Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
27.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 1553 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
Н.Г.А., с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №19-0851-001723 от 19.09.2019
година на Началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено адм.нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 / шест/ месеца.
С жалбата се иска съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно, поради
липсата на виновно осъществен състав на нарушение от страна на жалбоподателя. В
подкрепа на застъпената защитна теза се изтъква довода, че жалбоподателят не е
бил уведомен от предишния собственик за служебно прекратената регистрация на
автомобила, поради което незаконосъобразно
е била ангажирана отговорността му с НП.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя - адв.А.А. поддържа искането за отмяна на НП на
посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна редовно призована за съдебното заседание не се
представлява от процесуален представител. Изложено е бланкетно становище по
жалбата, с което се моли да се остави без уважение, а НП да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
След като
подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери
за установено следното от фактическа страна:
На 18.08.2019 година, около 11,07 часа свидетелитеБогомил
Г.Б. и Г.Л.А. /на длъжност „мл.автоконтрольор” в СПП към ОД на МВР– Добрич/ изпълнявали
дежурство по наряд в с.Владимирово, обл.Добрич,
когато спрели за рутинна проверка движещия се в централната част на селото по
ул.”Първа” л.а.”Опел Вектра”, с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя Н.Г.А.. При
проверката същият представил на вниманието на проверяващите органи набор от документи,
включително и малък регистрационен талон на автомобила. От него било установено,
че автомобилът не е собственост на жалбоподателя, а на друго, трето лице. Това
обстоятелство мотивирало проверяващите да извършат нарочна проверка в инф.масив
на СПП-КАТ, при която е установено, че автомобилът от дата 29.04.2019 г. е със
служебно прекратена регистрация. Пред проверяващите органи жалбоподателят заявил,
че не знае за това обстоятелство, както и че автомобилът му е бил продаден от
предишния собственик, но без да са сключвали помежду си договор с нотариална
заверка на подписите - каквато форма се изисква по Закон. След като съобразил
изложените обстоятелства св.Б.Б., в съотвествие с делегираните му властнически
правомощия приел, че жалбоподателят в случая е нарушил разпоредбата на
чл.140,ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал лекия автомобил, който е бил с
прекратена регистрация от дата 29.04.2019 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
За констатираното нарушение на жалбоподателя на 18.08.2019 г. е
съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №35088, с който е
привлечена административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение на чл.140, ал.1,пр.1-во от ЗДвП. Към момента на съставяне на АУАН от жалбоподателя като
веществено доказателство е бил иззет контролния талон към СУМПС.
Предвид наличието на данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК
материалите по преписката са били изпратени по компетентност на Районна
прокуратура – Добрич.
С постановление от 12.09.2019 год.
РП – гр.Добрич е отказала да образува наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК.
Видно от обстоятелствената част на постановлението прокурорът е приел, че в конкретния
случай е липсвал признак от субективната страна на престъплението, тъй като
деецът не е съзнавал, че управляваното от него превозно средство е било с
прекратена регистрация. Предвид събраните данни по преписката представителят на
държавното обвинение е счел, че осъщественото от Н.Г.А. деяние покрива изцяло
признаците на състава на адм.нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране по администратевен ред
съгласно санкционната разпоредба на чл.175, ал.3
от ЗДвП. По изложените съображения прокурорът е изпратил препис от
постановлението за отказ да образува наказателно производство, ведно с
материалите по преписката на Началника на Сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР – Добрич, с оглед преценка за реализиране на административно-наказателната
отговорност спрямо Н.Г.А..
Въз основа на издаденото постановление от РП –гр.Добрич и в
хипотезата на чл.36, ал.2
от ЗАНН наказващият орган е издал поднадзорното НП на 19.09.2019
год. С него на жалбоподателя е вменено във вина, че е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са му наложени административно наказание „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В законоустановеният преклузивен
срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна
с правен интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото
наказателно постановление при което жалбата му се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.
/По отношение на приложения материален
закон/
След анализ и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателствени източници, съдът прие, че действията
на наказващия орган по привличане отговорността на жалбоподателя за осъществен
състав на адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП се явяват незаконосъобразни. Изцяло
неправилен е извода на наказващия орган, че доколкото жалбоподателят в случая е
управлявал лек автомобил, който е бил с
прекратена регистрация на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП от дата - 29.04.2019 г., същият
е осъществил виновно състава на вмененото му във вина нарушение . От легалният прочит
на разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП е видно, че ..”по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни
участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер,
залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване”. В хода на
съдебното следствие бяха събрани безспорни доказателства в насока, че
управляваният от жалбоподателя автомобил
е бил с прекратена регистрация още от дата 29.04.2019 г. на правно основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП, по което фактическо обстоятелство не се води спор. За този
доказателствен факт съдим по несъмнен и безпротиворечив начин от представеното
по делото писмено доказателство /извлечение от инф. масив на СПП-КАТ -л.34/ , както и показанията на
актосъставителя Б.Б. и на св.Г.Д.. Двамата,в качеството си на дл.лица на СПП-КАТ при извършване на
проверката са установили наличието на отразено служебно прекратяване на регистрацията
на автомобила в инф. масив на СПП-КАТ от дата 29.04.2019 г. Не се спорен и факта,
че жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, към момента на извършване
на проверката, макар и да е осъществил фактическо владение над него и погрешно да
е считал, че е придобил собствеността му, след като е заплатил определена сума пари
за него. Съществен за предмета на спора е факта, че жалбоподетелят не е бил
собственик на автомобила към момента на проверката, за което обстоятелство съдим
от представеното писмено доказателство – извлечение от инф. масив на СПП-КАТ за
прекратяване на регистрацията /л.34/. От съдържащата в него информация черпим
информация, че действителния собственик на л.а. ”****”, с рег.№ *** е друго лице – И. Х. И..
Собствеността върху превозното средство И. И.е придобил след подадено по ел.
път заявление от нотариус с рег. №158 и заведена ел. преписка от портала на ***
от дата 26.02.2019 г., във връзка със сключен договор за покупко-продажба, при
който е прехвърлена собствеността от
предишния собственик Д. Й. М., на приобретателя И.Х.И./информацията се съдържа
на гърба на л.34/. Очевидно е, че служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП с отбелязване в информационната
система е осъществено с оглед неизпълнение на задължение от собственика И. Х. И., който в двумесечен срок от придобиване
собствеността на превозното средство не го е регистрирал. Този факт не е бил
известен на жалбоподателя, който нито е имал задължението да регистрира
автомобила в указания срок, тъй като не е придобивал собствеността върху него,
нито е бил известен за това обстоятелство от собственика. Следва да се отбележи,
че в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП от ЗДвП, когато се прекратява служебно
регистрацията на регистрирано ППС с отбелязване
в информационната система, за извършилите го длъжностни лица не лежи
задължение да информират собственика. Ето защо, след като собственикът И.Х. И.
не е бил информиран за служебно прекратената регистрация, същият не е знаел за
това обстоятелство и не е информирал жалбоподателя, на който е бил предоставил
владението на автомобила.
