Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 22.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана
Георгиева въззивно гражданско дело № 4203 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 14.12.2020г., постановено по гр.д. № 20453/2020г. по описа на СРС,
ГО, 150 състав, са уважени предявените от Ц.Т.И. *** кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вледствие падане на земята, поради
стъпване на ръба на улична шахта без поставена решетка на 29.11.2019г. при
слизане от тротоара пред бл. 416, вх. Ж, в гр. София, ведно със законната лихва
от датата на инцидента до окончателното изплащане и сумата от 2 510 лева –
обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за лечение за заключваща плака
за дистален радиус комплект, такси за болничен престой, кинезитерапия и
физиотерапевтични процедури, ведно със законната лихва от 29.11.2019г. до
окончателното изплащане.
Срещу
решението, в частта, в която са уважени предявените искове за разликата над
сумата от 5 000 лева за неимуществени вреди и за сумата над 1 205 лева за
имуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, в
която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в завишен
размер и не отговаря на критерия за справедливост, както и на установените по
делото конкретни увреждания. Посочено е, че в случая е засегнат горен крайник,
счупването е типично и не е засегнало най-големите стави на ръката – раменната
и лакътната. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не е съобразил,
че телесната повреда не е създала опасност за живота на ищцата или подобен
страх у нея, нито има данни, че обездвижването след свалянето на шината на 26
ден е значително като степен и продължителност. Поддържа се становище, че съдът
не е отчел заинтересоваността на разпитания по делото свидетел М.И., който е
съпруг на ищцата и е заинтересован от изхода на спора. Неговите показания относно
психическото състояние на пострадалата след инцидента не се подкрепяли от други
доказателства. Освен това в исковата молба не били заявени за обезщетяване
оплаквания като окосмяване на ръката, което е следствие на гипсирането на
ръката и е отшумяло бързо след сваляне на шината. Не били заявени и други
страдания, свързани със зудековата атрофия. Във въззивната жалба се съдържат
доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че най-интензивните болки са
били в момента на инцидента и в следващите дни, както и че събраните
доказателства не установявали непосилна болка. Жалбоподателят счита
първоинстанционното решение за неправилно и необосновано и поради
обстоятелството, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е
отхвърлено. Заявено е становище, че ищцата е познавала района, тъй като живеела
в близост и паркирала колата си на същата улица, както и че знаела, че понякога
процесната шахта била без капак. По тези съображения счита, че ищцата не е
положила дължимата грижа към собственото си здраве, тъй като не е внимавала при
пресичане на улицата и не се е уведомила за препятствията по маршрута си на
движение. Въззивникът поддържа, че житейски логично е, когато човек слиза от
тротоара на пътното платно да погледне надолу към мястото, на което предстои да
стъпи. В случая ищцата погледнала, но една когато предприела действия по
пресичане и именно това закъснение да се осведоми за обстановката е допринесло
за инцидента наравно с приноса на Столична община. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване
на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната
страна Ц.Т.И. оспорва въвзивната жалба като неоснователна. Счита решението в
обжалваната му част за правилно и обосновано като постановено в съотвествие със
събраните по делото доказателства. Сочи, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди отговаря в пълна степен на критерия за
справедливост предвид установените травматични увреждания, интензитета на
претърпените болки и страдания, както и продължителността на оздравителния
процес. Поддържа становище, че твърдяните болки, неудобства, психически стрес,
се установявали от събраните по делото гласни доказателствени средства, които
не били опровергани от други доказателства по делото. Оспорва се основателността
на релевираното възражение за съпричиняване.
Решението,
в частта, в която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди до размер на
сумата от 5 000 лева и за имуществени вреди до размер на сумата от 1 205 лева, е
влязло в сила като необжалвано.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за репариране на претърпени имуществени и неимуществени вреди
от противоправно поведение на ответника.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с претенция за
обезвреда на имуществени и неимуществени
вреди от причинени травматични увреждания. В исковата молба се твърди, че ищцата
предприела слизане от тротоара на пътното платно, което станало между два
паркирани автомобила на улицата. В последния момент тя забелязала, че пред нея
има улична шахта без предпазна решетка /капак/. Тя се опитала да избегне
пропадането в оформилата се дупка, но с предната част на ходилото стъпила на
ръба върху металната рамка на шахтата и от разкрачването, което направила в
опита си да избегне дупката, загубила баланс, кракът й пропаднал в отвора и
паднала на земята. Падането причинило травматични увреждания – счупване на лъчевата
кост на дясната ръка, което наложило оперативна процедура по поставяне на
заключваща плака за дистален радиус, комплект с винтове. Лечението продължило с
обездвижване на ръката за период от 26 дни, а след свалянето на гипса болките
продължили, наложило се провеждане на рехабилитация и физиотерапия. Болките не
били отшумели напълно дори към датата на подаване на исковата молба. Ищцата
твърди да е претърпяла и негативни емоционални преживявания, изпитвала големи
неудобства и трудности в ежедневието, променен бил нормалният й ритъм на живот.
За обезвредата на така причинените вреди се претендира обезщетение в размер на
12 000 лева, както и заплащане на сумата от 2 510 лева – имуществени вреди за направени разходи за лечение
за заключваща рлака за дистален радиус комплект, такси за болничен престой,
кинезитерапия и физиотерапевтични процедури.
За да постанови решението първоинстанционният съд е
приел за доказани всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното
вземане, а именно – вреди, причинени на ищеца от лице, на което отговорният
ответник е възложил работа, като вредите са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника. Изложени са съображения за
наличието на причинно-следствена връзка между деянието /конкретно изразяващо се
в противоправно бездействие/ и претърпените вреди. Обсъдени са събраните по
делото гласни доказателствени средства, които съдът е кредитирал като
непротиворечиви с останалите доказателства, и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, като при съвкупната преценка на същите е
направен извод, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 12 000 лева. При определяне на
конкретния размер на обезщетението съдът е съобразил видът и обема на
причинените травматични увреждания, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, медицинската прогноза за възстановяването,
причинените неудобства в личен и битов план, психическия стрес, както и общото
икономическо състояние към датата на инцидента. Уважена е в пълен размер и
претенцията за имуществени вреди предвид ангажираните и неоспорени от
насрещната страна доказателства за сторени разходи във връзка с претърпените
увреждания.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като тази отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината
на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа,
2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45,
ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не
е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи
от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Когато
се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на
Столична община, то трябва да има правна норма, която да го задължава да
извършва дейности по поддържане на пътното платно в гр. София. В конкретния
случай това задължение е нормативно установено – според чл. 31 от Закона за
пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП
лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, като
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, „препятствие на пътя” е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
По
делото не е спорно, че улицата, на която се е намирала процесната необезопасена
шахта, е общински път, който е публична общинска собственост, по смисъла на чл.
8 от ЗП, като собствеността се простира върху всички елементи, включително и
пътните съоръжения по аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП. Както правилно е
приел и първоинстанционният съд, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗП, пътни
съоръжения са и пречиствателните съоръжения, а по смисъла на § 1 от ДР на ППЗП,
пречиствателно съоръжение е утаителна шахта, разположена в обхвата на пътя, в
която чрез пътните окопи постъпват повърхностните води от пътното платно.
В
конкретния случай със сила на пресъдено нещо /с оглед обстоятелството, че
първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени исковете до размер на
5 000 лева за неимуществени вреди и до 1 205 лева за имуществени вреди е влязло
в сила/ са установени наличието на предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД,
ангажиращи обезпечително-гаранционната отговорност на ответника, а именно: противоправно
бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа, представляващо
неизпълнение на нормативно изискване за поддържането на общинските пътища и на пътните
съоръжения в изправност, както и за сигнализиране и обезопасяване на съществуващата
неравност на пътното платно;
причиняване на телесни увреждания на ищцата, изразяващи се в счупване на долния край на лъчевата коста на
дясната ръка – закрито; вредоносен резултат – неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и негативни емоционални преживявания; причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат до размер на
уважената част от иска.
Спорните по делото обстоятелства на етапа на въззивното
производство са относно размера на претърпените неимуществени вреди и наличието
на съпричиняване на вредосния резултат от поведение на пострадалото лице.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обосновано и пълно,
се установява, че при инцидента на 29.11.2019г. ищцата е получила счупване на
долния край на лъчевата кост на дясната ръка – закрито, като медикобиологичният
характер на увреждането е довело до трайно затруднение на движенията на горния
десен крайник за срок повече от 30 дни /средна телесна повреда/. Извършена била
операция, като полученият дефект бил запълнен със собствена спонгиоза,
поставена била воларна заключваща плака. След операцията на ръката била
поставена гипсова шина за срок от 26 дни. Лечението продължило и след свалянето
на гипсовата имобилизация чрез провеждане на рехабилитация и физиотерапия за около
6 месеца. В заключението е обоснован извод, че полученото счупване в дясната гривнена
става се нарича „типично счупване“ и се получава единствено при политане на
тялото напред, с протегната ръка и удар в земята върху дланта. Към 08.01.2020г.
било установено, че са налице ограничени движения на дясната гривнена става.
Вещото лице е посочило, че счупването на дясната лъчева кост е на „типично
място“, но ставата е била оточна с ограничени движения на пръстите. Лечението
чрез физиотерапия продължило няколко месеца, тъй като ръката на ищцата била с
продължителен оток и Зудекова атрофия /обезкостяване на петна на някои части в
областта на фрактурата/, като получената атрофия е в пряка причинно-следствена
връзка с обездвижването на ръката. Към момента на изготвяне на заключението /м.11.2020г./
металната плака не била премахната, но състоянието било стабилизирано.
Експертът е посочил, че предстои още една медицинска интервенция за изваждане
на металната плака, която била наложителна, а възстановяването след нея ще
продължило около 2 месеца. Направен е извод, че пострадалата е била с намалена
работоспособност за срок от около 6 месеца, както и че към м.11.2020г. има
оплаквания от болка в дясната ръка при промяна на времето и при по-големи натоварвания,
които според експерта ще продължат за цял живот. Според вещото лице разходите
за закупената заключваща плака за дистален радиус комплект с винтове, за
болничния престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е направена операцията
приз м.12.2019г., както и разходите за кинезитерапия и физиотерапавтични
процедури през м.02. и м.03.2020г., са били необходими за лечението на ищцата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля Радослав Таков, който е присъствал при настъпване на инцидента. Неговите
показания са логични, кореспондиращи с останалите доказателства по делото и
отразяващи непосредствени възприятия относно обстоятелствата по настъпване на
инцидента, поради което съдът кредитира същите. Свидетелят е видял, че ищцата е
паднала пред бл. 416, в жк „Люлин“, като се е намирала между неговия автомобил
и следващия паркиран в редицата автомобил. Между двата автомобила имало шахта
без капак и точна там заварил ищцата, която била на земята. Шахтата се намирала
плътно до бордюра на тротоара и не се виждала, поради което се налагало
живущите в блока /какъвто е и свидетелят, който упражнява дентална практика в
апартамент в посочения блок/ понякога да слагат клони върху отвора, за да се
вижда от преминаващите. Мястото на падане бил пешеходен път, който се използвал
от живущите в блока за преминаване от единия тротоар на другия. Свидетелят имал
медицинско образование и направил извод, че ръката на пострадалата е счупена,
като я посъветвал да отиде на преглед в болница „Пирогов“.
По делото е разпитан като свидетел и М.И. – съпруг на ищцата, чиито
показания съдът кредитира като логични, непротиворечиви с останалите
доказателства по делото и отразяващи непосредствени възприятия относно
релевантни за спора обстоятелства по възстановителния процес на пострадалата.
Свидетелят излага, че след извършената операция и поставянето на гипса неговата
съпруга трудно се справяла с ежедневните дейности като обличане, къпане,
готвене. Започнала рехабилитация, но се получили усложнения от остеопороза на
счупеното място и окосмяването на същото място, което не било естетично,
особено за една жена. Наложило се да сменят няколко рехабилитатори поради това,
че първият и вторият не успели да възстановят състоянието на ръката. Рехабилитацията
на ръката продължила около пет месеца, в който период ищцата имала затруднения
в придвижването до кабинета на рехабилитатора, тъй като било зимно време и тя
изпитвала болка в ръката от студа. Лекарите информирала съпругата му, че трябва
да се направи втора операция за махане на поставената метална пластина. Дълго
време ищцата държала ръката си увита и на възглавница, защото от студеното
време се появявали болки. Тя изпитвала болки и сега, когато е студено, както и
когато натовари ръката си. Свидетелят помагал на съпругата си през цялото време
на възстановителния процес, включително за обличането и домакинските дейности.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на
основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението, са и
продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността
да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално
положение, икономическата конюнктура и др. Икономическото положение съставлява
необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика
реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото
във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни
проявления на съответното увреждане и вредите от него.
В
резултат на увреждането ищцата е търпяла физически болки и страдания, свързани
с претърпяната фрактура – счупване на долния край
на лъчевата кост на дясната ръка – закрито, като медикобиологичният характер на
увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
повече от 30 дни. В конкретния случай възстановителният период от травмата е
продължил около 6 месеца. Следва да бъдат съобразени вида и тежестта на телесното увреждане
довело до значителни по сила и интензитет болки и страдания и невъзможност за
обслужване с увредената дясна ръка за продължителен период от време – около
половин година според показанията на свидетеля Иванов и заключението на
медицинската експертиза; начин и обстоятелства, при което е получено увреждането
- пропадане в необезопасена улична шахта; интензитета на понесените болки и
страдания /физически и психически/, вкл. от проведената операция и съпътстващия
я болничен престой, поставената гипсова шина за 26 дни, болките и трудностите
при самообслужване с увредената ръка, последвалата рехабилитация и физиотерапия
за раздвижването й; проведения лечебен процес, неговата продължителност около
половин година, включваща болнично лечение с проведена операция, гипсова
имобилизация и последвалата я физиотерапия; преживените неудобства в битов и психоемоционален
аспект от наложителната чужда помощ при самообслужването през по-голямата част
от лечебния процес, преживените негативни емоции, стрес и уплаха, които са обичайни за този вид инциденти; установените допълнителни усложнения –
получената Зудекова атрофия, обстоятелството, че около една година след
инцидента /при прегледа от вещото лице/ пострадалата съобщава за болка при
по-големи натоварвания и при промяна на времето, липсата на пълно
възстановяване и към настоящия момент с оглед медицинската прогноза на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, че тези болки ще продължат за цял
живот.
При
съобразяване на изложеното относно характера и тежестта на увреждането на
здравето на ищцата, претърпените от нея болки от физическо естество след
увреждането, периода и естеството на лечението, настъпилите усложнения от
травмата, продължителността на търпените болки, причинените неудобства в битов
и личен план, негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени
вреди от такъв вид увреждане, както и съществуващите в страната
обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите,
настоящият съдебен състав намира, че определянето на обезщетение в размер на 12
000 лева ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и
паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав следва да посочи, че при определяне на справедливия размер за
репариране на претърпените неимуществени вреди, не взема предвид бъдещи вреди
от предстояща втора операция за премахване на поставената метална плака. И това
е така, тъй като на първо място ищцата не обосновава претърпените от нея болки
и страдания с тази бъдеща интервенция и произтичащите от нея негативни
изживявания, т.е. пострадалата не е предявила иск за пълно обезщетение за
всички вреди, в това число и бъдещите. От друга страна, в случая не може да се
приеме, че евентуалните вреди от втората оперативна интервенция представляват вреди,
които съдът е длъжен да вземе предвид. В случая не е налице хипотеза, при която
следва да се съобрази медицинската прогноза относно съществуващите страдания,
тъй като нито към датата на подаване на исковата молба, нито към последващ
момент от развилото се исково производство, се твърди да е извършена операция
за премахване на металната плака, т.е. касае се до невъзникнали към релевантния
момент увреждания, а не до новонастъпили факти в хода на производството. Касае
се до последващи вреди от евентуално последващо лечение, които не могат да
формират обема на заявените и настъпили към настоящия момент увреждания.
Въззивникът
не излага конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение
в частта, в която е присъдено компенсаторно обезщетение за причинените от
процесния деликт имуществени вреди - извършени разходи за медицински
консумативи, болничен
престой и проведена рехабилитация и физиотерапия, поради
което в тази част въззивната жалба е бланкетна (изразяваща общо недоволство). С
оглед на обстоятелството, че не следва да се приложи императивна правна норма и
при съобразяване на разпоредбата, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният
съд не трябва да обсъжда правилността на решението в тази част, а да го
потвърди.
По
отношение на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат:
Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение
/вината/ на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така
решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици Съпричиняването
е обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от
субективния елемент „вина”. В този смисъл следва да се има предвид т. 7 от
Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не на вина.
За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поведението
на пострадалия по необходимост трябва да е противоправно - този въпрос е
изяснен със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения,
дадени в т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСГТК, в които е прието, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват
както нормативни, така и общоприети правила, според които пешеходец трябва да
избира своя
маршрут, съобразявайки се с потенциалния риск в определен участък от него да е
налице необезопасена и несигнализирана шахта без поставен предпазен капак, или
да знае на кое конкретно място може да има препятствие по пътя, което да е
длъжен да избегне. Такова задължение би било налице само в случай, че
ответникът е предприел действия по сигнализиране и обезопасяване на процесната
шахта, доказателства за което не са събрани. Обстоятелството, че ищцата
многократно е минала по маршрута, тъй като живее наблизо, не задължава същата
да избягва мястото, на което е настъпил инцидента, тъй като е възможно там да има
необезопасен отвор на шахта, през който трябва да премине. Установи се от
събраните по делото гласни доказателствени средства, че процесната шахта се
намира плътно до бордюра на тротоара и е трудно да бъде забелязана от
пешеходците при слизане от тротоара. Ищцата е видяла необезопасената шахта, но
в момент, в който е била предприела действия по слизане на пътното платно, опитала
е да избегне отвора, но не е успяла, политнала е, стъпила е на ръба върху
металната рамка, загубила е равновесие поради неравността /дупката/ на пътното платно
и е паднала напред, удряйки дланта на дясната си ръка върху асфалтово покритие.
При
така установения механизъм на инцидента се налага извод, че по делото не се
установи поведение на ищцата, което обективно да е създало възможност за настъпване на инцидента, да е улеснило механизма му или че
пострадалата сама се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане. Не е установено, че
пострадалата е предприела действия или бездействия, които са инициирали,
допринесли или улеснили механизма на настъпване на инцидента. Нейното
поведение не се изразява в поемане на предвидим и
реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. По правилата за разпределение на
доказателствената тежест неустановените по несъмнен начин от ответника
фактически твърдения се считат за неосъществени в обективната действителност,
поради което и поради своята недоказаност възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат се явява
неоснователно.
Като
е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 950 лева за
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20275442 от 14.12.2020г., постановено по гр.дело № 20453/2020г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С.
о., гр. София, ул. “******да заплати на Ц.Т.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. 78, ал. 3 сумата от 950 /деветстотин
и петдесет/ лева
– съдебни разноски във въззивното производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата
на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.