№………./….02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.02.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело №241 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на адв. Н, действаща като назначен особен представител на ответник С.Ю.А.
срещу решение №388/27.12.2019г., постановено по гр.д. №956/19г. по описа на ПРС
, с което е бил уважен иск на кредитор за установяване на дължимостта на
главница и лихви, начислени по
договор за потребителски кредит,
удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и
съответно определени разноски за исково и заповедно производство.
Жалбата вх.№302/20.01.20г.
е депозирана в рамките на преклузивния
срок (считано от връчване на акта на представителя)
и е редовна: съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „БНП ПАРИБАПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А., чрез клон в България е
упражнила право на отговор по жалбата, чрез пълномощника си юрк. П.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Особеният представител е легитимиран да упражнява защита във
всички инстанции, включително и да обжалва решение, с което е уважена претенция
срещу представляваното от него лице. Съдът приема, че въззивното производството
е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата държавна
такса не се събира авансово ( т. 7 от ТРОСГТК 6/2012г на ВКС). Въззиваемата
страна се представляват от надлежно упълномощен представител с права за всички инстанции( л. 18 от делото). Жалбата е надлежно администрирана.
Разноски за покриване на възнаграждението на адвоката за тази инстанция обаче
не са осигурени предварително, поради което въззивният съд следва да отстрани
този пропуск, като укаже на заинтересования въззиваем необходимостта от
авансиране на сума от 300лв за заплащане на минимален размер на адвокатската
услуга на назначения представител по защита в настоящото производство.
Доклад по жалбата: Въззивникът, чрез пълномощника си сочи
допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в погрешно
установена легитимация на страните и неправилно установени факти, обусловили и
неприлагане на императивни правила на материалния закон.
Недопустимостта на
решението се обосновава с теза за липса на доказателства за правоприемство
между страната по договора и ищеца по делото, но такова разминаване би имало
значение само за основателността на претенцията, тъй като несъмнено именно
чуждестранния търговец, чрез крона си е подал заявлението, основано на
твърдението за правоприемство. В този смисъл оплаквания за недопустимост на
процеса и постановеното решение не са посочени надлежно и следва да се
разгледат като оплаквания за необоснован извод на съда.
Отделно въззивникът
счита, че съдът е пропуснал да упражни служебната си активност при преценка на
потребителски договор и да констатира несъответствието му със специални
изисквания на ЗПК и конкретно с чл.10 ал.1 относно шрифта и разбираемостта на
съдържанието в цялост, включително и приложените общи условия относно
застраховките на кредитополучателя, уговорката за ГПР и непълнота на
погасителния план. Сочи че при такива несъответствия действието на договора е
следвало да бъде изключено. Сочи за необоснован извода за неизправност на
длъжника, който е опорочил и предпоставката за правото за предсрочна
изискуемост, възприето като надлъжно упражнено в мотивите на обжалвания акт.
Оспорва и преценката по разпределяне на доказателствена тежест за опровергаване
на разписка да доставено писмо, като счита че кредиторът не е доказал че с него
кредитополучателя е уводомил именно длъжника за ретендираната предсрочна
изискуемост. Оспорва както извода за довършен фактически състав на такава
изискуемост, така и преценката за дължимост на вноски, които не са падежирали. Позовава
се на недоказано сключване на застрахователни договори, породили задължение на
клиента на кредитора за застрахователни премии, които са били събирани като
части от месечни вноски и така оспорва извода, че потребителя дължи сумите за
тези вноски в претендирания размер, намален само с част от възнагладителната
лихва. С тези доводи обосновава неоснователност на претенция за установяване на
предсрочно изискуемия дълг и моли решението за бъде отменено и установителния
иск отхвърлен.
Насрещната страна
оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона.
Позовава се на валидно договорен потребителски договор, съобразен с
разпоредбите на ЗПК, възприемани като проявление на Директива 2008/48. Позовава се на право да
получи присъждане на вноските с настъпил падеж независимо от упражняване на
правото му да обяви изискуемост при наличие на обективните предпоставки за
това, включително и ако изискуемостта настъпва в хода на производството. С
доводи за неоснователност на оплакванията моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт. Въззиваемият кредитор претендира и за присъждане на разноски.
Извън така изложените във въззивната
жалба оплаквания по установените факти обаче, въззвиният съд, с оглед
подготовка на разглеждането на спора по същество, констатира и необходимост на
обяви на страните приложимост на установена в публичен интерес материалноправна
норма, която следва да се приложи при произнасянето по спора по същество. В правната квалификация на възраженията
на ответника в доклада на първоинстанционния съд са посочени само текстовете от
ЗПК, за които представителят на ответника е посочил нарушения. Извън тях обаче
е правилото на чл. 10а ал.2 ЗПК, което забранява на кредиторът да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Тъй като в съдържанието на процесния договор изрично е уговорена такса за
ангажимент, приспадната от предоставената главница, съдът е следвало да обсъди
със страните прилагането на тази императивна норма. Въззивният съд е длъжен да
прилага служебно правилата, отричащи
валидност на клаузи, накърняващи права на потребителя, независимо дали са
въведени със специален или общ закон и дали страните са се позовали на
съответните разпоредби (т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС). С оглед осигуряването на
прилагането на потребителската закрила в цялост и от въззивния съд и на
страните следва да бъде дадена възможност да допълнят становищата си по делото.
По тези съображения
и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на въззивна жалба на С.Ю.А., чрез назначения особен
представите адв. Н срещу решение №388/27.12.2019г., постановено по гр.д.
№956/19г. по описа на ПРС, с което е бил уважен иск на кредитор за установяване
на дължимостта на 10 388.78лв предсрочно изискуема главница и 893,40 лв. лихви,
начислени по договор за потребителски кредит, удостоверени като изпълняем дълг
в оспорена заповед за изпълнение и съответно определени разноски за исково и
заповедно производство.
На осн. чл. 267
ал.2 вр. чл. 146 и чл. 7 ГПК УКАЗВА на
насрещните страни, че:
1.
съдът
прилага служебно императивна норма на чл.
10а ЗПК към процесния договор, като
правило ограничаващо договорна свобода при потребителско кредитиране по
отношение на уговорките за поемане на задължение от потребителя да заплати такса
за ангажимент
2.
тежестта
на доказване на уговарянето на тази такса като дължима за допълнителна услуга в
съответствие с чл. 10а от ЗПК се носи от въззиваемата страна.
На осн. чл. 101 ГПК
УКАЗВА на въззиваемия, че разходите по защита на въззивиника от особен
представител по реда на чл. 29 ал.3 ГПК се авансират от насрещна страна, и че
разходите за експертиза по факти, налагащи прилагане на императивна норма
относно валидност на основание на претенция са в тежест на ищеца като ЗАДЪЛЖАВА
БНП ПАРИБАПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А., чрез клон в България в седмичен срок от
уведомяването да представи доказателства
за внесени по депозитна сметка на Варненски окръжен съд в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, разноски в
размер на 300лв за възнаграждение на особен представител на въззивника
за настояща инстанция, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това
задължение възнагражденията ще бъдат изплатени от бюджета на съда, като разхода
ще бъде принудително събран от това задълженото лице по реда на чл.77 ГПК, като
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист в своя полза без да изпраща
допълнително съобщение за доброволно изпълнение и ще възложи допълнителна такса
от 5лв на осъдената страна.
Дава възможност на
насрещните страни с писмена молба с препис за насрещна страна да заявят
становища и да посочат доказателства по допълнително указаната доказателствена
тежест в седмичен срок от връчване на настоящото определение, като ги
предупреждава, че ако предприемат такива действия по- късно и с това причинят
отлагане на производството съдът може да им възложи отговорност за разноски и
глоба по реда на чл. 92а ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 15.04.2020г от
13.30 часа. Да се призоват
страните чрез пълномощниците( адв. Н и
юрк. П) .
На осн. чл. 7 вр.
чл. 101 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за
въззивника да се приложи копие от
отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.