РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Велико Търново , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Милка Хр. Желязкова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500028 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството по делото е образувано след отмяна на Решение № 335/16.07.2019 г. по
в.гр.дело № 191/2019 г. на ВТОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав
на Великотърновския окръжен съд.
Постъпила е въззивна жалба от А.С.Г. починал в хода на производството по делото и
заместен от правоприемника си ЦВ. АНГ. Ж., против Решение № 42/11.01.2019 г. по гр.дело №
2055/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което като неоснователен и недоказан е
отхвърлен предявения от А. С. Г.срещу Г. Н. К., Н. ИВ. К. и М. Д. К. иск за унищожаване на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2016 г., оформен с нотариален акт №
2086, том 11, рег. 13247, дело 1467/2016 г. на нотариус Т. Б. с район на действие ВТРС, в частта, в
която ищецът е прехвърлил на ответника Г. Н. К. своята ½ ид.ч. от описания в нотариалния акт
недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда и гараж, построени в УПИ I-1018, в кв. 116а
по ПУП на с. С., заедно с правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, целият с площ
843 кв.м., с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, заедно с всички
подобрения и трайни насаждения и е учредил на ответниците Н. ИВ. К. и М. Д. К. пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота, с искане за унищожаване на договора поради това,
че ищецът-продавач към момента на сключването му не е могъл да разбира или ръководи
действията си.
В жалбата процесуалният представител на страната – адвокат Е. Е. от ВТАК, изразява
становище за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Счита, че от
1
представената и приета по делото експертиза не може да се обоснове еднозначен извод на база
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че към датата на извършване на сделката
(14.11.2016 г.) ищецът е можел да се грижи за своите работи и интереси. Намира, че от
обясненията на ищеца, както и от събраните от разпита на свидетелите Г., Д.и П. гласни
доказателства се установявало здравословното и емоционално състояние на А. Г. към момента на
изповядване на сделката. Намира, че първостепенният съд не е изпълнил задължението си да
обсъди задълбочено всички събрани по делото доказателства, а е дал вяра само на крайния извод
на приетата по делото експертиза, която счита за непълна и необоснована. Намира за грешен
извода на съда, че въпреки заболяването си /съдова деменция и психично състояние на реактивна
депресия/ ищецът е бил в състояние да разбира действията си във връзка със сключване на
договора за покупко-продажба на собствената си ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав
за допускане на експертиза, алтернативно – постановяване на решение, с което предявеният иск да
бъде уважен. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците по жалбата Г. Н. К., Н. ИВ.
К. и М. Д. К., чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. ИВ. Д. от ВТАК, в който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно, обосновано и
законосъобразно. Въззиваемите считат изведените от първостепенния съд изводи за правилни.
Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивната страна не се явява и не се
представлява. Процесуалният представител на въззиваемите моли подадената жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено. Счита за недоказано по
делото, че А. Г. не е могъл да разбира свойството и значението на своите постъпки към датата на
извършване на разпоредителната сделка. Претендира присъждане на направените от началото на
производството разноски и прилага списъци по чл. 80 ГПК.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка настоящият съдебен състав
намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
Преценявайки първоинстанционното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изр. 1 от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд
счита решението за правилно по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба на А. С.
Г.срещу Г. Н. К., Н. ИВ. К. и М. Д. К., в която се излагат твърдения, че с договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 2082, том 11, рег. № 13247, дело №
1467/2016 г. на нотариус Т. Б., ищецът продал на първия ответник собствената си ½ ид.ч. от
недвижим имот, находящ се в с. С., обл. Велико Търново, а именно: едноетажна масивна жилищна
сграда и гараж, построени в УПИ I-1018, в кв. 116а по ПУП на с. С., заедно с правото на строеж
върху урегулирания поземлен имот, целият с площ от 843 кв.м, с уредени регулационни отношения
и приложена улична регулация, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, и учредил на
2
втория и на третия ответници право на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, което да
осъществяват заедно и поотделно с купувача Г.К.. Твърди, че е придобил собствеността върху
имота по пътя на наследствено правоприемство от Г. Б. Г., починала на 03.11.2016 г. и оставила
като наследници ищецът като неин преживял съпруг и ответникът Н. ИВ. К. като неин син.
Излагат се твърдения, че процесният договор е сключен непосредствено след смъртта на
праводателката на ищеца, както и на неговия брат И. С. Г. като се сочи, че смъртта на двамата най-
близки за ищеца хора, в продължение само на два дни, била изненадваща и съкрушителна. Сочи
се, че в деня на процесната сделка ищецът бил на 73-годишна възраст, с множество хронични
заболявания, между които и съдова деменция. Поради тези причини се твърди да е изпаднал в
особено състояние, при което не можел да ръководи постъпките си, да разбира свойството и
значението на извършеното от него, а ответниците се били възползвали от неговото състояние и
организирали и извършили прехвърлителната сделка, чиито последици не е можел да разбере в
момента на прехвърлянето. Твърди, че не била заплатена посочената в нотариалния акт продажна
цена, която счита за по-ниска от данъчната оценка и от пазарната цена на имота, както и че няма
спомен да му е бил прочетен нотариалният акт. Моли за постановяване на решение, с което
процесният договор да бъде унищожен поради това, че не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по иска са представили отговор на исковата молба,
в който са заели становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковата
претенция. Оспорват твърденията на ищеца, че е страдал от съдова деменция към датата на
сключване на оспорената сделка и че това заболяване е причината същият да не разбира и
ръководи действията си. Оспорват и твърдяното психично заболяване да е породено в рамките на
няколко дни, след смъртта на посочените от ищеца лица.
За да отхвърли исковата претенция първостепенният съд е приел, че въпреки наличието на
заболяване у ищеца – съдова деменция в лека степен и реактивна депресия, към момента на
сключване на сделката същият е бил способен да разбира и ръководи действията си.
От фактическа страна по делото е установено, че между ищецът А. Г. и ответника Н. ИВ. К.
като продавачи и ответника Г. Н. К. като купувач на 14.11.2016 г. е сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот в с. С., обл. Велико Търново, представляващ едноетажна масивна
жилищна сграда и гараж, построени в УПИ I-1018, в кв. 116а по ПУП на селото, заедно с правото
на строеж върху урегулирания поземлен имот, целият с площ от 843 кв.м, с уредени регулационни
отношения и приложена улична регулация, заедно с всички подобрения и трайни насаждения за
сумата от 7 000 лв., видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 2082, том 11, рег.№ 13247, дело № 1467 от 2016 г. В нотариалния акт е
посочено, че продавачът Н.К. запазва за себе си, а А.Г. му учредява и двамата учредяват на М. Д.
К. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.
Представен е протокол от съдебно заседание от 21.11.1988 г. по гр.дело № 906/1988 г. по
описа на ВТРС, с който е одобрена спогодба, по силата на която в дял на Г. Б. Б. е поставен и тя
получава жилищна сграда и гараж, построени в държавно дворно място от 843 кв.м.,
представляващо парцел I-1018, в кв. 116а по регулационния план на с. С., общ. Велико Търново, с
уредени регулационни отношения, ведно с подобренията и трайните насаждения в него и с
правото на строеж върху дворното място.
Представено е удостоверение за граждански брак, от което се установява, че ищецът А. Г. е
сключил брак с Г.Б. Б. на 29.11.1988 г., а видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден от
Община Велико Търново, последната е починала на 03.11.2016 г.
От препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Кметство с. С., се установява, че на
01.11.2016 г. е починал И. С. Г. – брат на ищеца, с оглед данните по представеното по делото
удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. № 1/06.11.2018 г. по описа на Кметство с. С..
По делото са представени множество медицински документи /епикризи, амбулаторни
3
листи, медицинска характеристика, рецепта за медикаменти и други документи/ относно
здравословното състояние на ищеца. Част от документите установяват, че ищецът е страдал от
редица придружаващи заболявания, а друга част установяват данни за наличието на съдова
деменция преди и след процесната дата. Така в издадена от Държавна психиатрична Болница-
Карлуково епикриза е посочено, че А. Г. е постъпил на доброволно лечение на 20.05.2017 г. и е
изписан по негово желание на 26.05.2017 г., като е поставена диагноза съдова деменция. Същата
диагноза е поставена и в издадената на ищеца етапна епикриза, касаеща периода от 30.05.2016 г.
до 30.05.2017 г., както и в Експертно решение № 1728 от 144 от 31.07.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ
„Павликени“ ЕООД. Видно от данните в етапна епикриза, издадена от ДКЦ I Велико Търново
ЕООД от 13.12.2018 г., на ищеца са поставени следните диагнози: диабетична полиневропатия,
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, неинсолинозамисим захарен диабет
с неврологични усложнения, атеросклероза на други артерии и последици от мозъчно съдова
болест. По делото е представено невропсихологично изследване, изготвено от д-р Н.П. на
04.06.2019 г., със заключение за наличието на данни за умерен дементен синдром със смесена
генеза. Представена е и медицинска оценка от 06.06.2019 г. от д-р Н. А.-Б. – специалист по
психиатрия, изготвена по желание на ищеца, в която се сочи, че към момента на прегледа
/06.06.2019 г./ същият не е бил в състояние адекватно да осмисля интересите си и правилно да
разбира и ръководи действията си. Представена е и етапна епикриза от 14.06.2019 г. на специалист
по психиатрия, в което се заключва, че при А. С. липсват налудности, но същият лесно може да
бъде манипулиран.
По данни от Национална база „Население“ ищецът А.С. е починал на 18.04.2020 г.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Д. С. Г. /брат на ищеца/, Д. С. Д. и И. В. П., от които се установява, че след смъртта на
своя брат и на съпругата си ищецът се отчаял, не искал да се храни, не приемал съвети, не се
грижел за хигиената си. Д. Г. свидетелства, че ищецът е посещавал психиатър, страдал от диабет,
от който получавал „нещо на нервната система“, установена била съдова деменция, в деня на
сделката говорел несвързано, като по-късно споделил на брат си, че е продал процесния недвижим
имот в с. С., като „Н. щял да се грижи за него“. Свидетелят Д. Д. сочи, че след смъртта на близките
му ищецът станал „абсолютно неадекватен“, отказвал да се храни, говорел несвързано. Заявява, че
придружил ищеца до гр. Велико Търново в деня на сделката, като ищецът казал, че има работа, но
не уточнил каква. Свидетелства, че след няколко седмици ищецът казал, че „е дал къщата на
момчето и я изгубил“. Свидетелства, че след смъртта на съпругата си ищецът лежал в
психиатрична болница. В разпита си пред съда свидетелят П. сочи, че е срещнал ищеца и
свидетеля Д. в деня на сделката, като Г.едва вървял, не е могъл да познае свидетеля, а няколко
месеца по-късно му казал, че са го излъгали с една къща.
За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е
назначена съдебно-психиатрична експертиза, изготвена след преглед на ищеца и запознаване с
материалите по делото, съгласно заключението на която А. Г. страда от съдова деменция, с неясни
данни за началото, която според експерта към 14.11.2016 г. е била в лека форма и ищецът е имал
достатъчно интелектуални и волеви качества, за да схване какво се случва и да ръководи
постъпките си. Вещото лице сочи, че това състояние на ищеца не предопределя невменяемост и
към процесната дата същият е разбирал свойството и значението на нещата и е можел да ръководи
постъпките си. В съдебно заседание експертът пояснява, че състоянието на ищеца се изразява в
леко забавяне на конгнитивните процеси в сравнение с тези на млада възраст, но не може да се
говори за кратковременно или дълготрайно разстройство на съзнанието. Уточнява, че при ищеца
няма глобална деменция, доколкото при проведения му преглед /21.11.2018 г./ не са открити
симптоми на такова заболяване, което по принцип е прогресиращо и необратимо и води до
състояние, при което болният не може да извършва елементарни действия без чужда помощ и води
до бърз летателен край /продължителност на живота е неповече от една до три години/. Вещото
лице счита, че в случая се касае за реактивна депресия като форма на психично разстройство,
свързана с болезнено събитие – тежката загуба на близки хора, която също не обуславя състояние,
при което лицето да не може да разбира действията и ръководи постъпките си. Пояснява, че
4
емоциите влияят на мисловния процес, но въпреки това ядрото на личността, което взема решения,
е запазено, както и че дори да е имало прием на антидепресанти и успокоителни медикаменти към
процесната дата, същите не биха довели до невменяемост, а дори биха подобрили конгнитивните
процеси.
