Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 84 11.06.2021 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и седми май две хиляди
двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 90 по описа за 2021,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145-178 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по
жалба на ЕТ”С. Г. – НИМ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Лозница, стопански двор срещу Заповед ПАМ № 64-ФК от 10.03.2021 год. на началник отдел „Оперативни дейности” –
Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП за
налагане на принудителна
административна мярка, „запечатване на търговски обект – бензиностанция,
находяща се в гр. Лозница, „Стопански двор”, стопанисвана от жалбоподателя и
забрана за достъп в него за срок от три дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 4,
б. „а” от ЗДДС. Жалбоподателят не оспорва установените административни
нарушения, но счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не съответства
на целите по чл. 22 от ЗАНН. На следващо място не ставало ясно кога е
установено нарушението, както и същото не било описано достатъчно ясно в
сравнение с актовете за установяване на нарушението. Иска съдът да отмени
оспорената заповед.
Ответната по
жалбата страна - началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – не
заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На 04.11.2019 г.
в 14:00 ч е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР
на ЗДДС - бензиностанция, находяща се в гр. Лозница, „Стопански двор”,
стопанисван от ЕТ „С. Г.-НИМ“ с ЕИК *********, при която е
установено, че на 08.01.2021 г. нивомерната система е отчела доставка на Бензин
А95-2980 л. /3016л. при 15 градуса/, по АДД с номер 000000000578473/08.01.2021
г. с доставчик РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК *********,
придружено с декларация за съответствие 1714/17.12.2020 г. и билет за
разтоварване 6330/08.01.2021 г. При деклариране на доставката по посоченото АДД
е получена обратна информация от НАП, че доставката не е приета. От извършена
справка в системата на НАП е установено, че към момента на проверката
доставката не е декларирана.
Установено
било също, че на 09.01.2021 г. нивомерната система е отчела доставка на Пропан
Бутан-3988 л. /4081л. при 15 градуса/, по АДД с номер
0000000005782411/09.01.2021 г. с доставчик ТОПЛИВО АД с ЕИК ********** придружена товарителница
10405/09.01.2021 г. При деклариране на доставката по посоченото АДД е получена
информация от НАП, че доставката не е приета. От извършена справка в системата
на НАП е установено, че към момента на проверката доставката не е декларирана.
За проверката и посочените констатации е съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК протокол за
извършена проверка с бланков номер сер.
АА № 0433082 от 04.03.2021 год., връчен на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения протокол началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал на основание чл. 186, ал. 1, т. 4, б.“а“
от ЗДДС оспорената заповед с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект – бензиностанция,
находяща се в гр. Лозница, „Стопански двор”, стопанисвана от жалбоподателя и
забрана за достъп в него за срок от 3 дена. Като фактически основания за
налагане на оспорената заповед е посочил
фактическите констатации в цитирания по-горе протокол за проверка приел е от
правна страна, че е извършено нарушение на чл. 59а от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /ДВ бр.
106/2006 г./ във вр. с чл. 118, ал. 6 и ал. 10 от ЗДДС. Административният орган
е изложил подробни мотиви за определяне на срока на наложената мярка, като е взел предвид
и тежестта на нарушението. Заповедта е връчена на оспорващия на 18.03.2021 год. год., а жалбата срещу нея е
подадена на 01.04.2021 год.
С оглед на така установените по делото факти и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна –
адресат, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС и в срока по чл.149 ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
съгласно приложената по делото Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. на Изпълнителният директор на НАП.
Същата е в писмена форма и е мотивирана - съдържа конкретни фактически и правни
основания въз основа, на които е издадена в т.ч. и за продължителността на
срока. Доколко те са съответни на релевантната нормативна уредба и на
доказателствата по делото е въпрос на материална законосъобразност на акта.
При издаването на заповедта са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, но не тези посочени от
жалбоподателя. Констатираните при
проверката обстоятелства са ясно и точно описани. Няма неяснота относно датата на установяване на
нарушенията. Очевидно е, че в обстоятелствената част на заповедта е допусната
явна фактическа грешка относно датата на извършване на проверката. В оспорената
заповед ясно е посочено, че същата се издава на основание протокол от проверка
сер. АА № 0433082 от 04.03.2021 год., в който изрично е посочено, че проверката
е извършена на 04.03.2021 год. наред с това няма как при проверка на 04.11.2019 год. да са констатирани
нарушения, извършени през м. януари 2021 год.
Съдът обаче счита, че
в случая е допуснато нарушение, което прави неясна волята на
административния орган във връзка с какво нарушение е наложена ПАМ.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 4 б. ,а” от ЗДДС, която е
посочена от административният орган като правно основание за налагане на ПАМ,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което използва електронни системи с фискална памет, които не са от одобрен тип.
Според чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС министърът на
финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е посочено,
че фискално устройство от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно
ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип
и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9, а съгласно ал. 1 фискалните устройства трябва да
отговарят на функционалните изисквания
съгласно приложение № 1 и на
техническите изисквания съгласно приложение № 2.
В оспорената
заповед няма изложено нито едно обстоятелство, което да сочи, че използваната в
процесния обект ЕСФП не е от одобрен тип. Няма такава констатация. Такива
констатации няма и в протокола за проверка, въз основа на който е издадена
заповедта. Посочено е, че използваната в обекта ЕСФП е регистрирана в НАП на
28.06.2019 г.
Описаните в заповедта деяния са квалифицирани от административният орган
като нарушение на чл. 59а от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 6 и ал. 10 от ЗДДС, но те касаят
неизпълнение на задължението на ДЗЛ извършващо доставки/продажби на течни
горива от търговски обект да предава по дистанционна връзка на НАП и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, както и
задължението на ДЗЛ - доставчик/получател по доставка на течни горива да подава
в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях, като
данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис.
Нарушаването на тези задължения обаче са основание за
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС, а не на приложената от
административния орган норма на чл. 186, ал. 1, т. 4 б. ,а” от ЗДДС.
Фактическите твърдения, с които е обосновано издадената заповед на
административния орган , не кореспондират с основанието по чл. 186, ал. 1, т. 4
б. ,а” от ЗДДС.
Това несъответствие
между изложените от административния орган фактически основания за
издаване на оспорената заповед и посочената правна норма, под която са
подведени води до неяснота във волята на административния орган. Не става
ясно за какво е наложена ПАМ – за това, че ДЗЛ не е
подавало съответната информация по чл. 118, ал. 6 и 10 от ЗДДС в НАП или за
това, че е използвало ЕСФП, което не е от одобрен тип в нарушение на чл. 8, ал.
2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Тази неяснота не дава възможност адресата на
мярката да разбере ясно на какво основание му се налага принудителната
административна мярка, а от там да организира адекватно защитата си. Доколкото
ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения и с тях се реализира една по-висока от обичайната степен на държавна
принуда, точното посочване на правното основание за налагане на ПАМ е от
съществено значение с оглед бъдещия правен статус на лицето, спрямо което е
наложена мярката.
След като не са
доказани фактическите основания, посочени в приложената от административния
орган материалноправна норма за издаване на оспорената заповед, същата е
издадена в нарушение на материалния закон.
Като е подвел фактическите основания за налагане на
процесната ПАМ под неправилната материалноправна
норма административният орган е издал
административен акт, който не съответства на материалния закон.
По изложените съображения оспорването на Заповед ПАМ № 64-ФК от 10.03.2021 год. на началник отдел „Оперативни дейности”
– Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП се явява основателно и доказано,
поради което административният акт следва да бъде отменен.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 64-ФК от 10.03.2021 год., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол” при Централно
управление на Национална агенция по приходите.
Решението подлежи на обжалвана с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България чрез Административен съд
Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/