Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.П., 26.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на 18.02.2020 г., в състав : районен съдия Снежана Стоянова,
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 288/2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община П.,
ЕИК: *********, представлявана от Кмета Н.И.Б. против НП № НЯСС-204/06.11.2019 г. на заместник-председателя
на ДАМТН, с което на основание чл.201, ал.12, чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от
Закона за водите, за повторно извършено нарушение, представляващо неизпълнение
на предписание по чл.190а, ал.2 във
връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, на Общината е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
(десет хиляди) лева.
В жалбата се навеждат твърдения
за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, чиято отмяна се иска. Твърди се, че в НП не били изложени ясни
мотиви защо се приема че провереният обект „Д2” по своята същност представлява
язовир и то от категорията на подлежащите на проверка по реда на чл.190, ал.4,
т.3 от Закона за водите. Това ограничавало правото на защита на жалбоподателя.
Твърди се, че с решение на Общинския съвет от 27.09.2018 г. собствеността на
язовира била прехвърлена безвъзмездно на Държавата, поради което Община П. не
можела да се третира като собственик и не била годен субект на нарушението, за
което била санкционирана. Излагат се съображения за маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението било неправилно
квалифицирано като повторно извършено, тъй като наказателното постановление,
което според АНО обуславяло повторността, било издадено извън едногодишния срок
и за друг язовир.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител, чрез който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата не се
представлява в съдебно заседание. Изпраща становище за неоснователност на
жалбата.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и устни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Община П. е санкционирана за
това, че като собственик на язовир „Д2”, находящ се в поземлен имот № ***** *
***в землището на с.Е., общ.П. не е изпълнила задължителни предписания, дадени от длъжностни лица по чл.190, ал.4 от
Закона за водите, да се почистят от дървесна и храстовидна растителност
короната, водният и въздушният откос на язовирната стена, като нарушението е
извършено повторно.
Предписанията били дадени в констативен
протокол № 07-02-080/07.11.2018 г., като срокът за изпълнение бил 30.04.2019 г.
На 18.06.2019 г., при извършена проверка от св. О.Г. и колегата му Запрян Панов
– служители в ДАМТН, било установено че предписанието не е изпълнено.
За извършеното нарушение, против жалбоподателя
бил съставен АУАН № 07-027 от 09.07.2019
година.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на нарушителя
на 19.11.2019 г., а жалбата против НП била подадена директно в съда на 22.11.2019
г., с оглед на което е процесуално
допустима, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията
на свидетеля О.Г., както и от събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е
основателна.
На първо място следва да се
посочи, че възраженията в жалбата за нарушено право на защита поради неизлагане
в НП на ясни мотиви защо се приема че проверения обект „Д2” по своята същност
представлява язовир и то от категорията на подлежащите на проверка по реда на
чл.190, ал.4, т.3 от Закона за водите, са неоснователни. Водният обект е
актуван като язовир с акт за публична общинска собственост № 2659/31.03.2016 г.
(л.35 в
делото), който се съхранява в Общината. В техническата документация по
изграждането на язовира, с която Община П. разполага, видно от заявлението на
Кмета до Министъра на икономиката на л.7-8 в делото, се съдържат техническите
параметри на обекта като залята площ, завирен обем и тип на язовирната стена,
при което Общината следва да е наясно, че язовир „Д2” подлежи на контрол по реда на Закона за водите
и Наредбата по чл.141, ал.2 от закона.
Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите, Председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни
лица имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях,
съобразно правомощията си по Закона за водите, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното
изпълнение. Посочената разпоредба регламентира правомощията на съответните
длъжностни лица по издаването на задължителни предписания по Закона за водите,
като предписанията имат задължителен характер за адресата, при условие че
длъжностните лица са изрично оправомощени от Председателя на ДАМТН да дават
такива. Няма никакво съмнение, че оправомощаването трябва да предшества
даването на предписания, за да могат същите да имат задължителен характер
спрямо адресата. В случая, видно от заповедта на л.29 в делото, инспекторите К
С и Г К , които са дали предписанието в констативен протокол № 07-02-080/07.11.2018г.
(л.27-28 в
делото) за почистване на короната, водния и въздушния откос на язовирната стена
от дървесната и храстовидна растителност, са били оправомощени от Председателя,
считано от 12.07.2018 г. С това задължително предписание е даден срок за
изпълнение до 30.04.2019 г., като при извършената проверка на 18.06.2019 г. от св.
О.Г. се установило, че то не е изпълнено. По тази причина като дата на
извършване на нарушението е приета 01.05.2019 г., т.е. денят следващ крайния
срок за изпълнение.
От представените от жалбоподателя
решение на Общински съвет – П., прието на 27.09.2018г. и заявление на Кмета на
Общината до Министъра на икономиката. (л.7-10 в делото), приети като писмени
доказателства по делото и неоспорени от въззиваемата страна се установява, че
със свое решение, прието на заседание, проведено на 27.09.2018г. Общински съвет
– П., на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с § 33 от заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обн. ДВ,
бр.55 от 03.07.2018 г. е прехвърлил безвъзмездно на Държавата собствеността на
19 язовира, публична общинска
собственост, сред които и процесния язовир „Д2”. Държавата е станала собственик на язовира по силата
на тогава действащия закон от момента на вземане на решението от страна на
Общински съвет-П., тъй като именно решението на ОС има т.нар. транслативен
ефект. Последвалото мотивирано предложение на Кмета на Община П. до Министъра
на икономиката е в изпълнение на решението на Общински съвет и има само
информативна цел. При това положение, след като нарушението е извършено на 01.05.2019 г., т.е. повече от 7 месеца
след прехвърлянето собствеността на процесния язовир, то към този момент Община
П. вече не е била негов собственик и не е следвало да бъде санкционирана. Това
е така, тъй като субект на коментираното нарушение могат да бъдат само собствениците на язовирни стени и
съоръженията към тях. ( аргумент от чл.190а, ал.2 от Закона за водите).
Вярно е, че в сила от 02.08.2019 г. нормативната уредба,
касаеща дарението на язовирите, публична общинска собственост на Държавата,
каквато сделка представлява безвъзмездното им прехвърляне е допълнена с ясни и
подробни правила, като делегира компетентност на Областния управител да се
произнесе със заповед за приемане или отказ от дарението, последвано от договор
за дарение, сключен между кмета на общината, чиято собственост е язовира и
областния управител. Алинея 2 на чл.19 б от ЗВ ясно регламентира, че
прехвърлянето на собствеността се извършва чрез договора за дарение. Ноторно е,
че новите разпоредби от Закона за водите (чл. 19б) бяха приети поради
несъвършената редакция на § 33 от заключителните разпоредби на Закона за изменение
и допълнение на Закона за водите, обн. ДВ, бр.55 от 03.07.2018 г., която на
практика породи практически неудобства във връзка с процедурата по съставянето на акта за публична държавна
собственост. Меродавното в конкретния казус е, че тази нова уредба е в сила от
02.08.2019 г., т.е. след датата на вмененото нарушение, поради което с оглед
принципа на чл. 3, ал.1 от ЗАНН за действието на материалния закон по време, на
жалбоподателя не може да бъде противопоставено възражението за неизпълнена
докрай процедура за прехвърляне на собствеността, а именно това че не представя
доказателства, а и не твърди за наличие на произнасяне от страна на областния
управител, за сключен договор за дарение и акт за публична държавна
собственост. Член 19б от Закона за водите е материално правна разпоредба, при
което тя не може да бъде прилагана за деяние, квалифицирано като нарушение
преди влизането й в сила. През призмата на административно наказателната
отговорност отговора на основния въпрос, а именно кой би следвало да се третира
като собственик на язовира към датата на вмененото нарушение – 01.05.2019 г.
следва да се даде на база законодателната уредба към тази дата, в случай че тя
е по-благоприятна за жалбоподателя, както е в конкретния казус. Към датата на
вмененото нарушение част от позитивното материално право е бил единствено § 33
от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
водите, обн. ДВ, бр.55 от 03.07.2018 г., като от редакцията на тази законова
разпоредба недвусмислено следва, че прехвърлянето на собствеността става само
въз основа на решението на Общинския съвет. При това положение Община П. към
01.05.2019 г. резонно е считала, че вече не е собственик на язовира по силата
на взетото решение от Общинския съвет, поради което няма как да бъде наказана
за неизпълнение на задължителни предписания, дадени от контролни органи на
ДАМТН, обосновани с последващо изменение на закона.
При този извод на съда остава
безпредметно да се отговаря на останалите възражения в жалбата, касаещи
квалификацията на нарушението като повторно извършено.
По изложените съображения НП
следва да бъде отменено.
Процесуалният представител на
Община П. претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Съдът като взема предвид
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на Община П.
възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да бъде присъдено в полза на
Общината.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен
съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № НЯСС-204/06.11.2019 г. на заместник-председателя
на ДАМТН, с което на Община П., ЕИК: *********, представлявана от Кмета Н.И.Б.,
на основание чл.201, ал.12, чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от Закона за водите, за
повторно неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, ЕИК: *********, адрес: гр. София 1797, бул. „Г.М. Димитров“ №
52 А, да заплати на Община П., ЕИК: *********, представлявана от Кмета Н.И.Б., юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: