Решение по дело №4753/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3769
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 17 септември 2021 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20181100104753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

София, 25.06.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4753/2018 г., за да се произнесе1 взе пред вид:

 

         Предявен е иск от К.К. – гражданин на Р.К.с ЛНЧ **********, постоянен адрес в Р.Б.: гр. София, ул. „*******, ет. *******, чрез адв. В.Б., със съд.адрес:*** против „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, за сумата 27 500 евролевова равностойност 53 785,32 лв./, представляваща възнаграждение по Договор за извършване на работа от 22.02.2016 г. и сумата 9 551.02 лв. - лихва за забава върху дължимата сума за периода 09.06.2016 г. - 08.03.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски.

 

         В исковата молба се твърди, че на 22.02.2016 г., ищецът К.К., в качеството му на Изпълнител и ответникът „М.Т.” ЕООД, като Възложител, са сключили Договор за извършване на работа, съгласно който Изпълнителят е приел да извърши посочените в чл. 1 от Договора услуги, а Възложителят се е задължил да му заплати възнаграждение в размер на 55 000 евро, по начина и в сроковете, посочени в чл. 8, ал. 1 от Договора.

На 24.02.2016 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 27 500 евро и за него е останало задължението да заплати остатъка от възнаграждението, а именно сумата в размер на 27 500 евро.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договора, сумата е следвало да се заплати от Възложителя след изготвянето и предоставянето на одиторски доклад от Изпълнителя. Одиторският доклад е бил изготвен от ищеца и, след устни указания на управителя на ответното дружество, е бил предаден на 8 юни 2016 г. на адвокат А.К., пълномощник на ответника.

Според отразеното в исковата молба, въпреки, че ищецът изпълнил своето договорно задължение и изготвил и предал одиторския доклад – предмет на договора, ответникът не изпълнил своето договорно задължение да му заплати дължимото възнаграждение.

 

На 11.01.2018 г. ищецът изпратил Нотариална покана до ответното дружество,  връчена на адреса му на управление и получена на 12.01.2018 г. от пълномощника адвокат Х.В., в едноседмичен срок от получаването й да му заплати дължимото по Договора за извършване на работа от 22.02.2016 г. възнаграждение в размер на 27 500 евро. Ответникът изпратил отговор, с peг. № 207, том 1, № 06 от 17.01.2018 г. на нотариус В.Б., връчен на ищеца на 18.01.2018 г., в който не отрича претендираните от ищеца в Нотариалната покана вземания и го кани в 14 дневен срок да му предаде оригинали или заверени копия на описаните по -горе Договор за извършване на работа от 22.02.2016 г. и Одиторски доклад.

 

Въпреки че в указания в отговора срок, на 01.02.2018 г., ищецът предал на ответника исканите от него заверени копия на документи, плащане липсва.

Ищецът е представил писмени доказателства, поискал е ангажиране на гласни такива.

По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със законните последици, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.

 

Ответникът М.Т.“ ЕООД оспорва така предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер.

 

На първо място ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията, поети с процесния договор, нито пък е упълномощил други лица да приемат изпълнение от името на „М.Т.” ЕООД.

 

Заявява, че дружеството - възложител по договора, по никакъв начин не се е ангажирало с парична или каквато и да било друга престация за изготвянето на одиторския доклад, а само в случай, че същият бъде надлежно представен.

Според твърдяното от него в отговора, към исковата молба ищецът е приложил Приемо-предавателен протокол, подписан от него и гръцкия адвокат А.К., което лице е било неупълномощено от „МД7 Т.” да получава изпълнение по процесния договор.

Ответникът твърди още, че, съгласно чл. 9 от договора, страните са го сключили за срок от 2 месеца, считано от деня на авансовото плащане и той е породил действие от същата дата - 24.02.2016 г., поради което срокът му на действие е бил от 24.02.2016 г. до 24.04.2016 г., а предполагаемото предаване на одиторския доклад е осъществено на 08.06.2016 г. - 45 дни след изтичане на договора.

 

По тези съображения и на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД ответникът заявява, че разваля едностранно Договора за извършване на работа от 22.02.2016 г. между ,,М.Т.” ЕООД и К.К., поради неизпълнението му в срок.

 

Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Претендира направените разноски по списък.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От представените и приети по делото доказателства съдът приема за доказано обстоятелството, че на 22.02.2016 г., между ищеца К.К., в качеството му на изпълнител и ответника „М.Т.” ЕООД, като възложител, е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя извършването на консултации и услуги, свързани с търговската дейност на първия, които, съгласно чл. 1, ал. 2, включват следните дейности: - одит на маркетинг платформа, собственост на „М.Т.” ЕООД и одит на транзакциите на маркетинговата платформа, свързани с регистрация на клиенти, депозиране на средства, плащания към клиенти и придобиване на злато, според клиентските поръчки – за периода м. юли 2015 г. – 15.02.2016 г., доклад с констатации, структура на опростена вътрешна счетоводна система за отчитане на транзакциите на маркетинговата платформа.

В чл. 8 от договора страните са уговорили възнаграждение в размер на 55 000 евро, което е следвало да се заплати за извършената работа от възложителя на изпълнителя по начина и в сроковете, посочени в чл. 8, ал. 1 от Договора, както следва: на две равни части по банкова посочена банкова сметка *** – първата част авансово - в срок до 25.02.2016 г., а втората – след представяне на одиторския доклад.

 

Не се оспорва и от двете страни фактът, че договорената в чл. 8 сума 27 500 евро, представляваща авансово плащане, е изплатена от възложителя на изпълнителя на 24.02.2016 г.

По делото е налице спор дали одиторският доклад, предмет на процесния договор е изготвен в договорените срокове, както и дали е налице предаването му от изпълнителя на възложителя. Ищецът заявява, че докладът е предаден лично от него на представител на ответното дружество – адв. А.К., гражданка на Република Гърция. Ответникът заявява, че не е упълномощавал това лице да получава одиторския доклад, отделно от това, че докладът не е изготвен в предвидения срок – 2 месеца след сключването му. В тази връзка дружеството с отговора на исковата молба заяви, че едностранно разваля сключения договор от 22.02.2016 г. на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради невъзможност за неговото изпълнение в срока.

Към исковата молба от ищеца е представен като доказателство Приемо -предавателен протокол от 01.06.2016 г., подписан между ищеца, в качеството му на изпълнител, и адв. А.К., гражданка на Република Гърция – като адвокат на управителя на „МД7 Т.“, ООД, господин М.С..

Конкретно пълномощно от дружеството – ответник „МД7 Т.“, ООД за получаване от негово име изготвения по процесния договор одиторски доклад, липсва в кориците на делото.

От ищеца е приложено, в превод от гръцки език, и писмо от адв. А.К. от 15.06.2018 г., съдържащо твърдения, че тя е получила изготвения по договора доклад, който – според отразеното в самото писмо – й е бил предаден, съгласно инструкциите от клиента й. Посоченото писмо бе оспорено от ответника досежно неговата автентичност и съдът откри, на основание чл. 193 ГПК, производство по оспорването му.

 

Па искане на ответника и във връзка с направените от него оспорвания по делото бе назначена съдебно – финансова експертиза, която даде заключение, че процесният одиторски доклад е свързан с дейностите по т. 1, ал. 2 от договора, изготвен е в съответствие с чл. 1, ал. 1 и 2 от него и е за договорения период. Вещото лице е посочило, че, след извършените справки, не е установило как варират цените на консултантските услуги на пазара за изготвяне на подобен доклад. Доказателства за извършени разходи по извършване на работата не са приложени, като, съгласно ЗДДФЛ, 25 % от стойността на получения доход са нормативно признати разходи, свързани с извършването на работата, без да е необходимо да се представят разходооправдателни документи.

 

По делото, по искане на ищеца, съдът допусна свидетелката Р.Е.П., която от м. август 2015 г. до края на 2018 г. е работила при ответното дружество като бизнес консултант и е била единствения служител в него. Имала е и общи фирми с ищеца, но счетоводство не му е водила, защото не е счетоводител.

В показанията си тя заяви, че дружеството и ищецът са работили съвместно основно по консултантски договори. Свидетелката, като единствен служител, е изготвяла всякакъв тип документация, маркетингови проучвания. Знае за сключения между „МД7 Т.,ООД и К. договор за извършване на работа от 22.02.2016 г., който е бил за изготвяне на одит за маркетингова платформа, тъй като той е бил изготвен от нея. Изготвянето на одитен доклад на платформата се е наложило поради факта, че Суботинс се усъмнил в злоупотреби с финансови средства на негов довереник, който е трябвало да съхранява сметки на дружеството. Одитът е бил разделен на две части, тъй като ищецът К. заявил, че не може да  се справи и с двата одита, като единият е трябвало да се извърши от него, а другият – от трето лице, което той посочи.

Практиката при подписване на договори е била тя да подготви договора, да го предостави на шефа си и, след одобрение и подпис от негова страна, договорът се сканира и й се връща на нея, а тя го изпраща на другата страна.. Заяви, че процесният договор е подписан по същия начин - дистанционно. Към момента на неговото подписване страните не са се срещнали.Свидетелката е комуникирала с управителя на дружеството на английски по мейла, а по телефон и на руски.

По – нататък свидетелката заяви, че в доклада са установени злоупотреби и той е бил използван като доказателство при заведеното дело в Гърция от дружеството срещу злоупотребилите лица. Според показанията й изготвения доклад ищецът й е предал на нея в оригинал и на техния адвокат в Гърция. Пелова заяви, че тя е предоставила доклада на шефа си, но не знае кога той го е взел. Тя знае за аналогично дело между същите  страни във връзка с другия одит, но не е информирана как е приключило то.

В хода на производството от ищцовата страна бяха представени доказателства за воденото в Република Гърция дело в подкрепа на твърденията на ищеца за представяне по това дело на изготвения одитен доклад, предмет на процесния договор, но съдът намира това обстоятелство за ирелевантно за правния спор, тъй като не може по категоричен начин да бъде приета идентичност на представения одитен доклад в Гърцкия съд с този, който е следвало да бъде изготвен в изпълнение но договора от 22.02.2016 г .

 

Изложеното се доказва от приетите от съда и неспорени от страите писмени, гласни доказателства и експертиза.

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

Съгласно чл.79, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение.

В настоящия случай по делото се доказа, че между страните са съществували договорни отношения и претенцията на ищеца следва да бъде разгледана в съответствие с нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира че това е така, въпреки изявлението на ответника, че едностранно разваля сключения помежду им договор, пред вид факта, че той прави това едва с отговора на исковата молба при наличие на един вече предявен иск от ищцовата страна и след изтичане на четири години от момента на изтичане на срока на договора.

 

Спорът между страните се свежда до няколко фактически обстоятелства – налице ли е валидно сключен договор, има ли по него от страна на изпълнителя изпълнение на съществените му задължения в договорения срок и представяне на свършената работа на възложителя /или на упълномощен от него представител/.

 

Настоящият съдебен състав приема сключеният договор за действителен и годен да породи последиците си – да породи облигационни права и задължения за всяка от страните /за ищеца – изпълнител – да изпълни в срок възложената му работа, а за възложителя – ответник – да му заплати договореното възнаграждение/. Това е така, защото по делото се доказа наличие на съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните по договора и авансово плащане от страна на възложителя на сумата, уговорена в чл. 8 и в сроковете, визирани в същия текст.

Договорът, сключен на 22.02.2016 г., е породил своите правни последици и всяка страна е следвало да изпълни задълженията си по него.

По делото безспорно се доказа извършено авансово плащане от страна на възложителя, както бе посочено по – горе на 24.02.206 г.

Назначеното вещо лице – финансист даде заключение, че му е бил представен извършен одит. Разпитаната в хода на производството свидетелка, посочена от ищцовата страна, заяви, че изготвеният от ищеца одитен доклад, в изпълнение на задълженията му като изпълнител по договора, й е бил представен, но не заяви кога е станало това представяне.

Недоказани останаха твърденията на ищеца, поддържани в исковата молба и в хода на целия съдебен процес, че одитният доклад е бил предаден на неговия адвокат от Гърция. По делото е представен Приемо – предавателен протокол от 01.06.2016 г. между ищеца и гръцкия адвокат Катраки за предаване на този доклад. Съдът констатира, обаче, че адвокатът пълномощник, за който се твърди, че е получил доклада след устни договорки с управителя на ответното дружество с цел да бъде използван като доказателство по наказателни и граждански спорове, видно от отразеното в самия Протокол, е подписал същия в качеството си на представител на управителя – физическо лице, а не на самото дружество – юридическото лице, което е възложител по договора по 22.01.2016 г., заплатило е авансово половината от дължимата сума за извършване на работата и е следвало да получи доклада, като резултат от извършената работа.

Отделно от това, съдът приема и възраженията на ответника за неизвършване на работата в договорения двумесечен срок, пред вид факта, че, дори и да се приеме за доказано предаване от страна на ищеца на ответника на изготвения одиторски доклад, това е станало в един много по – късен момент, а не в рамките на изтичане на визирания в чл. 9 от договора срок – 24.04.2016 г.

 

По тези съображения съдът намира, че, пред вид липсата на доказателства относно наличие на изпълнение от ищцовата страна на задълженията му по процесния договор в сроковете, предвидени в него, предявеният иск за заплащане от ответника на дължимата по договора сума след неговото изпълнение, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло – и за двете претенции – главница и лихва за забава, а, при този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно представения списък в размер 350 лв. – депозит за в.л.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К. – гражданин на Р.К.с ЛНЧ **********, постоянен адрес в Р.Б.: гр. София, ул. „*******, ет. *******, чрез адв. В.Б., съд. адрес:*** иск против „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, за сумата 27 500 евролевова равностойност 53 785,32 лв./, представляваща възнаграждение по Договор за извършване на работа от 22.02.2016 г. и сумата 9 551.02 лв. - лихва за забава върху дължимата сума за периода 09.06.2016 г. - 08.03.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА К.К. да заплати на „М.Т.“ ЕООД сторените по делото разноски в размер 350 лв. – депозит за в.л.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: