РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Омуртаг , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20203510100326 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът С. Х. И., с адрес: ****, действащ чрез пълномощника си адв.А.Д. от
АК – Търговище, твърди в исковата си молба, че в процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото
му правоотношение били допуснати нарушения на КТ. Твърди се в исковата молба, че
ищецът бил наказан за общо три нарушения на трудовата дисциплина, като за едно от
тях не му били поискани обяснения, а останалите според него не представлявали
нарушения на трудовата дисциплина. Изложено е становище в исковата молба, че
дисциплинарното уволнение на ищеца било немотивирано, като са изложени и
съображения в подкрепа на същото. Посочено е в молбата, че преди налагане на
дисциплинарното наказание не била извършена от работодателя задължителната
преценка по чл.189 от КТ. Предвид изложеното в исковата молба ищецът претендира
да бъде признато за незаконно и отменено наложеното му със Заповед
№566/28.08.2020г., издадена от кмета на Община Антоново, дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяването на трудовото му правоотношение, да бъде възстановен
на предишната си работа и да бъде осъден ответника да му изплати обезщетение за
времето, през което не е била на работа. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответникът Община Антоново, с адрес на управление: гр.Антоново,
бул.”Тузлушки герой” №26, представлявана от Х. М. М. – кмет, редовно призован, се
представлява от адв.Д. М., който оспорва исковете и прави искане да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, в който се
сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и е изложено становище, че същите
1
следва да бъдат отхвърлени. Изтъкнато е в отговора, че в случая не била нарушена
предвидената в КТ процедура за търсене на дисциплинарна отговорност и конкретно
процедурата по чл.193 от КТ, като изложени съображения в подкрепа на това
становище. Сочи се в отговора, че в публикуваното от ищеца решение на ТЕЛК се
съдържали лични данни, а приложените заповеди били изнесени от общината, като
това обстоятелство противоречало на твърдението на ищеца, че публикациите не били
насочени срещу ответната община. .
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение. По
делото е представено трудовото досие на ищеца, към което е приложен Трудов договор
от №442 от 02.07.2018г., сключен между ищеца и ответника, по силата на който е
назначен на длъжност „****“ в Дирекция „****“ при Община Антоново. С
приложената по делото Заповед № 566/28.08.202 г. на кмета на Община Антоново на
основание чл.195, ал.1, чл.190, ал.1, т.4 и т.7, чл.187, ал.1, т.8 и чл.188, ал.1, т.3 от КТ,
на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от
КТ. Ищецът е отказал да получи препис от заповедта, като отказът е удостоверен с
подписите на двама свидетели и е отбелязано, че заповедта се счита за връчена на
01.09.2020 г. в заповедта е посочено, че наказанието се налага във връзка с нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в разгласяване на данни и факти в социална
мрежа и неспазване на чл.17 от КПСДА. Описано е, че на 26.06.2020г. ищецът качил
публикация срещу И. И. – зам. кмет на Община Антоново и на същата дата „изпратил
по месинджър“ обидни квалификации срещу Т. П., заемаща длъжност директор на
Дирекция „****, като и в двата случая уронил престижа на общината. Описано е, че от
ищеца били изискани писмени обяснения и че такива били дадени, като в същите той
посочил, че е свободомислещ човек и с публикациите не е искал и не е целял да
навреди на доброто име на работодателя и именно поради тези обяснения тогава не му
било наложено дисциплинарно наказание. Описано е в заповедта, че на 05.08.2020
г.ищецът отново качил в личния си профил документи – заповед на И. И. и епикриза, в
които не били заличени личните данни и написал под тях коментар насочен изцяло
към ръководен орган на Община Антоново, който бил неприемлив, недопустим и в
противоречие с поведението, „което следва служителят, както и цитираните
документи“. В мотивите за налагане на наказанието е посочено, че ищецът не е
изпълнил трудовите си задължения по чл.126, т.9 от КТ. Към трудовото досие на
ищеца е приложена покана до същия в срок до 17.00 часа на 01.07.2020г. да представи
писмени обяснения за отношението му към служители на Община Антоново и да
обясни причините за поведението му, изразяващо се в уронване на доброто име на
същата община, чрез публикации в социалните мрежи. Поканата е връчена на
30.06.2020г. и на 01.07.2020г. ищецът е дал обяснения. Заповедта е подписана от
работника и представител на работодателя, като е отбелязано, че екземпляр от същата
е връчен на 01.12.2014г. Приложени са към трудовото досие и съответно към делото
две уведомления до кмета на Община Антоново от 26.08.2020г., първото от Т. П., в
което същата сочи, че С. И. отправил неправомерни обвинения чрез социалните
мрежи, като са цитирани същите, но не е посочено кога са отправени, а второто от И.
И., в което е описал публикация от 05.08.2020г. от С. И. в социалните мрежи,
съдържаща негови лични данни на съпругата му. Като свидетели по делото са
разпитани Т.П. и И. И., които в показанията си описват съответните публикации как са
се почувствали от тях, като св.П. уточнява, че нападките против нея са публикувани от
ищеца през месец юни, или месец юли 2020 г. По делото е назначена съдебно –
счетоводна експертиза, от заключението по която, прието и приложено като писмено
доказателство по делото, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца
за един пълен работен месец е било в размер на 680.00 лева, като вещото лице е
изчислило, че дължимото обезщетение на ищеца по чл.225 от КТ за периода от
01.09.2020г. до 28.02.2021г., т. е. за шест месеца е общо в размер на 4080.00 лева, а от
01.09. до 29.01.2021г. е в размер на 3400.00 лева. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.2 от КТ
са основателни. По делото безспорно се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор от №442 от
02.07.2018г., което е било прекратено с процесната заповед поради налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищеца. Съгласно
императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ винаги преди да наложи
дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. В конкретния случай изискването на посочената императивна
разпоредба на КТ не е било спазено от работодателя. Видно е от приложеното писмо, с
което са изискани писмени обяснения от ищеца, че същото му е било връчено на
30.06.2020г., като ищецът е дал обяснения на 01.07.2020г. Изрично е посочено в
процесната заповед, че именно поради изтъкнатото в дадените от ищеца обяснения
тогава не му е било наложено дисциплинарно наказание. Следователно самият
работодател посочва, че след като е получил писмени обяснения от ищеца е счел, че не
следва на последния да бъде налагано дисциплинарно наказание. Отделен е въпроса, че
в писмото, с което са изискани писмени обяснения от ищеца изобщо не са
конкретизирани, включително и като дата, нарушенията на трудовата дисциплина във
връзка, с които му се искат обяснения. Липсват доказателства по делото от ищеца да са
искани обяснения във връзка с публикацията във социална мрежа на 05.08.2020г.,
респективно ищецът да е бил изслушван от работодателя във връзка с тази публикация,
която счетена за дисциплинарно нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че
твърдението на ответната страна, че това нарушение било извършено в хода на
стартирана процедура по налагане на дисциплинарното наказание на ищеца е
некоректно, още повече, че работодателят е длъжен да осъществява регламентираната
в КТ процедура по налагане на дисциплинарно наказание, за всяко едно нарушение на
трудовата дисциплина. Предвид изложеното съдът счита, че в случая не е спазено
изискването на императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ. Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ: „Когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.“ Ето защо
Заповед № 566/28.08.202 г. на кмета на Община Антоново, се явява незаконосъобразна
и следва да бъде отменена, а ищецът възстановен на заеманата от него длъжност в
ответната община.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ: С
отмяната на заповедта за уволнение за ищеца възниква потестативното право да
претендира обезщетение за оставането му без работа за период не повече от 6 месеца.
В конкретния случай ищецът не е представил доказателства за регистрация в Бюро по
труда или други доказателства, от които да се установява, че след прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника не е работил по трудов договор с друг
работодател. Следователно по делото не е доказано по какъвто и да е начин, че след
01.09.2020г., ищецът е бил без работа. Ето защо съдът счита, че в случая не е налице
една от основните предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно, че след
уволнението ищецът е бил без работа. Предвид изложеното искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС - Омуртаг авансово направените разноски от сметката на съда за експертиза, в
размер на 120.00 лева, както и държавна такса върху този иск в размер на 136.00 лева.
Държавните такси по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, от които ищецът е освободен съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се възложат на ответника. Последният следва
да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Омуртаг държавна такса по делото в общ
размер на 100.00 лева, включваща държавна такса в размер на 50.00 лева по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, държавна такса в размер на 50.00 лева по иска
с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски и изхода на
делото следва съобразно уважените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща заплатено възнаграждение на един адвокат по представен договор за
правна защита и съдействие. Съобразно отхвърления иск, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 133.00
лева, представляваща заплатено възнаграждение на един адвокат по представен
договор за правна защита и съдействие.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 566/28.08.202 г. на кмета на Община Антоново, с която е
прекратено трудовото правоотношение на С. Х. И., с адрес: ****, с ЕГН **********,
поради налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Х. И., с адрес: ****, с ЕГН **********, на заеманата от
него длъжност преди уволнението - длъжност „специалист“ в Дирекция „У****“ при
Община Антоново.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Х. И., с адрес: ****, с ЕГН **********, против
Община Антоново, с адрес на управление: гр.Антоново, бул.”Тузлушки герой” №26,
представлявана от Х. М. М. – кмет, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка
с чл.225, ал.1 от КТ, за сумата от 3400.00 лева за периода от 01.09.2020г. до
29.01.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Антоново, с адрес на управление: гр.Антоново,
бул.”Тузлушки герой” №26, представлявана от Х. М. М. – кмет, да заплати по сметка
на Районен съд – Омуртаг държавна такса по делото в общ размер на 100.00 лева /сто
лева/, включваща държавна такса в размер на 50.00 лева по иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ и държавна такса в размер на 50.00 лева по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА С. Х. И., с адрес: ****, с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд – Омуртаг направени разноски за експертиза в размер на 120.00 лева /сто и
двадесет лева/, както и държавна такса върху иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 136.00 лева /сто тридесет и шест лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Община Антоново, с адрес на
4
управление: гр.Антоново, бул.”Тузлушки герой” №26, представлявана от Х. М. М. –
кмет, да заплати на С. Х. И., с адрес: ****, с ЕГН **********, съобразно уважените
искове, сумата в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща заплатено
възнаграждение на един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. Х. И., с адрес: ****, с ЕГН
**********, да заплати на Община Антоново, с адрес на управление: гр.Антоново,
бул.”Тузлушки герой” №26, представлявана от Х. М. М. – кмет, съобразно
отхвърления иск, сумата в размер на 133.00 лева /сто тридесет и три лева/,
представляваща заплатено възнаграждение на един адвокат по представен договор за
правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: _______________________
5