Съобразно произнасянето на ВКС и нормата на чл. 294, ал. 1 от ГПК при настоящото второ
по ред разглеждане на делото от въззивна инстанция е допуснато изслушване на нова комплексна
тричленна съдебно-медицинска експертиза, в какъвто смисъл е направеното с въззивната жалба
искане. Допусната експертиза е изготвена от специалисти по психиатрия, клинична психология и
неврология, след запознаване с цялата медицинска документация по делото, както и въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели и изявленията на самия ищец, направени от него
приживе по делото. Съгласно приетото заключение А. Г. е страдал от съдова деменция, протичаща
с неврологични и с психични промени в различни психични сфери и в различна степен, което е
довело до промяна в поведението. Вещите лица дават заключение, че към 14.11.2016 г. А. Г. е
изпитвал негативни емоции, тъга и мъка, характерни за хора, преживяващи загуба на близки и
значими хора, като загубата на брат му и съпругата му са довели до преживяване на отчаяние,
потиснатост, несигурност, неувереност, страх, тенденция към отдръпване и затваряне в себе си,
завишена тревожност, нарушили нормалното му функциониране и затруднили справянето му с
ежедневието и живота. Експертите приемат, че към 14.11.2016 г. А.Г. е страдал от съдова
деменция и реактивна депресия, но становището им е, че същият е могъл да разбира и да ръководи
действията си към тази дата, тъй като тогава деменцията е била в начален стадий (лекостепенна). В
съдебно заседание обясняват, че изпитването на тъга и реактивната депресия не са попречили на
ищеца да ръководи постъпките си. Поясняват, че леката деменция се изразява в паметови
нарушения. Сочат липсата на данни към процесната дата ищецът да е имал прояви на тежки
паметови нарушения. Обясняват, че при леката степен на деменция е налице незначително
нарушаване на социалното функциониране, а при по-тежката степен се нарушават ежедневните
дейности – обличане, хранене, хигиена, като сочат, че доколкото към момента на водене на делото
ищецът е бил адекватен /не е имал нарушение на функциите/, се налага извод, че в по-ранен
момент формата на деменция е била по-лека, т.е. ищецът е бил адекватен и е можел съвсем
нормално да извършва всякакви търговски операции към датата на процесната сделка.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Същият е допустим,
като изхождащ от лице с установен по делото правен интерес и заведен преди погасяване по
давност на правото да се иска унищожение /чл. 32, ал. 2 от ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, като
тежестта на доказване на тези предпоставки /наличието на договор, сключен от дееспособен;
наличието на невъзможност у това дееспособно лице да разбира или да ръководи действията си
при сключване на договора/ е за ищеца по иска.
Не е спорно между страните по делото, че на 14.11.2016 г. е сключен договор, с който
ищецът е прехвърлил на ответника Н.К. собствената си идеална част от недвижим имот в с. С.,
като на останалите двама ответници е учредено право на ползване върху имота. Не се оспорват
собствеността и размера на притежаваната от ищеца идеална част върху процесния имот, нито
собствеността на праводателката на ищеца. По отношение на тези факти са налице и писмени
доказателства по делото. Не е спорно и че към датата на сключване на процесната сделка ищецът е
бил дееспособен, като липсват както твърдения, така и доказателства за обратното /т.е. да е бил
поставен под запрещение/.
Спорен по делото е въпросът бил ли е ищецът способен да разбира и да ръководи
действията си при сключване на процесната сделка. Формалното наличие на психична болест,
алкохолна, наркотична или друга зависимост у страна по сделката обаче не е достатъчно основание
5
за унищожаване на същата. Необходимо е по несъмнен начин да бъде установено, че състоянието
на страната в онзи минал момент, когато е сключена сделката, е било такова, че е причинило
невъзможност за разбиране на действията и разумно формиране на воля, насочена към постигане
на определени правни последици, т.е. липсата на възможност волеизявяващият да съзнава
съдържанието на своите постъпки, в това число и средствата, които използва, както и целта, която
преследва.
Способността да се разбират или ръководят действията има своите степени и съгласно
константната съдебна практика при преценката дали дееспособно лице, сключило договор, е могло
при сключването му да разбира или да ръководи действията си, съдът следва да съобрази освен
медицинските, още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на
приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства,
съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент.
В процесния случай приети по делото писмени и гласни доказателства, както и
изслушаните и приобщени по делото съдебни експертизи, установяват, че към датата на сключване
на процесния договор /14.11.2016 г./ А. Г. е страдал от съдова деменция и реактивна депресия.
Последиците от двете заболявания върху възможността на Гецов да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи своите постъпки са подробно обяснени от вещите лица
– експерти в съответната област на медицината, които са категорични в становището си, че Гецов е
могъл да разбира и да ръководи действията си към процесната дата. Заключенията на вещите лица
са подробно мотивирани, обосновани и почиващи на установените по делото обстоятелства и
специалните знания на експертите. Обсъдена е и включително хипотезата на прием към
процесната дата на медикаменти от страна ищеца /антидепресанти и успокоителни/, за което не са
налице категорични данни. Съобразено е и особеното емоционално състояние, в което се е
намирал ищецът в този момент с оглед настъпилата за него загуба на близки и значими хора
/съпруга и брат/. Експертите са отчетели и всички останали обстоятелства по делото, значими за
даването на отговор на въпроса дали Ангел Гецов с оглед на здравословното и психо-емоционално
състояние към датата на процесната сделка е могъл да разбира и да ръководи действията си.
Представените по делото медицински документи не установяват към релевантния за спора
момент, макар и дееспособен, Гецов да не е бил в състояние да разбира или да ръководи
действията си, обосноваващо порок във волята и квалифициране на договора като унищожаем.
Експертът по назначената в първоинстанционното производство експертиза, както и тези по
назначената в настоящото второ по ред въззивно производство са категорични, че установената
при ищеца съдова деменция към датата на процесната сделка е била в лека форма, изводимо
включително и от поведението на ищеца по водене на делото, като същият е имал достатъчно
интелектуални и волеви качества, за да разбира действията си и да ги ръководи. Тук е мястото да
бъде посочено, че дадените от експертите заключения не се опровергават от данните по
медицинските документи, представени в предходното по делото въззивно производство, сочещи на
влошаване на здравословното състояние на ищеца, обуславящо неспособност за адекватно
осмисляне на интересите и правилно разбиране и ръководство на действията, тъй като значимо и
релевантно е състоянието на ищеца и способността му да разбира и да ръководи действията си към
датата на сключване на прехвърлителната сделка.
По отношение на събраните по делото гласни доказателства следва да бъде посочено, че в
по-голямата си част същите сочат на общото влошено здравословно състояние на А. Г., което се
потвърждава и от събраните писмени доказателства и приетите заключения по допуснатите
експертизи. Същите не сочат на извод ищецът да не е могъл да разбира и да ръководи постъпките
си към процесната дата. Вярно е, че А.Г. се е намирал в особено емоционално състояние към
процесната дата, което се описва и от разпитаните по делото свидетели. Последните обаче дават
показания, че сам ищецът е заявил, че трябва да отиде по работа до гр. В.Т., като е помолил св. Г.
да го закара, посочвайки му и точното място, където да бъде оставен, уточнявайки че има работа с
ответника Н.К.. Думите на ищеца и предприетите от него действия по организиране на
придвижването също подкрепят извода, че А. Г. е можел да разбира и да ръководи действията си
6
към процесната дата.
Следва да се има предвид също, че нотариалният акт в частта, в която е материализирано
изявлението на нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, че страните по сделката са се
явили пред него и са направили отбелязаните в акта изявления, по своята правна природа
представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с материална
доказателствена сила /чл. 179, ал. 1 от ГПК/, която задължава съда да счита до доказване на
противното, че удостоверените в документа факти, които нотариусът пряко е възприел и
действията, които самият той е извършил, действително са се осъществили. Т.е. материалната
доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ обхваща
възприетите от нотариуса факти, а в случая, в процесния нотариален акт нотариусът е посочил, че
страните сключват договора по добра воля и разбират смисъла и значението на акта, който
извършват.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал по
делото не установява ищецът А. Г. да е бил в състояние, което не му позволява да разбира или да
ръководи действията си при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 2086 т.11, рег. 13247, дело 1467/2016г. на нотариус Т. Б. район на
действие ВТРС. И доколкото в тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на
предпоставките за уважаване на иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, каквото доказване не е проведено
успешно в случая, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, до какъвто извод е
достигнал и първостепенният съд.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че наведените в исковата молба
възражения за размера на продажната цена по сделката, твърдения за неизпълнение на
задължението за заплащане на същата, както и оспорване, че нотариалният акт не е бил прочетен
преди подписването са ирелевантни за настоящия спор след като се претендира унищожаване на
договор поради невъзможност за разбиране или ръководство на действията. Тези обстоятелства
биха имали значение, ако се искаше реално изпълнение на договорно задължение, разваляне на
договора, унищожаване на договора поради крайна нужда и явно неизгодни условия и т.н.
Съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции предпоставя потвърждаване
на обжалваното първоинстанционно решение на ВТРС.
При това положение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, чл. 273 от ГПК и чл. 294, ал. 2 от
ГПК в полза на ответниците по делото – въззиваема страна пред ВТОС, се следват разноски, които
са в тежест на насрещната страна. На ответницата М. Д. К. следва да бъдат присъдени разноските
за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на касационна жалба и
процесуално представителство пред ВКС, както и за осъществяване на процесуално
представителство по настоящото въззивно производство в общ размер от 800 лв.
На ответника Г. Н. К. следва да бъдат присъдени заплатените разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с процесуално представителство по в.гр.дело № 191/2018 г. на ВТОС,
за изготвяне на писмен отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС
по гр.дело № 3944/2019 г. и за осъществено представителство пред ВТОС по настоящото второ по
ред въззивно производство в общ размер 1 675 лв. По отношение на искането за присъждане на
разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство, правно съдействие и защита по гр.дело № 2055/2018 г. по описа на ВТРС в
размер на 750 лв., следва да бъде посочено, че същите вече са присъдени с първоинстанционното
решение.
На ответника Н. ИВ. К. следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представително, правно съдействие и защита по в.гр.дело 191/2018
г. по описа на ВТОС, изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство
пред ВКС и представителство по настоящото въззивно производство в общ размер от 1 175 лв.
Съдът следва да остави без уважение искането за присъждане на разноски за заплатено
7
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство, правно
съдействие и защита по първоинстанционното производство, тъй като съгласно т. 11 от
Тълкувателно решение № от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията
за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което
е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В процесния случай в
производство пред ВТРС страната е претендирала присъждане на разноски за заплатен депозит за
вещо лице, но не и за адвокатско възнаграждение, поради което заявената едва пред възивния съд
претенция в тази насока се явява преклудирана. Освен това съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението, а видно от
приложения по делото договор за процесуално представителство, правно съдействие и защита,
процесуалното представителство по делото е уговорено като безплатно, като липсват данни за
заплатен от страната адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42 от 11.01.2019 г., постановено по гр.дело № 2055/2018 г.
по описа на Районен съд- Велико Търново.
ОСЪЖДА ЦВ. АНГ. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“ № ., вх. .
ет. ., ап. .., ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. К. с ЕГН ********** и адрес: с. С., обл. В. Т., ул. „П.“ № .,
сумата от 800 лв. (осемстотин лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЦВ. АНГ. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“ № .., вх. .
ет. ., ап. ., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. К. с ЕГН ********** и адрес: с. С., обл. В. Т., ул. „П.“ №.,
сумата от 1 675 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и пет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЦВ. АНГ. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“ № ., вх..
ет.., ап. ., ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. К. с ЕГН ********** и адрес: с. С., обл. В. Т., ул. „П.“ №.,
сумата от 1 175 лв. (хиляда сто седемдесет и пет лева) – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8