РЕШЕНИЕ
№ 560
гр. Ямбол, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330100945 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от ДП „Национална компания "Железопътна инфраструктура"
чрез инж.Г. В.-директор на УДВГД-П., против Ж. И. В. от с.Б., обл. Я., в която се твърди, че
между страните е сключен- от ищеца, в качеството на работодател, и ответника, в
качеството му на обучаващ се, договор за повишаване на квалификация и/или
преквалификация № *** г. Обучаващият се е бил длъжен да завърши обучението си и да
повиши професионалната си квалификация, като придобие правоспособност за „***“. С
молба от *** г. е заявил желанието си да прекрати обучението си, при което е бил уведомен,
че дължи обезщетение по договора. Последното е дължимо поради неспазване на
задълженията от страна на обучаващия се, довело до прекратяване на договора. Ответникът
дължи връщането на такса за обучение в размер на 329 лв. с ДДС и стипендия в размер на
298.95 лв. Общо дължимата сума е в размер на 627.95 лв., от която е внесъл 30 лв. на
21.06.2022 г., поради което се претендира остатъкът от 597.95 лв. Дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от *** г. – следващия месец след платежното нареждане
от ответника- до подаване на ИМ на *** г. Ето защо, ищецът претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 597.95 лв. -главница, 47,67 лв.-законна лихва за забава върху
нея за периода *** г. -*** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковете до окончателното издължаване. Претендират се и направените по
делото разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Представено е от ст. юрисконсулт Т. с писмена
молба споразумение за разсрочено плащане от *** г. между страните.
1
В срока за отговор ответникът не е подал такъв. Не се явява в с.з.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено заверено копие на Договор за повишаване на квалификация
и/или преквалификация № *** г., подписан от страните. В чл.1, ал.1 от договора е
уговорено, че обучаващият се задължава да участва в курс за повишаване на
квалификацията и/или преквалификация „***“ с полагане на съответните изпити. Съгласно
чл.1, ал.2 обучението ще се извърши в периода *** г. - *** г. В ал.3 е посочено, че когато
срокът на обучение е по-голям от 20 учебни дни или на 160 часа, работодателят се
задължава да заплаща на обучаващия се индивидуална месечна стипендия в размер на една
минимална работна заплата за страната. Според чл.4, ал.1 работодателят се задължава да
заплати на обучаващия се: а/ стипендията по чл.1, ал.3; б/ възнаграждение на менторите му
по време на производствената практика; в/ такса за обучението му. Съгласно чл.5, ал.2,
б.“ж“, в случай, че не завърши обучението си в уговорения в договора срок или не спази
негова клауза, обучаващият се се задължава да заплати обезщетение на работодателя в
размер на стойността на извършените разходи за обучението му, а именно: размерът на
стипендиите по чл.1, ал.3, платени до този момент, такса за обучението, одобрена от
Управителния съвет на ДП НК „ЖИ“, както и възнаграждението, платено на менторите му
за периода на производствената практика. В чл.6 са уредени предпоставките за прекратяване
на договора, между които в ал.2 б.“в“-прекратяване на обучението от страна на ЦПК към ДП
„НКЖИ“ по вина на обучаващия се, като прекратяването е автоматично и се дължи
обезщетението по чл.5, ал.2, б.“ж“.
Според заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, със Заповед №
***/*** г. на ръководител звено/ Учебно П. при ЦПК към ДП „НКЖИ“ по заявка на УДВГД-
П. Ж. И. В. е зачислен за участие в курс за придобиване на професионална квалификация и
правоспособност „***“ с място на провеждане гара Карнобат и времетраене: теоретично
обучение и учебна практика - от *** г. до *** г. вкл., производствена практика - от *** г. до
*** г. вкл. С платежно нареждане с уникален рег.№ *** от *** г. /приложено заверено копие
на л.17 от делото/ по сметка на Ж. И. В. в „Първа инвестиционна банка“ АД е преведена
сума в размер на 298,95 лв. с основание „Стипендия чл.235 КТ“. Наредител на превода е ДП
„НКЖИ“, поделение УДВГД-П.. По предоставени на вещото лице данни от счетоводството
на УДВГД-П. посочената сума представлява плащане на стипендия за м.април 2022 г.,
формирана по следния начин: при минимална работна заплата за м.04.2022 г. - 710.00 лв.
стипендията за 8 работни дни - от *** г. до *** г. е 298,95 лв. По данни от представените по
делото Операционна бележка № 48 и Техническо сведение № 8 за м.05.2022 г., издадени от
Финансов отдел на Център за професионална квалификация „Учебно звено“ на ДП „НКЖИ“,
за обучението на ответника е платена такса за периода *** г. - *** г. вкл. в размер на 329 лв.
Общият размер на направените от ищеца разходи за обучението на Ж. И. В. по процесния
Договор за повишаване на квалификация и/или преквалификация за периода *** г. - *** г.
вкл., е 627,95 лв.
2
Ответникът е подал Молба рег.№ ***/*** г. до директора на УДВГД-П., с която е
заявил, че иска да прекрати присъствеено курса „***“, считано от *** г..
Представена е Заповед № *** г. на ръководител звено Учебно П. при ЦПО, ЦПК към ДП
„НКЖИ“, с която Ж. И. В. е отчислен от курс за придобиване на професионална
квалификация и правоспособност „***“, с място на провеждане гара Карнобат и
времетраене: теоретично обучение и учебна практика - от *** г. до *** г. вкл.,
производствена практика - от *** г. до *** г. вкл., считано от *** г., за участието в които е
бил зачислен със Заповед № ***/*** г. на ръководител звено/ Учебно П. при ЦПК към ДП
„НКЖИ“по заявка на УДВГД-чл.235 от КТ. Посочено е, че курсистът е присъствал на
учебни занятия от *** г. до *** г. вкл., както следва: 167 часа теория и 16 часа практика.
Както сочи вещото лице, с банков превод с уникален рег.№ *** г. /приложено заверено
копие на л.18 от делото/ от сметка на Ж. И. В. в „Първа инвестиционна банка“АД, по сметка
на ДП „НКЖИ“, УДВГД-П. в „ЦКБ“АД с IBAN: ***, е преведена сума в размер на 30.00 лв.,
с основание „обезщет. за Договор ***“. Лихвата за забава върху остатъка от обезщетението
по чл.5, ал.2, б.“ж“ от Договор № *** г. - 597,95 лв., за претендирания с исковата молба
период *** г. -*** г., е 50,10 лв.
Страните са сключили Споразумение за разсрочено плащане от *** г., с което
длъжникът е признал, че дължи на ищеца сумата от 597.95 лв.-обезщетение по процесния
договор и 300 лв.-разноски по настоящото дело. Уговорили са разсрочено плащане на
задължението.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск, който съобразно дадената в исковата молба квалификация, приета от
съда, е с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В процесния случай се
претендира връщане на даденото при отпаднало основание.
Страните са сключили договор за повишаване на квалификация по смисъла на чл. 235 от
КТ. Съгласно правната норма, договор за повишаване на квалификацията или за
преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за
работа при работодателя след завършване на обучението.
Съгласно практиката на ВКС, залегнала в Решение № 227 от 19.04.2011 г. по гр. д. №
1861/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 507 от 30.10.2018 г. по ч. гр. д. №
3324/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, с договорите за професионална квалификация и
преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на
определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от
трудовото право. Следователно, доколкото липсва изрично предвидено условие за форма,
следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия
договор.
По делото се установи с помощта на вещо лице, че с платежно нареждане с от *** г. по
3
сметка на Ж. И. В. в „Първа инвестиционна банка“ АД е преведена сума в размер на 298,95
лв. с основание „Стипендия чл.235 КТ“. Наредител на превода е ДП „НКЖИ“, поделение
УДВГД-П.. Съгласно Операционна бележка № *** и Техническо сведение № ***за
м.05.2022 г., издадени от Финансов отдел на Център за професионална квалификация
„Учебно звено“ на ДП „НКЖИ“, за обучението на ответника е платена такса за периода ***
г. - *** г. вкл. в размер на 329 лв. Общият размер на направените от ищеца разходи за
обучението на Ж. И. В. по процесния Договор за повишаване на квалификация и/или
преквалификация е 627,95 лв.
Безспорно е, че уговореното обучение на ответника не се е осъществило, тъй като в
посочения в договора период същият се е отказал от него. Договорът е прекратен по реда на
чл. 6 ал.2 б.“в“, тъй като ответникът не е изпълнил поетото от него задължение по чл.1 ал.1
„да участва в курс за повишаване на квалификацията и/или преквалификация „***“ с
полагане на съответните изпити“ и по и чл.5 ал.1 да завърши обучението си и да повиши
професионалната си квалификация като придобие правоспособност за „***“. На това
основание ищецът е поискал връщане на платената от него сума. Такова задължение на
обучаващия се е поето с клаузата на чл.5, ал.2, б.“ж“. Предвид осъществяване на
фактическия състав на цитираните договорни правила, ищецът има право на връщане на
направените плащания.
Налице е и признание на длъжника, направено с частичното плащане на сумата от 30 лв.
с банковия превод от 21.06.2022 г. Също така ответникът е признал процесните задължения,
подписвайки в хода на делото Споразумение за разсрочено плащане от *** г.
Няма данни за извършени по-нататък в хода на делото плащания от длъжника, които да
бъдат взети предвид от съда на осн. чл. 235 ал.3 от ГПК.
Следователно е налице фактическият състав на чл. 55 ал.1 от ЗЗД и е възникнало
правото на ищеца да иска връщане на платената сума. Следва искът да бъде уважен. В
случай, че ответникът е извършил плащания, при неизпълнение на задължението си за
остатъка от вземането, ищецът би могъл да поиска издаване на изпълнителен лист за този
остатък.
Основателен е и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
върху сумата от 597.95 лв. Налице е забава на длъжника в исковия период –след изтичане на
месеца, в който е извършено доброволно връщане на част от сумата, свидетелстващо за
настъпилата изискуемост на вземането на ищеца в предхождащ плащането момент. Искът за
тази лихва следва да бъде уважен в предявения размер, по-малък от изчисленото от вещото
лице дължимо обезщетение за забава.
При този изход от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските е
основателно съгласно чл.78 ал.1 от ГПК.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Ж. И. В. от с.Б., обл. Я., ул.“***, да заплати на ДП Национална компания
"Железопътна инфраструктура", представлявано от инж.Г. В.-директор на УДВГД-П., ЕИК
***, по сметка на ДП „НКЖИ“, УДВГД-П. в „ЦКБ“АД с IBAN: ***, сумата от 597.95 лв. -
главница, 47,67 лв.-законна лихва за забава върху нея за периода *** г. -*** г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.04.2023 г. до окончателното издължаване, и
направените по делото разноски в размер на 300 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5