РЕШЕНИЕ
№ 1183
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20205330110490 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Н. А. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в .... ИТН ..., имал качеството на
клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок,
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на
стойност 1041,12 лева през периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., която не била
платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 101,41 лева - лихва за периода
04.12.2018 г. – 13.02.2020 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси
горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1183/17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2522/20 г. на ПРС,
връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да
предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от назначения особен представител.
Оспорва исковете, в т.ч. – ответникът да е бил собственик на имота; да има качеството
на клиент; нямало сключен договор между доставчика и клиентите на ЕС; реалната
доставка на ТЕ; размера на задълженията; валидността и законосъобразността на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., която била приета от некомпетентен орган, при
нарушение на чл. 155, ал. 2 ЗЕ; годността и изправността на топломера в аб. станция;
размера на технологичните разходи; наличието на акт на производителя на аб. станция;
стойностите на БГВ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5,
вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за
процесния период, в което е отразено, че задълженията са за отопление, БГВ, сградна
инсталация и услуга разпределение.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква
по силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е
задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй
като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение
№35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в .........
Не се спори и се установява от писмените доказателства по делото /копие от КР с
данни от КРНИ - създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР – законова презумпция
за вярност на вписани обстоятелства; декларирани данни в НАП от наследодателя; уд.
за наследници/, че имотът е бил собственост на наследодателя на ответника. Той е
придобил правото на собственост по силата на наследственото правоприемство, като е
придобил и качеството на клиент на услугите на ищеца. На тези изводи не противостои
служебната смяна на партидата на негово име, т.к. той има качеството на наследник и е
придобил съответните права на собственост. Отделно, не е изпълнено задължението по
2
чл. 14, т.1 ОУ за писмено уведомяване на продавача при промяна на титуляра на
правото на собственост, при което ответникът не може да черпи права от неизпълнение
на собствените си задължения, като се освободи от отговорност за задължения,
възникнали във връзка с правото му на собственост. Без значение за изхода на спора
е, че имотът е съсобствен с останалите наследници. В отношенията с доставчика,
ответникът, на чието име е прехвърлена партидата като единствен пряк наследник
/син/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между
съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който
/при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите
съсобственици припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед
изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на дружеството,
съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ и ПЗ не се споделят.
Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с
включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към
ИМ документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1
ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1
ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение
в размер на законната лихва.
Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на
потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от
сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на
месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но действаща в периода/
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост /за процесния период норм. акт е бил действащ и приложим, като
частичната отмяна с Решение на ВАС от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. има
действие занапред/.
По делото е прието заключение на СТЕ /л.103-113/, в което експертът отбелязва,
че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление и БГВ за имота на
ответника. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за
отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед
изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало
не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.
Технологичните разходи в размер на 30,861465 MWh са за сметка на ЕВН. В
процесния период, на ответника е начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от
Методиката, поради липса на осигурен достъп от потребителя за отчет на
измервателни устройства. За периода всички 3 бр. отоплителни тела са били
присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за
визуален отчет /технически изправни/, но за отчитането им не е осигуряван достъп.
Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, са
извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Съдът кредитира
заключението като ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено,
доколкото вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на
3
поставените му въпроси.
Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице
изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като -
отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно
счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно
невъзможно, защото единствено ответникът осъществява дейност по производство и
пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена
територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото
дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за
територията на гр. Пловдив /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички
данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи
на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги
правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за
нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията. Поради това,
съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на годни
доказателства, установяващи реално потребление на топлинна енергия.
Неоснователни са и оспорванията относно технологичните разходи, т.к. според
заключението на СТЕ в процесната сграда е изпълнена корекция на тези разходи в
абонатната станция, като количеството е определено правилно и в съответствие със
законовите изисквания /в т.ч. с Методиката за дялово разпределение към посочената
Наредба/.
Относно дължимостта на разходи за сградна инсталация: съобразно чл.142, ал.2
ЗЕ - ТЕ за отопление на сграда-етажна собственост се дели на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, такава за отопление на общите части и на имотите. ТЕ за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия
обем на отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и прочие
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38,
ал.1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части,
ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в
резултат на който се повишава температурата в цялата сграда, което също се явява
реално енергийно потребление. Ето защо, всички собственици/ползватели на имоти,
находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от
тази енергия се използва за отопляване на съответния имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В чл. 11, ал. 5 ОУ на ЕВН е предвидена норма, почти идентична на посочената,
от която следва, че – дори и при прекратено топлоподаване, клиентите в сграда – ЕС,
остават такива и следва да заплатят отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ТЕ.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
4
сградата. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти не може да откаже плащане на отдадената от сградната инсталация или
от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата /Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г.
на ОСГК на ВКС/.
Ето защо, ответникът е задължен за разходите за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. След като процесният обект се намира в топлоснабдена сграда, трябва да
поеме припадащата се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5
от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на
омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6
ЗЕ. от Закона за енергетиката./.
Не може да се приеме, че в случая не е доказано дали абонатната станция в
процесната сграда отговаря на законовите изисквания за въвеждането й в
експлоатация, както и дали по отношение на нея се осъществява контрол по ЗИ, което
би могло да се отрази на достоверността на показанията. В случая вещото лице е
категорично, че през процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в
която се намира обектът, е работила и доставяла на абонатите необходимата им
топлинна енергия за отопление. Освен това, абонатната станция не се отчита –
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва не чрез абонатна станция, а чрез средство за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, т.е. чрез топломер
/чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗЕ/, чиято изправност и годност е категорично установена по делото
/СТЕ – т.3.4/. Едновременно с това не са налице данни за отклонения от нормативните
и технически изисквания на специалните закони, уреждащи материята за доставка на
топлинна енергия и нейното начисление. Все в тази връзка въвеждането на абонатната
станция в експлоатация е без значение за правилността на отчитането.
Начинът, по който е отчитана и начислявана топлинната енергия, не е в
противоречие с принципите, заложени в чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 год. относно ефективността на
крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на
Директива 93/76/ЕИО на Съвета. Тази Директива е транспонирана в българското
законодателство и изискванията й са въведени в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107
от 09.12.2003 год., Закона за енергийната ефективност /обн.ДВ бр.98 от 14.11.2008
год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица наредби, между които Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, поради което няма пряк ефект и са приложими
нормите на националното законодателство. Общото изискване по т.1 на чл.13 за
осигуряването на индивидуални измервателни уреди, които да отчитат реално
консумираното количество енергия, е въведено в българското законодателство в
различни норми на ЗЕ, според вида на потребяваната енергия. Спазен е и принципът,
залегнал в т.2 на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, за изготвяне на сметките въз основа
на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната
станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават
топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи плащане.
Доколкото сградната инсталация е обща етажна собственост и чрез нея се затоплят не
само индивидуалните имоти, но и общите части на сградата, всички собственици
5
следва да участват в разпределението на отдадената от нея ТЕ, съразмерно на
отопляемите обеми на имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
Следва да се съобрази и произнасянето на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по
преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г., в което се прие, че - правото на Съюза
допуска национална правна уредба, която предвижда, че всеки собственик на
апартамент в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да участва в разходите за
отопление на общите части. Съдът разглежда съвместимостта с правото на Съюза на
национална правна уредба в областта на топлоснабдяването и приема, че Директива
2011/83 за правата на потребителите и Директива 2005/29 за нелоялните търговски
практики, допускат национална правна уредба, която задължава собствениците на
апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и
за сградната инсталация, дори индивидуално да не са поръчвали доставката на
отопление и да не го използват в своя апартамент /в случая е отдадена ТЕ и за
отопление и БГВ/. По отношение на същата правна уредба, съдът постановява и, че
Директиви 2006/32 и 2012/27 за енергийната ефективност, допускат сметките за тази
топлоенергия да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сграда в режим на
етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Приема и, че подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за
общите части на сграда — етажна собственост, не представлява непоръчана доставка
на централно отопление. Съдът заключава, че предвид широката свобода на действие,
с която разполагат държавите членки при определянето на метода за изчисляване на
потребената топлинна енергия в сградите — етажна собственост, Директиви 2006/32 и
2012/27 допускат топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, да се изчислява
пропорционално на отопляемия обем на всеки апартамент.
Поради изложеното, съдът приема, че ответникът дължи цената на реално
доставените услуги. Същият не е осигурил достъп за отчет на уредите в имота, при
което е нарушил задължението си по чл. 13, ал.1, т.2 ОУ и ТЕ е изчислена в
съответствие в т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката, съгл. заключението на СТЕ.
Следва да се подчертае и, че, съгласно действащата в периода разпоредба на чл.
70, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /отм./, количеството ТЕ, отчетено
от топломер в сграда – ЕС, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата, съгл. приложението, а според ал. 2 – всички клиенти са длъжни да
осигуряват достъп до имота си на представителите на фирмата за дялово
разпределение. Ал. 4 гласи, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по т.6.5. от приложението, като за
отоплителни тела без уреди. В случая е установено категорично, че ответникът не е
изпълнил задължението си да осигури достъп до имота си, поради което дружеството
за дялово разпределение е изготвило сметката, съобразно чл. 70, ал. 4 от Наредбата
/отм./, като отоплителните му тела са приравнени на такива без монтирани уреди за
разпределение на ТЕ и такава е била начислена по максимална нормативна мощност за
1 човек /вж. СТЕ/. Не се твърди и не са ангажирани доказателства от ответника да е
поискал извършване на допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
срока по чл. 70, ал. 5 от Наредбата /действаща в периода/. Ето защо и той дължи
пълния размер на начислената му ТЕ /в този смисъл – Решение № 162/28.05.2014 г. по
гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че, когато не е
6
осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на
доставената ТЕ в сградата от съответния етажен собственик, както и, че в отношенията
с доставчика, потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуално отчитане и разпределение на консумираната ТЕ в сграда – ЕС, е
обвързан от съставените от топлинния счетоводител документи – които в случая са
проверени от ВЛ по СТЕ, дало заключение, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца/.
С оглед горното, съдът намира, че ответникът дължи начислените му суми за ТЕ.
Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице
по ССЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ, на база данните от СТЕ, тези,
предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата. Вещото лице
сочи, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло като
размери с претендираните в настоящото производство суми. Съдът кредитира
заключението като компетентно изготвено. Нередовност в счетоводните записвания не
се установява. Падежът на задълженията е определен в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят начислените суми, при което
изискуемостта е нормативно регламентирана и ясна. С оглед липсата на плащания и
установения падеж за погасяване, се дължи и акцесорното вземане за обезщетение за
забава за исковия период. Възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Задължението е за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква
„в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като
същите зависят от консумацията на абоната. Според фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК –
исковата молба се счита предявена от подаване на заявлението –14.02.2020 г. В този
момент давността е прекъсната /чл. 116, б. „б“ ЗЗД/. Началният период на претенцията
за главница е 01.10.2018 г., поради което до подаване на заявлението, тригодишен
период не е изтекъл и погасени по давност вземания - главни и акцесорни – не са
налице.
Доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си,
съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, исковете като доказани по основание и
размер следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване,
като последица. Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и
обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по
чл. 80 ГПК /л.127/ и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ; 309,98
лева – възн. особен представител; депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 580 лева;
като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с
7
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова
от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото и 50 лева за заповедното.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 1064,98 лева, а за
заповедното производство – 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. А. В.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: 1041,12 лева - главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за обект, находящ се в ..., ИТН ..., за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г.; 101,41 лева - обезщетение за забава за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 14.02.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1183/17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2522/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН **********, с адрес:... да плати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 1064,98 лева /хиляда
шестдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ - разноски в настоящото
производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2522/20 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8