РЕШЕНИЕ № 260582

 

гр. Бургас, 04.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2732/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № …, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище гр. София, против Д.С.Т.,***, с която претендира приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1749,22 лева – главница по Договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № …. год., 276,55 лева – договорна лихва за периода 01.04.-12.08.2019 год., и 86,35 лева – обезщетение за забава за периода 01.05.2019-11.02.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 24.02.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 522/25.02.2020 год. по ч. гр. д. № 1328/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Основанието на исковете е уточнено с писмена молба от 13.10.2020 год. – л. 121 по описа на делото.

В условие на евентуалност – при неуважаване на установителните искове поради ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост, ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати описаните процесни суми.

Правните основания на положителните установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, а на евентуално предявените осъдителни искове – чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86 във вр. с чл. 240, ЗЗД и чл. 9 и сл., ЗПК.

Ответникът оспорва исковете; моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника, на основание Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № …. год., за сумата от 2000 лева (кредитен лимит), при договорна лихва от 35 % и ГПР от 44.90 %, с дължимост на минимална погасителна вноска, чийто размер зависи от размера на усвоения кредит. Ищецът твърди, че е изправна страна по договора за револвиращ кредит, тъй като е предоставил уговорения кредитен лимит от 2000 лева – за закупуване на избран телевизор, по сключен между страните договор за стоков кредит от 25.04.2018 год., а на 29.10.2018 год. ответникът е получил сумата от 2000 лева – чрез превод по банкова сметка, ***, поради което по отношение паричните вземания по револвиращия кредит е настъпила изискуемост.

За заплащането на главницата, договорната лихва и обезщетения за забава е издадена Заповед за изпълнение № 522/25.02.2020 год. по ч. гр. д. № 1328/2020 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.

По делото е изготвено и прието заключение по икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че на ответника е предоставен кредитният лимит от 2000 лева и от него е платена цената на вещта по договора за стоков кредит; установява, че на 29.10.2018 год. кредитният лимит от 2000 лева е преведен по банкова сметка, *** плащания по договора за кредитна карта, за обслужване на получените 2000 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените положителни установителни искове за основателни. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор между страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от ищеца-изправна страна по съглашението и настъпилата изискуемост на паричните задължения на контрахента-длъжник (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД). Облигационната връзка между страните във връзка със сключения между тях на 25.04.2018 год. писмен договор за револвиращ кредит е безспорен факт; не е оспорена и установена неавтентичност на подписа на ответника. Договорът за револвиращ кредит е самостоятелно облигационно правоотношение, което отговаря на императивните изисквания на ЗПК, неговото валидно възникване не зависи от предмета на сключения между страните договор за стоков кредит от 25.04.2018 год., а и паричните задължения по двете съглашения са самостоятелни едно спрямо друго. В тежест на ответника е провеждане главно и пълно доказване факта на извършените пълни и в срок погасителни плащания по договора, с оглед опровергаване отрицателното твърдение на ищеца за бездействие на длъжника за погасяване остатъка на използвания кредитен лимит от 2000 лева. Такова доказване по делото не е проведено; няма данни за извършени погасителни плащания, или за друг валиден способ за погасяване на задължението по договора за револвиращ кредит. Видно от неоспореното заключение на вещото лице – в устното му пояснение в откритото съдебно заседание на 28.10.2020 год., след 29.10.2018 год. Д.Т. е обслужвала частично използвания втори кредит от 2000 лева, а това й поведение представлява потвърждение на поетото парично задължение и изключва основателността на твърдението й, че е получила сумата от ищеца.

Дължимият остатък от главницата, както и размерите на акцесорните вземания за договорна лихва и обезщетение за забава са установени от вещото лице по приетото заключение, поради което съдът намира исковете за доказани.

Предвид уважаването на положителните установителни искове, съдът не дължи разглеждане по същество и произнасяне по предявените в условие на евентуалност осъдителни претенции.

Уважаването на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 507,62 лева, представляващи сбор от платените държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).

В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, при съобразяване с основателността на вземанията, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът Д.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк „София”, бл. 14, следните суми: 1749,22 лева – главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ….. год., 276,55 лева – договорна лихва за периода 01.04.-12.08.2019 год., и 86,35 лева – обезщетение за забава за периода 01.05.2019-11.02.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 24.02.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 522/25.02.2020 год. по ч. гр. д. № 1328/2020 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк „София”, бл. 14, деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 1328/2020 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк „София”, бл. 14, деловодни разноски в размер от 507,62 лева, направени по гр. д. № 2732/2020 год. на БсРС.

 

УКАЗВА на ответника, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат преведени по следната банкова сметка *** – IBAN: ***.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