О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……..
гр.
София,27.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Генадиева ВНЧХД № 2844/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК
Образувано
е по въззивна жалба от частния тъжител С.А.Р. срещу
Присъда от 07.11.2019 г. по НЧХД 16113/2018 г. по описа на СРС, НО, 136-ти
състав, с която подсъдимият Д.Г.С.е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр.2 вр. чл. 147, ал. 1, пр.1 от НК. Предвид изхода на делото, с
присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от НП в тежест на частния тъжител Р. са
възложени направените от подсъдимия, разноски в размер на 1800 лева, както и 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
С
депозираната въззивната жалба се изразява несъгласие
с постановения от първостепенния съд съдебен акт, с който подсъдимият Д.С.е
оправдан без да са изложени съображение в какво се изразява порочността на
съдебния акт. Липсва и отправено конкретно искане до въззивния
съд. Посочено е, че след запознаване с мотивите към присъдата ще бъде
представено допълнение към въззивната жалба, но
такова не е депозирано.
Настоящият
съдебен състав намира, че съдържанието на така депозираната жалбата не отговаря на изискванията на чл.320,
ал.1 от НПК. В нея липсват изобщо твърдения за порочност на първоинстанционната
присъда. Простото посочване, че жалбата е насочена срещу присъдата на първостепенния
съд не е достатъчна, за да изпълни изискванията на чл. 320 от НПК.
В
случая се касае за жалба на частния тъжител, които в производството от частен
характер повдига и поддържа обвинението.
Доколкото с първоинстанционната присъда
подсъдимото лице е оправдано се касае до искане за влошаване положението на
подсъдимия, което следва да бъде съответно, за да определи по ясен и
недвусмислен начин предмета на въззивната проверка.
Не посочването най- малкото на конкретен порок на оправдателната присъда и
съображенията за това води до нарушаване правото на защита на подсъдимия, който
е лишен от възможността да научи въз основа на какви точно възражения се иска
влошаване на неговото положение. Действително разпоредбата на чл. 320, ал. 4 от НПК дава възможност на страните до даване ход на делото във въззивната
инстанция да изложат и представят допълнителни съображения. Следва да се има
предвид, че тази процесуална възможност е сведена само до допълнителни
съображения с оглед вече релевираните от страните
доводи, а не заявяването на изцяло нови доводи.
Председателят
на първоинстанционния състав е администрирал делото
по компетентност на въззивната инстанция, без да
изпълни възложените му задължения по чл.323, ал.1, т.1 от НПК, като предостави
възможност на частния тъжител да отстрани пропуските в протеста, в законоустановения седем дневен срок.
Това
налага делото да се върне на СРС, за да се изпълни процедурата по чл.323 от НПК, която е изцяло в правомощията на първата инстанция и въззивния
съд не разполага да я упражни за първи път.
Водим от горното,
Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по ВНЧХД № 2844/2020г. по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен
състав.
Връща
делото на Софийски районен съд за изпълнение на указанията и привеждане на
постъпилата въззивна жалба от частния тъжител в
съответствие с изискванията на чл.320, ал.1 от НПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.