Решение по дело №4340/2020 на Районен съд - Варна

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер…………….                Година  2021                          Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

                  

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

        

На седемнадесети февруари        година  две  хиляди двадесет и първа

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

 СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АНД                                    № 4340                   по описа за 2020 г.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „СИРИУС 49“ ЕООД против НП № 03-12550  от 18.06.20г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.10 ал.3 и на основание чл. 79 ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на „СИРИУС 49“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна. С жалбата оспорва фактическата обстановка и нарушението. били изпълнени всички законови изисквания, като лицата били заведени в счетоводството на дружеството и били  издадени ведомости за дължимите възнаграждения. На 20.05.20 г. било подадено уведомление до  ИТ. АУАН не бил връчен на лице,които представителна власт. Алтернативно се претендира маловажност на случая.

 

В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна не изпраща представител. В писмена молба изразява становище за отмяна на НП.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к.Николов, което пледира потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано. Дружеството било местно лице по смисъла на ЗТМТМ и не изпълнило задължението си да уведоми в срок Инспекцията по труда.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        „Сириус 49“ЕООД извършвало туристическа дейност – хотелиерство и стопанисвало хотел „Сириус бийч“ в КК „Св.Св.Константин и Елена“. Дружеството сключило договор с „Odak Sefe Sistemleri“ за извършване на ремонт в хотела – доставка и монтаж на стари стъкла, на басейн, на еталбонд, на стъклени парапети, западна фасада и стъклен покрив. Дейността следвало да се извърши срещу заплащане от страна на възложителя „С.“ЕООД, с материали на изпълнителя „Odak Sefe Sistemleri“. В изпълнение на договора „Odak Sefe Sistemleri“ командировало в РБ свои работници, в т.ч. турския гражданин И.А., който бил снабден с работна физа и имал статут на краткосрочно пребиваващ чужденец в Р.България. В обекта той започнал работа на 17.02.20г. На 15.05.20 г. била извършена проверка и се установило, че до този момент в ИТ не било подадено уведомление за започване на работа на чужденец, командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Р. България.

        Бил съставен АУАН,  предявен и връчен срещу подпис на Д.К.. Същата била упълномощена да представлява дружеството пред държавни и общински органи и др. , катоподписва и получава необходимите документи, удостоверения, данъчни оценки, справки, декларации, преписи и книжа, пощенски и куриерски пратки и извършва всички необходими действия, във връзка с предмета на дейност на дружеството.

        На 21.05.20 г. в ИТ  управителят на „С.“ЕООД подал възражение срещу съставения АУАН. Същото било преценено като просрочено и несъстоятелно, поради което било издадено обжалваното НП.

 

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Д., които са конкретни, добросъвестни, логични и непротиворечиви, както и от  писмените доказателства, които са събрани по реда на НПК –от  материалите по АНП: АУАН, заповед за компетентност, справка на ОД на МВР – Варна,  договор,декларация, присъствена  форма, идентификационна карта,  протокол за проверка и др.

 

          Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

        В хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен неправилно.

         АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове.  И в  АУАН и в НП нарушението е описано пълно и точно както от фактическа, така от правна страна. Посочени са всички съставомерни признаци  и всички, относими към тях факти. Диспозитивната част на НП съответства на обстоятелствената и става ясно в какво се изразява нарушението и срещу какви факти да се гради защитата.

        АУАН, обаче, не е  предявен и връчен на нарушителя. Върху същият е отбелязано, че е предявен на упълномощено лице Д.К.. Видно от приложеното пълномощно, на същата не са делегирани права за процесуално представителство. К. е упълномощена да представлява дружеството пред държавни и общински органи и др. , „като подписва и получава необходимите документи, удостоверения, данъчни оценки, справки, декларации, преписи и книжа, пощенски и куриерски пратки и извършва всички необходими действия, във връзка с предмета на дейност на дружеството“. На първо място, в пълномощното изчерпателно са изброени действията, които К. може да извършва и  получаването на  АУАН и НП не е сред тях. Липсва упълномощаване за представителство в административнонаказателни производства, като изрично е указано, че представителната власт на К. се ограничава до действия, свързани с  предмета на дейност на дружеството. Поради това съдът намира, че Д. К. не е била упълномощена да представлява дружеството  в административнонаказателното производство по издаването на процесното НП и АУАН не е връчен на лице, което има представителна власт. В конкретния случай срещу АУАН не е постъпило възражение в законовия тридневен срок, поради което не може да се твърди, че не е нарушено правото на защита на „С.“ ЕООД. Ограничаването на правото на защита е винаги съществено процесуално нарушение, поради което НП следва да бъде отменено.

        На следващо място, съдът не споделя становището на въззиваемата страна, че „С.“ ЕООД е субект на задължението по чл.10 ал.3 от ЗТМТМ. Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) от ЗТМТМ предвижда в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Според ал.3 условията по ал. 1 се изпълняват и по отношение на командированите, или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело. А според §1 т.12 от ДР на ЗТМТМ „местно лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители" е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България,…., което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от държавите - членки на Европейския съюз, или от трети държави. При тази легална дефиниция, съдът намира, че „С.“ ЕООД не е местно лице по смисъла на §1 т.12 от ЗТМТМ, тъй като не е изпълнено едно от условията, а именно не е изпълнено условието дружеството да ползва услугите на И.А. „за своята дейност“. Безспорно е установено по делото, че „С.“ ЕООД стопанисва хотел и се занимава с хотелиерство. Турският  гражданин И.А. не е бил командирован в Р.България за да извършва работа, касаеща дейността хотелиерство. „С.“ ЕООД не е използвало този работник за своята дейност – хотелиерство, поради което  и съдът намира, че същото не е местно лице „ по см. т.12. от ДР на ЗТМТМ и не е субект на задължението по чл. 10 ал.3 вр. ал.1 от ЗТМТМ. Няма никаква логика в това, едно дружество, което сключва договор с друго дружество за ремонтни дейности, да проверява работниците на последното и да отговаря за тях, ако тези работници не са командировани в приемащото дружество във връзка с дейността на последното. В случаите на наказателна отговорност, било то и административна, не е допустимо нормите да се тълкуват разширително.

       

Предвид  гореизложеното, НП следва да бъде отменено, а искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение. Въззивната страна не е направила искане за разноски.

 

 Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-12550  от 18.06.20г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.10 ал.3 и на основание чл. 79 ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на „СИРИУС 49“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИТ-Варна за присъждане на  разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

  

 

                                                          СЪДИЯ: