Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261134
09.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1915
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба подадена от „Делта кредит” АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от ***.****
Г. А. Г., чрез пълномощника й- юриск. И. З. против М.К.С., ЕГН **********, с
адрес ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с
Договор за продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и приемо-предавателен
протокол към него „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлило на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК
*********, вземания по договори за кредити, предоставени на физически лица.
Сред цедираните вземания фигурирало и вземането срещу ответника М.К.С.,
произтичащо от сключения между него и Банка ДСК Договор за стоков кредит №
***** от 24.10.2014г., съгласно който банката му предоставила стоков кредит в
размер на 1049 лева за закупуване на стока от търговец „Технополис България“
ЕАД. Длъжникът се задължил да върне кредита за срок от 18 месеца, заедно с
начислените договорни лихви на 18 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в
размер на 75,59 лева, при падеж 12-то число на месеца, за който се отнасят и
последна изравнителна вноска в размер на 56,39 лева и падеж 24.04.2016г. На
24.10.2014г. разрешеният кредит бил
усвоен еднократно по сметка на търговеца, от когото е закупена стоката.
Ответникът не изпълнявал задължението си за заплащане на дължимите вноски, като
останали дължими сумите от 991,62 лева – главница, дължима за периода от
12.12.2014 г. до 24.04.2016г., договорна лихва
в размер на 427,08 лева за периода от 12.12.2014г. до 24.04.2016г. и
40,63 лева – наказателна лихва за периода от 24.03.2015г. до 25.01.2016г.
Ответникът бил уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
На 24.04.2016г. настъпил крайният падеж на договора, съгласно Договор за стоков
кредит № ***** от 24.10.2014г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 14253/2019 по описа на РС Пловдив, III бр.с. за дължимите суми.
Издадената заповед за изпълнение била връчена по реда на чл. 47 от ГПК след
залепване на уведомление на адреса му. В указания едномесечен срок ищецът
предявил настоящия иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на гореизложените съображения съдът е сезиран с искане да признае за установено спрямо ответника М.С.,
че дължи на ищеца следните суми: 991,62
лева главница, дължима по Договор за стоков кредит № *****/24.10.2014г.,
вземането по който е цедирано от „БАНКА ДСК“ ЕАД съгласно Договор за цесия от
25.01.2016г. и приемо-предавателен протокол към него, 427,08 лева
възнаградителна лихва за периода от 12.12.2014г. до 24.04.2016г., 40,63 лева
наказателна лихва върху просрочените суми за периода от 24.03.2015г. до
25.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда- 03.09.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 7991 от 05.09.2019г. по ч.гр.д. № 14253/2019г.
по описа на ПРС, 3-ти брачен състав. Претендира се и присъждане на направените
в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който
се оспорват предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 14253/2019г. по описа на ПРС, 3-ти брачен състав, в полза
на ищеца е издадена Заповед № 7991 от 05.09.2019г. за следните суми: 991,62 лева главница, дължима по
Договор за стоков кредит № ******/24.10.2014г., вземането по който е цедирано
от „БАНКА ДСК“ ЕАД съгласно Договор за цесия от 25.01.2016г. и
приемо-предавателен протокол към него, 427,08 лева възнаградителна лихва за
периода от 12.12.2014г. до 24.04.2016г., 40,63 лева наказателна лихва върху
просрочените суми за периода от 24.03.2015г. до 25.01.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
03.09.2019г. до окончателното изплащане,както и за направените в заповедното
производство разноски в размер на общо 79,19 лева, от които- 29,19 лева ДТ и 50
лева- юрисконсултско възнаграждение.
За издадената Заповед за изпълнение
длъжникът е уведомен по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление,
поради което и в изпълнение на дадените указания ищецът е предявил настоящия
установителен иск и същият е допустим.
Като писмени доказателства по делото
са приети искане за стоков кредит и два бр. декларации, Договор за стоков
кредит № ******/24.10.2014г., уведомително писмо до „Технополис България“ ЕАД,
ведно с декларация от М.С. за получаване на стоката, фактура № *******/16.10.2014г.,
Договор за покупко-продажба на вземания от 25.01.2016г. и приемо-предавателен
протокол към него, преводно нареждане от 09.02.2016г., пълномощно за
уведомяване за извършената цесия и уведомителни писма по чл.99, ал. 3 от ЗЗД.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Й. П. се установява, че
размерът и съставните части на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от М.К.С., произтичащо от сключения договор за
стоков кредит № ******/24.10.2014г. е в размер на 1459,33 лева, от които:
главница в размер на 991,62 лева, възнаградителна лихва в размер на 427,08 лева
за периода от 12.12.2014г. до 24.04.2016г. и наказателна лихва в размер на
40,63 лева за периода от 24.03.2015г. до 25.01.2016г. Не са извършвани според в.
л. плащания към „Делта Кредит“ АДСИЦ за погасяване на задължението на М.К.С.,
произтичащо от процесния договор за стоков кредит.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и
неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Вземанията по процесния договор за кредит са цедирани от
„БАНКА ДСК“ ЕАД на „Делта Кредит“ АДСИЦ съгласно Договор за цесия от
25.01.2016г. и Приемо-предавателен протокол към него. Съдът намира
представените по делото доказателства в тази насока за достатъчни за
установяване прехвърлянето на вземането по процесния Договор за
стоков кредит № ***** от 24.10.2014г.
Видно от приложеното на л. 34 от делото Уведомително
писмо, ответникът надлежно е уведомен за извършената в полза на ищцовото
дружество цесия на вземането.
От приетите по делото писмени доказателства се установява
по категоричен начин, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответника М.С. е сключен Договор за стоков
кредит № ***** от 24.10.2014г., съгласно който банката е предоставила стоков
кредит в размер на 1049 лева за закупуване на стока от търговец „Технополис
България“ ЕАД. Ответникът се е задължил да върне кредита за срок от 18 месеца,
заедно с начислените договорни лихви на 18 ежемесечни анюитетни вноски, всяка
от които в размер на 75,59 лева, при падеж 12-то число на месеца, за който се
отнасят и последна изравнителна вноска в размер на 56,39 лева и падеж
24.04.2016г. Предвиден е в договора фиксиран лихвен процент в размер на 34,72%
годишно или 0,0964% на ден, както и годишен процент на разходите 40,69%. На
24.10.2014г. разрешеният кредит е усвоен
еднократно по сметка на търговеца, от който е закупена стоката.
В договора изрично
е посочено, че кредитополучателят се съгласява предоставената му с договора за
потребителски кредит сума, да бъде изплатена пряко на упълномощените търговски
партньори, като извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора, като създава задължение за кредитополучателя да
заплати на кредитора месечните погасителни вноски. От заключението на в. л. по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитът
е усвоен и претендираните от ищеца суми за главница и лихви не са заплатени.
При извършената служебна проверка за действителност на
договора за потребителски кредит съдът намира, че не са налице неравноправни
клаузи по смисъла на ЗПК.
По отношение на договорната лихва, в процесния договор
изрично е посочено, че фиксираният лихвен процент е в размер на 34,72% или 0,0964%
на ден, като съдът намира, че в настоящия казус е неприложимо изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като посочената разпоредба, касае изчисляване на
приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент, а
видно от процесния договор лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока му.
Ето защо и задължението за разписана методика, определяща начина и реда за
промяна на лихвения процент, като един от компонентите на договорната лихва, не
касае настоящия случай, тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора, поради което и е достатъчно посочването на
размера на същия, което е изрично сторено в договора.
По отношение на годишния процент на разходите, следва да
се посочи, че Законът за потребителския кредит дефинира ГПР като процентно
изражение на общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В самия договор за стоков кредит, в т. 7 от същия изрично е отбелязан
размерът на ГПР – 40,69%, като с подписването на договора,кредитополучателят
изрично е удостоверил, че е запознат, разбира и приема условията по договора.
Съдържанието на процесния договор
включва условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, годишният лихвен процент, общата сума,
дължима по заема и годишният процент на разходите. Ето защо изискването на
закона е спазено. Като обобщение на изложеното, следва да се посочи, че редовно
възникналото договорно правоотношение валидно обвързва страните и поражда
своите правни последици. С подписване на договора ответникът се е съгласил с
всички негови клаузи, като съглашението е било предмет на индивидуално
договаряне, т.е. то е израз на общата воля на страните, които именно по този
начин са уредили отношенията си. Кредитополучателят се е съгласил с тези
условия, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на
сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му
паричен кредит.
По делото не са ангажирани
доказателства от ответника за заплащане на процесната главница, договорна лихва
и обезщетение за забава, включително и след изтичане на срока на договора, нито
на стария, нито на новия кредитор, т.е. вземането съществува и понастоящем, а
негов титуляр е ищецът в качеството на частен правоприемник.
Ето защо, съдът приема, че
предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, право на разноски има ищецът и същите се
констатираха от съда в размер на 768,37 лева, от които- заплатена ДТ в размер
на 120,81 лева, възнаграждение за особен представител в размер на 227,56 лева,
депозит за вещо лице в размер на 120 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, като в тежест на ответника ще се възложи и заплащането на
разноските, които ищецът е направил в заповедното производство в размер на общо
79,19 лева, от които- заплатена ДТ в размер на 29,19 лева и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.К.С., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Делта кредит”
АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, представлявано от ***.**** Г. А. Г. следните суми: 991,62 лева главница, дължима по
Договор за стоков кредит № ******/24.10.2014г., вземането по който е цедирано
от „БАНКА ДСК“ ЕАД съгласно Договор за цесия от 25.01.2016г. и
приемо-предавателен протокол към него, 427,08
лева възнаградителна лихва за периода от 12.12.2014г. до 24.04.2016г., 40,63 лева наказателна лихва върху
просрочените суми за периода от 24.03.2015г. до 25.01.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
03.09.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 7991 от 05.09.2019г. по ч.гр.д. № 14253/2019г. по описа на ПРС,
3-ти брачен състав.
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Делта кредит” АДСИЦ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 сумата от общо 768,37 лева /седемстотин
шестдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, както и сумата от 79,19
лева /седемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
направени в заповедното производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.