№ 127571
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110152363 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството по ч.гр.д.№52363/2024 г. на СРС е образувано въз основа
на заявление по чл.410 от ГПК от със заявител „ПКБ“ ЕООД, ЕИК /////, със
седалище и адрес на управление гр.София, ///////, против М. Д. С. с ЕГН:
**********, за заплащане на сумата от 400,00 лева (четиристотин лева),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 27.08.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 108,76 лева (сто и осем лева и 76
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.11.2022 г. до
05.09.2023 г., сумата 117,92 лева (сто и седемнадесет лева и 92 стотинки),
представляваща друга лихва за период от 05.09.2023 г. до 26.08.2024 г.,
85,29лева (осемдесет и пет лева и 29 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 05.11.2022 г. до 05.09.2023 г.,
160,00лева (сто и шестдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга "фаст" за период от
05.09.2023 г., 240,00лева (двеста и четиридесет лева), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга "флекси" за период от
05.09.2023 г., 30,00лева (тридесет лева), представляваща неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от 20.11.2022 г. ,
200,00лева (двеста лева), представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 04.02.2023 г. ,
както и държавна такса в размер на 22,81 лева (двадесет и два лева и 81
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и
осемдесет лева) и други в размер на 80,00 лева (осемдесет лева)..,
претендирани въз основа на Договор за потребителски кредит №
////////03.10.2022г.
Съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта му относно
претенцията за заплащане на 160 лева, представляваща неплатено
1
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 240 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
30,00лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането за период от 30.04.2023 г., 200,00лева (петстотин лева),
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит за период от 04.02.2023 г. и други в размер на 80,00 лева
следва да бъде отхвърлено като неоснователно, предвид новите изменения на
ГПК чл.411, ал.2 от ГПК касателно задължението на съда да преценява още в
заповедно производство, дали са налице условията за уважаване на искането.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира,
че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да
си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което
същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови
разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от
ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената
договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането
на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички
останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй
като становището по искането очевидно вече е налице към момента на
сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за
реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от
всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище по искането
му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се
предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е
разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по
искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.
2
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително
уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление
на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна
услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал.
1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за педоставената
„в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата
за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна
вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса
„Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява
допълнително възнаграждение срещу минимални облекчения за
кредитополучателя, което противоречи и на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и
потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Относно задължението за разходи:
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съдът намира, че тези разпоредби, предвидени в Тарифата
на заемодателя се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. Съдът намира,
че отговорността за разноски, въведена в Тарифата на кредитора,
представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за
заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване
разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези
такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Поради изложеното претенцията за
заплащане на сумите, представляващи разходи за събиране на просрочени
вземания следва да бъдат отхвърлена, като неоснователна.
Съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411, ал.2, т.3
от ГПК и заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено, поради
констатирана от съда неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за вземането си за
неплатено задължение за закупена и използвана услуга в размер на 160 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
3
„Фаст“, 240 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, 30,00лева, представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за период от 30.04.2023 г., 200,00лева
(петстотин лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит за период от 04.02.2023 г. и други в размер на
80,00 лева, доколкото е неясно съдържанието на задължението. Доколкото
обаче ГПК в цитираната норма - чл.411, ал.2, т.3, изрично предвижда, при
служебно констатиране от съда, на неравноправна клауза в договор да откаже
издаване на заповед за изпълнение, то и заявлението следва да бъде
отхвърлено в тази му част.
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415 ал.1
т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за отказаното
вземане, и в исковия състезателен процес, страните да вземат становище и
представят доказателства във връзка с неравноправността/нищожността на
клаузите. Следва да се издаде ЗИ за остатъка от посочените по заявлението
суми.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител „ПКБ“
ЕООД, ЕИК /////, със седалище и адрес на управление гр.София, ///////, против
М. Д. С. с ЕГН: **********, за заплащане на сумата 160 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“, 240 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, 30,00лева, представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за период от 30.04.2023 г., 200,00лева
(петстотин лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит за период от 04.02.2023 г. и други в размер на
80,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК УКАЗВА на заявителя „ ПКБ“
ЕООД, ЕИК /////, със седалище и адрес на управление гр.София, ///////, ЧЕ
МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск
за вземането си за сумата от сумата 160 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 240 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
30,00лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането за период от 30.04.2023 г., 200,00лева (петстотин лева),
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
4
договора за кредит за период от 04.02.2023 г. и други в размер на 80,00 лева,
против М. Д. С. с ЕГН: **********, като внесе дължимата държавна такса по
сметка на СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба от заявителя, в
едноседмичен срок от съобщението, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5