Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 28.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 18 май….…..………………….…………………… през две хиляди двадесет и първа година………….….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н. Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 528 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК , предявен в хипотезата на чл.440, ал.1 ГПК.

 

Предявен е иск от Р.Д.С., по който са конституирани като ответници ОТП Факторинг България ЕАД гр. София и Т.И.В..

 

Ищецът Р.Д.С. твърди в исковата си молба, че сключил с ответника Т.В. договор за поръчка. За изпълнение на договора ищецът предоставял на този ответник парични суми, необходими за закупуване на необходимите строителни материали. Това ставало посредством превод на парични средства по сметка на ответника в ОББ АД. За периода 17.07.2020 до 09.11.2020 година по този начин превел сума в общ размер на 36 000 лева. Последната преведена сума от 09.11.2020 година в размер на 5 000.00 лева обаче не могла да бъде използвана от ответника, поради наложен запор на банковата сметка от ЧСИ Мая Иванова по изп.д.544/2020 година с взискател ответника ОТП Факторинг. Запорирането на тази сума, собствена на ищеца, дава повод на последния да предяви правата си в настоящото производство. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на двамата ответници, че сумата от 5 000.00 лева, преведена по сметка на ответника Т.В. на 09.11.2020 година в ОББ АД и запорирана от ЧСИ Мая Иванова по изп.д.544/2020 година с взискател ОТП Факторинг, не е собственост на длъжника Т.И.. Претендира осъждане и за направените в производството разноски.

 

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Т.И.В. не взема становище по предявения иск.

В същия срок ответникът ОТП Факторинг България ЕАД прави възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на пасивна легитимация. В този смисъл твърди, че дружеството не е страна в облигационните отношения между ищеца и ответника В., поради което се явява чуждо за спора им лице. Излага и аргументи за неоснователност, като се позовава на факта, че запорираната сума не е постъпвала по сметка на дружеството; че ищецът не сочел доказателства, че постъпилата по запорираната в последствие банкова сметка ***, а основанието на извършения превод – захранване на сметка -  не предполагало наличие на договор за поръчка между ищеца и ответника В..

В хода на производството са събрани писмени доказателства. Изслушани са и отговори на въпроси, дадени от ответника Т.И. по реда на чл.176 ГПК. От тях се установи следната фактическа обстановка :

Ищецът и ответникът В. сключили неформален договор за поръчка по повод изграждане на жилищна сграда в град Вършец. За целта ответникът предоставил на ищеца банкова сметка, ***, по която последният регулярно и при установена необходимост за заплащане на материали и труд превеждал парични средства. Така на 09.11.2020 година превел поредна сума от 5 000 лева. Последната не достигнала по предназначение за разплащания във връзка с договора между страните, тъй като се оказала запорирана от ЧСИ Мая Иванова по изп.д.544/2020 година по искане на втория ответник ОТП „Факторинг България” ЕАД.

Според разпоредбата на чл.440, ал.1 ГПК всяко трето лице, засегнато от изпълнението, може да предяви иск срещу взискателя и длъжника, за да установи, че имуществото, към което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Ответниците не оспорват, че са страни в изпълнителното производство по изп.д.544 по описа на ЧСИ Мая Иванова. В тази връзка в отговора на ОТП Факторинг България се съдържа конкретно признание на този факт, както и на факта, че на 15.07.2020 година са поискали да бъде наложен запор на банковата сметка на длъжника В. в ОББ, както и че такъв е наложен на 09.11.2020 година именно на 5000 лева (л.23-24 от делото). Дали сумата е преведена от ЧСИ на взискателя или не, за настоящото производство е без значение, тъй като предметът му е да установи, че запорираната сума не е имущество, собственост на длъжника. Установи се и факта, че по въпросната сметка, разкрита на името на ответника В. – длъжник в изпълнителното производство са постъпвали суми само от ищеца и то за изпълнение на сключения между тях договор. За удовлетворяване вземането на взискателя на В. е наложен запор на трудовото възнаграждение. Този съвкупен анализ на доказателствата сочи на извод, че запорираната на 09.11.2020 година сума от 5000 лева от сметката на ответника Т.В. по изп.д.544/2020 по описа на ЧСИ Мая Иванова не е негова собственост, поради което и предявения иск следва да бъде уважен като основателен.

При този изход на делото ищецът има право и на сторените от него в производството разноски в размер на 200.00 лева.

 

С оглед тези мотиви съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.И.В. с ЕГН **********,*** и „ ОТП Факторинг България ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище , бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2, че запорираната на 09.11.2020 година сума от 5000 лева по сметка в ОББ АД с титуляр Т.И.В. по изп.д.544 по описа на ЧСИ Мая Иванова за 2020 година не принадлежи на Т.В..

ОСЪЖДА Т.И.В. с ЕГН **********,*** и „ ОТП Факторинг България ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище , бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2 ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.  Д.С. с ЕГН **********,*** направените в производството разноски в размер на 200.00 лева.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: