Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 24.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 22.03.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 112 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.С.Д., ЕГН ********** ***,
против Ю.М.И., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 45 ЗЗД и с цена на иска: 3 000,00 лева – неимуществени вреди и 495,15
лева – имуществени вреди.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на ******год. в с. З.,
общ. М., обл. С., ответникът Ю.М.И. му причинил лека телесна повреда, в
качеството му на полицейски орган - старши полицай в участък М. при РУ-К. към
ОДМВР С., при изпълнение на службата му - извършване на полицейска проверка,
изразяваща се в оток и кръвонасядане по лицето в ляво, контузия на лява ушна
мида с нарушение на слуха, което му причинило разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т.3,
вр. с чл.130 ал. от НК.
Сочи, че работил като старши полицай в участък М. при РУ К. към ОДМВР С..
За времето от 18:00 ч. на ******г. до 06:00 ч. на 22.12.2019 г. бил назначен в
наряд съвместно с колегата му Х.Т.К.. Около 22.00-22.10ч. на 21.12.2019г.
извършвали проверка на водач на лек автомобил, за който имало предположение, че
управлявал МПС след употреба на алкохол. В това време зад тях спрял лек
автомобил „******“ с рег. № ******и водач
- лицето Ю.М.И. ЕГН **********, който се приближил към тях и започнал да
се кара на него и колежката му, като казвал: „Какви сте вие, че да спирате в
тъмното? За какви се мислите? Аз съм уволнил твои колеги и теб ще те уволня.
Пари ли искаш да ти дам. Нямам пари, имам една кутия с цигари само нея мога да
ти дам.“ Ю. казал на спътниците си: „Вървете, вървете им вземете по едно кафе,
че да си тръгнат.“ Твърди, че не му обърнал внимание, продължил работата си, но
Ю. продължил да се държи агресивно, като казал: „Махайте се от тука, аз сега ще
се обадя на още хора да дойдат и знаеш ли какво ще се случи?“, продължил със
думи към нуго: „Ти знаеш ли кой съм? Ти повече в Д.няма да стъпиш! Отиди й
разпиши някъде другаде да се местиш“.
Твръди, че докато Ю. му говорил, той му отговорил, че не работи в момента с
него, да се отдръпне настрани, за да не пречи, но той казал: „Ти на мен няма да ми казваш какво да правя“,
приближил се към него и му ударил шамар с дясната си ръка по лявата буза на
лицето му. Това се случило около 22:10 ч. на ******г. В резултат на удара,
очилата, които носил, се счупили и изпитал силна болка. Очилата бил закупил за
сумата от 450,00 лв. Докладвали за инцидента на РУ К.. Видяли, че на улицата се
събрали множество хора и решили да поискат подкрепление от допълнителен екип.
На мястото се отзовали няколко автомобила с негови колеги. Около 10-15 мин.
след това дошли колегите му: мл. автоконтрольор - Д.Й. и И.М.. През това време Ю.
влязъл в къщата, която се намирала в близост,
след това установили, че Ю. го
нямало в къщата.
Сочи, че за извършеното от ответника Ю.М.И. имало образувано НОХД № ***/2020г.
по описа на РС-К., за извършено от него престъпление по чл. 131. ал. 2, пр. 4,
т. 3, вр. с. чл.130 ал. от НК, като наказателното производство по същото дело
приключило със Споразумение за решаване на делото и на Ю.М.И. било определено
наказание -лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг
режим.
Сочи, че на следващия ден след
инцидента посетил кабинет на съдебна медицина в гр.С., където
бил прегледан от д-р П.- специалист сьдебен лекар и му било издадено съдебно
съдебномедицинско удостоверение. Видно от същото, Ю.И. му причинил телесни повреди, изразяващи
се в оток и кръвонасядане по лицето в ляво, контузия на лявата ушна мида с
нарушение на слуха. В последствие постъпил
в болнично заведение за лечение в продължение на три дни, след което до
края на месец януари 2020 г. бил в
болничен отпуск.
Твърди, че с извършените спрямо него действия от страна на ответника
претърпял унижение, срам, накърняване на честта и достойнството му. Името,
което изграждал в обществото като старши полицай, било накърнено.
Сочи, че в следствие на неправомерните действия на ответника Ю.М.И.
претърпял неимуществени вреди - унижение, срам, накърняване на честта и
достойнството му, които вреди оценявал за себе си в размер на 3 000.00 лв.
Претърпените имуществени вреди били в размер на 495.15 лева /счупени очила/ и
били пряка и непосредствена последица от престъпното деяние на Ю.М.И., за което
бил предаден на съд.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника Ю.М.И. с ЕГН **********
да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение, срам, накърняване на честта и достойнството му, в
резултат на противоправното поведение на ответника за сумата в размер на 3
000.00 лева, както и претърпените имуществени вреди в размер на 495.15 лева,
ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане ******г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира за разноски по делото.
Моли съда на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК моля да
бъде освободен от държавна такса.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника -
оспорва размера на исковата претнеция.
Сочи, че действително на процесната дата
имало конфликт между него и ищеца, но твърди, че този конфликт възникнал
поради действията и поведението на ищеца. Същият с поведението си го
предизвикал да му причини телесното увреждане,
за което бил признат за виновен. Оспорва изцяло твърденията в исковата
молба за причините за възникване на конфликта, как и по какви причини е
причинено телесното увреждане на ищеца. Оспорва това, че бил унищожил очила на
ищеца, както и оспорва твърдението, че очилата, за които се твърдяло, че били
унищожени, са на претендираната стойност. Оспорва твърдението, че в резултат на
увреждането ищецът е претърпял щета за закупуване на очила. Счита, че тъй като
ищецът работи в системата на МВР, на
него му била отпусната сума за закупуване на помощни средства - очила.
Оспорва твърденията, че ищецът е посетил болнично заведение поради
нанесеното му на 29.12.19 г. увреждане, както и че на ищеца му се наложило да
осъществи болничен престой.
Оспорва твърденията, че ищецът вследствие на действията му, бил претърпял
унижение, срам, че били накърнени честта и достойнството му, както и че името
му било накърнено.
Счита, че ищецът хиперболизирал преживяното от него и с твърденията си
целял да предизвика съчувствие и по-високо обезщетение. Твърди, че подобни
преживявания били характерни за психически лабилни, неустойчиви хора, които
имали ниско самочувствие за себе си и желание да представят случващото се с тях
в светлината на героична постъпка, извършена от тях с риск за живота им, а
претърпените болки и страдания се преувеличавали в пъти. Твърди, че ако ищецът
е преживял описаните в исковата молба терзания и увреждания, то би бил длъжен
да потърси психологическа помощ от медицински лица, обслужващи и грижещи се за
здравето на служителите на МВР. В конкретнйя случай такава помощ не била
потьрсена, а било посетено медицинско заведение в друг областен град. Оспорва
твърденията, че описаното в медицинските документи състояние и увреждания на
ищеца са причинени и са възникнали именно в резултат на случилото се на
29.12.19 г. В подкрепа на твърденията му, че ищецът не е преживял особено тежко
случилото се с него било обстоятелството, че същият е извършвал активни
действия, целящи неговото установяване и задържане.
Твърди, че не бил получавал покана за плащане на обезщетение. Запознал се
с нейното съдържание, когато получил документите приложени към исковата молба.
В тази покана се съдържали неверни твърдения. Оспорва съдържанието на този
писмен документ досежно описаните в него причинени на ищеца увреждания, обема,
количеството и интензитета на търпените в резултат на тези увреждания болки, и
страдания, както и оспорва твърденията в тази покана, че е унищожил очидата на
ищеца, както и че тяхната стойност е в размер на 495,15лв.
Моли съда да отхвърли исковата претенция относно претендирания размер от
3000,00 лв., като неоснователна и недоказана, респективно, ако уважи същата, присъденото обезщетение да бъде
определено по справедливост и сърбразно доказаните от ищеца търпени болки и
страдания, които са в пряка връзка с деянието, извършено от него.
Относно исковата претенция, представляваща имуществени вреди и касаеща
стойноетта на закупени от ищеца очила оспорва същата изцяло. Моли съда да я
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Моли съда при постановения съдебен акт да присъди в негова полза
направените разноски по делото.
Възразява да се приемат СМУ на живо лице 117 - III/19г. и Епикриза и
болничен лист издадени от МБАЛ Х. АД.
В открито съдебно
заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и поддържа исковите
претенции чрез процесуалния си представител.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и поддържа писмения отговор на исковата молба.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното НОХД № ***/2020 г. по описа на РС-К. се
установява, че е внесено предложение за
споразумение между РП-К. и обвиняемия Ю.М.И. и неговия защитник. С протоколно
определение от 04.05.2020 г. за одобряване на споразумението подсъдимият Ю.М.И.
е признат за виновен в това, че на
******г. около 22,10 ч. в с. З., общ. М. е причинил лека телесна повреда на
полицейски орган Г.С.Д. с ЕГН **********,***, при изпълнение на службата му –
извършване на полицейска проверка, изразяваща се в оток и кръвонасядане по
лицето в ляво, контузия на лява ушна мида с нарушение на слуха, причинили му
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 3,
вр. чл. 130 ал. 1 от НК.
От протокола е видно, че страните се съгласяват на
подсъдимия Ю.М.И. да бъде наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетеля Х.Т.К., без родство със страните, колега на
ищеца, сочи, че на 21-ви декември, 2019
г. били в село З., спирали коли, като заедно с колегата /Г.Д./-пострадалия, били на
смяна. Подали стоп–палка на лек автомобил, който не спрял. Последвали колата,
спрели в село З.. Човекът се държал арогантно, бил нетрезвен, дошъл и синът му, започнали да
се карат с тях. Пристигнала кола - червен
фолксваген, от която слязъл Ю.-ответника
в производството. Свидетелката твърди, че го познава, защото бил криминално проявен. Приближил се, държал се
арогантно, грубо, бил неадекватен. Приближил се до колегата и го ударил, паданали
му очилата. Ударил го в областта на лицето. Неговите приятели го задържали. Продължавал с обидите и клеветите. Ю. по-късно
избягал, а тя се обадила на дежурен, дошли и други колеги.
Сочи, че Г. бил на работа в началото на януари, били много
натоварени, но бил потиснат, видимо не бил добре, бил унизен. По-късно се
наложило да влезе в болница, отсъствал доста време. Оплаквания след инцидента имал -
боляла го главата, имал и световъртеж.
Свидетелят С.Б.Г., без родство със страните, колега на ищеца, сочи, че на 21- ви бил
повикан на работа в участъка в М.. Обаждането било затова, че колегата му Г. бил ударен от
въпросното лице-Ю.. Лицето било избягало и се било укрило. Предприели действия
за установяването му. Г. бил с очила, когато отишъл там, те били счупени. Били
намерени, имало зачервяване на лицето,
отляво до окото.
Г. ходил на работа след
това, но не бил добре задравословно, бил замаян, имал главоболие, чувствал срам. Лежал
в болница и бил доста време в болничен.
На мястото били около 4 или 5 полицейски служители. Ответникът
го нямало на мястото, не пожелал да дойде доброволно.
След инцидента веднага напуснал мястото
и не се появил, били проведени разговори
с него по телефона, но отказал да дойде на място.
Свидетелят М.Ю.М., дъщеря на ответника, желае да
свидетелства, сочи, че на 21- ви ,
звъннала на баща си да отиде в З., искал да говори с полицая, който се държал
агресивно. Полицаят нямал охлузвания по лицето. След инцидента баща й не бил
задържан, бил си вкъщи, полицаите го
търсили. В село Д.го търсели, у тях, под
леглото.
Свидетелят М.А.Г., живее на смейни начала с ответника, желае
да свидетелства, сочи, че на 21- ви дъщеря й се обадила, отишли в З.. Полицаят бил
агресивен, плюел ги, ритал ги. Полицаят бутал мъжа й, нямал охлузвания. На
другата сутрин две патрулки го търсили,
навеждали се под леглото, той я гледал, не бил въобще ударен, нямал охлузвания. След
инцидента се прибрали, след това го търсели. Твърди, че след инцидента виждала полицая, той работил постоянно, не бил
ударен, нямал охлузвания.
Видно от заверено копие на поръчка и касов бон от „******“
ЕООД, ищецът е заплатил 483,55 лева за очила, както и и 11,60 лева – потребителска такса към „МБАЛ-Х.“
АД съгласно фактура № ******/10.01.2020 г.
По делото са
приети като писмени доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № *******2019г.
издадено от д-р Т.П.; Епикриза от отделение по неврохирургия към МБАЛ-Х. АД;
Болничен лист № *******за временна неработоспособност; Уведомително писмо от
„ЕКОНТ“; Покана до Ю.М.И. с ЕГН **********, както и Удостоверение изх. № *******/12.03.2021
г. на ОД на МВР-С..
По делото е приета съдебно медицинска експретиза. Вещото
лице е посочило, че пострадалият Г.С.Д. *** при инцидент на ******г. е получил:
травматичен оток и кръвонасядане на лява слепоочна област; сътресение на
мозъка; болезненост на лява ушна мида с шум в лявото ухо. Опасните травматични
увреждания били от действието на твърди
тъпи предмети и отговаряли да са получени по време и начин, отразени в
материалите на делото – при нанасяне на удар с шамар в областта на лява лицева
половина. Вещото лице сочи, че травматичните увреждания, включително и
претърпяното мозъчно сътресение, както поотделно, така и в съвкупност, са
причинявали на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Срокът за възстановяване от травматичните увреждания бил в рамките на 2-3 седмици.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
В чл.
45 от
ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите
лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено
увреждане по чл.
45
ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да
бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на
противното.
Силата на присъдено
нещо във връзка с гражданския процес се изразява в установителното действие на
влезлите в сила присъди и обхваща всички признаци на престъпния състав и
правната квалификация на деянието. Поради това съдът приема за доказано, че
поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява
противоправно. Деянието му е извършено виновно, поради което му е наложено
наказание. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.
45
ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото
по НОХД № ***/2020 г. по описа на РС-К..
Налице са всички
елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия причинител на
неимуществено увреждане - ответникът Ю.М. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1,
изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съдът приема,
че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от заключението на СМЕ се доказва по
безспорен начин, че в резултат на инцидента от дата ******г. на пострадалият Г.С.Д. е причинена лека
телесна увреда. Тези увреждания
са причинили на пострадалия болки и страдания, както и психически стрес.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички
предпоставки за отговорността по чл. 45 ЗЗД, поради което искът се явява
доказан по своето основание по отношение на претендираните имуществени и
неимуществени вреди. След като искът е доказан по отношение репариране на
гражданско-правните последици от извършеното деяние, наличието на
причинно-следствената връзка между него и твърдените увреждания, подлежи на
установяване единствено размерът на претендираните обезщетения по реда на чл.
45 вр. чл. 52 ЗЗД спрямо ответника.
По делото се претендира обезщетение за имуществени вреди в
размер на 495,15 лева лева и неимуществени вред в размер на 3 000,00
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази
вида на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и
обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще.
Предвид естеството на причинените неимуществени вреди, по
свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая
съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
2000,00 представляваща обезщетение за претърпени от ищеца негативни
изживявания, породени от извършената от ответника лека телесна повреда. Искът
за разликата над уважения размер от 2 000,00 лв. до
претендирания от 3 000,00 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Относно иска за имуществени вреди съдът счита, че същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед уважаването на главните искове, уважените суми за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – ******г.до окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за разноските в производството:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска на стойност 356,95 лв.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 143,05 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.6 и чл. 83, ал.1, т.4
от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 80,00
лв. по иска за неимуществени вреди и 50,00 лева по иска за имуществени вреди,
както и 431,00 лева за изготвената по делото съдебно-медицинска експретиза.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане
на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай и
двете страни са представили списъци на разноските.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН **********,***
да заплати на Г.С.Д., ЕГН ********** *** чрез адвокат
Р. К.,*** 000,00 лева /две хиляди
лева и 00 ст./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъпление по чл. 131
ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130 ал. 1 от НК на
******г. в село З., общ. М., изразяващи се в унижение, срам, накърняване на честа и достойнството му и
уронване на престижа му като полицейски служител, ведно
със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – ******г., до
окончателно изплащане на сумата, като отхвърля
иска в частта до претендираните 3 000,00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН **********,***
да заплати на Г.С.Д., ЕГН ********** *** чрез адвокат
Р. К.,*** сумата в размер на 495,15 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и 15
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
ищеца на ******г. в село З., общ. М., ведно със законната лихва от датата на
причиняване на увреждането – ******г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН **********,***
да заплати на Г.С.Д., ЕГН ********** *** чрез адвокат
Р. К.,*** сумата от 356,95 лева /триста петдесет и шест лева и 95 ст./,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на Ю.М.И., ЕГН **********,*** сумата от 143,05 лева /сто четиридесет и три лева и 05
ст./, представляваща направени по делото
разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 561,00 лева петстотин шестдесет и един лева и 00 ст./, представляваща
държавна такса и разноски за съдебно-медицинска експретиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – С. в 2
-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: