Р Е Ш Е Н И
Е
№ 277
гр.Пловдив, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като
разгледа АНД № 141/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Вени-В-Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Генерал Радко Димитриев“ № 15, ет.12, ап.35, срещу
наказателно постановление № 480454-F513455 от 27.11.2019 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Пловдив,
с което на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 200 лева,
за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Възразява се срещу възприетата от
административнонаказващия орган фактическа обстановка. Посочва се, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в АУАН и НП е налице
липса на описание на нарушението. Излагат се съображения за приложение на чл.
28 ЗАНН. Посочва се, че е пропуснат срокът за депозиране на годишен финансов
отчет поради влошено здравословно състояние на управителя на дружеството –
жалбоподател, както и че нарушението е доброволно отстранено преди издаването
на АУАН. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено.
В проведеното открито съдебно
заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, редовно уведомена, за нея се явява юрк. П., представя пълномощно. По
същество на спора взима становище, че от всички събрани по делото
доказателства, нарушението се явява безспорно установено. Възразява срещу
наведените от жалбоподателя доводи за обективна невъзможност за обявяване на
годишния финансов отчет поради влошено здравословно състояние, доколкото от
приложените доказателства се установява, че същото е многократно предхождащ
крайния срок за обявяването на отчета. Досежно приложението на чл. 28 ЗАНН,
излага доводи, че нарушението не е самоволно отстранено, а след изпращане на
покана за съставянето на АУАН. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. Претендира разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.08.2019 г. в НАП постъпила
информация от Агенция по вписванията, че дружеството „Вени-В-Консулт“ ЕООД не е
подало ГФО за 2018 г. Подадената информация от централното управление на НАП
била препратена към ТД на НАП Пловдив. Свидетелят Р.В., заемаща длъжността „***“
към ТД на НАП Пловдив, получила списък на фирми, които не са депозирали ГФО за
2018 г. до законоустановения срок – 01.07.2019 г. Било установено и че
дружеството – жалбоподател е осъществявало търговска дейност, тъй като подало в
ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0707949/26.02.2019
г., към която имало приложен годишен отчет за дейността.
На 27.09.2019 г. в 13:27 часа била
получена от жалбоподателя покана за съставяне на АУАН по електронен път.
На същата дата в 18:12 часа
дружеството - жалбоподател заявило за вписване в Електронен търговски регистър
Заявление образец Г2 за обявяване на годишен финансов отчет за 2019 г. вх. №
20190927181244.
С оглед пропускането на срока за
подаване на ГФО за 2019 г., св. В. съставила на дружеството - жалбоподател, в
присъствието на изрично упълномощено лице, АУАН № F513455/04.10.2019 г., въз
основа на който е издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Р.В..
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0707949/26.02.2019 г., справка от
Електронен търговски регистър за подадени заявления, покана за съставяне на
АУАН, удостоверение за извършено връчване по електронен път и АУАН № F513455/04.10.2019
г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на финансите. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
наведените възражения във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на
процесуланите правила, а именно: липса на описание на фактическата обстановка в
АУАН и НП. Така на първо място следва да се посочи, че възражението от страна
на жалбоподателя е бланкетно. На следващо място, съдът намира, че както в АУАН,
така и в НП, е налице надлежно описание на фактическата обстановка, доколкото
от обективна страна са описани всички елементи от състава на вмененото на
жалбоподателя нарушение, съотнесени към процесния случай.
Следва да се посочи и че
независимо, че поканата за съставяне на АУАН е изпратена по електронен път,
което действие не съответства на разпоредбите на ЗАНН, то доколкото в указания
срок пред административнонаказващия орган се е явил упълномощен представител,
не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, органичаващо правото
на защита на жалбоподателя /така Решение
№ 719 от 28.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 440 / 2019 г. на Административен съд –
Пловдив/.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 38 ал. т.1 от ЗСч:
всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
съответния орган - чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗСч,
който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от
200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
В настоящия случай по делото не
се спори, а и от ангажираните гласни и писмени доказателства, се установява, че
дружеството не е спазило срока по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч и
не е подало заявление за вписване ГФО за 2018 г. до 01.07.2019 г., доколкото
30.06.2019 г. е бил неприсъствен ден. Неизпълнението на предвиденото в ЗСч задължение
в указания от закона срок е административно нарушение, за което правилно е
ангажирана отговорността на дружеството.
В тази връзка не се споделя
наведеното възражение от дружеството - жалбоподател, че е налице обективна
невъзможност за неизпълнение на посоченото задължение, доколкото управителят му
е бил във влошено здравословно състояние. На първо място следва да се посочи,
че изложените съображения не касаят обективна невъзможност, а субективна
такава, доколкото причините касаят управителя на дружеството. В тази връзка следва
да се има предвид, че отговорността на юридическото лице или на едноличния
търговец е обективна и тя не зависи от вината на физическо лице. Достатъчно е
да е осъществено нарушение на цитираната норма, за да се наложи санкция. Субект
на задължението е самото юридическо лице или едноличен търговец и при
неизпълнението му се реализира отговорността на тези лица /така Решение № 13127 от
10.10.2013 г. по адм. д. № 9658 / 2013 на Върховния административен съд/.
Също съдът напълно споделя доводите на
въззиваемата страна, че влошеното здравословно състояние касае период,
предхождащ крайният срок за обявяване на годишния финансов отчет. Следва да се
посочи и че дружеството – жалбоподател е подало Декларация по чл. 92 ЗКПО своевременно – на 26.02.2019 г., респ. същото е било в обективна
възможност да обяви и годишния си финансов отчет за 2018 г. своевременно.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В тази връзка не се споделят доводите на
дружеството – жалбоподател, че случаят притежава признаците на маловажен такъв,
доколкото годишният финансов отчет е обявен преди съставяне на АУАН. Съобразно
трайната практика на Административен съд Пловдив, последващо отстраняване на
нарушението, сторено в срок от три месец след изтичане на законоустановения срок
за отстраняване на нарушението и след получена покана за съставяне на АУАН не е
своевременно и не може да обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН /така Решение № 2368/20.11.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2517 / 2019 г. на Административен съд Пловдив, Решение №
1470/02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1388/2019 г. на Административен съд
Пловдив, Решение № 2585/11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на
Административен съд Пловдив и др./.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено дружеството - жалбоподател да е
извършило вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28
б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има правно
на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на
страната. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да
бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за
правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 480454-F513455 от 27.11.2019
г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Вени-В-Консулт“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Генерал
Радко Димитриев“ № 15, ет.12, ап.35, на основание чл. 74 ал.1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ му е наложено административно наказание – имуществена
санкция, в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
ОСЪЖДА „Вени-В-Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********,
ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по
приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС