Решение по дело №9263/2012 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№10/2.1.2013г.

 

гр.Варна 2.01.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9263/2012г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищеца Й.Й. сочи, че се е намирал в трайни търговски отношения с ответника „Б.          ” ЕООД по силата на договор за покупко-продажба от 24.02.2011г., по който е доставил на ответника 37.578т. зърнени храни на обща стойност 12 776.52лв., но купувача, е заплатил само част от посочената сума оставайки задължен към ищеца със сумата от 10 776.52лв. и се моли да се осъди ответника да заплати посочената сума заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-28.06.2012г. до окончателното изплащане на същата, 1 490.85лв. лихва за забава за времето от25.02.2011г. до 27.06.2012г. и сторените по делото разноски.

Ответника „Б.” ЕООД е подал по реда на чл.131 от ГПК възражение в което сочи, че признава главния иск частично до размера на сумата от 9 650.74лв., тъй като за разликата над тази сума до претендираната счита, че не се дължи тъй като твърди, че ищеца от своя страна има към него задължение в размер на 1 125.78лв. стойност по договор за влог от 4.11.2010г. за сушене на зърно, като признава и обусловения иск за липси до размера от 1 335.11лв.

Предявения иск намира правното си осн. в чл.79 от ЗЗД.

Съдът след преценка на наведените по делото твърдения и събраните доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид направеното от ответника изрично изявление за частично признаване на главния иск до размера от 9 650.74лв. настоящия състав намира, че в тази си част иска не следва да се изследва, а следва направо да се приеме за основателен и да се уважи.

Що се отнася до разликата над тази сума до претендираните 12 776.52лв., съдът намира следното:

По делото е представено копие о т договор за покупко-продажба на зърнени храни от 24.02.2011г. по който двете страни в настоящото производство са се договорили ищеца да продаде на ответника – земеделска продукция- царевица реколта 2011г. в количество от 37.578т. при цена от 340лв. за тон при влажност от 14%, като договора е двустранно подписан и по делото не се спори, че за страните по него с подписването му са възникнали описаните в него права и задължения. Представен е също така и приемо-предавателен протокол от 24.02.2011г. също двустранно подписан от който се установява, че ищеца е изпълнил задължението си към ответника, а последния от своя страна е приел доставената селскостопанска продукция, като в протокола е определена и общата цена на същата в размер на 12 776.52лв., като на 6.03.2012г. ответника съгласно представената разпечатка от платежно нареждане е заплатил на ищеца сумата от 2 000лв. като част от договореното възнаграждение за доставената продукция.

При това положение съдът намира, че е иска е доказан по основание и размер и за разликата от признатите като дължими 9 650.74лв. до претендираните 10 776.52лв.

Що се отнася до направеното възражение за прихващане от страна на ответника със сумата 1 125.78лв. представляваща стойност на направени разходи за изсушаване на доставеното зърно до договорената влажност от 14% съдът намира следното:

Съгласно представения от ответника договор за влог от 2010г. страните по делото са се договорили при ответника да се съхранява предоставено царевично зърно от реколта 2011г. при договорена основна цена, а в чл.4 от същия е посочено, че при поискване от страна на влогодателя, влогоприемателя може да извърши допълнителни действия за привеждане на вложеното при него зърно в съответствие със съответните стандарти. По настоящото дело липсват доказателства от страна на ищеца да е било отправяне такова искане от една страна, а от друга страна няма и доказателства за влажността на вложеното зърно от реколка 2011г., тъй като представените анализни свидетелства и кантарни бележки са от 2010г. при което положение няма как да се отнасят до реколта 2011г. поради което направеното възражение за прихващане следва да бъде отхвърлено.

Що се отнася до иска за присъждане на лихви за забава намира, че той като обусловен от основния иск следва да се разглежда като доказан по основание, а що се отнася до размера на претенцията, то в тази част е допусната ССчЕ от заключението на в.л. по която се установява, че размера на лихвата за забава е идентичен с претендираните 1 490.85лв. 

Предвид възприетото становище за уважаване на исковете ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 1 370.69лв.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК******* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул******* да заплати на Й.Г.Й. ЕГН********** *** сумите10 776.52лв. останала неизплатена част от главница цялата в размер на 12 776.52лв. дължима по договор за покупко-продажба на 37.578т. царевица реколта 2011г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 28.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата, 1 490.85лв. лихва за забава за времето от 25.02.2011г. до 27.06.2012г. и 1 370.69лв. сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: