№ 13614
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110150219 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. В. З. срещу „***, с която са
предявени искове за проглА.ване нищожността на клаузи за начисляване на такси по
сключен между страните договор.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
паричен заем № ***/10.05.2022 г., по силата на който на А. З. бил отпуснат заем в
размер на 1500,00 лева, при ГПР от 10,14 % и ГЛП от 10,00 %, със срок за погА.ване
до 14.07.2023 г. чрез заплащането на четиринадесет месечни вноски. В т. 3 от Условия
по заема към договора било предвидено заплащането на еднократна такса за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1113,42 лева, както и
такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1113,28 лева.
Ищецът твърди, че договорните клаузи, установяващи задължение за заплащане на
тези такси, били нищожни поради противоречие с приложими законови норми и с
добрите нрави, както и поради противоречие с разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, като са изложени подробни доводи в подкрепа на тези твърденията.
Отправено е искане за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да
заплати сторените от ищеца разноски по делото.
1
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „***, като с
подадения отговор ответникът не оспорва наличието на сключен между страните
договор за заем с параметри, съответни на посочените в исковата молба. Сочи, обаче,
че дружеството в нито един момент не било претендирало заплащането на процесните
такси от ищцата, като не било дало повод и за предявяването на исковите претенции.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по
делото разноски. Съдът констатира, че исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника на 04.12.2023 г., а отговорът е подаден на 16.01.2024 г., т. е. след
изтичане на срока по чл. 131 ГПК (вж. л. 16 от делото).
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са установителни искове, съединени в условията на
евентуално съединяване, за проглА.ване нищожност на клаузи за начисляване на
еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в
размер на 1113,42 лева и на такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение в размер на 1113,28 лева по Договор за паричен заем № ***/10.05.2022 г.
с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП – поради неравноправност на клаузите за
начисляване на процесните такси, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради нарушаване на императивни
правни норми, и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване
на добрите нрави.
Исковите претенции са допустими, въпреки релевираните от ответника
възражения, че дружеството не претендирало от ищеца заплащането на вземанията,
предмет на процесните такси. Допустимостта на исковете се обосновава с
обстоятелството, че установяването нищожността на тези клаузи със сила на
пресъдено нещо може да бъде постигнато единствено чрез предявяване на иск, а
правната възможност за това е изрично предвидена в закона.
За основателността на предявените искове за проглА.ване нищожност на клаузи
от процесния договор за кредит ищецът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване сключването на договора със съдържание, идентично с описаното в
исковата молба, предвиждащо задължение за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1113,42 лева и такса
за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1113,28 лева, както и
наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност на процесната
клауза. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание за
заплащане на процесните такси.
2
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 16.04.2024 г.
открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата относно наличието на сключен между страните
Договор за паричен заем № ***/10.05.2022 г., по силата на който на ищеца е
предоставен заем в размер на 1500,00 лева при ГПР от 10,14 % и ГЛП от 10,00 %, със
срок за погА.ване до 14.07.2023 г., и относно на включени в договора еднократна такса
за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1113,42
лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1113,28
лева.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са единствено
обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на процесните клаузи,
въвеждаща такса за експресно разглеждане и такса за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение.
Спрямо процесния договор за кредит приложение намират правилата на ЗПК и
на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП, поради което на първо място следва да бъдат разгледани
твърденията за наличие в договора на неравноправни клаузи.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Настоящият съдебен състав намира, че договорните клаузи, въз основа на които
е предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане
на кредит и на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, имат
неравноправен характер, поради следното:
Процесните клаузи представляват начин да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така уговорените
такси не са включени в ГПР по кредита. В случай че размерът им бъде съобразен при
определянето на ГПР, действителният ГПР по кредита би бил значително по-висок от
посочения в договора за кредит. Това обстоятелство, съобразено с факта, че тези такси
3
са начислени за вторични спрямо предмета на договора дейности, води до извод, че
същите представляват по своята същност разход по кредита, който е следвало да бъде
включен в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Невключването им в ГПР е довело до
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. По този начин потребителят
е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да
направи по обслужване на заема, като реално по този начин е калкулирана
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.
По съществото си процесните клаузи въвеждат допълнителни възнаграждения за
кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване е било известно при
сключването на договора.
Процесните клаузи противоречат и на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 3
ЗПК. Посочените императивни норми въвеждат забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, както и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие. Чл. 10а, ал. 4 ЗПК въвежда и изискването видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора.
Предвид начина, по който са уговорени, процесните такси представляват
възнаграждения за услуги, които по естеството си представляват действия по
усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Изготвянето на
кредитно предложение, което винаги е индивидуално според кредитополучателя, и
разглеждането на заявката за отпускане на кредит са дейности, присъщи на
кредитирането, извършвано от търговци, предоставящи заеми по занятие, поради което
не подлежат на самостоятелно заплащане, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Процесните
клаузите са неясно формулирани, в противоречие с повелителната разпоредба на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, тъй като от съдържанието на договора не става ясно как тези
допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за
ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във
всяка от тези услуги.
Изложеното обосновава извод за нищожност на процесните клаузи, въвеждащи
задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане
на кредит и на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, поради
наличие на неравноправни клаузи и нарушаване изискванията на 19, ал. 4 ЗПК, с оглед
на което предявените установителни искове за проглА.ване на тяхната нищожност се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищеца, като в негова полза бъдат присъдени такива за платени държавна
4
такса в размер на 100,00 лева. В полза на процесуалния представител на ищеца следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лева, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРОГЛА.ВА за нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4
ЗПК, и чл. 19, ал. 4 ЗПК, клауза за начисляване на еднократна такса за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1113,42 лева и
клауза за начисляване на такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение в размер на 1113,28 лева по Договор за паричен заем № ***/10.05.2022
г., сключен между „***, ЕИК: ***, и А. В. З., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, да заплати на А. В. З., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща сторени по
делото разноски за платена държавна такса по предявените искове.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, да заплати на адвокат М. В. М. , Адвокатска
колегия - **, с адрес гр. **, бул. „**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв, сумата от 960,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно оказана правна защита и съдействие на ищеца в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5