№ 248
гр. ****, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110102709 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр.с чл. 146, ал.1 и
чл. 143 от ЗЗП
Ищцата К. Д. М., чрез пълномощника си адв. М. от АК-Пловдив твърди,
че между нея и ответното дружество е сключен договор за потребителски
кредит от 16.06.2022 г. , по силата на който е получила сумата от 400 лева
при ГПР 40,9% и ГЛП 35,04%. Сочи, че общо дължимата сума от 441,32 лева
е следвало да се върне на пет вноски. Излага, че в чл.11,ал.1 от договора е
предвидено заплащане на сумата от 178,68 лева, представляваща неустойка,
също разсрочена на пет вноски. Изтъква, че неустоечната клауза е нищожна
поради нарушение разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Моли съда да прогласи
клаузата по чл. 11,ал.1 от договора за кредит за нищожна. Претендира
разноски. В съдебно заседание не се явява. С писмено становище
пълномощника адв. М. поддържа иска и изрично заявява, че не желае съдът
да се произнесе съобразно направеното признание на иска от ответника.
Ответникът „Сити Кеш“ ООД, гр.София е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който признава иска и моли съда да постанови решение
съобразно признанието. Моли съда да не му бъдат възлагани разноски. В
съдебно заседание не изпраща представител.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери
установена следната фактическа обстановка :
С договор за потребителски кредит № 692626 към искане №
9092263/16.06.2022 г. „Сити Кеш“ ООД, гр.София е предоставил на К. Д. М.
кредит в размер на 400 лева при ГПР от 40,9% и ГЛП от 35,04%. Общо
дължимата сума от 441,32 лева следва да се заплати на пет месечни
погасителни вноски, първата от които в размер на 11,68 лева с дата на
плащане 18.07.2022 г. и останалите четири- по 107,41 лева с дата на последно
плащане 16.11.2022 г. В чл. 5 от договора страните са се споразумели
кредитът да бъде обезпечен чрез предоставяне на безусловна банкова
гаранция издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, или чрез
поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят
кумулативно на посочените условия в т. 2.1 до т.2.6. Според клаузата на
чл.11,ал.1, ако в тридневен срок от подписването на договора
кредитополучателят не предостави обезпечение според чл. 5 или
предоставеното такова не отговаря на условията, той дължи на кредитора
неустойка в размер на 178,68 лева , платима разсрочено съобразно
Приложение 1 към договора.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор за
кредит се установява, че на 16.06.2022 г. между « Сити Кеш» ООД и К. Д. М.
е сключен договор за потребителски кредит № 692626, по силата на който на
ищцата е предоставен кредит в размер на 400 лева при условия посочени в
договора. Ищцата моли съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 11,ал.1
от договора ,като счита, че същата е неравноправна и противоречаща на
добрите нрави. Безспорно от съдържанието на процесния договор става ясно,
че се касае за договор за потребителски кредит, към който приложими са
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищцата има качеството на потребител по
смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такава попада под защитното действие на
ЗЗП, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи
за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако
бъдат установени такива. Доколкото се атакува отделна клауза от договора
за кредит съдът следва да обсъди налице ли са основанията водещи до
2
нищожност на тази клауза. Според чл. 5 от договора, кредитът следва да се
обезпечи с 1/банкова гаранция, към която има определени условия- същата
да е предоставена от лицензирана от БНБ банка, за период от сключването на
договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска
по погасяване на кредита и обезпечаваща задължението в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и лихва,
или 2/поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят
кумулативно на следните условия: при един поръчител –осигурителният
доход да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна
заплата за странта. При двама поръчители- размерът на осигурителния доход
да е не по-малко от 4 пъти МРЗ за страната; лицата да не са поръчители по
други договори за кредит сключени с кредитора; да не са кредитополучатели
по други договори за кредит сключени с кредитора , по които е налице
неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от «Редовен», както по активни, така и по погасени
задължения съобразно данните от ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка, удостоверяваща размера на получавания от тях доход. Последицата
от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави едно
от двете предвидени обезпечения в 3-дневен срок от сключването на договора
е санкционирането му с неустойка в размер на 178, 68 лева, платима
разсрочено на пет вноски съгласно Приложение 1, съобразно падежа на
месечните вноски по кредита. Така договорената клауза безспорно е
неравноправна по смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП, тъй като очевидно е
сключена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и тези на потребителя. На първо място следва да
се отбележи, че с неустойката се санкционира неизпълнението на
задължението за представяне на обезпечение, което задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското
задължение за връщане на дадената в заем сума. Според задължителните
постановки на Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на
ВКС, т.3, нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Неустойката противоречи на присъщия и характер да
обезщетява и обезпечава изпълнението на задължението, като в случая
3
длъжникът се санкционира предварително за това, че не е предоставил
обезпечение на своето задължение. Отделно от горното изискванията за
предоставяне на обезпечение са договорени по начин, на практика
неизпълним за длъжника, който е прибегнал до услугите на дружество
предоставящо т.нар. »бързи кредити». Поставените условия за осигуряване на
банкова гаранция в 3-дневен срок, която да обезпечава двойно размера на
кредита за срок до 6 месеца след погасяването му при размер на кредит от 400
лева е меко казано абсурдно, а изискванията към поръчителя/ поръчителите в
тяхната кумулативна даденост са неизпълними дори за средностатистическия
потребител на банкови кредити. Изложеното води до извода, че с
неустоечната клауза на практика се цели неоснователно обогатяване на
кредитора, тъй като поставяйки неизпълнимите към длъжника условия той
предварително е бил наясно, че ще получи определената сума. Кредиторът не
е изпълнил задължението си да направи оценка на платежоспособността на
кредитополучателя преди отпускането на кредита и да поиска
предварително обезпечение в зависимост от резултатите , а договаря
плащането на неустойка, ако не се представи обезпечение след сключването
на договора. Видно от съдържанието на договора и приложението към него е
предвидено неустойката да се внесе разсрочено на погасителни вноски
съвпадащи с вноските по кредита, което води до извода, че това е скрита
печалба на кредитора , която би следвало да се включи в годишния процент
на разходите. Горното не е направено, като впрочем ако беше, то ГПР
вероятно щеше да надхвърли предвидения максимален размер в чл. 19, ал.4
от ЗПК от не повече от 5 пъти размера на законната лихва , определена с
ПМС на Р България и така и тази клауза на основание чл. 19,ал.5 от ЗПК
щеше да бъде нищожна. Разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК предвижда в ГПР
да се опишат всички разходи по кредита дължими от длъжника и
невключвайки това скрито възнаграждение в ГПР, освен, че се заобикаля
закона се нарушават и правата на потребителя, който е поставен в
неизвестност за точните суми, с които чистата сума на кредита ще бъде
оскъпена. С оглед изложеното съдът намира, че с клаузата на чл.11,ал.1 от
договора за кредит се нарушават императивни законови разпоредби-
накърнени са добрите нрави относно принципа на добросъвестност и
справедливост в отношенията между страните, като е договорена неустойка
излизаща извън присъщите и функции, водеща до значително неравновесие
4
между правата и задълженията на страните и до неоснователно обогатяване
на икономически по-силната страна за сметка на икономически по-слабата.
Освен, че клаузата е нищожна на основание чл. 26,ал.1, пр.трето от ЗЗД, тя е
нищожна и на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално
договорена, а е част от предварително изготвен от кредитора договор, на
съдържанието на който длъжникът, ако е искал да получи кредита не е имал
как да повлияе. Представлявайки скрито възнаграждение за кредитора с
неустоечната клауза е заобиколена разпоредбата на чл. 19,ал.4 от ЗПК, а
невключването и като компонент от ГПР съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК е
нелоялна и заблуждаваща потребителя търговска практика, водеща до
неравноправност, а оттам и до нищожност на неустоечната клауза. С оглед
горното следва да се прогласи за нищожна неустоечната клауза на чл.11,ал.1
от Договор за потребителски кредит № 692626/16.06.2022 г. сключен между
К. Д. М. и «Сити Кеш» ООД, гр.София.
Относно разноските: Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на
делото независимо от направеното от него признание на иска в негова тежест
е да заплати направените разноски. Ищцата е освободена от държавна такса,
поради което ответникът на основание чл. 78,ал.6 от ГПК следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС ДТ в размер на 50
лева на основание чл. 69,ал.1,т.4 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК. Ищцата е представлявана от адвокат, който е
осъществил правна помощ по реда на чл. 38,ал.1, т.2 от ЗА, поради което
ответникът следва да заплати на адвокат М. В. М. определеното от съда
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА от 300 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на чл.11,ал.1 от Договор за потребителски
кредит № 692626/16.06.2022 г. сключен между К. Д. М. с ЕГН ********** от
гр.****, ул.“ *****, и „Сити Кеш“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7 на основание чл. 26,ал.1,
пр.трето от ЗЗД, чл. 146,ал.1 и чл.143,ал.1 от ЗЗП поради накърняване на
добрите нрави и противоречие със закона.
5
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса в размер на
50 / петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на адвокат М. В.
М. от АК-Пловдив сумата от 300 / триста/ лева определено адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6