№ 705
гр. Русе, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105746 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Н. В. З., в качеството на майка и законен представител на малолетното
дете Е.Ю.Ю., род. на 11.12.2014г. е предявила срещу Ю. В. Ю., баща на
детето, иск за изменение на дължимата от него месечна издържа, определена
със съдебно решение №**** от 08.12.2021г. по гр.д.№****/2021г. по описа на
РС – Русе, като бъде увеличена от 280лв. на 500лв. Твърди се, че от
предходното определяне на дължимата от ответника издръжка е налице
трайно и съществено изменение в обстоятелствата – детето е пораснало
значително, което е увеличило нуждата му от средства за издръжка,
включително за допълнителни учебни и спортни занимания. Също така през
изминалата година инфлацията в страната надхвърлила 20 %. На 11.03.2022г.
на майката се родило още едно дете – Д.И.Р., което наложило излизането по
майчинство и намаляване на реализираните от нея доходи от трудова
дейност. Ответникът работел в чужбина, реализирал добри доходи, но не
подпомагал детето по никакъв начин, дори все още не бил заплатил
дължимата му издръжка за минал период от време. Счита, се че същият има
възможност да заплаща претендираната издръжка в размер на 500лв. месечно.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, особеният представител на
1
ответника изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск. В условията на евентуалност счита, че исковата претенция
следва да бъде частично уважена, при съобразяване на настъпилото
изменение в социално-икономическата обстановка в страната и възрастта на
детето.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Н. В. З. и Ю. В. Ю. са родители на детето Е.Ю.Ю., род. на 11.12.2014г.
С Решение №***/12.04.2019г. по гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе е
прекратен брака на двамата родители и е утвърдено от съда постигнатото
между тях споразумение по чл. 51 СК, съгласно което упражняването на
родителските права по отношение на детето са възложени на майката, при нея
е определено местоживеенето му, а на бащата е определен режим на лични
отношения и издръжка, която да заплаща за детето в размер на 140лв.
месечно.
С Решение №****/08.12.2021г. по гр.д.№****/2021г. определеният
размер на издръжка за детето Е. е увеличен на 280лв. месечно, считано от
22.06.2021г.
Няма спор по делото, че понастоящем детето живее заедно със своята
майка, която полага непосредствените грижи по неговото отглеждане и
възпитание. През учебната 2022/2023г. детето е ученичка във втори клас на
СОУ „Христо Ботев“ гр. Русе. Според представените по делото писмени
доказателства посещава частна занималня, тренира плуване, курсове по
ментална аритметика и допълнителни уроци по английски език.
Майката Н. З. на 11.03.2022г. е родила второто си дете от връзката с
друг партньор, за което също полага грижи и има задължение да издържа.
Към настоящия момент реализира доход от получаване на обезщетение от
ДОО за майчинство, а преди раждането на детето е работила като управител
на магазин и е получавала според направените от нея изявления в съдебно
заседание трудово възнаграждение в размер на 1200лв. месечно.
По делото не са ангажирани доказателства за доходите на ответника.
Според твърденията на ищцата същият живее и работи в Германия като
шофьор, реализира „добри доходи“, които му позволяват да заплаща по-
висока издръжка. Няма задължение за издръжката на други свои
2
ненавършили пълнолетие деца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В
настоящия случай искът е за увеличение на издръжката. Предпоставка за
уважаване на иска по чл. 150 СК и промяна размера на издръжката е
наличието на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които
тя е била определена. В случая, от определяне на издръжката дължима от
ответника, чието увеличение се иска е изминал период от една година и
половина. Поначало този период от време не обосновава съществено
изменени в обстоятелствата, но в конкретния случай, общоизвестно е
обстоятелство, че същият се отличава с високи инфлационни процеси, довели
до значително нарастване на цените на основни стоки и услуги, поради което
може да се приеме, че дори и не дълъг този период представлява основание за
изменение на определената на детето издръжка. Според данните на НСИ,
годишната инфлация за септември 2022 г. спрямо септември 2021 г.,
измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени е 15.6%. , а МРЗ
е нараснала от 650лв. на 710лв.(или с около 9%), а понастоящем е 780лв.(20%
повече). Т.е. налице е обективен измерител на променената икономическа
обстановка в страната за изминалия период, който би могъл да обоснове, че
необходимостта от издръжка на детето е нараснала и то с не по-малко от 20 %
само въз основа на инфлационните процеси в страната, които към настоящия
момент надхвърлят горепосочените статистически данни. Или
инфлационните процеси от предходното определяне на издръжката дават
основание за нейното увеличени с около 60-70лв (или 340-350лв. месечно)
Период от по-малко от две години обаче не дава основание да се приеме, че
нуждите на детето значително са нараснали. При предходното определяне на
издръжката му то е било в първи клас а понастоящем е във втори. И тогава е
имало твърдения, че то посещава извънкласни мероприятия – уроци, танци,
плуване, за които се заплащат такси.
Налице е обаче изменение в друго обстоятелство – намаляла е
възможността на майката да участва в издръжката на детето, тъй като за нея е
възникнало задължение да издържа и още едно свое дете, заедно с другия му
3
родител.
Съобразявайки изложените по-горе обстоятелство, би могло да бъде
обосновано увеличение на дължимата на детето Е. издръжка от бащата от
280лв. месечно на 400лв. За да бъде увеличена в по-висок размер издръжката,
следва по делото да бъдат установени и значително нараснали възможности
на ответника да участва в издръжката на детето. В случая при определяне на
задължението му съдът би могъл да изхожда единствено от допускания за
възможността да реализира доход. Възрастта на ответника и липсата на
доказателства за влошеното му здравословно състояние, както и липсата на
доказателства за висока квалификация, образование и умения, които да му
позволяват да реализира високи доходи, дават основание да се приеме, че той
може да реализира средна за страната ни работна заплата, която според
данни на НСИ възлиза на около 1800лв. бруто и би му позволила да заплаща
издръжка в размер на 400лв. месечно. При същото допускане в предходното
съдебно заседание съдът е определил възможността на ответника да
реализира доход, а именно в размер на 1500лв. месечно. Т.е. съпоставяйки
тези статистически данни, възможността на ответника е увеличена с 20%
(хипотетично), а увеличение на издръжката на детето от 280лв. на 400лв. се
равнява на 43%, която разлика обаче следва да бъда оправдана с намалялата
възможност на майката да участва в издръжката му и даване приоритет на
нуждите на детето.
По отношение на последните, съдът намира за необходимо да
отбележи, че е безспорно в интерес на детето да участва в допълнителни,
извънкласни образователни програми и спортни занимания. Същите се
отразяват ползотворно върху интелектуалното и физическото му развитие, но
не следва да бъдат съобразявани при определяне „нуждата му“ от издръжка.
Целите на последната са да задоволи основните, базисните потребности на
детето – храна, облекло, лекарства, учебни пособия. Т.е. определяната по
съдебен ред издръжка не следва да покрива допълнителни уроци, спортни
занимания и пр., още повече, когато не се установява възможност на
родителите да ги заплащат без особени затруднения. Участието в тези
допълнителни занимания на детето би могло да се осъществи само ако
родителите имат възможност и желание да ги заплащат, поради което и съдът
не обсъжда представените по делото множество писмени доказателства
установяващи направени разноски за подобен вид дейност. Същите
4
единствено биха могли да обосноват извод, че майката разполага с
допълнителни средства, извън установените в настоящото производство
нейни доходи.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата до 400лв. и отхвърлен като неоснователен до пълния предявен размер
от 500лв.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцата разноски за процесуален представител
пропорционално на уважената част от исковата претенция. От
претендираните 800лв. (надвишаващи месечния доход на майката, съответно
и месечната издръжка на детето!) следва да се присъдят 436,36лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Русе
сумата от 250лв. разноски направени от бюджета на съда за назначения му
особен представител, както и сумата от 172,80лв. държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №**** от 08.12.2021г.
по гр.д.№****/2021г. по описа на Районен съд – Русе издръжка, която Ю. В.
Ю. ЕГН********** следва да заплаща на детето си Е.Ю.Ю. ЕГН**********,
род. на 11.12.2014г., чрез нейната майка и законен представител Н. В. З.
ЕГН********** като я УВЕЛИЧАВА от 280лв. на 400лв. месечно, считано
от 14.11.2022г., до настъпване на обстоятелства водещи до изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за увеличаване на издръжката над 400лв.
до пълния предявен размер от 500лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. В. Ю. ЕГН********** с постоянен адрес ************
да заплати на Н. В. З. ЕГН**********, с адрес гр. Русе ************ сумата
от 436,36лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Ю. В. Ю. ЕГН********** с постоянен адрес ************
да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 172,80лв. държавна
такса върху увеличения размер на издръжката и 250лв. разноски по делото.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок считано от 29.05.2023г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6