Р Е
Ш Е Н
И Е №3032
гр. Пловдив, 31.07.2018
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на втори юли
през две хиляди и осемнадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4759 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск чл.
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД по искова
молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести
септември" № 250, представлявано от у. С. Л. Н., чрез юрк. Н. срещу Т.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца разпоредените по
частно гр. дело № 168/2018 г., на ПРС, суми от 782,54 лв.- главница,
представляваща неизплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода,
за обект находящ се в *******, за периода 01.04.2014 г.- 30.10.2017 г. и 105,87
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода 30.06.2014г.-
31.10.2017г.
В
исковата молба се твърди, че ответникът като ползвател на посочения имот е
потребител на ВиК услуги с потребителски № *******, като съгласно общите
условия е длъжен да заплаща задълженията към дружеството в установените за това
срокове, както и следва да сменя за своя сметка монтираното в имота
измервателно устройство. В имота на потребителя за процесния период имало
монтирано едно измервателно устройство с номер фигуриращ в картотеката на
дружеството, но различен от фабричния номер на водомера - *******, който номер
бил с цел индивидуализация на абоната. Отчетът в имота на потребителя за целия
процесен период бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от ОУ
одобрени от ДКЕВР и аналогичната разпоредба на ОУ на ВиК оператор гр. Пловдив,
одобрени от КЕВР при условията на неизправно измервателно устройство. Задължение
на всеки един потребител било да поддържа в изправност монтираните индивидуални
измервателни устройства в имотите, които са негова собственост или които
ползва. Инкасаторът бил отбелязал в
карнетата, че имотът се ползва от двама обитатели, поради което на ответника
били начислявани количества вода по тарифа за двама човека, като съгласно
разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище на всеки
един обитател. Ищецът заявява, че за
процесните суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 2520/2015 г. на ПРС, както и че срещу нея в срок от длъжника е било
подадено възражение. Предвид изложеното моли за уважаване на исковете.
Претендира законна лихва и разноски.
Препис
от исковата молба, ведно с приложенията й, са били редовно връчени на ответника на 22.04.2018 г. с указание да поде
писмен отговор в едномесечен срок. В определения срок такъв не е постъпил по
делото. Ответника е бил редовно призован за първото съдебно
заседание, но не се е явил и не е
изразил становище. Не е
направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
В
съдебно заседание пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.238, ал. 1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
На
първо място ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок
за отговор на исковата молба, не е представил
такъв. Не се е явил
или изпратил представител в съдебното заседание, за което е
бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
На
второ място налице е искане от ищцовата страна за постановяване на
неприсъствено решение.
На
трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация
се съдържа в текста на съобщението до ответника на л. 49 от делото.
И на
последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от
ищцовата страна доказателства, исковете са вероятно основателни.
Ето
защо исковете следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по
същество.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 75 лв. разноски за държавна такса, по
настоящето производство, както и сумата от 25 в. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лв.,
поради липса на фактическа и правна сложност на делото за производството по
издаване на заповедта за изпълнение.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 , представлявано от С.Н., сумата 782,54
лв.(седемстотин осемдесет и два лева и петдесет и четири ст.) - главница,
представляваща неизплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода,
за обект находящ се в *******, за периода 01.04.2014 г.- 30.10.2017 г. и 105,87
лв.(сто и пет лева и осемдесет и седем ст.) , представляваща обезщетение за
забавено плащане, за периода 30.06.2014г.- 31.10.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 168/2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Т.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 , представлявано от С.Н., сумата от 75 лв. (седемдесет
и пет лева) разноски за настоящето производство и сумата от 75 лв. (седемдесет
и пет лева) разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № 168/2018
г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Същото следва да
се връчи на страните.
Ответникът
разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
СЪДИЯ:/П/
ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.