Р Е Ш
Е Н И Е
№ 01.10.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На деветнадесети септември 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Стойчев
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера
Максимова
Секретар Жоржета Христова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 225 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение № 53 от 13.06.2019 година, постановено по гр. д. 464/2018 година по
описа на ОРС, съдът е отхвърлил
предявения от Б.С.С. ***, с ЕГН — **********, представлявана от адв. С.А.
от ТАК, упълномощен от настойника й С.Ф.С., против А.А.М. ***, ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 12000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди/преживян ужас,
страх, нервни сривове, ограничени социални контакти поради отрицателно
обществено отношение/ от причиненото на Б.С.С. от А.А.М. на 23.09.2017 г.
непозволено увреждане, изразяващо се в опит да се съвкупи с нея, ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от 12.12.2018 г./деня на предявяване
на иска/ до окончателното й заплащане.
Постъпила е въззивна жалба от адв. С.А. ***, тел.: 0898/720 400, в
качеството му на процесуален представител на ищцата.
Във въззивната жалба се излагат следните основни съображения:
Първоинстанционият съд неправилно и необосновано е приел, че между
проведеното наказателно производство срещу ответника и твърдените вредни
последици за психиката на ищцата липсва причинна връзка. Посредством изисканото
и приложено към настоящото дело определение по НОХД №35/2018 г. по описа на
Районен съд - гр. Омуртаг, с което е утвърдено споразумение за приключване на
наказателното производство, ответникът в настоящия спор е признат за виновен за
това, че е извършил престъпно деяние по чл. 151, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК
спрямо ищцата С..
Според въззивника, от събрания в хода на съдебното дирене доказателствен
материал се установява по безспорен начин, че Б.С. е преживяла изключително
тежко, насилствения акт спрямо женската й неприкосновеност. Последиците от това
отвратително престъпно деяние се разкриват от показанията на разпитаните
свидетели ЮЮи А. А.. И двамата разкриват, че поведението й се е променило в
негативен аспект след процесната случка, разкриват за случаи, в които С.
напуска родната си къща и побягва в гората, неща които не са се наблюдавали
преди насилствения акт. Св. А.ова разкрива за нейните действия непосредствено
след случката, като заявява, че С. е побягнала и започнала да плаче.
Единственото доказателство, на което се е позовал съдебния състав, е
заключението на психолого-психиатричната експертиза по делото.
Обстоятелствената част на съдебния акт, на практика преповтаря дословно
написаното в експертизата. В експертизата съдебните медици са си позволили по
един крайно недопустим и неприемлив начин да правят предположения и правни
анализи, все обстоятелства, които не кореспондират с техните правомощия. Вещите
лица са си позволили да правят внушения и необясними предположения и по този
начин да предопределят хода на настоящия правен спор.
При постановяването на решението PC-Омуртаг не е съобразил и частичното
признаване на иска от страна на процесуалния представител на ответника. Същият е заявил, че признава иска, но в
значително по-малък размер от заявения в исковата молба- 12 000 лв.
На основание гореизложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло
първоинстанционното Решение от 13.06.2019 г., постановено по гр. дело №
464/2018 год. на Районен съд - гр.Омуртаг, ГК, 1 състав, като постанови друго
такова, с което на ищцата бъде присъдено обезщетение за претърпяните от нея
неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 12 000 лева.
Не е постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
По фактите:
Видно от влязлото в законна сила на 05.04.2018 г. Определение за одобряване на
споразумение по НОХД
№35/2018 г. по
описа на PC - Омуртаг, със същото
ответникът по настоящото дело А.А.М. е приет за виновен
за извършено от него престъпление
по чл. 151, ал. 4 във вр. с
чл. 18, ал.
1 от НК, изразяващо
се в това, че на 23.09.2017 г. в с. Моравица,
общ. Антоново, направил опит
да се съвкупи
с лице, навършило
14-годишна възраст, което не разбира свойството
и значението на извършеното - Б.С.С. ***, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини, като на основание чл.
151, ал. 4
във вр. с чл. 18, ал. 1 във
вр. с чл. 54, ал.
1 НК му е определено
наказание шест месеца „лишаване от свобода“, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на
споразумението в сила.
Видно от протоколите за проведените съдебни заседания по НОХД №35/2018г. по описа на PC - Омуртаг ищцата не е предявила
граждански иск в наказателния процес, което обуславя допустимостта на предявения иск по настоящото гражданско
производство. Съгласно разпоредбата на
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Цитираните законови разпоредби
дават основание на съда да
приеме за установена вината на ответника относно
извършеното от него и описано в исковата молба деяние, вместо да презумира вината
му съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.2 ЗЗД.
Не е спорно, че ищцата е поставена
под пълно запрещение поради установеното й трайно и практически неизлечимо състояние на олигофрения
- имбецилност тежка степен, отличаващо се с неадекватно поведение и без възможност за съждения
с умозаключения.
Свидетелят Ю., който
е съсед на ищцата, посочва, че познава семейството
й от около осем години, като
той лично е бил свидетел на
извършеното от ответника сексуално посегателство върху ищцата. Същият си спомня, че когато отворили
вратата на автомобила, в който били ищцата и ответника,
и извели ищцата оттам, тогава тя се облякла и побягнала, започвайки тепърва да плаче. След като брат й я догонил и я хванал, тя започнала да
плаче още по — силно. Събралите се на място
хора започнали да я успокояват и я прибрали у дома й. Свидетелят Ю. не е чувал от
семейството на ищцата за настъпила
промяна в поведението й след случилото се. Същият разказва за три случая на
бягство на ищцата от дома
й през нощта, които следвали по време деянието
на ответника, като последният случай датирал от декември 2018 г. При този случай
близки и познати започнали да търсят
през нощта ищцата, като в търсенето се включили
и полицаи. Свид. Ю. посочва, че
едва на сутринта
братът на ищцата я намерил на около два
километра вътре в гората до селото.
На зададения й въпрос „защо бяга
и защо не се обажда, като
я викат“ ищцата
отговорила, че я е страх от чичото.
Свидетелят
не знае дали
ищцата има спомен за причиненото
й от ответника. Неговите наблюдения са, че ищцата не
се страхува от познатите си,
поздравява ги и може да отговаря
на въпроси, зададени й с тих нормален тон, докато
при разговор с висок тон тя
се плашела и бягала. Свидетелят А., който е пристигнал на мястото на
престъплението след като ответникът вече бил извън
колата и се обувал, посочва, че видял как
ищцата излиза облечена от автомобила,
гледала уплашено и хукнала да бяга,
като според свидетеля тя се
е уплашила да не й се скарат. Свид. А., който е съсед на
ищцата, също участвал в издирването й през м.декември 2018 г. и потвърждава, че тя била
открита от брат й сутринта в гората край селото.
Свидетелят
не чул каква
е причината за бягството й. Според него след деянието
на ответника ищцата имала страх
от мъже, какъвто страх преди
не се забелязвал
у нея, като при намирането й в гората тя побягнала
дори от брат
си. Сочи, че след случилото се ищцата
станала по-мълчалива, по-затворена, но се усещало, че
изпитва страх, който й пречел да разговаря.
Първоинстанционният съд служебно е назначил съдебна психолого-психиатрична експертиза. Според
заключението на вещите лица инцидентът не се е отразил на психическото
състояние на ищцата поради слабото волево развитие, липсата на интелектуални
задръжки, липсата на представи и знания на теми в областта на секса, тя може да
внесе откъслечни факти на фона чутото и видяното от авторитет за нея, т.е по -
скоро възможността й е да внася паметово фиксирано, отколкото на преживелично
ниво и поради тази причина не е в състояние да навързва същите в
причинно-следствени връзки; конкретната случка не се преработва от нея като
психотравма и съответно тя не я преживява болезнено; ако се вземе предвид
бягството й в гората, като поведение, което до този момент не се е случвало, то
това е на фона на суматоха, която се е създала, около нея, повишаването на
тона, заканите, я прави да постъпва по начина описан от свидетелите, а не
самата случка.
От правна гледна точка съдът
приема следното:
Безспорно е, че ответникът е извършил спрямо ищцата престъпление – т.е.
налице е виновно и противоправно поведение от негова страна спрямо ищцата.
Спорът се фокусира относно това дали с оглед умственото развитие на ищцата
същата е претърпяла преки и непосредствени неимуществени вреди в резултат на
поведението на ответника.
По този основен въпрос настоящият въззивен състав приема следното:
Ищцата е жертва на престъпление. Независимо от нейното психическо
състояние на олигофрения, явно е че ищцата има представа от това, кое е добро и
това, кое е лошо, доколкото с поведението си изразява страх близките й да не й
се карат за нейни постъпки. Същата несъмнено е осъзнала, макар и впоследствие,
че поведението на ответника не е в рамките на доброто. Това осъзнаване е довело
и до нейното последващо поведение на страх и бягства от дома, на страх от
непознати мъже. Да се приеме, че суматохата около опита на ответника за
съвукупляване с нея, й е причинил вреди, а не самият насилствен акт, е твърде
опростенческо. Ищцата е имала известна негативна промяна в поведението си
непосредствено след инцидента. С оглед изминалото време този инцидент е
избледнял в съзнанието й, но този факт може да бъде съобразен с размера на
обезщетението, което се дължи на ищцана, но не и с това правото й на
обезщетение изобщо да бъде отречено.
Настоящият въззивен състав приема, че предявеният от ищцата иск по чл.
45 от ЗЗД е основателен с огред предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Що се отнася
до неговия размер, доколкото извършеното спрямо ищцата престъпление не е довело
до трайни негативни последици, съдът приема, че обзщетението следва да се
определи на сумата от 3000 лева, за която сума следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищцата, ведно с лихвата за забава, считано от датата на поискването
– 12.12.2018 година до окончателното й заплащане.
С оглед изложеното, решението на Районен съд – Омуртаг следва частично
да се отмени за сумата от 3500 лева като се постанови ново по съществото на
спора, с което да бъде уважен предявеният иск за тази сума. В останалата част,
за разликата над 3500 лева до 12000 лева, решението следва да бъде потвърдено.
По таксите и разноските: С оглед частичната основателност на иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд –
Търговище в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 140
лева и такса за въззивно обжалване в размер на 70 лева или общо 210 лева, както
и направените разноски за експертиза в размер на 78.41 лева съобразно уважената
част на иска, които следва да се платят по сметка на районен съд-Омуртаг. В
полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 204.17 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 53
от 13.06.2019 година, постановено по гр. д. 464/2018 година по описа на
Омуртагския районен съд, само в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Б.С.С. ***, с ЕГН — **********,
представлявана от адв. С.А. от ТАК, упълномощен от настойника й С.Ф.С., против А.А.М.
***, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3500
/три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /преживян ужас, страх, нервни сривове, ограничени социални
контакти поради отрицателно обществено отношение/ от причиненото на Б.С.С. от А.А.М.
на 23.09.2017 г. непозволено увреждане, изразяващо се в опит да се съвкупи с
нея, като в тази част постановява:
ОСЪЖДА
А.А.М., ЕГН **********, с настоящ
адрес *** 10 и с постоянен адрес ***, да заплати на Б.С.С. ***, с ЕГН — **********,
представлявана от адв. С.А. от ТАК, упълномощен от настойника й С.Ф.С., сумата
от 3500 /три хиляди и пестотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживян ужас,
страх, нервни сривове, ограничени социални контакти поради отрицателно
обществено отношение/ от причиненото на Б.С.С. от А.А.М. на 23.09.2017 г.
непозволено увреждане, изразяващо се в опит да се съвкупи с нея, ведно със
законната лихва, считано от 12.12.2018 година до окончателно изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53
от 13.06.2019 година, постановено по гр. д. 464/2018 година по описа на ОРС,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
А.А.М., ЕГН **********, с настоящ адрес *** 10 и с постоянен адрес ***, да
заплати по сметка на Окръжен съд - Търговище в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 210 /двеста и десет/ лева за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА
А.А.М., ЕГН **********, с настоящ адрес *** 10 и с постоянен адрес ***, да
заплати по сметка на Районен съд - Омуртаг в полза на бюджета на съдебната
власт разноски за експертиза в размер на 78.41 лева съобразно уважената част на
иска.
ОСЪЖДА
А.А.М., ЕГН **********, с настоящ адрес *** 10 и с постоянен адрес ***, да
заплати на Б.С.С. ***, с ЕГН — **********, представлявана от адв. С.А. от ТАК,
упълномощен от настойника й С.Ф.С., направените разноски в размер на 204.17
лева за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи
на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС-София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.