Решение по дело №767/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 586
Дата: 2 октомври 2023 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20231210200767
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Благоевград, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210200767 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на „ГАЛИНИ ТРАНС“
ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: Б., Ж.К. „Е. „бл.,
представлявано от управителя Х. П., против Наказателно постановление№ 42-
0005790/27.03.2023 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация“
София, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение
по чл. 3, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 година, вр. чл.78, ал.1, т.2
от ЗАвПр на основание чл. 104, ал. 2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвт. П/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 5000 лева.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, твърди се, че атакуваното наказателно постановление
е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗАвПр,
оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Иска се от
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
по същество излага доводи за незаконосъобразност на НП, както и за липса за
1
нарушение. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган директорът на РДАА гр. София и
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират
представители по делото. В придружително писмо, с което е изпратена
преписката се прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 15.02.2023 г., около 14:00 ч., в сградата на наказващия орган в
гр.Благоевград, бул.“Св. Д. Солунски“ № 77А, е извършена проверка на
дружеството-жалбоподател. Проверката е осъществена от инспекторите Г. Г.
и К. Р., като за нея дружеството-жалбоподател е било предварително
уведомено с Известие /Писмо/ № 81-00-56-19/06.01.2023 г, получено от
упълномощено от дружеството лице – С. К., с което са изискани множество
документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно описани в
известието. На 15.02.2023 г. в сградата на наказващия орган се явила св. К.,
която представила част от изисканата документация. Сред представените
документи липсвал протокол за преглед. Констатациите били отразени в КП
и свидетеля Г. в присъствието на св. Р. и св.К. съставила на дружеството-
жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 333726
от 15.02.2023 г., в който било прието, че превозвачът е допуснал извършване
на обществен превоз на товари с ППС „М. с.”, рег.№ от категория N1 и
прикачено ремарке от категория О2 с рег.№с обща маса на състава ППС 7000
кг., като в ППС няма монтирано записващо оборудване /тахограф/, като
констатираното било квалифицирано като нарушение по чл. 3, параграф 1 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014 година, вр. чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр. Акта бил
подписан от св.К., която не направила възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл.44 от ЗАНН
Като e възприел идентична фактическа обстановка и въз основа на
съставения акт на 27.03.2023 г. Директорът на РД “Автомобилна
администрация“ София e издал и обжалваното Наказателно постановление№
42-0005790, с което на дружеството-жалбоподател за административно
нарушение по чл. 3, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 година, вр.
чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104, ал.2 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00
лева. НП е връчено на 25.04.2023 г., като в законоустановения срок била
подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта Г. и Р., същите твърдят, че
констатирали описаното в акта нарушение на дружеството жалбоподател на
база проверка и документи, които проверили за дейността и извършваните
превози на товари на дружеството-жалбоподател. Поддържат констатациите
си.
От страна на наказаващия орган са представени в превод документи на
2
чужд език, от който се установява, че представените документи, обективират
извършения превоз на 30.06.2023г., документ на водача.
В хода на съдебното производство е допусната и разпитана и св. К.,
която чрез показанията си установява своето участие в проверката, както и че
управителя не е присъствал на тази проверка, но е уведомен за нея. В
показанията си сочи този автомобил е бил под 3.5т. и не се изисква тахогаф.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установено въз
основа на приложението по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните по делото свидетели Г., Р. и К., чиито показания
съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно
извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на
преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради
което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите
си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от
компетентни органи, за което по делото са представени безспорни
доказателства, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са
3
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното
наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да
се произнася по същество на нарушението поради следните съображения:
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП
не отговарят на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изисквания към
съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за
реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата,
при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна
степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.
Вменената като нарушена разпоредба на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 г. задължава да се монтират тахографски апарати във всички
превозни средства, които са регистрирани в държава-членка на съюза и които
превозни средства се използват за автомобилен превоз на пътници или товари
и за които се прилага Регламент (ЕО) № 561/2006.
На първо място, както в АУАН, така и в НП не са описани
съответните дестинации, респ. какъв е бил маршрутът на превоза. Това така и
не е изяснено по делото. Твърди се само, че е извършен превоз от Германия
до Гърция. Няма данни дали е бил осъществяван превоз на товари, при липса
на яснота какви или просто въпросният товарен автомобил с ремарке е бил в
движение, без да е натоварен. Няма данни и за маршрута.
На второ място липсва инмормация, кое лице е било допуснато от
управителя на ЕООД да извърши какъвто и да било превоз.
На следващо място, нормата на чл. 3, параграф. 1 от Регламент /ЕС/
№ 165/2014 година препраща към Регламент (ЕО) № 561/2006. Държавите-
членки могат да освободят от прилагането на настоящия регламент
превозните средства, посочени в член 13, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО)
№ 561/2006. В чл. 13 изчерпателно са изброени случаите приложими за
превоз, като от тях става ясно, че следва да е изяснен и въпроса от кого е
наето превозното средство, маршрута и т. н., което в настоящия случай не е
сторено.
От така описаното по – горе според съда от една страна при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, тъй като не са описани всички
обстоятелства във връзка с нарушението, което се твърди, че е извършено, а
4
от друга страна – нарушението, за което е наложено наказание не е
категорично доказано.
Непосочването на описаните по - горе данни в НП е липса на реквизит
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което съставлява съществено процесуално
нарушение на административно производствените правила.
Обстоятелствената част на наказателното постановление следва да съдържа
всички основни факти, релевантни за изясняване обективната страна на
констатираното нарушение. Неизпълнението на това задължение от страна на
административно наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното
производство. Липсата на описание на нарушението в необходимата пълнота,
с всички съставомерни негови признаци, накърнява правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, лишавайки го от възможността да
разбере в пълен обем вмененото му нарушение, поради липсата на посочени в
описателната част съществени елементи от неговия състав. В рамките на
съдебното производство следва да се събират и анализират доказателства за
фактите, които са отразени в наказателното постановление. Предметът на
доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които
привлеченото към административно наказателна отговорност лице може да се
защитава, са елементите от обективната страна на нарушението, които следва
да са посочени в АУАН и НП. В настоящия случай актосъставителят не е
посочил къде превозвачът е извършвал превоз, какъв товар, както и от кого.
Настоящият състав намира, че не може част от нарушението, каквото
е мястото на извършването му, да се извлича от данните по преписката,
предвид правораздавателния характер на наказателните постановления.
Наказателните постановления са актове на правораздаване и като такива не
могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито
пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен
път законово определените им реквизити, респ. каквито и да било конкретни
обстоятелства по неговото извършване.
Визираната липса на посочените релевантни за обективната съставомерност
елементи на инкриминираното нарушение, съществено засяга правото на
защита на обвиненото в нарушение лице и му отнема възможността да
разбере в какво точно е обвинено, като представлява неспазване на
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Очертаване рамките на
предмета на доказване е изключително правомощие на
административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не
5
могат да бъдат допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и
наказаното лице.
При така установената фактическа обстановка и с оглед разпоредбата
на чл. 3, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 година, съдът намира, че не се
доказва по безспорен и извършването на нарушение от страна на дружеството
– жалбоподател.
Липсват каквито и да било доказателства, че на превозното средство,
с което жалбоподателят е допуснал да се извърши превоз е липсвал монтиран
тахограф. Отразените в тази връзка в АУАН обстоятелства се базират изцяло
на предположения и не са подкрепени с надлежни доказателства за
установени факти. При разпита си свидетелят Р. сочи, че представляващият
дружеството не представил при проверката протокол от проверка, от което те
направили извода, че липсва монтиран тахограф на превозното средство.
Оглед на превозното средство обаче не е правен, нито пък е документиран
такъв, респективно – липсват непосредствени възприятия на свидетелите за
наличието на това обстоятелство. Непредставянето на тези документи не води
автоматично до единствения извод, че тахограф не е монтиран. Ето защо
съдът счита, че актосъставителят е подвел извод за липсата на монтиран
тахограф на превозното средство единствено на базата на предположения, но
не и на обективно проявени и проверени данни в този смисъл.
Наказателното постановление от своя страна е издадено изцяло на
базата на съставения АУАН, без извършването на допълнителна проверка от
наказващия орган, с оглед правомощията и задълженията му по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН и най-вече – да събере допълнително доказателства установяващи
от обективна страна извършването на визираното нарушение на разпоредбата
на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 година. По отношение
възраженията, че не подлежи на монтиране, тъй като е под 3.5. тона, съдът
намира същите за основателни, по делото са представени доказателства,
включително талон за регистрация на ППС, от които се установява общата
маса на състава е посочената в НП, поради което и следва да има монтиран
тахограф, но предвид посочените по-гори мотиви и при липсата на
категорични доказателства, че е нямало, както и предвид констатираните
процесуални нарушения съдът намира наказателното постановление за
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
6
При този изход на делото, право на разноски за производството
възниква само за дружеството-жалбоподател, което прави искане за
присъждане на такива в размер на 800, 00 лева, представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган в придружително писмо релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя
страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален
размер. В случая договора е сключен на 05.05.2023г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата
редакция/ за защита по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес от 1000 до 10000 лв. са 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева.
Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 5000 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата 800. 00 лева, каквото е и претендираното от жалбоподателя.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като в съдебното производство са проведени само две
открити съдебни заседания, в полза на дружеството следва да бъде присъдени
разноски за заплатено от адвокатско възнаграждение в размер на установения
с Наредбата минимум, а именно 800 лв..
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на РД "Автомобилна администрация", която е
юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
7
Благоевградският районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление№ 42-0005790/27.03.2023 г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация“ София, с което на „ГАЛИНИ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК , със
седалище и адрес на управление: Б., Ж.К. „Е. „бл., представлявано от
управителя Х. П. за административно нарушение по чл. 3, параграф 1 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014 година, вр. чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр на основание
чл. 104, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт. П/ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на
„ГАЛИНИ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: Б.,
Ж.К. „Е. „бл., представлявано от управителя Х. П. сторени от дружеството
разноски за адвокат в размер на 800 лв/осемстотин лева/лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8