Определение по дело №143/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер                      Година   22.03.2018                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                      XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори март                                                                                         Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 143 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата не е подала писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответницата досега не е представяла по делото, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 4615/2017 г. на СтРС (чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, било образувано ч.гр.д № 4615/2017 г. на СтPC. Срещу издадената по същото заповед обаче ответницата подала възражение в срок и в установения от закона срок ищецът предявявал исковете си за съществуването на вземанията му срещу ответницата. Исковата си претенция ищецът предявявал въз основа на договор за далекосъобщителни услуги M2542899/21.10.2010 г., който бил сключил с ответницата. Доколкото установителният иск бил естественото продължение на заповедното производство, обстоятелствената част на исковата му молба била съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението. В т. 9, б. „в” и т. 12 от същото бил описал, че ответницата му дължала сума за неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендирала и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга. Между страните съществувал и валидно действал договор с индивидуален потребителски номер М2542899 от  21.10.2010 г., който бил новиран на 14.12.2012 г. и с който на ответницата били предоставени услуги за телефонен номер ---, избирайки условията на тарифен план ---, c месечна абонаментна такса 25.90 лева c ДДС, за срок от 24 месеца и телефонен номер ------, избирайки условията на тарифен плам ---, с месечна абонаментна такса 29 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. Същевременно ответницата се възползвала от преференциална схема, като сключила и договор за лизинг № М2542899, за апарат ---23 м, сключен за срок от 23 месеца. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора, ищецът уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъдела издавана фактура. Промяната на този период можело да бъде извършено едностранно от ищеца след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В срока на действието на договора за мобилни услуги М2542899 от 21.10.2010 г., ищецът издал на ответницата следните фактури по договора: фактура № *********/24.07.2014 г., с падеж 08.08.2014 г., за отчетен период от 21.06.2014 г. до 20.07.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за 4.90 лева; фактура № *********/25.08.2014 г., с падеж 09.09.2014 г., за отчетен период от 21.07.2014 г. до 20.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за 4.90 лева; фактура № *********/02.09.2014 г., с падеж 02.09.2014 г., за отчетен период от 21.07.2014 г. до 20.08.2014 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, в размер на 74.76 лева; фактура № *********/26.09.2014 г., с падеж 11.10.2014 г., за отчетен период от 21.08.2014 г. до 20.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за 4.90 лева; фактура № *********/24.10.2014 г., с падеж 08.11.2014 г., за отчетен период от 21.09.2014 г. до 20.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за 4.90 лева и фактура № *********/25.11.2014 г., с падеж 10.12.2014 г., за отчетен период от 21.10.2014 г. до 20.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за 1 лев. Ответницата не била изпълнила задълженията си по посочените договори, като не била заплатила в срок всички дължими към ищеца суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото му да прекратял едностранно сключените с ответницата договори за далекосъобщителни услуги и да й начислял неустойката за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. На основание чл. 86 ЗЗД претендирал и мораторна лихва за забава, която била начислена върху главницата от 5.51 лева за периода от 11.12.2014 г. до 24.07.2017 г. Претендираната сума в размер на 100.87 лева била сбор от предоставените на абоната далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор М2542899 от 21.10.2010 г., в размер на 20.60 лева незаплатена далекосъобщителна услуга и начислената неустойка в размер на 74.76 лева за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги М2542899/21.10.2010 г., с мораторна лихва 5.51 лева върху фактура № *********/25.11.2014 г. Имал право да получава в срок всички дължими от ответницата суми за ползването на предоставените услуги, както и всички суми по т. 34.а - 34.в от настоящите му Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, които й били предоставяни, били отразени в представените фактури. Доколкото последните не били погасени от ответницата, ищецът прекратил едностранно сключения с нея договор за мобилни услуги, поради което й била начислена неустойка. В случая, клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите му условия, които били неразделна част от индивидуалния договор, и имали задължителна сила за страните, освен ако не било уговорено друго. Случаят не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба приложения, в Раздел „Отговорност” и гласяла, че в случай, че абонатът нарушал задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъдел прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът имал право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), които били дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54 ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че ищецът имал право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекратял индивидуалния договор, ако абонатът имал неизплатени дължими вземания към него. А съгласно чл. 54 ОУ, ищецът имал право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи на 54.1 - при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора. Неизпълнението на ответницата да заплатяла сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури, довело до прекратяването на индивидуалните й договори и начисляването на договорна неустойка. Било видно от представените договори, че тя се била съгласила и приела Общите условия на ищеца за взаимоотношенията му с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37а от Общите условия (доп. съгласувано с решение № 639/13.04.2006 г. на КРС), имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, а според 37б имал право да получава в срок всички суми по т. 34.а - 34.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5., предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с оператора, обусловило правото му по чл. 54 ОУ да прекратял едностранно индивидуалния договор на ответницата. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените в него случаи били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 22.3.5. от ОУ, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащият ценоразпис на ищеца. Съгласно чл. 23, б), месечният абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата, и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от него абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26.4 от ОУ, неполучаването на фактура не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума съгласно 26.4. (изм. - в сила от 06.08.2010 г.; изм. - в сила от 30.03.2012 г.). Заплащането на услугите се извършвалО въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора, ищецът уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъдела издавана фактура. Промяната на този период можела да бъде извършвана едностранно от ищеца след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавала абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, които били свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В случая ответницата била подписала договор за мобилни услуги, като ползвала предоставените мобилни услуги, но не изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднала в забава. Издадени й били фактури, които не били заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което следвало да понесе отговорността си. Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й /иск по чл. 86 ЗЗД/. Началният период за начисляване на мораторна лихва бил определен съгласно ОУ към договора за предоставяне на мобилни услуги и разпоредбите на ЗЗД. На основание чл. 86, във вр с чл. 79 ЗЗД, върху главницата по представените фактури била начислена мораторна лихва за забава. Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но ответницата сключила договор и ползвала съответната далекосъобщителна услуга, за което не си била заплатила, респективно същата била в неизпълнение на договора си.

Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 20.60 лева за главница от неплатени далекосъобщителни услуги по договор № М2542899/21.10.2010 г. и издадените въз основа на него фактури №№ *********/24.07.2014 г., № *********/25.08.2014 г., № *********/26.09.2014 г., № *********/24.10.2014 г. и № *********/25.11.2014 г., с 5.51 лева мораторна лихва от 11.12.2014 г. до 24.07.2017 г., с 74.76 лева неустойка по фактура № *********/02.09.2014 г. за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4615 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала писмен отговор, не е взела становище по предявените искове, не е претендирала самостоятелни права и възражения, не е посочила и представила доказателства.

          Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания срещу ответницата, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези вземания, както и неговият размер и изискуемост.

          На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за следните подлежащи на доказване от него спорни факти: че поради неплащане на цените на далекосъобщителните услуги по посочените фактури, е развалил едностранно договора за същите услуги с връчено на ответницата писмено изявление с подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора им за развален/че не й е дал такъв срок, поради невъзможност на изпълнението, обусловена от забавата й безполезност на същото или поради необходимостта задължението й да бъде изпълнено непременно в уговореното време; не е представил и доказателства за размера на мораторната лихва и неустойката за предсрочно прекратяване на договора, нито посочените в исковата му молба общи условия и доказателства за влизането им сила, нито пък посочената в исковата му молба фактура № *********/02.09.2014 г., с която твърди, че е начислил на ответницата процесната неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за лизинг № М2542899/14.12.2012 г.; договор № М2542899/14.12.2012 г.; приложение № 1 към договора; договор № М2542899/14.12.2012 г.; приложение № 1 към договора; приложение към същия договор; фактура № **********/24.07.2014 г. с приложение А към нея; фактура № **********/25.08.2014 г. с приложение А към нея; фактура № **********/26.09.2014 г. с приложение А към нея; фактура № **********/24.10.2014 г. с приложение А към нея; и фактура № **********/25.11.2014 г. с приложение А към нея.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4615 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 25.04.2018 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: