Р Е Ш Е Н И Е
№ 409
град Горна Оряховица, 02.12.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти
състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………………………….,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 393 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р.Н.К. е останал
недоволен и чрез защитника адв. Н.К. *** обжалва наказателно постановление № 2020-268-25-317/15.05.2020
г., издадено от директора на ОД на МВР – Велико
Търново, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето (ЗЗ) му е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв. за нарушаване на противоепидемичната мярка преустановяване на посещенията в питейни заведения по т. I.1 от
заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена от
министъра на здравеопазването на основание чл. 63 от същия закон. Посочва, че
имотът, в който се е намирал жалбоподателят по време на проверката, не е
функционирал като търговски обект, в него не е извършвана търговска дейност и
до него не е имало достъп на посетители, тъй като входната врата на обекта била
заключена отвътре. Поддържа, че въведените ограничения с цитираната от
наказващия орган заповед на министъра на здравеопазването противоречат на чл.
35 от Конституцията на Република България, прогласяващ правото на свободно
придвижване. В противоречие с конституционната норма ограничението на
свободното придвижване било въведено с административен акт, а не със закон. За
нарушението, предмет на обжалваното наказателно постановление, не бил съставен
акт за установяване на административно нарушение. В случая разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН не била приложима, тъй като специалната норма на чл. 209а, ал.3 от ЗЗ предвиждала съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В нарушение на процесуалното изискване
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление не били посочени
доказателствата за извършеното нарушение. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв.
Н.К. *** поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи в подкрепа на тезата, че
по време на проверката обектът не е функционирал като питейно заведение.
Поддържа, че случаят е маловажен. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на
жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от Закона за
здравето във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19, били въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България за срок до
29.03.2020 г., сред които и мярката преустановяване
на посещенията в питейни заведения. Със заповеди №№ РД-01-154/26.03.2020
г. РД-01-195/10.04.2020 г., издадени от същия орган, срокът
на посочената противоепидемична мярка бил продължен съответно до 12.04.2020 г.
и до 13.05.2020 г.
Въпреки така въведената
противоепидемична мярка на 14.04.2020 г. вечерта жалбоподателят Р.Н.К. отишъл в
питейното заведение „К.“ в с. М., общ. Л.. Там седнал на една маса със своите
познати Л.Д.В. и И.С.П.. На друга маса в заведението седял сам К.Б.В..
Съдържателят на заведението Р.Г.Х. налял на посетителите питиета.
Жалбоподателят К. и В. платили питиетата си (обясненията на л. 74 и 76). Х. не
взел пари от П. и В., тъй като имал да ги черпи за оказана му от тях услуга.
След като сервирал питиетата на
посетителите, съдържателят Р.Г.Х. излязъл от заведението и отишъл с автомобила
си да пазарува. Преди да излезе, казал на посетителите да заключат входната врата
отвътре.
Около 19:00 часа пред посоченото
заведение пристигнали свидетелите Е.К.Х., П.С.К., Н.С.В., М.Р.Г., Н.З.К. и Й.И.К.
***, на които било възложено да извършат проверка в обекта във връзка с
получени сигнали, че всяка вечер заведението работи и в него се събират лица от
селото. Полицейските служители заварили входната врата на заведението
заключена, но видели през прозорците седналите вътре четирима посетители. Жалбоподателят
К. отключил вратата. Полицейските служители влезли вътре и пристъпили към
извършване на проверката. В хода на проверката снели писмени обяснения от
четиримата посетители и от съдържателя Р.Г.Х., който се върнал в заведението
малко след идването на полицейските служители.
Материалите от проверката били
докладвани на прокурор при Районна прокуратура – Горна Оряховица. С
постановление от 21.04.2020 г. прокурорът приел, че деянието е административно
нарушение, отказал да образува досъдебно производство и изпратил прекратената
преписка на директора на ОД на МВР – Велико Търново
за произнасяне с оглед данните за извършено административно нарушение.
Преписката била получена в ОД на МВР – Велико Търново на 24.04.2020 г. На 15.05.2020
г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на противоепидемичната мярка преустановяване на посещенията в питейни
заведения, въведена с т. I.1 от заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 63 от същия
закон.
Препис от постановлението бил връчен
на жалбоподателя на 25.05.2020 г. На 01.06.2020 г. защитникът на жалбоподателя
подал по пощата жалбата против постановлението.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията
на свидетелите Е.К.Х., П.С.К., Н.С.В., М.Р.Г., Н.З.К. и Й.И.К., както и приетите
писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни
заседания, вкл. писмените материали по прекратената от прокурора преписка.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез
наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице,
което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила.
Административнонаказателното производство е образувано при
условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН: без съставяне на акт за установяване на
административно нарушение – на основание изпратени от прокурора до наказващия
орган материали от прекратена преписка, по която е отказано образуване на досъдебно
наказателно производство.
Неоснователен е доводът, че специалната
норма на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ изключвала в процесния
случай приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, поради което несъставянето на акт
за установяване на административно нарушение е съществено нарушение на
процесуалните правила. Точното съдържание и смисъл на разпоредбата на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ е да определи компетентните органи, които
следва да съставят актовете за установяване на административни нарушения по чл.
209а, ал. 1 и 2 от ЗЗ. По това свое съдържание и
смисъл разпоредбата на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ е
аналогична на разпоредби от множество други специални административни закони,
определящи компетентността на съответните актосъставители
– напр. чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, чл. 128, ал. 2 и 3 от ЗАДС, чл. 274, ал. 1 от
ЗГ, чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 238, ал. 2 от ЗУТ, чл. 58, ал. 1 от ЗТИП и мн.
др. Във всички тези случаи съответната разпоредба от специалния закон възлага
на определена категория длъжностни лица компетентност за съставяне на актове за
административни нарушения, без да създава особено процесуално правило,
изключващо предвидената в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН възможност
административнонаказателното производство да бъде образувано без съставен акт
за установяване на административно нарушение в случаите, когато
административнонаказващият орган е сезиран с изпратени от съда или прокурора
материали от прекратено наказателно производство или материали от прекратена
преписка, по която прокурорът е отказал да образува наказателно производство.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган (съгласно разпоредбата на чл. 209а,
ал. 4 от ЗЗ) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и
съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Противно на поддържаното в
жалбата, препращането в текста на наказателното постановление към материалите
от прекратената преписка на прокурора удовлетворява в пълна степен изискването
на процесуалния закон (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН) за посочване на
доказателствата, потвърждаващи извършването на нарушението.
Обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и по същество.
От събраните доказателства се
установява по несъмнен начин, че на 14.04.2020 г. жалбоподателят е посетил
питейното заведение „К.“ в с. М., общ. Л., в нарушение на противоепидемичната
мярка преустановяване на посещенията в
питейни заведения, въведена с т. I.1 от заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от ЗЗ. По този начин К. е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 209а,
ал. 1 от същия закон.
Неоснователен е доводът, че
жалбоподателят не е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, тъй като посетеният от него обект не
функционирал като питейно заведение към момента на извършената от полицейските
служители проверка. От показанията на разпитаните полицейски служители и от приложените
към изпратената в съда преписка и приети като писмени доказателства обяснения от
съдържателя и четиримата посетители на заведението (л. 75, 76, 77, 78 и 79) се
установява, че К. е влязъл в заведението, седнал е на една маса със своите
познати Л.Д.В. и И.С.П. и е консумирал сервираното му питие от съдържателя на
заведението Р.Г.Х.. По същото време на друга маса в заведението е седял сам К.Б.В.,
който също е консумирал сервирано му от Х. питие. Двама от посетителите –
жалбоподателят К. и В., платили питиетата си, а останалите двама – П. и В.,
получили питиета като почерпка от съдържателя на заведението. Така установените
обстоятелства опровергават тезата, че по време на проверката обектът не е функционирал
като питейно заведение. Освен като опроверган от доказателствата, обсъжданият
довод на защитника следва да бъде преценен и като неотносим към въпроса за
отговорността на жалбоподателя. Целта на противоепидемичната мярка преустановяване на посещенията в питейни
заведения е да ограничи разпространението на заразната болест COVID-19 чрез предотвратяване на посещенията в посочените заведения.
Основание за въвеждането на тази мярка е обстоятелството, че посещенията в
питейните заведения водят по необходимост до събиране на хора на закрито
пространство, които сядат близо един до друг и разговарят помежду си и с
персонала, с което създават риск от заразяване с посочената инфекция. Степента
на този риск не зависи от обстоятелствата дали посетителите в заведението са
заплатили сервираните им напитки или са ги получили безвъзмездно, дали са
консумирали алкохолни или безалкохолни напитки, дали се познават и поддържат
приятелски отношения със собственика на заведението и дали заведението
функционира в съответствие с изискванията на данъчното законодателство. Ето
защо изложените обстоятелства са без значение за съставомерността на
нарушението от обективна страна. Другото сочено от защитника обстоятелство – че
четиримата посетители са се намирали в заведението при заключена входна врата –
не дава основание да се приеме, че рискът от разпространение на заразното
заболяване е бил изключен или съществено ограничен, доколкото за предаване на
инфекцията от заразоносител към незаразен са достатъчни и само двама души. Следователно
и това обстоятелство не изключва съставомерността на нарушението от обективна
страна. Нещо повече. Съдът споделя довода на наказващия орган, че данните за заключването
на входната врата на заведението отвътре са доказателство за това, че
съдържателят и четиримата посетители, сред които и жалбоподателят, са
съзнавали, че нарушават въведената с цитираната противоепидемична мярка забрана
да посещават заведението.
Предвид изложеното съдът приема
за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е нарушил виновно въведената
със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка преустановяване на посещенията на питейни
заведени, с което се осъществил състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Неоснователни са изложените в
жалбата доводи за противоконституционност на
цитираната по-горе заповед, с която е въведена процесната противоепидемична
мярка. Чрез правилното съждение, че забраната за посещаване на питейни
заведения ограничава упражняването на прогласената в чл. 35 от Конституцията на
Република България свобода на придвижване, е обоснован погрешният извод, че
въвеждането на мярката е противоконституционно. Възможността за ограничаване на
правото на придвижване е предвидена в самата Конституция – в разпоредбата на
чл. 35, ал. 1, изр. 2, според която това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани, както и в разпоредбата на чл. 57, ал. 3, според
която при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със
закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на
гражданите с изключение на правата, предвидени в чл.
28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл.
32, ал. 1 и чл. 37. В процесния
случай ограничаването на свободата на придвижване с процесната противоепидемична
мярка отговаря на въведените с цитираните конституционни разпоредби условия. Налагането
на мярката цели опазването на общественото здраве и е насочено към защитата на
живота и здравето на гражданите като ценности от по-висш порядък, поставени в
опасност от разпространяването на заразното заболяване COVID-19 в резултат от събирането на едно място на заразени и незаразени хора в
питейните заведения. Мярката е въведена и е била в сила по време на обявено от
Народното събрание извънредно положение (решение на НС от 13.03.2020 г. за
обявяване на извънредно положение, обн. в ДВ, бр. 22
от 13.03.2020 г., и решение на НС от 03.04.2020 г. за удължаване срока на
обявеното извънредно положение до 13.05.2020 г., обн.
в ДВ, бр. 33 от 07.04.2020 г.). Налагането на мярката е предвидено в закон –
чл. 63, ал. 7 от ЗЗ (ред. ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Действието на мярката е ограничено със срок, посочен в цитираните по-горе заповед
за въвеждане на мярката и заповеди за продължаване на нейното действие.
Прилагането на мярката не води до ограничаване на неотменимите права,
изчерпателно изброени в чл. 57, ал. 3 от КРБ. С оглед изложеното съдът преценява
като неоснователен довода за противоконституционност
на заповедта за налагане на противоепидемичната мярка преустановяване на посещенията в питейни заведения.
Наказващият орган е квалифицирал
правилно деянието като нарушение по чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ и е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер от 300 лв.
Като съобрази, че по време на
престоя на жалбоподателя в питейното заведение там са се намирали още трима
посетители и съдържателят на заведението, като К. е седял на една маса с двама
от посетителите, съдът приема, че създаденият с процесното нарушение риск за
общественото здраве не е бил незначителен. Поради това конкретното нарушение не
може да бъде преценено като отличаващо се с по-ниска обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. От друга страна,
липсват доказателства за многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.
Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че конкретното деяние не
представлява маловажен случай на нарушение по чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ и няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По горните съображения съдът
следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 2020-268-25-317/15.05.2020
г.,
издадено от директора на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което на Р.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за
нарушаване на противоепидемичната мярка преустановяване
на посещенията в питейни заведения по т. I.1 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена от министъра на
здравеопазването на основание чл. 63 от същия закон.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………