За да е налице субсумиране на състава на нарушението по
чл.175,ал.3 от ЗДвП от обективна страна е необходимо наличие на въздигнатите в
кумулативна даденост обективни признаци: нарушителят да е водач на моторно
превозно средство и под формата на действие да е осъществил управление на
моторно превозно средство, както и да е налице липса на надлежна регистрация на
автомобила към датата на извършване на деянието. Освен посочените обективни
признаци на състава от суб.страна деянието следва да е извършено виновно от
дееца, т.е. да е установена формата на вината. В контекста на изложеното следва
да се съобрази легалната дефиниция на чл.6, ал.1 от ЗАНН, където законодателят посочва, че административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Анализът
на правната уредба и на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, изключват знанието на нарушителя, относно фактическите обстоятелства за състава на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Като фактически обстоятелства по делото бе установено по безспорен начин, че водачът
не е собственик на процесния автомобил; че
последният има регистрационни табели, поставени на съответните места, т. е. по
външен признак отговаря на регистриран автомобил; че автомобилът е снабден с
всички необходими документи, съпътстващи управлението му, които са били
представени от водача в хода на проверката; че данни за прекратяване на
регистрацията не са вписани в свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство, а такива се съдържат само в автоматизираната информационна
система на сектор "Пътна полиция" и са станали известни на нарушителя
по време на проверката. От това следва, че по направеното описание на външните признаци на автомобила, същият е отговарял на регистриран автомобил, както и че е бил снабден
с всички необходими документи, съпътстващи управлението му, които са били
представени от водача в хода на проверката. Безспорно е, че в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП данни за служебно прекратената
регистрация не се
вписват в свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство, а такива се съдържат само в
автоматизираната информационна система на Сектор "Пътна полиция". И доколкото същите са станали известни на нарушителя едва по време на проверката, но не и преди това, изложените фактически
обстоятелства формират еднозначен извод у съда, че деянието, за което е
привлечен към отговорност жалбоподателят е осъществено в хипотезата на тъй нар.„фактическа
грешка”- по смисъла на чл.14,ал.1 от НК. Или с други думи, доколкото е налице е
деяние, което не е извършено виновно от нарушителя, поради несъзнаване на
фактическите обстоятелства, отнасящи се за съставомерните признаци на състава, се
изключва отговорността на дееца /в тази
насока е и Реш.43-77-І н.о. на ВКС/. По изложените съображения, предвид липсата
на суб.елемент на административното нарушение, за което е бил привлечен към
отговорност жалбоподателят, извършеното от него не представлява адм.нарушение и
поражда задължение за съда, да отмени НП като незаконосъобразно. В контекста на
изложените мотиви е и константната съдебна практика на адм. съдилища в страната
/в тази насока са Решение № 200 от 10.07.2019 г. на АдмС – Кюстендил по к. а.
н. д. № 152/2019 г.; Решение № 186 от 02.07.2019 г. на АдмС – Кюстендил по к.
а. н. д. № 135/2019 г.; Решение № 250 от
11.10.2019 г. на АдмС – Кюстендил по к. а. н. д. № 237/2019 г., Решение № 1199
от 27.06.2019 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д. № 1025/2019 г., Решение № 774
от 07.06.2019 г. на АдмС – София област по к. а. н. д. № 409/2019 г. и др./ .
Съдът намира за необходимо да
посочи още, че при извършената служебна проверка на НП и АУАН бе установено, че
същите са съставени при спазване на всички срокове и процедури, изискуеми от
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както НП , така и АУАН са издадени са от
компетентни дл.лица, в кръга на делегираните им властнически правомощия /по
арг. от Мин.Заповед №8121з-515/14.05.2018 г./. Вмененото във вина нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на привлечения към отговорност
субект да разбере за какво е обвинен и
срещу какво следва да се защитава, което налага за съда да приеме,
че в хода на административнонаказателното прозиводство при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения от процесуален характер,
водещи до ограничаване на правото на защита. Обстоятелството, че наказващият
орган не е спазил разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗАНН, респ. да изпълни
задължението си, като прекрати административнонаказателната преписка преди да я
изпрати на РП-Добрич по компетентност, не е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като поначало не ограничава правото на защита. Независимо
от това, че обжалваното НП е издадено при формално спазване на процесуалните
изисквания на ЗАНН, по изложените по-горе съображения за липса на осъществяване
от субективна страна на състава на нарушението /липса на вина у нарушителя/, постановлението следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я Наказателно постановление №19-0851-001723 от дата 19.09.2019 година на
Началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич, с което за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата от Н.Г.А.,
с ЕГН: ********** на основание чл.175, ал.1, т.3, пр.1-во от Закона за
движението по пътищата са наложени адм. наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :