Решение по дело №307/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 120

гр.Пловдив, 11.08.2020г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА    

                              ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                            ВЕЛИНА АНТОНОВА                                                                                                           

 

при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора Красимир Папаризов, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 307 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С протоколно определение № 78/17.09.2019г., постановено по НОХД № 345/2019г. по описа на Районен съд гр.Д., осъденият Б.Т.Б. е признат за виновен в това, че на 10.06.2019г. в гр. Д., Х. област, е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 8,02 гр. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9 % на стойност 48,12 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, пр.1 вр. чл.54 от НК му е определено наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

В тежест на осъдения са възложени разноските по делото в размер на 83,34 лв.

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства.

Съдебният акт на Районен съд гр.Димитровград е влязъл в сила на датата на постановяването му, тъй като е окончателен.   

До Пловдивския апелативен съд от осъдения Б., чрез защитника му адв.В.К., е направено искане за възобновяване на производството по НОХД № 345/2019г. по описа на Районен съд гр.Димитровград. Поддържа се тезата за допуснато нарушение на материалния закон с неприлагането на чл.78а от НК. Иска се отмяна на влязлото в сила определение на първоинстанционния съд и освобождаване на осъдения от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.

Осъденият Б. не се яви пред Пловдивския апелативен съд и не упражни правото си на защита, нито лично, нито чрез защитника си.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Счита, че не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е основание за възобновяване на делото.

Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.   

Настоящият съдебен състав намира, че не може да се направи извод за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК с неприлагането на чл.78а от НК.

Освобождаваното от наказателна отговорност с налагане на административно наказание изисква наличието на определени предпоставки, изрично посочени в закона. То е обвързано с предвидената санкция за престъплението, личността на дееца и липсата на съставомерни имуществени вреди, както и отсъствие на условията, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК. Относимите към дееца са неговата възраст /да е пълнолетен/ и да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

В случая осъденото лице е с обременено съдебно минало, поради което следва да се изследва дали е реабилитирано. В справката му за съдимост фигурират три осъждания. По първото от 2004г. е приложен чл.78а от НК. По второто, с присъда влязла в сила на 16.04.2011г. му  наложено наказание глоба в размер на 500 лв.  По третото, с определение в сила от 03.09.2014г. е санкциониран с пробация, със задължителните пробационни мерки за срок от десет месеца.  Изтърпяна е на 10.07.2015г.

При тази доказателства не може да се възприеме тезата в искането, че осъденият Б. е реабилитиран. Същото е и декларативно, тъй като не са изложени аргументи в подкрепа на това виждане.

За първото осъждане осъденото лице е реабилитирано съгласно Постановление № 7/04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г. на Пленум на ВС. За второто не са ангажирани доказателства за изплащане на глобата, за да се обсъжда дали е настъпила реабилитация по право, пълна /по чл.88а от НК/ или непълна /по чл.86 от НК/. Поради невъзможността да се направи тази преценка, не следва да се обсъжда евентуална реабилитация за третото осъждане. Не е налице такава, настъпила с акт на съда по чл.87 от НК.

Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд  намира, че не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на определението на първоинстанционния съд. Поради това искането на осъдения Б. за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

С оглед на горното съдът

   

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.Т.Б. за възобновяване на производството по НОХД № 345/2019г. по описа на Районен съд гр.Димитровград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   

               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                

                        

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                      2.