Определение по дело №49406/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36736
Дата: 17 октомври 2023 г. (в сила от 17 октомври 2023 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20231110149406
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36736
гр. София, 17.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110149406 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Н., чрез
адв. А. Д. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу „фирма“ ЕООД,
с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит „****** № 40014240668“, сключен между П. Г. Н. в
качеството й на кредитополучател и „фирма“ ЕООД в качеството му на
кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В условията на евентуалност, в случай, че
се отхвърли главният иск, предявява евентуален установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, евент. предл. 2 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит „****** № 40014240668“, сключен между П. Г. Н. в
качеството й на кредитополучател и „фирма“ ЕООД в качеството му на
кредитодател, в частта му относно клаузите „Фаст“ и „Флекси“, както и в
частта му относно размера на възнаградителната лихва.
В исковата молба се твърди, че страните влязли в облигационни
отношения на 19.12.2022 г., подписвайки процесния Договор за
потребителски кредит „****** № 40014240668 за сумата в размер на 2 500
лева със задължение за връщането й на 36 погасителни вноски, при фиксиран
лихвен процент на кредита в размер от 0,11 % на ден. В договора е посочено,
че ГПР /годишният процент на разходите/ е в размер на 48,97 %, а в раздел VI
от контракта е уговорено, че клиентът изрично е поискал да закупи
допълнителна услуга. Таксите „Фаст“ и „Флекси“ са уредени в чл. 15 от ОУ.
След закупуване на допълнителната услуга, общият размер на задължението е
5 757,56 лева, общият размер на вноската – 159, 63 лева, при дата на
погасяване: 25-ти ден от месеца. Твърди, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Ищецът навежда, че посочените клаузи, предвиждащи допълнителни
възнаграждения за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“ са нищожни,
1
доколкото са догооврени в нарушение на материалния закон – ЗПК, а по арг.
от чл. 24 ЗПК и в нарушение на ЗПП. Счита, че атакуваните две клаузи от
договора са установени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с управление на кредита. Отделно,
предоставените допълнителни услуги са начислени, след като кредитът е
отпуснат и са свързани с основното задължение на кредитодателя по
отпускане на кредитната сума, като последното е в нарушение на законовите
разпоредби. Налага се изводът, че тези услуги са още една печалба за
кредитора, която се набавя върху главницата. Същевременно заплащането на
допълнително възнаграждение за изпълнение на основното задължение на
заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до
неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение на
добрите нрави. В подкрепа на своите виждания и поддържаната теза, ишецът
цитира практика на СЕС. Евентуално заявените претенции са обосновани с
идентични на горните съображения. Предвид тези и други доводи, моли съда
да постанови решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски, в
това число за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
по чл. 38 от ЗА.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
„фирма“ ЕООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него, чрез
юрк. Г. П., с пълномощно към отговора. В отговора на ответника се излага, че
всички, изложени в иницииращата производството искова молба твърдения и
оспорвания по отношение действителността на клаузите на процесния
договор за кредит, регламентиращи условия във връзка с предоставените на
кредитополучателя допълнителни услуги, са необосновани, неоснователни и
недоказани, като съображенията за това са следните. Първо, клиентът може
да не избере закупуването на допълнителната услуга, като всички ОУ към
договора са били предадени на клиента и същият се е запознал с тях.
Следователно, изборът за закупуване на допълнителна услуга е изцяло за
клиента, като закупуването не е задължително условие за сключването на
сделката, а е напълно опционално. На следващо място контрира, че с
договора за предоставяне на услуги изпълнителят поема задължението да
извърши конкретни действия, срещу дължимото от възложителя
възнаграждение, като най-често тези действия са фактически. Всички
предпоставки за упражняването на закупените услуги са ясно и точно
описани. Освен това, възнаграждението, което се дължи за поисканите от
ищеца услуги, не може да се възприеме като дейност, свързана с усвояването
и управлението на кредита. Напротив, те дават възможност за извършване на
едностранна промяна на погасителния план по кредита, а не представляват
възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни
действия по кредита. Обръща внимание, че двете закупени допълнителни
услуги не следва да бъдат включени в ГПР. След подробно развита
аргументация, извежда, че процесното кредитно правоотношение, възникнало
между страните, отговаря на формалните изисквания за действителност,
установени в ЗПК. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
2
отхвърли исковете на ищеца. Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски, като прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен размер
на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, евентуално поради заобикаляне на
императивни правни норми, както и че същите имат неравноправен
характер.
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
По отношение на доказателствените искания на ищеца, съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени
доказателства. Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на зададените в исковата молба въпроси. Искането на
ищеца да бъде задължен ответника по реда на чл. 190 от ГПК да представи
справка за всички дължими от ищеца суми на ответното дружество е
неоснователно, предвид че такъв въпрос има зададен към вещото лице по
допуснатата ССчЕ. Неоснователно е и другото искане на ищеца по чл. 190
ГПК да бъде задължен ответника да представи справка за всички заплатени от
ищеца суми по процесния договор, доколкото този въпрос, с оглед предмета
на делото, се явява неотносим.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и
допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на
задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит „****** № 40014240668“, сключен между
П. Г. Н. в качеството й на кредитополучател и „фирма“ ЕООД в качеството му
3
на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В условията на евентуалност, в случай,
че се отхвърли главният иск, предявява евентуален установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, евент. предл.
2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит „****** № 40014240668“, сключен между П. Г. Н. в
качеството й на кредитополучател и „фирма“ ЕООД в качеството му на
кредитодател, в частта му относно клаузите „Фаст“ и „Флекси“, както и в
частта му относно размера на възнаградителната лихва.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, евентуално поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които
основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
06.11.2023 г. от 9:50 часа, за когато да се призоват страните.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, който
следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., специалност: съдебно-
счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне
на документ за внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи по делото справка за заплатените
суми от кредитополучателя по процесния договор за кредит, както и справка
за всички дължими от ищеца суми на ответното дружество.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
4
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5