№ 191
гр. С., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500420 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано и решение № 260432/ 28.07.2021 г. по гр. дело № 294/2021 г. по описа на
Районен съд С., с което е осъдено “И.Ф.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. “Б.“ 17, партер, представлявано от управителя Б.Н. да заплати на ПЛ.
К. ГР. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „К.“ бл.3 вх. Б ет. 7 ап. 17 на основание на чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД вр. чл.23 от ЗЗП сумата от 232,40 лв. представляваща недължимо платена сума
по недействителен договор за кредит № 135064 от 04.07.2016г. сключен между страните,
поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска 27.01.2021 г. до окончателното и изплащане и дружеството е
осъдено да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответното дружество чрез представител по пълномощие, в
която се твърди, че районният съд не е дал правилна правна квалификация на предявената
искова молба. Поради това се произнесъл по невъзможна комбинация от искове, не спазил
правната норма на чл. 23 от ЗПК и не разпоредил на какво основание следва да бъдат
платени 232.40 лв., което води до недопустимост и неправилност на решението. Самият
диспозитив на решението е само осъдителен. С него просто се осъжда „И.Ф.“ ЕООД да
заплати определена сума. PC С. въобще не прогласява нищожност на договора, както е
редно да направи. Видно от делото такава недействителност не е била прогласена преди
1
образуване на делото. Без това липсва основание, за да се уважи иска по чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД. Но този начин се стигна до правния абсурд съдът да прилага последиците на
недействителност, без да е прогласена тази недействителност. Поради това решението е
недопустимо. Развиват се подробни аргументи. На следващо място се правят оплаквания за
допуснати нарушения. С отговора на исковата молба е указано на първоинстанционния съд,
че в PC С. има висящо друго дело № 293/2021г.. Двете производства започнаха
едновременно, съответно вървяха паралелно, като буквално в един и същ ден са получавани
книжа и по двете. Разпоредбата на чл. 213 от ГПК постановява служебно съединяване при
дела между същите страни с връзка помежду си. В случая двете дела са за идентични
договори за кредит, между същите страни. Дори исковите молби са еднакви. Разликата е
само в номера на договора за кредит. Следователно са налице предпсотавките за приложенеи
на чл. 213 от ГПК. Въпреки това PC С. не приложи законовата разпоредба - както настоящия
състав, така и по другото дело - гр.д. N° 293/2021г.. Не само, че съда трябвало служебно да
съедини делата, но той неглижирал изрично искане в тази насока, като дори не се признесъл
по него в решението или в друг акт по делото. Съдът приемайки за сключен договор за
кредит, без да са налице никакви доказателства в тази насока, допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и постановил неправилно решение. В
обобщение се иска да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от
първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите пороци. Иска се и и да се отмени
решението и да се постанови ново, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че тя е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно, обосновано и
справедливо е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични
доказателства в тяхната съвкупност и цялост, като не са допуснати каквито и да било
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Дадената от съда правна
квалификация - чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК е правилна и напълно
съответства на петитума, уточнен от ищцовата страна с молба, вх. № 265900/25.03.2021 г.
Освен това по наведените с исковата молба пороци за нищожност/унищожаемост на
процесния договор за потребителски кредит е напълно допустимо съдът да се произнесе
единствено в мотивите на постановения съдебен акт. Цитираните от ответното дружество
съдебни производства нямат връзка помежду си, тъй като имат за предмет различни
материални граждански правоотношения. Счита, че евентуалното им съединяване щеше
доведе до ненужно усложняване на процеса, тъй като, макар правоотношенията да имат
идентични страни, съдържанието и правопораждащия фактически състав на всяко едно от
тях са напълно различни. Излагат се контрааргументи на твърденията на въззивника и се
иска да се потвърди решението като се претендират и разноски.
В с.з. за въззивника не се явява представител. В писмено становище представител по
пълномощие, поддържа подадената жалба.
2
В с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността
на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Претенцията за нищожност може да бъде заявена в самостоятелно производство или в
рамките на друго такова - чрез възражение или инцидентен установителен иск. Широката
процесуална легитимация произтича от характера на нищожността, която има действие
спрямо всички и ползува всички, още повече, че дори да не е поискано, ако съдът намери
основание за това е длъжен служебно да обяви нищожността.
Няма спор в съдебната практика и теория, че съдът е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието,
че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са
налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-
618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава
членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява
служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на
клауза. Потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от
продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
В случая правилно и обосновано е приетото от съда, че на 04.07.2016 г. между страните е
сключен потребителски кредит № 135064, като сумата по отпуснатия заем е в размер на 500
3
лева. Потребителят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на
договора, да предостави на кредитора банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по
чл. 2. ал.1. т. 7 от договора. В чл.3 ал. 2 от процесния договор е уговорено, че при
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в посочения срок, потребителят
дължи на кредитора неустойка в размер на 182,90 лева, която се заплаща от него разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер
на 36,58 лева. Уговорено е, че срокът на договора е 150 дни, с фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,15 %, а в т. 5, че годишният процент на разходите е в размер на 48,44
%. Общата сума, която следва да се върне при непредставяне на обезпечение е в размер на
732,40 лева.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания,
защото в Договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48.44
%, а пък лихвата е 40,15 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните
проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвидена и такса за експресно
разглеждане на документи, което поставя потребителя в положение да не знае в какъв
размер точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
От допуснатата СИЕ по делото се установява, че действителният ГПР по договора изчислен
с включена сума на платена неустойка по чл. 3, ал.2 е в размер на 966.0278 % и е в пъти над
максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е
останал непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява или за
начина, по който е формирана договорната възнаградителна лихва. Няма никакво значение
дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква
в договора да са посочени условията за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено,
при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,15%, поради което е налице нарушение на
императивна разпоредба.
Правилно и обосновано е приетото, че договора за потребителски кредит е недействителен
4
на основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
В обобщение въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260432/ 28.07.2021 г. по гр. дело № 294/2021 г. по описа на
Районен съд С..
ОСЪЖДА “И.Ф.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
“Б.“ 17, партер, представлявано от управителя Б.Н. да заплати на ПЛ. К. ГР. с ЕГН
********** от гр. С., кв. „К.“ бл.3 вх. Б ет. 7 ап. 17 сумата от 300 /триста/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5