен акт и против И.П.Д. за престъпление по чл.325, ал.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 12.01.2016
год., около 12.50 часа в гр.Враца на ***, в съучастие като извършител с Д.Д. и
той като извършител, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, пред множество
преминаващи хора на публично място /център на областен град/ в светлата част на
денонощието около 13.00 часа, викал и употребявал нецензурни думи, като
напсувал няколко пъти на майка Т. Й. и му нанесъл побой, като му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, с които действия
предизвикал възмущението в преминаващите, което се отличава с изключителна
дързост и явно противоречи на установения обществен морал и порядък.
През целият
период ищците били с наложени мерки
"гаранция" и "подписка", като последната мярка
крайно е затруднила работата им, която е свързана с пътувания извън страната за
неопределено време.
Във връзка с
цялото производство те са били подложени на непрекъснат стрес и са живеели в
очакване на произнасянето на прокуратурата и съда по неоснователните обвинения.
Въпреки възраженията им ,че не са извършили престъпленията, в които са били
обвинени, прокуратурата не е прекратила наказателното преследване против тях,
а е внесла в съда обвинителен акт. Те не
са осъждани и ги познават много хора, сред които се ползват с изключително
добро име. Поради тези обстоятелства са
преживели много силни негативни емоции, били са силно притеснени и изплашени,
макар да са знаели, че са невинни. Тези емоции са се засилвали особено, когато
е трябвало да участват в процесуално-следствени действия и да се явяват в съда
по многобройните съдебни заседания, където са срещали десетки хора, които ги
познават, репортери и множество граждани, които са организирали протести срещу
тях, включително и на територията на цялата страна. Образуваното наказателно
производство е станало достояние на много хора, което е уронило доверието към тях и авторитета им, имало е множество
публикация в местни и централни вестници , както и репортажи в най-гледаното
време по националните телевизии, което допълнително ги е злепоставило пред
обществото, пред семейството, приятели и колеги. Пред автокъщата и домовете им
, пред ОД на МВР- Враца и пред Врачанската съдебна палата дълго време след
инцидента е имало протести и множество
репортери от различни медии. които с тенденциозното си поведение допълнително са допринесли за
негативното развитие на случая в различни аспекти. Сънят на ищците е бил
нарушен, те са получили заболявания-хипертония и тахикардия, а ищецът Д.Д. е
получил и неинсулинозависим захарен диабет
и психическо разстройство /паническо разстройство/ с времетраене около
4-5 месеца, които са наложили медикаментозно лечение.
Ищците
поддържат,че всички негативни емоции и отражения в здравословен план са в резултат на незаконни действия на
длъжностни лица на ответника - прокурори, по образуване на наказателно
производство против тях без наличието на законен повод и достатъчно данни за
привличането им в процесуалното качество на обвиняеми, незаконното поддържане
на обвиненията срещу тях, протестирането на оправдателната присъда на РС-Враца
и поддържането на протеста от ОП-Враца пред ОС-Враца.
Намират, че
с оглед всички описани болки и страдания справедливото обезщетение за понесените
от тях неимуществени вреди е в размер на по 50000.00 лв. за всеки един.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България,подаден
чрез прокурор на ОП-Враца,в който се оспорват предявените искове. Прави се
възражение, че с исковата молба не са представени доказателства за повдигнатите
обвинения по чл.124 от НК и по чл.116,ал.1,т.11 от НК, за взетите мерки за
неотклонение "домашен арест", "парична гаранция" и "подписка",както
и за 72-часово задържане от прокурор. Сочи се, че ищците са били с мерки за
неотклонение "домашен арест" и "парична гаранция" общо 6
месеца и 11 дни, което не е довело до ограничаване на правата им за продължително
време. Навеждат се доводи, че наказателното производство е протекло в разумни
срокове, като ищците са били с тежки обвинения в изключително кратък период -
от 14.01.2016 год. до 24.02.2016 год. Поддържа се, че ищците не подкрепят с
доказателства твърденията си за преживени силни негативни емоции, както и за
получени заболявания, а по отношение на ищеца Д.Д. липсват и доказателства за
причинна връзка между заболяването му "захарен диабет" и воденото
наказателно производство. Претенцията за неимуществени вреди се оспорва и по
размер, като се твърди, че е силно завишена.
Правното
основание на предявените искове е
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
По делото са
събрани писмени доказателства, от които се установява фактическа обстановка,
идентична с изложената в исковата молба, а именно:
С постановления от 13.01.2016 год. на разследващ полицай
при РУ-Враца по ДП №32/2016 год. по описа на РУ-Враца ищците Д.П.Д. и И.П.Д. са
привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.124,ал.1,пр.3-то от НК
за това, че на 12.01.2016 год. около
12.50 часа в гр.Враца, *** в съучастие като извършители по непредпазливост са
причинили смъртта на Т. Е. ЙЙ от
гр.Враца, вследствие умишлено нанесена лека телесна повреда на ЙЙ, като между
причинените травматични увреждания и настъпването на смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. С постановление от
13.01.2016 год. на прокурор от ОП-Враца по ДП №2/2016 год. по описа на ОП-Враца
/ДП №32/2016 год. по описа на РУ-Враца/ ищците са задържани в "Следствени
арести"-Враца за срок от 72 часа, считано от 16.15 часа на 13.01.2016 год.
С
постановления от 14.01.2016 год. на разследващ полицай при РУ-Враца по ДП
№32/2016 год. по описа на РУ-Враца ищците Д.П.Д. и И.П.Д. са привлечени като
обвиняеми за престъпление по чл.116,ал.1,т.11, вр. чл.115, вр чл.20,ал.2 от НК за това,че на 12.01.2016 год. около 12.50 часа в гр.Враца,*** в
съучастие като извършители умишлено са умъртвили Т. Е. ЙЙ,като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
На
15.01.2016 год. ОП-Враца е внесла в ОС-Враца искане за вземане на мярка за
неотклонение "задържане под стража" по отношение на ищците Д. и И. Д.
за престъпление по чл.116,ал.1,т.11, вр. чл.115, вр чл.20,ал.2 от НК.
По това искане съдът се е произнесъл с определение №11/15.01.2016 год. по
ЧНД №14/2016 год., като е взел по отношение и на двамата мярка "домашен
арест". Определението е протестирано от ОП-Враца с искане за вземане на
най-тежката мярка и е обжалвано от ищците с искане мярката да бъде изменена в
по-лека, като с определение от 26.01.2016 год. по ВНЧХД №54/2016 год.
Апелативен съд-София е постановил по отношение и на двамата мярка за
неотклонение "парична гаранция" от по 2000.00 лева.
С
постановление от 24.02.2016 год. ОП-Враца е прекратила наказателното
производство против Д. и И. Д. по обвинението за извършеното от тях
престъпление по чл.116,ал.1,т.11, вр. чл.115, вр чл.20,ал.2 от НК. . В
мотивите си прокурорът е посочил,че няма причинна връзка между нараняванията, причинени
от обвиняемите Д. на пострадалия Т. Й., и смъртта на последния, но същевременно
са налице доказателства за хулигански действия, извършени от участниците в боя.
При този извод ДП №2/2016 год. по описа на ОП-Враца / ДП №32 по описа на
РУ-Враца/ е изпратено на РП-Враца по
компетентност за продължаване на разследването.
Преписката е
заведена под №653/2016 год. по описа на РП-Враца.
С
постановление от 13.04.2016 год. ОП-Враца е отменила мярката за неотклонение
"парична гаранция" в размер на по 2000.00 лева, взета по отношение на
Д. и И. Д. от Апелативен съд-София с определение от 26.01.2016 год. по ВНЧХД
№54/2016 год.
С
постановление от 13.04.2016 год. ОП-Враца е отменила и забраната за напускане
пределите на Република България , взета по отношение на И.Д. *** от 15.01.2016
год.
С
постановление от 26.07.2016 год. на разследващ полицай при РУ-Враца по ДП
№32/2016 год. по описа на РУ-Враца ищецът И.П.Д. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
за това, че на 12.01.2016 год., около 12.50 часа в гр.Враца на ***, в съучастие
като извършител с Д.Д. и той като извършител, е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото,
пред множество преминаващи хора на публично място /център на областен град/ в
светлата част на денонощието около 13.00 часа, викал и употребявал нецензурни
думи, като напсувал няколко пъти на майка Т. Й. и му нанесъл побой, като му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, с които действия
предизвикал възмущението в преминаващите, което се отличава с изключителна
дързост и явно противоречи на установения обществен морал и порядък.
Със същото постановление по
отношение на И.П.Д. е взета мярка за неотклонение "подписка".
С постановление
от 26.07.2016 год. на разследващ полицай при РУ-Враца по ДП №32/2016 год. по
описа на РУ-Враца ищецът Д.П.Д. е привлечен като обвиняем за престьпление
по чл.325,ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
за това, че на 12.01.2016 год., около 12.50 часа в гр. Враца на ***, в
съучастие като извьршител с И.Д. и той като извършител, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към
обществото, пред множество преминаващи хора на публично място /центъра на
областен град/ в светлата част на денонощието около 13.00 часа, викал и
употребявал нецензурни думи, като напсувал няколко пъти на майка Т. ЍЙ и
му нанесъл побой, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка
и страдание, с които действия предизвикал възмущението в преминаващите, което
се отличава с изключителна дързост и явно противоречи на установения обществен
морал и порядък, както и за престъпление по чл.216,ал.1 от НК за това, че на 12.01.2016 год., около 12.50 часа в гр.
Враца, ***, противозаконно е повредил чужда движима вещ -— предно ляво огледало на лек автомобил "Ауди",
модел "А 3", с рег. № СО *** АС на стойност 182,80 лв., собственост
на К. Ц. Б. от гр. ***, управляван /ползван/ от Т. Й. от гр. Враца.
Със същото постановление по
отношение на Д.П.Д. е взета мярка за неотклонение
"подписка".
С
постановление от 11.08.2016 год. Д.П.Д. отново е привлечен като обвиням по
същите обвинения с прецизиране на същите.
И на двамата
досъдебното производство е предявено на
11.08.2016 год., а на 12.08.2016 год. ДП №32/2016 год. по описа наРУ-Враца/ ДП
№653/2016 год. по описа на РП-Враца/ е изпратено на Районна прокуратура-Враца с
мнение за предаване на обвиняемите на
съд.
На
23.08.2016 год. РП-Враца е внесла в Районен съд- Враца обвинителен акт срещу срещу И.П.Д. за престъплението
по чл.325,
ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК и срещу Д.П.Д. за
престъпленията по по чл.325,ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във
вр. с ал.1 от НК и по чл.216,ал.1
от НК.
Образувано
е НОХД №952/2016 год. по описа на
РС-Враца,по което с разпореждане от 26.08.2016 год. съдията-докладчик е
прекратил съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура-Враца
за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като са дадени
конкретни указания за това. Определението на РС-Враца от 26.08.2016 год. е
протестирано от РП-Враца, но с определение №342/03.10.2016 год. на ОС-Враца по
образуваното ВЧНД №349/2016 год. е потвърдено.
На 10.11.2016 год. Районна прокуратура-Враца е
изготвила обвинителен акт,с който на И.П.Д. отново
е повдигнато обвинение за престъплението по
чл.325, ал.2, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а на Д.П.Д. е повдигнато обвинение
за престъпленията по по чл.325,ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във
вр. с ал.1 от НК и по чл.216,ал.1
от НК.
Въз основа на обвинителния акт на същата дата 10.11.2016
год. е образувано НОХД №1258/2016 год. по описа на РС-Враца, който с присъда
№24/24.03.2017 год. е признал
подсъдимите за невиновни и ги е оправдал изцяло по повдигнатите им обвинения.
По делото са проведени три открити съдебни заседания с
участието на подсъдимите И. и Д. Д. - на 10.01.2017 год., на 10.02.2017 год. и
на 24.03.2017 год. Делото е отлагано 2 пъти за разпит на свидетел и за
изслушване на допълнителни СМЕ. Присъдата е протестирана
от прокуратурата, но с решение
№2/16.01.2018 год. на ОС-Враца по образуваното ВНОХД №635/2017 год. е
потвърдена изцяло. Като окончателно, решението на Окръжен съд-Враца е влязло в
сила в деня на постановяването му, с което наказателното производство против И.П.Д.
и Д.П.Д. е приключило.
По ВНОХД №635/2017 год. на ОС-Враца е проведено едно
открито съдебно заседание с участието на подсъдимите И. и Д. Д..
Горните данни се установяват от приложеното в цялост НОХД
№1258/2016 год. по описа на РС-Враца,
ведно с ВНОХД №635/2017 год. на ОС-Враца
и ДП №32 по описа на РУП-Враца,НОХД №952/2016 год. на РС-Враца и ВЧХД №349/2016
год. на РС-Враца.
Безспорно
е широкото медийно отразяване на местно
и национално ниво на случая, което е видно от приложените от ищците публикации
в различни медии, безспорен е и широкият обществен отзвук, което е видно от
съдържащата се в том II от ДП №32/2016 год. по описа на РУ-Враца петиция
за "доживотни присъди на убийците на осемнадесетгодишния Т.",
подписана от 2927 души.
За
установяване на настъпилите от незаконните обвинения, задържане под стража и
домашен арест по ДП №32/2016 год. по описа на РУП-Враца неимуществени вреди по настоящето дело са
събрани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите В.М.П., Н. ЙЙ Ч.
и А. Г. К..
Свидетелят В.П. работи в автокъщата на ищците и знае за
случая / от 12.01.2016 год.,при който е настъпила смъртта на Т. Й./. След този
случай той е замествал собствениците на автокъщата Д. и И. Д., тъй като те са
били в ареста, и там често
са идвали от
Нова телевизия и други телевизии.Тогава
те не са могли да работят, защото
постоянно е имало телевизии, които са им
пречели да работят, като
са ги разпитвали за
най-различни неща. Според свидетеля, тогава Д. е получил диабет, а И. е вдигнал кръвно и е пиел хапчета. Свидетелят е
гледал
много репортажи и коментари по телевизията, които са били в негативен за Д. и И.
аспект, обвинявавали са ги.
След тези събития хората вече не идвали
много в автокъщата. Близо 2 години не са пътували до Австрия ,тъй като там ищците
работели с австриец, който бил разбрал и не искал да работи с тях.
Свидетелят Н. Ч. е от гр.Враца и знае за случая само от телевизията и радиото. Запознал се
е с Д. и И.
през 2018 год.- след
случая, за който се е писало и говорило много. Всички репортажи по
телевизиите са били в
отрицателен за тях смисъл. Те станали по-избухливи и по-нервни вследствие
на обвиненията. Това се отразило и на работата им, спрели да идват клиенти при
тях. Свидетелят знае, че
е имало протести
и шествия на хората против тях, но не знае
подробности. Знае
също, че са ги чакали протестиращи хора при всяко тяхно идване в съда, които са се
организирали чрез Фейсбук и други мрежи и са идвали.
Свидетелят А. К. е от Враца и познава И. и Д. повече от
10 години,тъй като те ползват за своята автокъща под наем част от двора на фирма, която
представлява.Свидетелят е почти всеки ден на обекта /автокъщата/ и
знае за
инцидента с Т. Й., като заявява,че когато научили за
този инцидент, всички от колектива на представляваната от мен него фирма не можели да повярват, че И. и Д. са извършили такова
нещо, не можели да го допуснат.
Тогава пред
портала на фирмата стоели няколко
дни една жена журналистка с камера и други лица, а И. и Д. били задържани в ареста. Преди
инцидента ищците били лъчезарни и с чувство за хумор и за ищеца било
удоволствие заедно да направят празник или да седнат на една маса, а след
инцидента не са събирали. Свидетелят не
е виждал Д. да се смее от 2-3 години и причината
според него е нападението на медиите и заставане на страната, че тия /братята И. и Д./ са най-закоравелите престъпници и убийци. И. бил
физически като Д., т.е.
много по-слаб, а сега е напълнял. И. е казвал
на свидетеля,че не
може да спи и че детето му, което тогава било на около 1 година, ще
расте без баща си, който е обвинен в убийство. След медийната атака
в автокъщата престанали да влизат хора.
За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана
и съдебно-психолого психиатрична експертиза, от чието заключение се
установява,че преди повдигането на
обвинение ищецът Д.Д. е бил психически здрав. След повдигане на обвинение за престъпление,за което законът предвижда от 20 до 30 години затвор той е получил невротични оплаквания, които се
изразят в тревожност, безпокойство, безсъние, сърцебиене и главоболие. Тези
оплаквания не са наложили медикаментозно лечение и медицинско наблюдение и са
отзвучали след оправдателната присъда. Заключението е, че Д.Д. не страда от
психично заболяване, което да има причинно следствена връзка с повдигнатото му
обвинение.На 13.04.2018 год. той е диагностициран с диагноза "Паническо
разстройство", заради което заболяване е бил нетрудоспособен за 3 месеца и
20 дни и е вземал терапия, но това заболяване няма причинно следствена връзка с
повдигнатото му обвинение.
Изслушана е и съдебно медицинска експертиза с вещо лице
ендокринолог, от чието заключение са
установява, че съм момента на прегледа- 13.07.2020 год. , Д.Д. страда от
неинсулинозависим захарен диабет / захарен диабет тип 2/, като на база
представен по делото амбулаторен лист от 08.02.2017 год. може да се изведе,че
той има захарен диабет от месец 11.2016 год. Според заключението на вещото лице, за
възникването на неинсулиновия тип захарен диабет роля играят генетични фактори
/наследственост,както и екзогенни фактори /на околната среда/, като начин на
живот и хранене, наднормено телесно тегло - затлъстяване, психически стрес,
физически стрес /травми,тежки заболявания/. Заболяването на Д.Д. би могло да
бъде отключено от остър или хроничен психически стрес.
В устна обосновка в съдебно заседание вещото лице е
обяснило, че заболяването протича безсимптомно и е възможно да бъде открито
много по-късно по повод настъпили други
усложнения, при които се правят лабораторни изследвания, от които се
установява, че пациентът има захарен диабет, за който не е знаел. Вещото лице не
може да потвърди със сигурност, че Д.Д.
не е имал захарен диабет тип 2 преди месец януари 2016 год., тъй като
липсват амбулаторни изследвания, а диагнозата на диабета се базира изключително
на лабораторните изследвания.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
предявените искове за доказани по основание.
Съгласно разпоредбата на
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи,прокуратурата или съда,при обвинение в извършване на престъпление,ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието
е амнистирано.Тази отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква
при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.
Съгласно
чл.2,ал.1,т.1,пр.1-во от ЗОДОВ, държавата отговаря и за вредите от задържане под стража, включително като мярка
за неотклонение, и домашен арест, когато
са отменени като незаконни, но според възприетото в т.13 от ТР №3/22.04.2004 год. по тълк. дело
№3/2004 год. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано или образуваното
наказателно производство е прекратено, отговорността е по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно
задържане под стража.
От
събраните по делото доказателства се установи,че законовите предпоставки по
чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата са налице,тъй
като срещу ищците Д. и И. Д. е водено
разследване, привлечени са последователно като обвиняеми за три престъпления - по чл.124,ал.1,пр.3 от НК, по
чл.116,ал.1,т.11,вр. чл.115,вр. чл.20,ал.2 от НК и по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във
вр. с ал.1 от НК, като Д.Д. е привлечен като обвиняем и за четвърто престъпление
по чл.216,ал.1 от НК. На основание чл.64,ал.2 от НПК и двамата са задържани под стража за срок от 72 часа, взета
им е мярка за неотклонение "домашен арест" за период от 11 дни, взета
им е мярка "парична гаранция" за период от 79 дни, взета им е мярка "подписка" за
период от около 18 месеца, а по отношение на И.Д. е била наложена и забрана по чл.68,ал.1
от НПК за период от 91 дни. С първоначалното обвинение в извършване на
престъпление по чл.124,ал.1,пр.3 от НК ищците са били само 1 ден. С второто
обвинение за престъпление по чл.116,ал.1,т.11,вр. чл.115,вр. чл.20,ал.2 от НК ищците
са били 42 дни, като наказателното производство против Д. и И. Д. по това
обвинение е прекратено на фаза досъдебно
производство поради това, че те не са
извършили такова престъпление. На
10.11.2016 год. с внесения в съда обвинителен акт И.Д. е
обвинен в извършването на престъплението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е привлечен като обвиняем с
постановлението от 26.07.2016 год., а Д.П.Д. е обвинен в
извършването за престъпленията по
чл.325,ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК и по чл.216,ал.1 от НК, за които е привлечен като обвиняем с
постановленията от 26.07.2016 год. и 11.08.2016
год. В хода на съдебното производство са постановена
оправдателни присъди по отношение и на двамата, които
са потвърдени при предизвикания от прокуратурата инстанционен контрол.
При наличие на тези хипотези законодателят квалифицира
обвиненията,както и задържането под стража като незаконни и предвижда - чл.4 от ЗОДОВ,че за всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице, държавата дължи обезщетение.
Със ЗОДОВ
законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и
не е обвързана с вина на длъжностно лице-пряк причинител на вредите.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането.На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди.За разлика от имуществените вреди, размерът на
претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на критерия
за справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно.То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението.Обезщетението следва да е съразмерно
с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост.
Такива
обстоятелства са продължителността на наказателното производство; тежестта на
престъплението,за което е обвинението; броят на деянията,по които е било
незаконното обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това
последици; ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок; личностните качества на ищеца, включително
притежавания служебен и обществен авторитет;общественото му положение и
начина,по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния, професионалния
и обществения му живот, чувствата,честта и достойнството му, продължителност и
интензитет на терзанията, настъпили промени в отношенията в
семейството;допълнително настъпили обстоятелства,които са се отразили на
репутацията му, всички негативни отражения в резултат на воденото наказателно
производство,включително върху душевното и здравословното състояние на лицето.
В
конкретния случай, обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, са
идентични и за двамата ищци, доколкото двамата са братя и упражняват заедно
професионалната си дейност, като управляват собствена автокъща и се занимават с
внос на автомобили втора употреба, сравнително млади са, неосъждани и с добро
име в обществото.
И двамата
са били привлечени последователно във времето като обвиняеми за извършването в
съучастие на едни и същи престъпления / с изключение на обвинението по
чл.216,ал.1 от НПК по отношение на Д.Д./. В
рамките на 2 дни са им повдигнати две обвинения за извършено престъпление
"убийство", като второто
обвинение - за престъпление по
чл.116,ал.1,т.11,вр. чл.115,вр. чл.20,ал.2 от НК, е за тежко умишлено
престъпление, по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което законът предвижда наказание
"лишаване от свобода" от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като следва да
се отбележи, че именно това обвинение е обусловило задържането им под стража по
реда на чл.64,ал.2 от НПК на 13.01.2016 год.
и вземане по отношение на тях на втората по тежест мярка за неотклонение
" домашен арест", която са изтърпявали 11 дни. Както бе посочено и по-горе, тази мярка за
неотклонение е изменена на 26.01.2016 год.,а наказателното производство по това
обвинение е прекратено на посоченото основание,от което следва,че както
задържането под стража и домашния арест, така и обвинението за това
престъпление са незаконни. Следва да се отбележи и факта, че именно това обвинение е обусловило и налагането по отношение на И. и Д. Д. на мярката за неотклонение "парична
гаранция от 2000.00 лева",както и ограничителната мярка "забрана за
напускане на пределите на РБългария" по отношение на И.Д..
За
престъплението по чл.325,ал.2, във вр. с ал.1, във
вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК / и по
чл.216,ал.1 от НК по отношение на Д.Д./ е внесен обвинителен акт, но със
съдебният акт на РС-Враца ищците са признати за невиновни и са оправдани, като е
безспорно, че по време на цялото наказателно производство - в досъдебното и в
съдебното производство, И. и Д. Д. са участвали във всички необходими процесуални
действия, а след внасяне на обвинителния акт в съда се е
сдоби сдобили и с по-укоримото процесуално качество подсъдим.
Наказателното
производство по отношение и на двамата е продължило общо две години,като за обвинението
в умишлено убийство периодът е 42 дни, а по отношение на обвинението по чл.325,ал.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК / и по чл.216,ал.1 от НК по отношение на Д.Д./
периодът е около 18 месеца. Този срок не е неразумен, по смисъла на чл.6 от
ЗКПОЧС.
Безспорно
установено е широкото медийно
отразяване на местно и национално ниво на случая, както и крайно негативният за
ищците обществен отзвук и възприемането им от част от обществото като насилници
и убийци на дете, което е видно от приложените от тях публикации в различни медии, от съдържащата се
в том II от ДП №32/2016 год. по описа на
РУ-Враца петиция за "доживотни присъди на убийците на осемнадесетгодишния Т.",
подписана от 2927 души и от показанията на разпитаните по делото свидетели, на
които съдът няма основание да не дава вяра.
Съдът
приема за безспорно също,че наказателното производство, и в частност мярката за
неотклонение "подписка" в продължителен период от време е повлияло по
негативен начин на работата им, т.е на
професионалния им живот, доколкото осъществяваната от тях дейност предполага
пътувания зад граница.
Недоказани
са обаче твърденията на ищците за влошено здравословно състояния, което
влошаване да е в пряка причинна връзка в подвигнатите им обвинения. По отношение
на И.Д. не са ангажирани никакви писмени доказателства, а твърденията на Д.Д.
за получено паническо разстройство и неинсулинозависим захарен диабет се
опровергават от заключенията на изслушаните съдебно-медицински екпертизи. Заключението
на
психолого психиатрична експертиза е категорично,че Д.Д. е диагностициран с диагноза
"Паническо разстройство" след приключване на наказателното
производство - на 13.04.2018 год.,
и това заболяване няма причинно
следствена връзка с повдигнатите му обвинения. А в обосновката си в съдебно заседание
експертът ендокринолог е заявил,че не може да потвърди със сигурност, че Д.Д. не е имал захарен диабет тип 2 преди месец
януари 2016 год., тъй като липсват амбулаторни изследвания, а диагнозата на
диабета се базира изключително на лабораторните изследвания.
С оглед
гореизложеното съдът приема за
установено,че ищците са претърпели
неимуществени вреди,изразяващи се в силен стрес, притеснения, тревожност,
усещане за проявена към тях несправедливост, уронване на престижа им в
обществото,накърняване на доброто им име, ограничаване правото им на работа, влошаване
на емоционалното им състояние, които са в пряка причинна връзка с незаконните
обвинения, задържане и домашен арест .
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен
състав отчита също, че ищците са в активна възраст и незаконните обвинения
съществено влияят на тяхното професионално и човешко самочувствие, както и на
обществените им контакти.
По
изложените съображения,предвид изведените от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
критерии за справедливост и установените по делото вид, характер и интензитет
на вредите,съдът намира,че за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди следва да им се присъди сумата от по 35000.00 лева на всеки един., ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
16.01.2018 год., до окончателното й
изплащане.Уважаването на исковете в този им размер се обуславя от установения
по делото интензитет на неимуществените вреди, претърпени от ищците, както и от
социално-икономическите условия в страната към момента на приключване на
наказателното производство.
В останалата
им част до пълния предявен размер от по 50000.00 лева исковете се явяват
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход на делото и на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане
на внесените от ищците държавна такса,както и на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение-съобразно уважената
част от иска. Ищците са представили доказателства за внесена от тях държавна
такса в размер на по 10.00 лева, като са представили и договори за правна
защита и съдействие, в които изрично е записано, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на по 2200.00 лева. При това положение и на основание
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на внесената от ищците държавна такса от по 10.00 лв. и разноски за
адвокатска защита съразмерно уважената част на исковете - по 1540.00 лева .Неоснователно
е възражението на Прокуратурата за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение,тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е само
със 170.00 лева над минималния размер, предвиден в чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.10,ал.3,изр.1-во от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ОС-Враца сумата от 550.00 лева
разноски за експертизи.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д. ***, с ЕГН********** сумата от 35000.00
(тридесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл.124,ал.1,пр.3-то от НК, в извършване на престъпление по чл.116,ал.1,т.11,вр. чл.115,вр. чл.20,ал.2 от НК, по което
наказателното производство е прекратено с постановление на ОП-Враца по ДП №2/2016
год. по описа на ОП-Враца /ДП №32/2016
год. по описа на РУ-Враца, и в
извършване на престъпления по чл.325,ал.2,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2,
вр. с ал.1 от НК и по чл.216,ал.1
от НК, по които наказателното производство е приключило с влязла в
сила оправдателна присъда №24/24.03.2017 год. по НОХД №1258/2016 год. по описа
на Районен съд-Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2018
год. , както и сумата от общо 1550.00 (хиляда петстотин и петдесет) лева деловодни
разноски за настоящата инстанция.
На основание
чл.127,ал.4 от ГПК сумата да бъде изплатена по посочената от адв.Р.Б. банкова
сметка - ***.104 от делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
останалата му част до пълния размер от 50000.00
(петдесет хиляди ) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Д. ***, с ЕГН********** сумата от 35000.00
(тридесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл.124,ал.1,пр.3-то от НК, в извършване на престъпление по чл.116,ал.1,т.11,вр. чл.115,вр. чл.20,ал.2 от НК, по което
наказателното производство е прекратено с постановление на ОП-Враца по ДП №2/2016
год. по описа на ОП-Враца /ДП №32/2016
год. по описа на РУ-Враца/, и в
извършване на престъпление по по
чл.325,ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2, вр. с ал.1 от НК , по което наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда №24/24.03.2017
год. по НОХД №1258/2016 год. по описа на Районен съд-Враца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.01.2018 год. ,както и сумата от общо 1550.00
(хиляда петстотин и петдесет) лева деловодни разноски за настоящата инстанция.
На основание
чл.127,ал.4 от ГПК сумите да бъдат изплатени по посочената от адв.Р.Б. банкова
сметка - ***.104 от делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Враца сумата от 550.00 лева
разноски за експертизи.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: