ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. гр. София, 20.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600017 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е въззивно, по реда
на глава 22, чл.341 ал.2 НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от
Специализираната прокуратура срещу протоколно определение на СНС
XXII – ри състав от 6.12.2022 г. по нохд №1644/20 г., с коeто съдът е
изменил мярката за неотклонение на подс. П. П. Б. от „парична гаранция в
размер на 5000 лв.“ в „подписка“, на подс.М. Г. В. е намалил размера на
паричната гаранция от 10 000 на 5000 лв. и е отменил взетите по отношение
на подсъдимите Н. Д. М., К. И. Т., П. П. Б. и М. Г. В. мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на РБългария“ взета на основание
чл.68 от НПК на всеки един от тях.
В протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението предвид липсата на нови обстоятелствата, които да налагат
промяна в изпълняваната мярка за процесуално принуда по отношение на
подсъдимите, спрямо които наказателното производство не е приключило.
Изтъква се, че към настоящият момент не била отпаднала опасността
подсъдимите Б. и В. да извършат престъпления или да се укрият, като съдът
не бил съобразил и критериите предвидени в чл.56 ал.3 НПК, а именно
степента на обществената опасност на деянията, за които е внесен
обвинителния акт, начинът на извършването им, данните за личността на
подсъдимите, опасността да повлияят върху показанията на свидетелите и
вещите лица, които не били разпитани в съдебната фаза. Обстоятелството, че
подсъдимите Б. и В. имали сключени договори за кредит и изплащали такива
не било основание за отмяна на мярката за неотклонение „гаранция“ или
намаляване на гаранционния размер. Според прокурора прибързано съдът
изцяло отменил взетите по отношение на подсъдимите М., Т., Б. и В. мерки
1
за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБългария“
предвид наличните все още опасности от укриване и извършване на
престъпление
В законноустановения срок е постъпило възражение срещу от адв.К. Г.
– защитник на подс.К.Т. според което неоснователно Специализираната
прокуратура претендирала за ограничаване правата на нейния подзащитен за
бъдещ период, без излагането на конкретни аргументи за това.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите изложени
в частния протест, постъпилите възражения, мотивите на атакуваното
определение и материалите по делото, намери за установено
следното:Частният протест е процесуално допустим. Разгледан по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Подсъдимите М. Г. В., П. П. Б., Н. Д. М. и К. И. Т. са предадени на съд
на 10.06.2020г. с обвинителен акт на Специализираната прокуратура
№6123/2020г по множество обвинения в престъпления както
следва:подс.М.В. – по обвинение в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от
НК, по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.5 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК, подс.П.Б. по чл. 321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК,
подс.Н.М. по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 пр.2 НК, по чл.214 ал.2 т.2 и т.1 вр.
чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1, т.3,т.4, и т.5 НК, по чл.213а ал.2 т.5 вр. ал.1 НК,
чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 и т.5 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр.
ал.1 НК, по чл.143 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК,
както и две деяния по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК подс.К.Т. – по чл. 321 ал.3 т.2
вр.ал.2 от НК и по чл.143 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от
НК заедно с още три обвиняеми лица, които не са страни в настоящото
въззивно производство въз основа на който обвинителене акт е образувано
нохд №1644/2020г. разглеждано понастоящем от СНС XXII състав. По
образуваното в СНС нохд №1644/2020г. първоначално подсъдимите са били с
мярка за неотклонение, както следва: подс.М.В. – „домашен арест“, изменена
с Определение на АСНС №553/13.08.2020г. по внчд №404/2020г. в парична
гаранция в размер на 10 000 лв. подс.П.Б. – „задържане под стража“ ,
изменена на 1.09.2020г. от СНС в „домашен арест“, контролирана
посредством средствата на електронното наблюдение, потвърдено с
определение № 609/15.02020г. на СНС, изменена на 27.04.2021г. в парична
гаранция в размер на 5000 лв., подс.Н.М. – „домашен арест“, изменена на
27.04.2021г. в парична гаранция в размер на 20 000 лв.“, подс.К.Т. – „парична
гаранция в размер на 5000 лв“.
Понастоящем наказателното производство е висящо пред първата
инстанция във фазата на същинското съдебно следствие, отложено за
10.02.2022г. , по което са разпитани значителна част от свидетелите, но са
останали за разпит не малка част от тях, както и вещите лица, по назначените
експертизи, поради което съдът е осигурил резервни дати 18.02.2022г. ,
02.03.2022г. и 10.03.2022г. за приключване на разследването в разумен срок.
2
Събраните писмени, гласни и веществени доказателства до момента, не
разколебават обоснованото предположение по обвиненията, при спазване и
гарантиране презумпцията за невиновност. Настоящият въззивен състав
споделя изразеното становище от прокурора, че при изменение мерките за
неотклонение на подсъдимите В. и Б. съдът не е съобразил фактологията на
обвинителния акт, броя, естеството и тежестта на повдигнатите им
обвинения, факта, че тези мерки неколкократно са били предмет на
разглеждане и са били редуцирани от „задържане под стража“ и „домашен
арест“ в парични гаранции в индивидуално определен размер, а именно на
подс.В. в размер на 10 000 лв., а на подс.Б. в размер на 5000 лв., така че
процесуалното им положение вече е било облекчено. Не е било взето
предвид, че на подс.В. са вменени три обвинения за тежки умишлени деяния
по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2, чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.5
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1, както и по чл.339 ал.1 от НК, което разкрива по-висока
обществена опасност на деянията и дееца, независимо от чистото му съдебно
минало. По отношение на подс.Б. съдът е игнорирал обремененото му
съдебно минало, което също е индикатор за повишена обществена опасност и
риск от противоправно поведение. Неколкократно въззивната инстанция се е
произнасяла по отношение представения договор за заем от страна на
подс.Б., който при обсъждане на обстоятелствата визирани в чл.56 ал.3 от
НПК няма самостоятелно и доминиращо значение при определяне на
адекватната мяка за процесуална принуда, която би изпълнила предвидените
в чл.57 от НПК цели, а именно определената му „гаранция в размер на 5000
лв“. Що се отнася до подс.В. представения договор за потребителски кредит,
на който не е титуляр също не може да бъде основание за намаляване на
гаранцията му, чийто размер, както бе посочено по-горе е бил съобразен с
всички обстоятелства на чл.56 ал.3 от НПК и целите от законодателя, като
разумно и подходящо процесуално ограничение, съответно на повдигнатите
обвинения и необходимостта от приключване на производството в разумен
срок. При положение, че съдът е отменил другата мярка за процесуална
принуда – „забраната за напускане пределите на страната“, наред с отмяна на
„паричната гаранция“, по отношение на подс.Б., както и намалението на
гаранционния размер от 10 000 лв. на 5 000 лв. спрямо подс.В., процесуалното
положение на тези двама подсъдими е било необосновано прекомерно
облекчено. Мярката за неотклонение „парична гаранция“ спрямо тях остава
към момента единствената процесуална принуда, която следва да обезпечи
подсъдимите за нуждите на съдебното производство. Отчитайки новите
обстоятелства, а именно етапа на производството, което не е приключило,
необезпечането на всички доказателства по обвиненията и предполагаемия
каузален принос на подсъдимите, въззивната инстанция приема, че размерите
на паричните им гаранции / в размер на 10 00 лв. за подс.В. и 5 000 лв. за
подс.Б./ са правилно определени, и не са налице основанията нито за
преминаването към по-лека мярка за неотклонение, нито за намаляване на
гаранционния размер.
3
От друга страна не се споделя становището на държавното обвинение,
че към настоящият момент от развитието на производството е наложително
подсъдимите М.В., П.Б. и К.Т. да продължават да търпят последиците,
свързани с изпълняваната спрямо тях вече две години мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на РБългария“, наложена на
основание чл.68 ал.1 НПК. Спрямо подс.Т. е била взета мярка за
неотклонение в размер на 5000 лв., която също съдът приема за достатъчно
процесуално ограничение за нуждите на производството по внесения
обвинителен акт и вменената му деятелност. Независимо от тежестта на
обвиненията и събраните до момента доказателства, липсват каквито и да
било обективни данни за налична опасност от укриване от страна на тези
трима подсъдими, които имат постоянно местоживеене в страната на
установени адреси, семейни ангажименти, демонстрирали са добро
процесуално поведение и не са създавали пречки за приключване на делото в
разумен срок. В тази част по отношение отмяна на ограничението по чл.68
ал.1 от НПК спрямо В., Б. и Т. атакуваното определение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Не така стои въпросът обаче с наложената процесуална принуда на
основание чл.68 ал.1 НПК по отношение на подс.М.. Той също търпи
ограничението на друга мярка за процесуална принуда „гаранция в размер
на 20 000 лв.“ от месец април 2021г. като преди това е търпял ограничението
на най-тежките мерки за неотклонение „задържане под стража“ и домашен
арест“, като при облекчаване на процесуалното му положение съдът е отчел
броя, вида и естеството на повдигнатите му обвинения, събраните
доказателства по тях, предполагаемия каузален принос, чистото му съдебно
минало, здравословните проблеми с оглед назначената по делото СМЕ, както
и наличните все още рискове от извършване на престъпление, които не са
преодолени. В този смисъл по отношение на него първостепеният съд е
подходил прибързано при отмяната на процесуалното ограничение на чл.68
ал.1 от НПК, което все още наред с другата мярка за процесуална принуда на
този етап от производството дава достатъчно гаранции за елиминиране на
рисковете по отношение на това подсъдимо лице, което при необходимост и
представяне на надлежни доказателства може да потърси санкция от съда за
пътуване зад граница в определен период.
Водим от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.12.2021 г. по нохд
№1644/2020г. на СНС 22 ти с-в, с което е изменена мярката за неотклонение
спрямо подсъдимия П. П. Б. от „парична гаранция в размер на 5000 лв. в
„подписка“ и е изменен размера на мярката за неотклонение „парична
4
гаранция“ на подсъдимия М. Г. В. от 10 000 на 5000 лв., като вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимите П.Б. И М.В. за
изменение на мярката им за неотклонение в по-лека.
ОТМЕНЯ определението в частта, в която е била отменена мярката за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБългария“ взета по
отношение на подс. Н. Д. М., като вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. Н. Д. М. за отмяна на
наложената му ограничителна мярка на основание чл.68 ал.1 НПК „забрана за
напускане пределите на РБългария.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5