Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик
10,07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, в
публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното
от съдия Радина анд № 1975/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ф.г.**“ ООД чрез адв. Н.Л. от ПзАК, в качеството му на пълномощник на
дружеството и от управителя на дружеството И.С.Т., против Наказателно
постановление № 462028-F499494/ 09.09.2019 г. на директор Офис- Пазарджик при
ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
С бланкетната жалба се релевират оплаквания за процесуално-правна
и материално-правна незаконосъобразност на издаденото Н, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, жалбата се поддържа, вкл. на база ангажирани доказателства. Иска
се отмяна на НП.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата, вкл. на база ангажирани доказателства и иска НП
да бъде потвърдено с конкретни доводи в тази посока.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, Съдът прие за установено:
Дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС. Притежаващите такава
регистрация юридически лица имат задължения за подаване в рамките на конкретно
установени периоди да подават определена информация в НАП. На основание чл. 125, ал.3 вр. ал.5 от ЗДДС
информация от отчетните регистри "Дневник за покупките" и
"Дневник за продажбите" следва да се подаде на магнитен носител и
копия от тях в срок до 14-то число вкл. на месеца, следващ периода.
Поради това и след изтичане на периода за изпълнение на това задължение се правят
служебно проверки в електронния масив на НАП .
Такава проверка извършила св. М. - орган по приходите в НАП за периода
01,03,19г.- 11,03,19г. и установила, че до 15,04,19 г. дружеството -
жалбоподател не било подало информация от отчетните регистри "Дневник за
покупките" и "Дневник за продажбите".
Поради това изпратила покана до дружеството за съставяне на акт за
нарушение на чл. 125 , ал.3 и 5 от ЗДДС , която била изпратена и получена на
предоставения от дружеството за контакти с НАП ел. адрес.
На посочената в нея дата на
съставяне на акта не се явил законов представител и актът бил съставен „ в
отсъствие на нарушителя, на основание
чл. 40, ал.2 от ЗАНН“.
Същият е бил надлежно предявен на 01,08,19г. на един от представителите на
дружеството, комуто е връчен и препис.
Срещу акта е подадено възражение, което не било уважено и издадено НП. С него
дружеството е санкционирано за това, че като
регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на процесната информация от
отчетните регистри за периода 01-11,03,2019г. в законоустановения срок до 15.04.2019
г.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения - както претендираните, така и други. .
АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е
било довършено на 15.04.2019 г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС за процесния данъчен период е изтекъл на 15.04.2019 г. АУАН е съставен на
11.06.2019 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя.
Съставянето му, както изрично е отразено в него и както се поддържа от
съставителя , е „ в отсъствие на
нарушителя, при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН“. Съставянето му в тази
хипотеза е абсолютно законосъобразно, имайки предвид изложеното по-горе, а именно
че дружеството не е могло да бъде поканено на адреса по чл.8 от ДОПК. До
издаването на акта не е образувано административно-наказателното производство,
арг. чл. 36, ал.1 от ЗАНН. Следователно,
за да покани дружеството за съставяне на акта ( тоест преди да е
стартирало административно-наказателното производство) администрацията не е
длъжна да спазва правилата на НПК, приложими вече в хода на образувано с акта
производство. Поради това, напълно надлежно е било прибягването до тези начини
на комуникация, които са уредени в ДОПК. Според чл.28, ал.1 т.2 - адресът за
кореспонденция за местните юридически лица е този на управление и правилно по
тази причина в поканата ( л. 7( е отразен именно този адрес, който е бил такъв
обявен в ТР към датата на съставяне на поканата 17,04,19г. Споделени са напълно
убедително твърдения на актосъставителя за невъзможност да бъде открит на този
адрес представител на дружеството и добросъвестните признания,че на този адрес
не е връчена поканата в хипотезата на чл. 29, ал.6 вр. ал.1 от ДОПК. Поради тази причина основателно е инициирано
изпращане на ел. съобщение, каквато нормативна възможност е уредена с чл. 29,
ал.4, пр. ІІ ДОПК. Както установи с показанията
си св. М., отбелязването на латиница на ел.адрес в горния десен ъгъл на
поканата е тя направила след като изпратила на ел. на дружеството поканата за
съставяне на акта. Тази покана била получена на предоставения от самото
дружество ел. адрес. Тя обаче не следва да приема за връчена с оглед чл. 30,
ал.6 от кодекса, доколкото този текст урежда, че „електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати
потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране
на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната
администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез
заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.“.
От показанията на автора на поканата ( и актосъставител) св. М. става ясно, че
няма изпратено от дружеството по ел. път потвърждение за получаване, няма активирана ел. препратка и няма изтегляне от
информационната система на НАП. Практически- контролният орган, иницииращ
процедура по поканване на юридическо
лице прави това по всички нормативно регламентирани начини, търсейки
дружеството на предоставени от него адреси ( пощенски и електронен) . Ясно е,
че в една такава ситуация може да се злоупотребява и задълженият субект да
осуети възможността да бъде открит - пощенският адрес му е формален, за
получените съобщения на ел. адрес не отговаря, не изпраща потвърждение и това е
напълно логично, когато предприетата спрямо него инициатива може да се окачва
да бъде с негативни последици. факт е обаче,че по делото липсват доказателства
да има връчване на изпратената покана по ел. път и на пощенски адрес, съгласно
предвиждането на чл. 30 от ДОПК.
Затова и правилно се настоява, че актът е съставен в отсъствие на
нарушителя без да са били налице предвидените за това предпоставки по чл. 40,
ал.2 от ЗАНН. Установено е ( виж вкл. показанията на актосъставителя), че
дружеството- жалбоподател не е било поканено за съставяне на процесния акт, но
въпреки това той е съставен на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН ( която норма
предвижда възможност за съставяне на акта само в случаите, когато нарушителят е
бил надлежно поканен, но не се е явил). Това несъмнено се явява процесуално
нарушение, но въпросът е дали е съществено, тъй като критерий за тази
„същественост“ (респ. за влиянието му върху съдбата на издаденото НП) е дали
засяга по някакъв начин правото на защита. Само, ако допуснатото нарушение на
процедурата е довело до ограничаване на това фундаментално право, то ще бъде
съществено и ще води до отмяна на НП.
Гарантираната от ЗАНН възможност нарушителят задължително да бъде уведомен,
че по отношение на него ще бъде съставен акт за установено административно
нарушение създава фактическа възможност той да присъства на съставянето и да
възприеме достоверността на отразената дата на съставяне и лицата, които (
евентуално) се сочат като съставител и свидетели на съставяне. По отношение на
останалите обстоятелства, които се съдържат в този документ - описаните
обстоятелства по извършване на нарушението - нарушителят може да упражни
правото си на защита и след действието, следващо съставянето на акта - неговото предявяване и връчване на екземпляр
от него ( незабавно след предявяване и в тридневен срок след това) . Така, ако не
присъства на съставяне на акта, но той впоследствие му бъде надлежно предявен и
с връчен препис, за нарушителя е гарантирана възможността да се защити по
фактите на обвинението, но не и по отразените данни за датата на съставяне,
съставител и свидетели на съставянето.
Най- съществено отражение върху процесуалната годност на акта може да окаже
недостоверната дата на съставяне, с оглед регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН относно нея. Затова и в тази връзка основателно възникват съмнения дали
актосъставителят е спазил срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта по чл.
40, ал.2 от ЗАНН, респ. дали не е посочил датата , така че си осигури
спазването на този срок. В този смисъл задължителната покана до нарушителя
гарантира неговото знание за съставяне на акта и от неговата воля зависи дали той
щи присъства на това съставяне. Липсата на такава покана открива възможността
за административен произвол - административният орган да постави дата на
съставяне на така, че да си гарантира срока по чл. 34 от ЗАНН.
Като се имат предвид тези
разсъждения и представени разпечатки от ел. регистър на АУАН в НАП, в процесния случай датата на съставяне е
достоверна и липсата на покана до дружеството-жалбоподател за съставяне на
процесния акт не е довело до злоупотреба с датата на съставяне на акта.
В НАП се поддържа регистър на издаваните
АУАН и номерата им се генерират автоматично от ползвания софтуерен продукт.
Представената разпечатка установява, че процесният акт е издаден на посочената в него дата
11,07,19г. и е бил надлежно предявен и връчен екземпляр на законовия представител на дружеството на
01,08,19г. . Затова и в настоящия случай отсъствието на непоканеното за
съставяне ан акта дружество не е засегнало правото на защита по отношение това
действие. Не може да се приеме, че само формалното
неизпълнение на изискванията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН обосновава
незаконосъобразността на санкционния акт. Още повече, че в рамките на
тридневния срок след предявяване на акта са депозирани възражения ( л. **), в
които, всъщност, изцяло отсъстват доводи
относно процедурата по съставянето на акта .
Неоснователно се претендира процесуална неизправност на акта с аргумента,
че дружеството-нарушител се представлявало по отделно от двама представители и
вторият не бил търсен. Твърдението за отделно представително е вярно, предвид
данните от ТР. Както вече се коментира горе - дружеството е търсено на адресите
за кореспонденция, които самото то е заявило и предоставило като такива.
Входа на цялостната проверка относно процесуалната изправност на акта и НП
Съдът не констатира допуснато съществено нарушение на процедурата по тяхното
съставяне, предявяване, връчване. Съдържанието им включва достатъчни по обем и
яснота обстоятелства по извършване на нарушението, което е получило и своята
съответна правна квалификация.
По същество - нарушението е напълно
установено от всички доказателствени източници. Всъщност то не се и оспорва.
Разпоредбите на чл. 125, ал.3 вр. ал.5 от ЗДДС установяват задължение за
регистрираните по ЗДДС лица да предоставят информация от отчетните регистри
"Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите" в срок до
14-то число вкл. на месеца, следващ периода.
Не е спорно и установено, че за периода 01-11,03,19г. дружеството е било
регистрирано по ЗДС, като дерегистрацията е със съответния акт от 07,03,19г. ,
връчен на 11,03,19г. - датата на дерегистрацията.
Установи се безспорно, че за периода от началото на март до датата на
дерегистрацията 11,03,19г. 01-11,03,19г. и в срока по чл. 125, ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС , тоест до 15,04,19г.не била подадена информация от отчетните регистри
"Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите“ за посочения
период от март 2019г.
Горното установи обективната съставомерност на приписаното с акта и НП
нарушение по правилно възприетата правна квалификация.
Не се споделят претенциите за маловажност на административното нарушение,
респ. приложение на чл.28 от ЗАНН, заявени с доводите, че нарушението е формално, не са настъпили вредни
последици, дружеството не е развивало дейност в отчетния период. В разпоредбата
на чл.125 ал.4 от ЗДДС изрично е предвидено, че задължението за подаване на
справка-декларация и информация от отчетните регистри не отпада и когато не
следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато
регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или
не е осъществило внос за този данъчен период, т.е. регистрираното лице не е
осъществявало дейност, при положение че не е поискало да бъде дерегистрирано.
Отделно от това, с неподаването на отчетната информация за процесния данъчен
период данъчно задълженото лице практически лишава приходната администрация от
възможността на установи дали то наистина развива или не дейност, както дали
коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Изясни се от описа на
издадените НП, че задълженото данъчно лице системно не е изпълнявало
задълженията си, както за подаване на справки-декларации, така и информация от
отчетните регистри, за различни отчетни периоди на 2019 г. Както се изясни от
възражението против акта и жалбата, настоящият случай не е изолиран , а има
издадени и атакувани още девет НП-ия .От датата на която е изтекъл периода по
чл. 125, ал.5 от ЗДДС - 15,04,19г. до датата на съставяне на акта са изтекли
два месеца и половина и до тази дата процесната информация не е била подадена .
Комплексната преценка на всички тези обстоятелства прави напълно неоснователно
настояването за признаване маловажност на случая.
При определяне размера на санкцията наказващият орган правилно е преценил (
предвид тежестта на нарушението и липсата на вреди за фиска, но и предвид
липсата на инцидентен характер ), че с налагането й в минимално предвидения
размер ще се постигнат пълноценно целите от реализиране на
административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за
присъждане в полза органа на направените по делото разноски за юрисконсулско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото, претендираното юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на НАП следва да се уважи. За
определяне размера на възнаграждението се съобрази разпоредбата на чл.37 от ЗПП
и тази на чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Взе се предвид че настоящото
производство се разгледа в три открити съдебни заседания (л.28, 46, 120) , на
всяко от които участва процесуален представител на НАП. Прецениха се и множеството
възражения на защитата и активното им обсъждане от ответната страна. При това
обсъждане Съдът прецени като справедливо
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 462028-F499494/09.09.2019
г. на директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на „ф.г.**“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с. Синитово, обл. Пазарджишка,
ул. „П.“ № **, представлявано от управителите Х.В.Х. и И.С.Т., на основание
чл.179 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
ОСЪЖДА „ф.г.**“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с. Синитово,
обл. Пазарджишка, ул. „П.“ № **, представлявано поотделно от управителите Х.В.Х.
и И.С.Т., да заплати на НАП гр. София разноски- юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: