ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№69./01.02.2019г.
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 38/2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.245 ал.3 ГПК.
Образувано е по жалба на С.В.С., чрез процесуален представител адв. И.З.
против Определение № 2448/28.09.2018г. на Окръжен съд – Варна, постановено по
в.гр.д. № 955/2018г. за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на И.А.П.
за сумата от 311,25 лева, представляваща разликата между действително дължимите
разноски в размер на 26,10 лв. и сумата от 337,35 лева.
Твърди се в жалбата, че така обжалваното определение е неправилно, тъй като
не са били налице основания за изменение на постановеното по делото решение в
частта относно разноските, както и предпоставките на чл.245 ал.3 ГПК. Излагат
се подробни аргументи в подкрепа на това. Твърди се още, че към настоящия
момент изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано изп.д. №
378/2018г. на ЧСИ Станев, и във връзка с което изпълнително дело е образуваното
производство пред ВОС, е обезсилен с влязло в сила определение на САС по гр.д.
№ 9444/2018г., което обстоятелство съставлява още едно основание за
незаконосъобразност на определението за издаване на обратен изпълнителен лист.
Иска се от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и обезсили
издадения обратен изпълнителен лист.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Пледира се за потвърждаване на обжалваното определение, ведно с
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Частната жалба е депозирана в срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по в.гр.д. № 955/2018г. по описа на ОС – Варна е образувано
по жалба на настоящия жалбоподател С.С., в качеството му на длъжник по изп.д. №
…/2018г. на ЧСИ С., против определените
в изпълнителното производство разноски.
По тази жалба съдът се е произнесъл с решение от 31.05.2018г., приемайки
същата за частично основателна. С оглед този изход от спора взискателката И.П. е
била осъдена да му заплати разноски за производството пред съда в размер на 337,35лв.
В срока по чл.248 ГПК същата е депозирала молба за изменение на решението в
частта му за разноските, по повод на която ОС е постановил определение от
03.08.2018г. намаляйки размера на присъдените разноски от 337,35 лв. на 26,10
лв.
Видно от материалите по делото е, че преди депозиране на молбата по чл.248 ГПК в полза на С.С. е бил издаден изпълнителен лист № 260/11.06.2018г. за
пълния размер на присъдените в негова полза разноски.
След постановяване на определението по чл.248 ГПК взискателката е
представила доказателства за доброволно плащане на сумата от 337,35 лева по
банкова сметка ***.06.2018г. и с оглед изменения размер на разноските е
сезирала съда с искане за издаване на обратен изпълнителен лист досежно
надплатената от нея част. Това искане е уважено с обжалваното пред настоящата
инстанция определение.
Фактът на постъпване на сумата от 337.35 лв. по банковата му сметка не се
оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка изводът за наличие на
предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист са законосъобразни.
По аргумент от разпоредбата на чл.245 ал.3 ГПК, когато изпълнителното
основание бъде отменено, респ. изменено от съда, то заплатеното въз основа на
изпълнителен лист, издаден въз основа на първоначалното изпълнително основание
подлежи на връщане, като платено без основание, без да е необходимо да се води
нарочен исков процес, тъй като се касае до промяна на притезанието в рамките на
процеса в резултат на действия на съда и при участието на страните. Това важи и
в хипотезата, когато длъжникът е платил доброволно, след издаването на
изпълнителния лист, без да е било образувано изпълнително производство.
Цитираното от жалбоподателя в частната жалба разрешение по т.13 от ТР №
3/2013г. на ОСГТК на ВКС не опровергава този извод, дори го подкрепя. Същото
допуска издаването на обратен изпълнителен лист в случаите, когато е налице и
доброволно плащане вън от изпълнителното производство, което обстоятелство е
съобразено от съда по иска по чл.422 ГПК при преценката основателността на
исковата претенция и ако доброволно платеното, взето заедно с платеното в изпълнителния
процес надхвърля признатия с решението размер на вземането.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че отмяната на изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 378/2018г., по повод на което
дело е постановено и решението по в.гр.д. № 955/2018г. е пречка за издаването
на обратния изпълнителен лист. В изпълнителния процес С.С. има процесуалното
качество на длъжник, поради което и отмяната на изпълнителното основание, респ.
обезсилването на изпълнителния лист ще е от значение за дължимите от него и
заплатени в полза на взискателя суми вр. принудителното изпълнение, но не и за
присъдените в негова полза разноски в производството по чл.435 ГПК.
Останалите доводи в частната жалба досежно предпоставките за изменение на
решението в частта му за разноските са неотносими към законосъобразността на
обжалваното определение. Същите касаят изцяло правилността на определението по
чл.248 ГПК, което не е предмет на настоящото производство. Към момента на
издаване на обратния изпълнителен лист това определение е било влязло сила и
като такова съставлява редовно от външна страна изпълнително основание.
Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
На основание чл.78 ГПК, направеното с отговора искане и представени доказателства, жалбоподателят
следва да заплати в полза на насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., с вкл. ДДС.
По гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на С.В.С., чрез процесуален представител адв. И.З. против
Определение № 2448/28.09.2018г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в.гр.д.
№ 955/2018г.
ОСЪЖДА С.В.С.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.П., ЕГН ********** сумата от 360
/триста и шестдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.